Православната църква отбелязва паметта на св. Василий Велики, а народният празник е Сурваки, Сурва , Василовден, Васильовден, Нова година
Сурваки, Сурва , Василовден, Васильовден, Нова година (1 януари; 14 януари ст. ст.) е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Познат е във всички български етнически територии.
На този ден православната църква отбелязва паметта на св. Василий Велики, откъдето идват и наименованията на празника Васил, Василовден, Васильовден и т. н. (на този ден е и църковният празник Обрезание Господне).
Празнуват носещите имената Васил, Василка и техните производни.
ТРАПЕЗА
По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Ястията в общи линии повтарят тези, които се слагат на бъднивечерската трапеза, но има и съществени отлики. Задължителните ястия, които трябва да присъстват са баница и/или погача и свинско месо.
Баницата, наричана още млин (Източна България); плакия, плакя (Еленско), зелник (Кюстендилско), булгурник (Хасковско) и др., е основното ястие, присъстващо на трапезата. В различните краища на България се приготвя по различен начин, но навсякъде в нея се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича напр. за здраве, късмет, плодородие и т. н. и според това на кого кое се е паднало, се гадае за състоянието му през идущата година.
В Ловешко преди разчупването на баницата, стопанинът я вдига високо над главата си, за да станат високи посевите, а дряновите клончета се хвърлят в храната на добитъка.
В Странджа в средата на баницата се поставя дряново клонче, на което с червен конец е привързана сребърна пара, която е късметът на къщата, а в Добруджа клончета-късмети се наричат и на мързела.
Погачата за Сурваки е обреден хляб, голяма прясна (безквасна) пита, специално направена за тази вечер. Някъде (Панагюрско и др.) жената, омесила питата, преди да измие ръцете си от тестото, отива и докосва всяко плодно дърво в градината и пчелните кошери, за да има плодородие през годината, а при рупците в Странджа, тази пита се меси с подсладени ръце. Повсеместно в тази пита се слага сребърна пара. След като трапезата бъде прекадена, питата се разчупва на определен брой късове, като всеки един се нарича на член от семейството; има късове и за къщата, добитъка, Господ и/или Света Богородица. Според това в кое парче е парата, се определя при кого ще е късметът през годината.
На някои места в България (части от Странджанско, Пиринско, Софийско, Ловешко и др.) не се прави пита, а само баница.
На празничната трапеза са задължителни ястията от свинско месо, които основно я отличават от Бъднивечерската. По традиция това е пача от сварената глава и/или краката на закланото по Коледа прасе. Присъствието на свинското месо на трапезата обуславя и названията мръсна (т. е. „блажна“) бъдня вечер (в Пловдивско), мръсно кадило (Странджа).
Това е единственият случай на ритуална употреба на свинско месо в българската духовна култура — то не се жертвопринася и прекадява по никакъв друг повод.
В някои селища в Софийско част от месото, както и част от чорбата се използват при направата на баницата, наречена там меснѝк; в някои сакарски села (Доситеево и др.) кокалчетата от свинското се изхвърлят през нощта далеч от дома а в с. Долно Луково, Ивайловградско, тази пача се смята за „поганска манджа“ (свързана с Мръсните дни) и се нарича „караканзел“ (т. е. караконджул).
You must log in to post a comment.