Коледни заговезни – 14 Ноември – последен ден с месо – започват пости – какво да (не) правим

 

14 Ноември – Последен ден в който, може да се яде месо, след Коледните Заговезни – започват 40-дневните коледни пости /ЗАГОВЯВА СЕ/, които свършват на 24 декември (Бъдни вечер). Постът се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата (Великденския пост).

На 14 ноември БПЦ чества деня на Св. апостол Филип*, един от 12-тте апостоли, и един от 7-те дякони, които са следвали Спасителя. Имен ден празнуват Филип(-а), Фильо(-ка), Филипина.

Началото на Коледния пост е свързано с важен и преходен период, в който се намира света и преминаването му от една времева ситуация в друга. Във времето, в което границата от есен към зима, от светлина към тъмнина, от топлина към студ все още не е прекрачена. Времето преди да се роди Спасителя светът е все още неподреден и опасен. Вратите между рая, ада и средния свят на Земята са отворени и през тях могат да проникнат различни страшни за човека създания. Затова се налагат забрани и се правят магически заклинания и действия. Постът е част от подреждането на Света!

Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – сина Исус Христос. Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино може да се употребяват, но без сряда и петък.

Безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.) се считат за постни храни.

Човек, който се готви за изповед и причастие е необходимо предварително да уточни с изповедника начина на постене. Който е болен или има хронични заболявания да се посъветва също с  изповедника и лекаря си. За децата също се правят изключения. 

И така, като постим телесно, нека постим и духовно;

като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,

нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;

нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,

с милост към всички наши ближни.

На Никулден – 6 декември, се разрешава риба и вино. Венчавките са забранени от днес /началото на коледните пости/ до Въведение Богородично /21 ноември/ и от Игнажден /20 декември/ до Богоявление, Йордановден /6 януари/.

За Обредна трапеза, Кокошка с кисело зеле, пълнени чушки с боб, тиквеник с орехи, мед, вижте рецепти по-долу.

Св. Филип е един от 12-те апостоли и един от 7-те дякони: Стефан, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай.

*Св. апостол Филип бе родом от Кесария Палестинска. Произхожда от Витсаида (градът, от който са апостолите Петър и Андрей). Семейството му били рибари, но Филип от юношеските си години бил даден да се обучава в книжната мъдрост. Той усърдно четял и изучавал Свещеното Писание и пророчествата за въжделения Месия. След разпъването на Христос, Св. апостол Филип е проповядвал в Галилея, Гърция, Аравия, Етиопия. Вършел чудеса – възкресил мъртвец от Иерапол. Придружавали го сестра му Мариамна и апостол Вартоломей.

Той встъпил в съпружество и му се родили четири дъщери, които по-късно бяха удостоени от Бога със служение на пророчици (Деян.21:9). По-късно св. Филип бе избран за дякон и ръкоположен заедно със св. първомъченик и архидякон Стефан (Деян.6:5). С цялото си усърдие той служеше на Господа и се грижеше за бедните и за вдовиците.

След убийството на св. Стефан настана гонение срещу Иерусалимската Църква и всички, с изключение на светите Апостоли, се разпръснаха по различни области на Юдея и Самария. Тогава св. Филип отиде в Самария и там проповядваше Христа (Деян.8:5), а целият народ внимателно слушаше думите му. Бог утвърждаваше с много чудеса проповедта на Своя благовестник: той лекуваше всякакви болести и изгонваше нечистите духове, които крещяха с висок глас и излизаха от хората.

Голяма радост настана по целия град заради Филип: с идването му тези, които приемаха проповедта му и вярваха в истинския Месия, се изцеляваха не само от телесните си болести, но и от душевните си недъзи.

Земният път на Филип завършил в Иерапол, където разпнат на кръст с глава надолу, повесен високо, хвърляли камъни по него. 

РЕЦЕПТИ

КОКОШКА С КИСЕЛО ЗЕЛЕ … или, както си го знаем ПИЛЕ СЪС ЗЕЛЕ

Пиле със зеле

Продукти:
1 кокошка
1ч.ч.ориз
150г гъби
1 голяма глава зрял лук
150мл олио
700мл вода
50мл ракия
щипка сол
щипка червен пипер
щипка суха мащерка
щипка бял пипер

Приготвяне:
Кокошката се измива добре и се слага да се свари в подсолена вода, като се добавя 50мл ракия/Ракията се слага защото на кокошката месото е по жилаво. Когато се налее ракия месото по- бързо омеква/. След като варенето продължи около 1 час се сваля от котлона и се изважда в подходящ плосък съд. Докато се вари кокошката, може да се нареже зелето на тънки ивици. Оставят се горните по-големи листа (2-3). Взема се чашата ориз и добре се измива с вода. Слага се в тиган. Добавят се ситно нарязаните гъби, ситно нарязания лук, сол на вкус, червен пипер, бял пипер и сухата мащерка. Налива се 50мл мазнина, 200мл вода и се задушава на котлона под капак за 15 минути. Когато леко набъбне ориза и лукът добие стъклен вид се оттегля от котлона.

Взема се кокошката и се пълни с тази плънка. Зашива се добре с дебел конец и се зарежда в тава върху нарязаното кисело зеле, като се обръща с гръбнака надолу /гръбнака е с по- малко месо, което е причина да се слага птицата по гръб. В противен случай ще се препече и не e вкусно/. Отгоре се покрива с големите листа от зелката. Добавя се мазнина и вода. Цялото ястие се покрива с домакинско фолио за печене. Пече се в умерено загрята фурна(200 градуса) около 90 минути. Десет – 15 минути преди изключване се маха домакинското фолио, махат се зелевите листа за да може кокошката да придобие златист вид.

Сервира се в плоски чинии като се слага порция от месото, оформена топка от плънката и лъжица от киселето зеле.

ПЪЛНЕНИ ЧУШКИ С БОБ

Пълнени чушки с боб

Продукти:

  • 8 червени пиперки, сушени или печени (ако ви мързи да печете, идеални печени в буркан в САЩ)
  • 1 ½ ч.ч. черен, кафяв или червен боб (има супер добър голям смилянски в буркан в САЩ)
  • сол на вкус
  • черен пипер (ситно смлян)
  • повечко гюзум (известен още и като джоджен)
  • два нарязани на ситно моркова
  • една сурова пиперка, нарязана на ситно (ако не ви се намира можете да използвате и нарязана на ситно опечена пиперка от буркана)
  • стрък праз (или връзка пресен лук)
  • олио (обикновенно слънчогледово, има българско в САЩ)
  • тенджера (ако имате с прозрачен капак и дъно, което не загаря)
  • големичък тиган (с покритие, да не загаря, или тежък китайски)
  • глинен гювеч (по възможност, в Ел Ей има по арменските и мексиканските магазини)
  • котлон 
  • фурна

Приготовление:
Ако пиперът ви е сушен, се накисва за около час в хладка вода. Бобът от своя страна кисне от вечерта във вода с една чаена лъжичка сол в нея (отпада кисненето, ако е смилянскибот буркан с всички подправки). Измива се хубаво и се слага да се вари. Като поври десетина минути, в тенджерата се прибавя една чаена лъжичка хлебна сода. Водата кипва веднага и бобът се дърпа от котлона, отцежда се и се измива много добре. Връща се обратно в тенджерата (тук му е мястото на този готовия от буркана), прибавят се нарязаните на ситни кубчета моркови, няколко зърна черен пипер (или щипки смлян), олио, и се оставя да се досвари, но не и да се развари и да се разкашка. Няма проблеми да се използва и тенджера под налягане.

Вече сварен, бобът се посолява и след като поври още малко да си поеме солта, се дърпа от котлона. Отцежда се и стигаме до тигана. Ако сме с боб от буркан пропускате горните. В сгорещено олио първо се задушава нарязаният на ситно праз (пресен лук), после се прибавя отцедения  боб и се дозадушава много хубаво, като се добавя нарязаният на ситно суров пипер (или евентуално печеният такъв), гюзумът и малко от водата, в която сме го варили. След като е добре задушен, се натъпква в сушените или респективно печените пиперки, нарежда се в глинен гювеч и се пече при 200 градуса за около половин час. Готово! Тази рецепта върви и за Бъдни вечер.

Тиквеник с орехи

Тиквеник с орехи

  • 800 г тиква
  • 1 пакет готови кори (фини)
  • 200 г кафява захар
  • 100 мл олио (обикновенно)
  • 150 г орехи
  • 100 г стафиди

ПРИГОТВЯНЕ

Обелете и настържете тиквата на едро ренде. Задушете я в малко мазнина и захар, докато омекне и водата се изпари. След това намажете тавата за печене с мазнина и сложете 2 кори. Капнете няколко капки мазнина и поръсете с тиквата, захарта, орехите и стафидите.

Сложете две кори и направете същото, докато ви свършат съставките. Може и да нарежете баницата на ромбоиди, или да я запазите навита в тавичката, като я изпечете в предварително загрята фурна на 200 градуса.

Когато е готова я извадете от фурната, напръскайте с малко вода и задушете с кърпа. Преди да сервирате, по желание поръсете с пудра захар.

СОДЕНА ПИТКА

Коледна питка

Содената питка е типичен представител на българската национална кухня, содената питка е задължителна част от трапезата на много български празници, като например трапезата на Бъдни вечер. Рецептата за содена питка е рецептата за хляб, подходяща и за най-начинаещите готвачи! 

Необходими съставки:
брашно
2 1/2 чаена чаша
хлебна сода
1 чаена лъжица
сол
1 чаена лъжица
мед
1 чаена лъжица
газирана вода
1 1/3 чаена чаша
семена
50 грама
Рецептата:
Пресявате брашното, заедно със содата и солта в купа, добавяте и семената. Може да ползвате микс от семена, например маково семе, ленено семе, сусам, или пък предпочитаните от вас семена.
Добавяте меда и газираната вода и разбърквате с дървена лъжица. След като размесите добре с дължицата, намокряте ръцете си с вода и оформяте тестото във формата на топка и я поставяте в тава, върху която сте поставили хартия за печене. Поръсвате с брашно. С остър нож правите дълбок разрез във формата на кръст върху топката тесто. Печете содената питка в предварително загрята на 220 градуса фурна за около 10 минути, след което намаляте фурната на 180 градуса за около 30 минути, или докато содената питка придобие апетитна препечена коричка.

ПЕЧЕНИ ЯБЪЛКИ

Необходими съставки:
ябълки
6 бр
сушени плодове
1/2 кафена чаша
сурови ядки
1/2 кафена чаша
мед
3 супени лъжици
ром
2 супени лъжици
канела
1/2 чаена лъжица
Рецептата:
Печените пълнени ябълки се приготвят лесно, с почти подръчни материали, а есента и зимата са най-подходящите сезони за този десерт, тъй като точно сега на пазара има най-много и най-вкусни ябълки. Пълнените печени ябълки са подходящи и за менюто, на всички които постят, както и за трапезата на Бъдни вечер и разбира се за всички вегани.

Рецептата за печени пълнени ябълки в две стъпки:

Първата стъпка от рецептата за печени пълнени ябълки е подготовката на плънката за ябълките. Нарязвате плодовете и ядките на дребно. Добавяте меда, канелата и рома и разбърквате добре.
Измивате добре ябълките и издълбавате ги и ги почиствате от семките. Това може да направите с лъжица или с нож. Пълните всяка ябълка с подготвената смес от ядките и сушените плодове.
Последната стъпка от рецептата за печени пълнени ябълки е печенето. Печете пълнените ябълки в предварително загрята на 180 градуса фурна и печете около 45 минути, като следите ябълките да останат сочни и да не изсъхнат.

Печените ябълки може да сервирате с топка сметанов сладолед…след постите, защото има мляко.

ДРУГИТЕ ПОСТИ ПРЕЗ ГОДИНАТА – общо четири (4) многодневни периоди на молитва и въздържание

Петровият пост, нарича се още “Апостолски”, а навремето – “Пост за Петдесетница”е установен за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност (Деян. 13:3), а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година. Ако Великден се случи през месец март, Петровият пост може да се доближи по продължителност до Великденския пост. И обратно, в години, в които Св. Петдесетница е чак в края на юни, постът е много кратък и затова дори не се изчаква да измине първата неделя след Петдесетница. Петровият пост започва след вечерното богослужение в деня на Първата неделя след Петдесетница – на Всички светии. Постът продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това. Режимът на Петровия пост е облекчен – пости се от яйца, млечни продукти и месо, но в дните различни от сряда и петък се разрешава риба.

Богородичният пост е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди смъртта си (на църковен език успението си) прекарвала времето в пост и молитва. Подготовката за празника Успение Богородично трае от 1 август до 14 август (14-27 август стар стил).

Великденски пост е свързан с нашата духовна и телесна подготовка по време на поста. Четиридесетницата в Православната църква обхваща цели седем (7) седмици до Великден, като последната е т.нар. Страстна седмица. Великият пост, установен от св. Църква, е осветен от примера на Господа Иисуса Христа, Който е постил 40 дни в пустинята. 

Рождественски пост (Филипов пост) е след деня в памет на св. апостол Филип и е с продължителност от 40 дни, наричан често “четиридесетница на ап. Филип”. Това са дните преди Рождество Христово (Коледа) и по своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения подобно на дните преди Великден.

СМЪРТНИТЕ ГРЕХОВЕ

Вечната смърт, поразила душата ни, се е превърнала в наш живот. Тя иска своята храна – греха, своето наслаждение – греха; чрез такава храна и такова наслаждение вечната смърт поддържа и запазва своята власт над човека. Така заразеният, боледуващото от страшно падение човечество, със смъртоносен недъг бива победен от насилствените изисквания на недъга и търси ястия, които го усилват, търси ги като най-необходима храна, като най-приятно наслаждение. Наша собственост, наше имущество и съкровище – това е нашата душа, и само тя. Какъв откуп ще даде човек за душата си?(Марк. 8:37). С нищо няма да възстановим погубването на душата, когато я убие вечната смърт, прелъстително представяща се за живот.

Пред нас е нашият вътрешен човек, потънал в съня на безгрижието, безчувствието и заслепяването. Да сравним себе си, каквито сме, с това, какво трябва да бъдем, и намерим, че за нищо не сме годни. Ако вследствие на това имаме чувството на страх и опасение за себе си, това е добър признак. Това е предвестие на бягството ни от греха, и това че наистина сме годни за всяко предизвикателство.

ЗАВИСТ Завистта е изначалното семе на всяко зло.  Във втората книга “Премъдрост Соломонова” се казва: “Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие; ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта, и я изпитват ония, които са от неговия дял” (2:23-24). Отровната хидра, според описанието на поетите-митолози, имала седем глави: от всички тях тя изпущала смъртоносна отрова. Грехът също има седем глави: първата му глава е гордостта; втората – сребролюбието; третата – лакомията, четвъртата – унинието, преяждането, безгрижието; петата – блудодеянието; шестата – гневът; седмата – завистта. И макар от всичките седем да се изхвърля смъртоносна отрова, умъртвяваща душата, все пак отровата на завистта е най-пагубна. Всички останали смъртни грехове има за цел някаква лична изгода; горделивецът, например, иска да се прослави; сребролюбецът дири богатства; лакомникът иска да се насити; безгрижният – да се успокои; блудникът се стреми към сладострастие; яростният – към отмъщение. Само завистта дири не добро за себе си, а зло за ближния. Завистникът би искал да види славния в позор, богатия – беден, щастливия – нещастен. Ето целта на завистта – да види как онзи, комуто завижда, изпада в беда. (Не е важно на мен да ми е добре, важно е да на съседа да му е зле, народна поговорка). От друга страна, всички други смъртни грехове доставят някаква наслада, някаква радост на тоя, който ги върши; гордият, например, се радва на славата си, сребролюбецът – на богатството си; лакомникът се радва от вида на вкусните ястия; на ленивеца му се нрави празноделието; блудникът се увлича от похотливост; злобният се удовлетворява при отмъщаване на врага си. А завистта не само не доставя на тоя, когото е обзела, никаква наслада, никаква радост, напротив, тя го изпълня с непреодолима печал. Затуй, че Лия, Иакововата жена, е многоплодна, се опечалява другата, бездетната Рахил, скарва се с мъжа си и от печал желае да умре. “дай ми деца, ако ли не, умирам” (Бит. 30:1). Завистливият не обръща внимание на своето благо, защото “завистта не умее да предпочита полезното”, а вижда доброто на ближния и завистливо се опечалява; “завистта е печал заради благополучието на ближния”, тя се старае да преобърне това благополучие в злополучие и в това намира утеха за своята печал. Цел на омразата е да види как онзи, комуто завижда, изпада от щастие в беда.

Веднъж попитали един мъдрец кои очи виждат най-добре: черните или сивите, мъжките или женските, човешките или животинските? И той отговорил: най-добре виждат очите на завистливите хора. Те виждат всичко – наблизо, и най-малкото; и онова, що е надалеч; едно само не виждат – доброто, а пък ако го видят, наливат се със сълзи и се стараят да не го виждат, сякаш сами се затварят неволно. Колкото и да се криеш: затваряй се, ако щеш, крий се, безмълвствувай в дома си, бягай в уединено място, в пустинята – и там ще те стигнат очите на завистливия и ще съзрат какво вършиш, особено доброто за теб и околните.

Богословите доказват, че най-голямата мъка на държаните в ада ще е завистта – те ще виждат блаженството и славата Божия, ще съзнават, че навеки са загубили това по своя вина, а пък светците вечно ще им се наслаждават; оттук именно ще се родят плачът и скърцането със зъби, тъкмо в това ще намерят те своята най-голяма мъка, мъката на всички мъки.

Затова справедливо казва Богословът: “завистта е от всички страсти най-несправедлива и едновременно справедлива. Несправедлива е, защото преследва всички добри неща, справедлива е, защото гори притежаващите я. Нито ръждата не яде желязото, на което се намира, тъй силно, нито ехидната, кога се ражда, не къса тъй силно с нокти майчината си утроба, както сърцето на завистливия се яде от завистта, както душата му се мъчи и терзае и в тоя, и в бъдещия живот”. Не е нужно да се желае на завистника нито изправление в тоя живот, нито наказание в бъдещия. Сама завистта му е за него достатъчно наказание – тук той се мъчи, виждайки достойнството и щастието на ближния; там пък страда, гледайки блаженството на праведните.

В заключение ще си припомним поучението на св. апостол Павел: “Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме”(Гал. 5:26). “Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други” (Гал. 5:15). Това пророчество се е изпълнило над нас българите проповедникът говори за своето отечество – Гърция, но следващите му думи можем основателно да отнесем и към България. Вие знаете, как е погинало величието на нашия народ и славата на царството, обърнете се към неговата история. Например Второто Българско царство – нито силите на персийците, нито агарянският меч не щяха да навредят на това царство, ако не бе взаимната завист у гражданите. Когато в семейството, в обществото, в града или в държавата се вмъкне завистта и людете почнат едни на други злобно да си пречат, тогава не са нужни никакви външни врагове, за да им нанесат поражение. “Когато почнем да си завиждаме и да се въоръжаваме едни срещу други, тогава и дяволът не е нужен за нашата погибел”, казва Йоан Златоуст.