“Мисията е завършена” – Съли – кучето на президента Буш Старши разказва в снимки

Джордж Хърбърт Уокър Буш е роден на 12 юни1924 година, в семейството на Прескът Буш и Дороти Уокър. Баща му е сенатор от Кънектикъти работи в известната банкова инвестиционна фирма Браун Брадърс Хариман. Дядо му, на който е кръстен, е заможен бизнесмен и важна фигура в американската голф история.

Започва образованието си в начално училище „Гринуич Кънтри“ в гр. Гринуич, Кънектикът, след което продължава образованието си в гимназия „Филипс“ в Андоувър, Масачузетс (1936 – 42). В гимназията е капитан на бейзболния отбор на училището

и членува в братството A.U.V. (Auctoritas, Unitas, Veritas, което на латински означава „власт, единство и истина“), което е с ограничен достъп.

Филипс Aкадемия Андовър е най-старата академия в Съединените щати, основана по време на Революцията през 1778 г. от Самюъл Филипс, младши, a чичо му, доктор Джон Филипс, по-късно основава академия “Филипс Ексетър” през 1781 г. Фондът на Филипс академия е бил малко над един милиард доларa към юни 2017 г. До 1973 г. се допускат само момчета, когато се появява Абот, където вече се приемат и момичета. Буш Младши също завършва “Филипс”, която е една от малкото частни гимназии (плюс Роксбъри Латинска и Свети Андрей) в Съединените щати, които имат най-нисък прием на ученици и продължават тази политика и сега. През 2013 г. тя получава 3,029 заявления и приема едва 13%, рекордно ниска степен на приемственност за училище.

Във „Филипс“ Буш научава за събитията от 7 декември 1941 в Пърл Харбър.
След завършването на гимназиалния курс през юни 1942, малолетният Буш постъпва във флота на САЩ на своя 18-и рожден ден, където по-късно ще стане авиатор. След 10-месечни учения преминава в запаса на 9 юни 1943 като енсин, няколко дена преди да навърши 19 години, като по този начин става най-младия морски авиатор по това време.
След като Буш е произведен в звание мл. лейтенант на 1 август 1944, на 2 септември пилотира един от четирите самолета на VT-51, които нападат японските установки на Иво Джима (в превод „серен остров“, Iwo Jima, известен ни и от Холивудската продукция на големия екран), малък остров в Тихия океан, на около 1100 км южно от Токио.
По-късно, през ноември 1944, Буш се завръща в ескадрата на „Сан Хакинто“ и участва в бойните действия на Филипинските острови. Ескадрата претърпява загубата на 50% от състава си и е изпратена обратно в САЩ. През 1944 Буш е награден с отличителен авиационен кръст, три авиационни медала и президентски благодарности.
След капитулацията на Япония Буш е освободен с почести от активна военна служба.

През септември 1945 и постъпва в университета „Йейл“, където става член на братството Делта-капа-ипсилон и е избран за негов председател.

Става капитан на университетския отбор по бейзбол.

През 1948 Буш е в IV-ти курс и е посветен в тайното общество „Череп и кости“.

След една година по молба на Буш, Уилиам Кофин, негов съученик от гимназията, е поканен в обществото. Буш и Кофин остават приятели завинаги въпреки противоположните си политически възгледи – Кофин е антивоенен активист от левицата.

Буш се жени за Барбара Пиърс на 6 януари 1945 г. От своя брак те имат шест (6) деца: Джордж Уокър, Полин Робинсън (1949 – 53 г., умира от левкемия), Джон, Нийл, Марвин и Дороти Уокър. Семейството му дава началото на нова политическа династия в САЩ – синът му Джордж Буш-младши е губернатор на Тексас и по-късно президент на САЩ, другият му син Джеб Буш е губернатор на Флорида, а самият Буш-старши е също избран за президент на САЩ.

Дядото на Дж. Х. У. Буш по майчина линия е Джордж Хърбърт Уокър, основател на Дж. Х. Уокър и Ко; неговото име носи голф-купата „Уокър“. Чичото на Дж. Х. У. Буш, Джордж Хърбърт Уокър-младши, е директор на компанията. Джордж Хърбърт Уокър III, посланик на САЩ в Унгария, е първи братовчед на Дж. Х. У. Буш.

Барбара Пиърс е 3-то дете в семейството на Полин Робинсън (1896-1949) и съпруга ѝ Марвин Пиърс (1893-1969), който по-късно става президент на голямата издателска компания McCall Corporation. Родена и израства в предградията на Ню Йорк. Постъпва в пансиона за дами „Ашли Хол“. Барбара Буш е потомък на Томас Пиърс – един от първите колонизатори на Нова Англия и на Франклин Пиърс – 14-ти президент на САЩ.

След 2СВ Буш рискува със спекулативния бизнес с нефтени проучвания в Тексас и има значителен успех. Осигурява си позиция в „Дресър Индъстрис“. Синът му, Нийл Малън Буш, носи името на работодателя на Джордж Буш – Нийл Малън, който е близък приятел на семейството. Много години по-късно Дресър Индъстрис се слива с Халибъртън, чийто бивш гл. изпълнителен директор е Дик Чейни, министър на отбраната на САЩ в кабинета на Дж. Х. У. Буш (1989 – 1993) и вицепрезидент на САЩ (2001-09).

През 1964 г. Буш-старши влиза в политиката, като се кандидатира за сенатор, срещу.демократ от Тексас Ралф Йърборо, като прави акцент в кампанията си неговата подкрепа за Закона за гражданските права от същата година.

Буш нарича Йърборо „екстремист“ и „левичарски демагог“, докато Йърборо казва, че Буш е богаташ от Севера, който се опитва да си купи място в Сената „така както си купуват място на Фондовата борса в Ню Йорк.“ Буш губи тези избори.

Буш не се отказва от политиката и е избран на два пъти – през 1966 г. и 1968 г. за Камарата на представителите от Тексас. Той губи и във втория си опит за влизане в Сената през 1970 г. от демократа Лойд Бенстън, който побеждава действащия сенатор Йърборо в първичните избори на Демократическата партия. По–късно Бенстън става претендент за вицепрезидент от Демократическата партия за изборите от 1988 г., а по – късно е посочен от представител на друга политичепрезидента Клинтън за финансов министър – 1993 г.

След загубата на изборите за Сената през 1970 г., Буш е назначен от президента Никсън за посланик на САЩ в ООН (1971-73).

След като Никсън е преизбран през 1972 г., той иска от Буш да стане председател на Републиканския Национален Комитет. Той е на тази длъжност по време на аферата Уотъргейт, когато популярността на Никсън и на партията му рязко спада. Буш упорито защитава Никсън, но когато по – късно става ясно, че президентът е нарушил законите, той се средоточава върху защита на Републиканската партия, но все пак запазва лоялността си към Никсън.

 

 

 

След оставката на Никсън от 1974 г., Буш е бил една от кандидатурите за поста вицепрезидент, но новият президент Джералд Форд избира Нелсън Рокфелер. Форд назначава Буш начело на Офиса за връзки с Китай, тъй като по това време между двете страни няма официални връзки, а следователно и посолство.

През 1975 г. Форд връща Буш във Вашингтон, за да стане директор на Централното Разузнавателно Управление (ЦРУ). Службата по това време е разтърсена от серия разкрития относно незаконно и неоторизирани действия и на Буш е възложено да възстанови спокойствието и морала в ЦРУ.

По-късно Буш казва, че не му е било по сърце тази постоянна поредица от постове, тъй като никога не е искал да бъде бюрократ от кариерата. Въпреки това, ако той не беше получавал тези постове, той едва ли щеше да придобие политическа популярност в национален мащаб.