Сурвачка – как да я направим и думите да знаем … + митология и астрология

Научете думите, за да получите подарък 

image

В наше време и момичета и момчета правят сурвачки и сурвакат близки и роднини, съседи и приятели.

Сурва, весела година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна!
Да си жив и здрав догодина,
догодина, до амина!
 

В първите часове на новата година започва обичаят Сурва (Сурваки). Във всеки дом влизат сурвакарите – групи от малки момчета – деца, или по-големи – ергени-сурвакари – само от “силния” пол. И едните, и другите обаче задължително носят сурвачки, и едновременно със сурвакането момците сурвакари изричат благословии на всеки от семейството, започвайки от най-стария.

Само за момичетата по същото време е обичаят ладуване (напяване на пръстените), играят хора и пеят песни. После всяка мома пуска свой пръстен, гривна, гердан, обица или китка в бяло котле с мълчана вода (вода, донесена от извора в мълчание). Котлето престоява в градина под трендафил цялата нощ. На сутринта момите отново се събират и избраната от тях пръстенарка вади един по един пръстените и ги нарича – така всяка мома разбира за какъв момък ще се омъжи.
 
В наше време и момичета и момчета правят сурвачки и сурвакат близки и роднини, съседи и приятели.
След тях се сурвака добитъка, домашните животни – всичко, което е “живинка” в къщата, включително домашните любимци, коте, куче, пиленце и др. Вярва се, че тези благопожелания ще предпазят човека от премеждия, лоши срещи и ще му осигурят успех във всички начинания. Стопаните даряват сурвакарската дружина с кравайчета, сланина, орехи и пари, възнаграждавайки ги за донесеното благополучие. Кукерите и сурвакарите играят различни танци и обреди за здраве и късмет, а злите сили се гонят с огън, който се прескача за здраве!

Сурвачка или сурвакница е украсена дрянова пръчка, на която клонките се свиват във формата на полукръг. Украсата се състои в усукани разноцветни конци, прежда или вълна, нанизани пуканки, сушени сливи, чушки и ябълки, малки кравайчета, панделки, варак и парички.

image

Деца, горе-долу каквото намерите и го закичвате. И да не е много свита пръчката, не е страшно!

Захванете долните две по-големи клончета към основата с помощта на оплитане с червена прежда. Направете същото с горните две, така че да се оформи сурвачката. На различни места оплетете с преждата или завържете като панделки от прежда. В различните краища на България се слагат различни цветове, като всеки цвят си има своята символика. 
 
Нанижете пуканките на здрава връв, като гирлянд и свържете двата най-далечни края на големия кръг долу. Нанижете чушките, сливите, ябълките и украсете на различни места из сурвачката. Може да добавите и нанизче от тестени фигурки. Слага се люта чушка за здраве, а златната паричка винаги най-отгоре на върха. Паричката може да изработите от “златен” (жълт) станиол от шоколад. Въобще дайте воля на фантазията си мили деца и родители!
Разбира се, всеки елемент има своето значение, но най-ценно остава времето прекарано с децата, за да си направят собствена сурвачка, а не пак да има “шопинг” по молове и интернет.
Закичването на стари монети е символ на материалното благополучие. Нанизи от пуканки, царевица или други семена се слагат с пожелание за изобилие и берекет на нивите и у дома. Червените вълнени конци са символ на здравето. Сушените плодове и червени чушки са наречени за плодородие. Понякога на върха на сурвакницата се поставя ябълка, която свързваме с плодородието, а според някои също е и библейски символ.
Още в украсата може да присъстват бяла вълна, чесън, нанизани тиквени семки, боб и царевица (предварително накиснати, за да омекнат) и др.
Е, и какво като нямате нещо? Време … да, трябва да намеритеНай-важно е да се забавлявате и да пренесете всички добри пожелания в направената сурвакница, а тя става много красива когато е сътворена с любов и много смях. Кой ти гледа формата …
Много е важно, да „сурвакате“ всеки, който ви падне на Нова година, като вежливо го удряте по гърба с пожелания за здраве, щастие, берекет и т.н.
И да си знаете текста … минимум този “Сурва, сурва, Весела Година, Живи здрави до година, до година, до амина!”

image

Сурва сурва година!
Весела година!
Пълен клас на нива,
жълт мамул на леса,
червено грозде на лоза,
жълта дюла в градина!
Пълна кесия с пари!
Сурва сурва година,
до година със здраве,
до година, до амина!

image

Можете да украсите вашата сурвачка, както ви харесва

НАМЕРЕТЕ СИ ПРЪЧКА – АКО НЯМА ДРЯН … ХВАЩАЙТЕ КАКВОТО МОЖЕТЕ
Защо дряново клонче, ли?
Защото се вярва в магическата сила на дървото.
Дрянът цъфти 1ви и дори и в най-студената зима е отрупан с пъпки, символ на пролетта и младостта.

Плодовете му узряват най-късно, което пък било смятано за символ на мъдростта. Така като че ли дървото съединявало целия човешки живот – от младостта до мъдростта на старостта.
Удрянето с жилавата дрянова пръчка трябвало да прехвърли върху човека издръжливостта, здравината и силата на оцеляване на дряна.
Според етнографите това е т. нар. контактна магия, която се съчетава и с вербалната – изричането на благопожелания от сурвакарите.
От дървесината на дряна се правят и доста духови музикални инструменти.
Българската новогодишна сурвачка е точно копие на световното дърво с двете спирали в основата. Затова и носи божествената сила да осъществява пожеланията и мечтите на хората.

АСТРОЛОГИЯ И СУРОВАЧКА

Ако вземем, че вертикалната ос на графика на синусната функция означава дължината (времетраенето) на деня и нощта, то за една слънчева година получаваме тяхното ритмично увеличение и смаляване

А, като цяло Сурвачката символизира точките на пролетното и есенното равноденствие, както и на лятното и зимно слънцестоене върху кръга на соларната година. От известно време насам е възприето като начална точка на годината (“Нова Година”) да се взима точката на зимното слънцестоене. В наши дни има едно закъснение от седем денонощия. “Раждащата дата” 25 декември (народната “Коледа” т.е. “раждането на Синът-Слънце”), макар и три дни след “зимското слънцестоене” (22.12.), е повече от очевидна. Тук става дума за религиозно осмисляне на космическия цикъл, отбелязан чрез свръзката на пролетното равноденствие със зимното слънцестоене.

Кадуцеят (жезъл на Хермес) или или суровачката, символизират точките на пролетното и есенното равноденствие, както и на лятното и зимно слънцестоене върху кръга на соларната година. Преди да се установи в Египет, според Апулей, Хермес пребивава на Балканите. Мястото, където той пребивава, е известно като “Пелазгийски Аргос”. Пелазгите са най-старият народ, населил Балканите, дошли от Египет преди да дойдат гърците. Както поселниците по река Брегалница са били наричани бриги, така и поселниците по планината Беласица са били наричани на беласци – на гръцки пелазгой. Възможно е оттам да идва името им или обратното, планината да е наречена на тяхно име. Че пелазгите не са гръцки народ, научаваме от Херодот (490/480-ок. 424 пХ), I 57-58:

 

МИТОЛОГИЯ И СУРОВАЧКА 

Българска сурвачка, жезъла на тракийският Хермес известен като Тот и жезъла на архангел Гавриил. Името на обичая сурвакане и думите, които придружават магическото действие сурвакане “Сурва, сурва година!”, се свързват и с обичай на прабългарите, имайки предвид името на почитания от тях бог на Слънцето Сурья.

УКРАСАТА – ИЗБЕРЕТЕ САМИ!

image

Обичаят завършва с обща трапеза, която също трябва да бъде отрупана с ястия. Празнуването продължава и на следващия ден — Силвестри. На 1ви януари празнуват именни дни Васил и Василка (днес вече и Веселин, Веселина, Весела).

ДА НЕ ЗАБРАВИТЕ ТРАПЕЗАТА …

“Нова година – нов късмет” – казва народната поговорка; затова и самите обичаи целят осигуряване на щастие и благополучие през бъдещата година.
Подготовката за празника започва още от старата година – 31 декември. Много важна е новогодишната трапеза, която трябва да е богата, препълнена с ястия, за да бъде богата и щастлива и предстоящата година. Сред гозбите задължително трябва да има свинско месо, баница с късмети, пита със сребърна паричка, чесън, орехи, жито, червено вино, а някъде колят и червен петел.
Преди да се седне на трапезата, я прекаждат с тамян. Най-възрастният, стопанинът, разчупва погачата, наричайки парчетата: за дома, за Богородица, поотделно за всеки от семейството. Комуто се падне парчето с паричката, ще бъде здрав и щастлив цялата следваща година.
+++
ПИТКА С ПАРИЧКА – лесна рецепта

По форма питката с паричка е кръгла- символизираща безконечността, цикличността в живота, в нея се влага и монета – символ на благополучие. Украсява се с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – символи за благополучие и плодородие. От остатъците от тестото може да си спретнете и кравайчета.

Продукти
паричка
2 г сол
вода хладка
15 г мая
40 мл. олио растително
10 г захар
0,5 ч.л. сода
1 кг. брашно
Начин на приготвяне
Размиваме маята с малко топла вода, добавяме захарта и малко брашно, разбъркваме, и оставяме на топло място да втасва
Пресяваме брашното два пъти и в средата му правим кладенче, в което изсипваме втасалата мая.
Прибавяме солта и содата, сипваме водата и замесваме тестото.
В края на месенето, потапяме ръце в олиото и преместваме още веднъж питката.
Слагаме паричката и я оформяме.
С останалото олио намазваме тавичката и слагаме в нея питката.
Оставяме я да втасва на топло около 40 минути.
Печем питката в умерена фурна (180-200 градуса), около 40 минути.
По традиция питката се разчупва от най-възрастния човек в къщата. Смята се, че той играе ролята на своеобразен мост към предците ни. На други места в България пък, питката се захваща от стопанина и стопанката, вдига се над главите и се изрича “Еййй толкова да е високо житото” и се разчупва. Останалите в семейството отговаряли “Амин! Дай Боже”. 
1то парче от питката се отделя за Богородица, 2то парче за къщата, а останалата част от питата се раздава на семейството – разчупването и раздаването се прави от дясно наляво – посоката на живота в разбиранията на българина. Разбира се, на който се падне парата е отредено и най-голямото щастие през следващата година.
ДЕТСКИ ПЕСНИЧКИ ЗА ЗИМАТА, КОЛЕДА И НОВА ГОДИНА (40 без прекъсване)

+++
БАНИЦА С КЪСМЕТИ

Добре е вечерята да започне с баницата с късметите. Иначе на сит стомах, не е същото, пък и всеки е любопитен какво му носи Новата година.

Продукти за тестото: 1/2 кофичка кисело мляко, 2 яйца, 2 суп. лъж. оцет, 3-4 суп. лъж. олио, 2 суп. лъж. захар, 1 чаена лъж. сол, брашно (ако не можете или ви мързи, просто купувате готови кори)
Продукти за плънката: Разбъркват се: натрошено краве сирене, яйце, 2-3 лъжици кисело мляко, половин чаена лъжичка сода.
От продуктите се замесва меко тесто. Смело може да се ползва миксер – става за минути, бърка се добавяйки брашно, докато започне да се отделя от стените на съда. За по-малка баница може да се направи и половин доза.
Тестото се оставя в хладилника да почива 1 час.
През това време може да се приготвят късметчетата. Във всеки дом традициите са различни. Ще ви кажа за една, която знам от майка ми, и използваме в моето семейство. Приготвят се късметчета с едно повече от членовете на семейството – то се нарича за къщата, за Новата година. Късметите се наричат предварително. Например: парченце ябълка – любов; монета – късмет, пари; бадемче – успех; орехова ядка – учение; зърна бял боб – труд; клонче от дрян – здраве и т.н. Може да се продължи с фъстък – път или леща – мързел. Може, вместо продукти, да надпишете листчета и да ги завиете в станиол.  
Тестото се премесва с малко брашно и се разделя на 6 части. Всяка от тях ще бъде една кора от баницата. Някъде след втората, третата, наредете късметите, но отбележете до стените на тавичката с клечка за зъби къде сте ги сложили. Като наредите всички кори, ще нарежете предварително баницата на толкова парчета, колкото са късметите, и ще отстраните клечките.
Ако не месите, то използвайте готовите кори за баница.
Всяка от 6-те части (ако правите половин доза, може да разделите тестото на 3-4 части) се разточва до размер около 40 см, реже на 12 сектора, но не докрая, в средата остава неразрязана част. Маже се с мазнина – най-добре разтопен маргарин, може с масло или дори с олио. Обръщат се всички сектори — два по два срещуположно. После се точи до размера на тавичката. Ако се получи малко по-голяма коричка, тя се надипля, за да се събере. Между корите се ръси мазнина и от плънката. Така се подреждат и 6-те корички. Поръсва се с мазнина. Реже се внимателно между късметите и се пече. Като се извади, се ръсва с малко вода и се покрива с кърпа “да почине”.
Добре е вечерята да започне с баницата. Иначе на сит стомах, не е същото, пък и всеки е любопитен какво му носи Новата година. Завърта я най-възрастният член на семейството, като предварително се уговаря къде на трапезата седи Новата година — там е късметът на къщата.
+++

Сурва е най-големият и зрелищен български обичай и празник! Сурва е древен български новогодишен ритуал за гонене на злите духове и сили чрез маски и огън! Кукерите са ритуалните фигури наподобяващи демони, а паленето и прескачането на огньове е част от техните ритуали!

ПРИПОМНЯМЕ

Мръсни дни – защо и как да се предпазим (от Коледа до Йордановден)