БЕЙЗБОЛ – най-продължителният мач изиграха в Лос Анджелис – българин във Флорида – всичко за “Световните серии” и спорта

Ел Ей Доджърс победи Бостън Ред Сокс за 7 часа и 20 минути в 18 ининга в Световните серии 
В същото време единствен българин играе с бухалката във Флорида – вице-президентът на Евро-федерацията по бейзбол Юри Алкалай за историческия мач
ЩО Е БЕЙЗБОЛ – ВСИЧКО!

Ел Ей Доджърс и Бостън Ред Сокс записаха рекорд в бейзбола за най-продължителния мач в историята – 7 часа и 20 минути, в които сътвориха цели 18 ининга.

26 октомври 2018 г. (Стадион Доджърс, Лос Анджелес) Мачът Ел Ей Доджърс и Бостън Ред Сокс започна в петък следобяд (5:06) и завърши в събота сутринта (00:26), като отборите записаха рекорд в бейзбола за най-продължителния мач в историята – 7 часа и 20 минути, в които сътвориха цели 18 ининга. Така те подобриха предишното си постижение, начело в БМЛ отпреди 102 години. За да долетят днес в Лос Анджелис, Калифорния на бостънджиите им бяха нужни само 5 часа и половина във въздуха, a ако искат да стигнат до Лондон, Европа ще им трябвa само час повече.

“Сините” “хитреци” от “града на ангелите” трудно успяха да победят бостънските “червени чорапи” с 3:2, което бе 1ви успех, но достатъчен за оставане в Световните серии, също и 1ви мач между двата тима от 1916 г. Преди това тази година бейзболистите на Западната “синя гордост” загубиха и двата мача при гостуването си на “червените” от Източния бряг.

Макс Мънси – Героят от мача по бейзбол за Световните серии и играч на “сините” любимци на Лос Анджелес – ЕЛ ЕЙ ДОДЖЪРС.

Днес герой на мача стана Макс Мънси (род.1990), чийто победен удар с бухалката бе отличен хоумър. Така Мънси (263-35-79) стана 1ят играч, който удари хоумър за финал на мач от “Световните серии” от 2011 г. насам. Хич не лошо попадени за играч, освободен от непретенциизния Оукланд, точно преди сезона. Дебютът на Мънси (183cm, 95kg) в професионалния бейзбол беше съвсем наскоро (2015) и не е от най-добре платените. Най-добре платеният играч на ДОДЖЪРС е Клейтън Кершоу със заплата $33.8 Милиона, 2ри сред всички и след #1 Клейтън Креншоу от калифорнийския клуб “Ангелите на Анахайм” с $35.8 Мил.

ПОБЕДНИЯТ УДАР НА МАКС МЪНСИ (ВИДЕО)

     

Сериите се състоят от 7 двубоя, и който отбор спечели 4 е шампион. Бейзбол Мейджър Лийг (BML) в САЩ и Канада събират победителите от Националната лига (NLB) и Американската лига (АLB) които играят т.нар. “Световни серии”, които реално са само в Северна Америка.

Само 8 мача след 1908 г. са продължили повече от 7 часа, като последният беше през 2013 г., когато Филис и Даймъндбекс играха 7 часа и 6 минути. Днешната бейзболна битка е и 1та с 18 ининга, като досега максимумът е бил 14, което се е случило едва 3 пъти (1916, 2005, 2015) от далечната 1884 г., когато се зараждат Световните серии.

Феновете на стадиона за бейзбол ДОДЖЪР в Лос Анджелес, Калифорния. Dodger Stadium (създ.1962) има 56,000 седящи места и през 2017 г. е оценен на $186 Милиона, изцяло построен с парите на частни инвеститори. Обновяван е няколко пъти (2003, 05, 08, 12, 13, 14). Построен е на върха на тепе над Даунтаун Ел Ей в историческия квартал на Лос Анджелис – Чавес Равин в каньона Солано, с гледка към центъра (даунтаун) на Лос Анджелис и предлага изглед към града на юг, зелените хълмове на Елижън Парк на север и изток, и планините Сан Габриел. Стадионът е мултифункционален, и тук са провеждани двубои и турнири в бокса, футбол и др., дори хокей на лед. Всички световни звезди в музиката са имали концерти. Множество сцени от филми на големия и малкия екран са заснети тук.

Рекорд бяха и зрителите на препълнения стадион, в спортните барове и пред екраните. Страхотна атмосфера в Лос Анджелис и околностите. Коли със знамена, всеки втори със синя фланелка на Доджърс, сини прически и маникюри, донъти и торти, от клечки за зъби до огромни постери от всякакви материали по магазините. Кметството дори светна в синьо, а местните медии не спират да говорят и показват любимците си. Хората си поръчват кафе с името “Доджърс”, кучетата се разхождат с фланелки “DODGERS”, всеки е “доджър” в “ангелския град”!

Кметството на Лос Анджелес, Калифорния осветено в синьо, заради мачовете на ДОДЖЪРС. Лично кметът на Ел Ей Ерик Гарсети нареди да бъдат включени светлините.

Ел Ей буквално посиня и така ще бъде поне още 5 дни. Сагата в Ел Ей ще продължи със следващите два домакински мача на Доджърс,

на 27 и 28ми, събота и неделя. В зависимост от резултатите ще бъде определено дали ще се играе поне един мач в Бостън на 30 и 31ви, вторник и сряда.

Официалните цени на билетите за срещите в Ел Ей се движат м/у $500 и $10,000, а за паркинг от $50 до $500. “На черно” се умножава по 2 и 3. Ако се наложи в Бостън  феновете ще плащат от $35 до $7,000 за билет и до $450 за паркиране.

Юри Алкалай, вице-президент на Европейската и Българската федерация по бейзбол и софтбол, на тренировка на основания от него 1ви бейзболен отбор в България “Академиците”.

Открихме Юри Алкалай, вице-президент на Европейската и Българската федерация по бейзбол и софтбол, основател на 1я бейзболен отбор в България “Академиците”(1988) в във Форд Майерс, щата Флорида, за който разбрахме, че в момента е единственният наш участник в аторитетния турнир по бейзбол за ветерани “Рой Хопс – Световни Серии”.  

“Тактически много грамотен мач, но с подценяване на популярни офанзивни тактики. Може би и затова и времето на игра толкова се увеличи. Но пък аз съм адски доволен, че ми дадоха възможност повече от седем часа да изживея удоволствието от този мъжки спорт. И то на “бащината” земя на бейзбола,” каза основателят на 1я бейзболен отбор в България “Академиците”(1988) Юрий Алкалай, ексклузивно за bulgarica.com.

Да, ще участвам в турнира тук и ми е особенно приятно, че съм единствен българин. Изненадан съм, че сте разбрали. Е, не чак толкова ми е приятно, че съм сам, и затова догодина идвам с Балкански отбор. Та затова съм тук, да играя и да ми потвърдят за 2019-та. Още не съм казеал на никого. Благодаря, че обръщате внимание на този спорт,” допълни вице-президента на Евро-федерацията по бейзбол и софтбол.

НАЙ-ИНТЕРЕСНОТО ОТ МАЧА ПРОДЪЛЖИЛ 7 ЧАСА В 10 МИНУТИ ВИДЕО

Ето и най-дългите мачове от “Световните серии” в историята:

2018 мач #3: Доджърс победи Ред Сокс с 3-2 в 18 ининга.
1916 мач #2: (Бруклин) Доджърс победи Ред Сокс 2-1 в 14 ининга.
2005 г. Мач #3: Уайт Сокс победи Astros 7-5 в 14 ининга.
2015 мач #1: Роялите победиха Метс 5-4 в 14 ининга.
Ето най-продължителните в историята по време на играта:
2018 мач #3: Ред Сокс срещу Доджърс в 7 часа и 20 минути.
2005 г. Мач #3: Уайт Сокс срещу Астрос  5 часа и 41 минути.
2017 мач #5: Доджърс срещу Астрос за 5 часа и 17 минути.
2015 мач #1: Рояли срещу Метс за 5 часа и 9 минути.
2000 г. Мач #1: Янките срещу Метс за 4 часа и 51 минути.
 
ЩО Е БЕЙЗБОЛ И ИМА(Л) ЛИ (Е) ПОЧВА У НАС?

Бейзболът (baseball, от base – „база“ и ball – „топка“) е вид отборна игра, особено популярна в Съединените щати, Япония, Куба, Венецуела, Доминиканска република, Пуерто Рико, Панама и Южна Корея.
Топката, с която се играе бейзбол има обиколка девет инча (приблизитилено 23 см). Тя е твърда, с коркова сърцевина, обвита с конци и покрита с кожа.

В миналото преобладава мнението, че съвременният бейзбол е северноамериканско изобретение, но съвременните изследвания показват, че по-скоро бейзболът възниква в Англия. Според тях раундърс и ранният бейзбол са само местни варианти на една и съща игра, чиито преки предшественици са английските игри стулбол и тътбол.
Еволюцията на бейзбола от по-старите игри с бухалка и топка е трудно да бъде проследена в подробности. Един френски ръкопис от 1344 г съдържа илюстрация на духовници, които играят игра, може би сул, която наподобява бейзбол. Други стари френски игри, като тек, бал о батон и бал анпоазоне също изглежда имат връзка с бейзбола
Най-ранното свидетелство за бейзбола е от издадената през 1744 година от Джон Нюбъри детска книга „Малка хубава джобна книга“ („A Little Pretty Pocket-Book“). Тя съдържа римувано описание на „base-ball“ и гравюра, изобразяваща игрално поле, подобно на съвременното, но с триъгълна, вместо с квадратна, форма и със стълбове, вместо с бази, на нивото на терена. Английският адвокат Уилям Брей описва игра на бейзбол в понеделника след Великден през 1755 г. в Гилдфорд. Тази ранна форма на играта, както и вариантът раундърс, изглежда е пренесена в Северна Америка от британски имигранти.
1то известно споменаване на бейзбола в Америка е от Питсфийлд в Масачузетс, където градската управа забранява играта да се играе в близост до новата общинска сграда за събрания. През 1796 г. играта е достатъчно известна, за да бъде спомената в германска книга с популярни развлечения – според описанието на Йохан Гутсмутс английският бейзбол (englische Base-ball) е състезание между два отбора, в което батиращият има три опита да удари топката от хоума, като за край на ининга е достатъчен само един аут.
В началото на 30-те години на 19 век вече има множество свидетелства от цяла Северна Америка за различни игри с бухалка и топка, които могат да бъдат определени като ранни форми на бейзбол. Тези игри често са наричани „таунбол“, макар че се използват и други имена, като „раундбол“ и „бейзбол“. Сред най-ранните примери, за които е запазено подробно описание, макар и писано пет десетилетия по-късно, е мач, игран през 1838 г. в Бийчвил в канадската провинция Онтарио.
През 1845 г Александър Картрайт, член на нюйоркския клуб „Никърбокърс“, съставя правилник, станал известен като „Никърбокърски правила“. Той забранява практиката, обичайна за тогавашните игри с бухалка и топка, рънърът да бъде замерван с топки, което довежда до използването на по-малки и твърди топки. Някои други правила също доближават никърбокърската игра до съвременната, макар че топка, хваната при първия удар продължава да води до аут. Макар, че „Никърбокърс“ играят по новите правила още през 1845 година, традиционно за първи официален мач в историята се приема срещата на 19 юни 1846 г. в Хоубоукън, когато Ню Йорк Найн побеждават „Никърбокърс“ с 23 – 1 в четири ининга. “Никърбокърските правила“ стават основа за еволюцията на правилата на съвременния бейзбол през следващия половин век.

Начало на професионалната игра

В средата на 1850-те години, районът на Ню Йорк е обзет от бейзболна лудост. Към 1856 г. местните списания описват бейзбола като национално забавление или национална игра. Година по-късно, 16 клуба от района формират 1ия управителен орган в спорта – Националната асоциация на бейзболните играчи.
През 1858 г. в предградието на Ню Йорк, Корона, на игрището Фешън Рейс Корс, се състоят 1те бейзболни мачове с платена входна такса. Мачовете, които се провеждат между звездите на Бруклин и Ню Йорк обикновено са смятани за първите ол-стар (мачове на Звездите).
През 1863 г. организацията отменя путаутите (вид отстраняване на батър или бейсрънър при полева игра, не след страйкове), направени след хващане на справедлива топка при първи удар. 1867 г. тя забранява участието на афроамериканци.
Търговският потенциал на играта се развива и през 1869 г. е образуван 1ят изцяло професионален бейзболен клуб, Синсинати Ред Сокс, който остава непобеден в мачове срещу полупрофесионални и аматьорски отбори.
1та професионална лига, Националната асоциация на бейзболните играчи, съществува от 1871 до 1875 г.
През 1876 г. е основана доста по-официално структурираната Национална лига. Като най-старата все още съществуваща Висша лига, Националната лига понякога се нарича „Висшия кръг“. През годините са образувани няколко други големи лиги, които не успяват да се наложат. През 1884 г., в едно от тях, Американската асоциация, играе афроамериканецът Моузес Уолкър (и за кратко време брат му Уелдей). Контузия срага край на кариерата на Уолкър в лигата, а в началото на 1890-те, сключеното джентълменско споразумение под формата на Бейзболната линия за цветнокожи, ефективно разделя чернокожите играчи от белите в отделни професионални лиги – както във висшите, така и във второстепенните.

БЕЙЗБОЛ ПО СВЕТА И У НАС

България е носител на отборната титла в турнира на смесени отбори по софтбол на Балканско първенство по бейзбол и софтбол в София. Първенството бе 1то в историята на Европа голямо състезание, което обедини двата спорта в рамките на един турнир. То бе в подкрепа на избора на София за Европейска столица на спорта за 2018 г. и за затвърждаване на мястото на България като водеща сила в развитието на спортовете бейзбол и софтбол в Югоизточна Европа.

Бейзболът, широкоизвестен като американски спорт, е утвърден и в някои други страни, като с Канада е най-тясно свързан.
През 1847 г., американски войници играят мач, който може би е 1ят бейзболен мач в Мексико на Парке лос Берос в Халапа, Веракрус. Няколко дни след битката при Серо Гордо, те използват „пленения (от 4ти илинойски полк) дървен крак на генерал Санта Ана.
1-та официална бейзболна лига извън Съединените щати и Канада, е основана през 1878 г. в Куба, която поддържа силна бейзболна традиция и чийто национален отбор е един от най-силните на международното поле след появата си в края на 1930-те (след кубинската революция, организираният бейзбол в страната официално е аматьорски спорт).

Между двете световни войни, професионални бейзболни турнири и лиги започват да се образуват и в други страни – включително Холандия (1922), Австралия (1934), Япония (1936), Мексико (1937) и Пуерто Рико (1938).[35] Японските висши лиги, Централната и Тихоокеанската лига, отдавна са считани за най-качествените професионални турнири извън Съединените щати.
След 2СВ професионални лиги се създават в много латиноамерикански държави, като най-значимите са тези на Венецуела (1946) и Доминиканската република (1955).
В Азия, бейзболът също има професионални лиги – в Южна Корея (1982), Тайван (1990) и Китай (2003).[39]
Много европейски страни имат професионални лиги, като най-успешните са холандската и италианската лига, основана през 1948 г. В сравнение с тези в Азия и Латинска Америка, европейските първенства и това в Австралия исторически нямат забележими успехи, но през 2004 г. Австралия печели изненадващо сребърен медал на Олимпийските игри.
В Израел, бейзболната лига, която стартира през 2007 г., е закрита след след един сезон.
Европейската бейзболна конфедерация (Confédération Européene de Baseball), основана през 1953 г., организира редица състезания между клубове от различни страни, както и между национални отбори. Под администрацията на Международната бейзболна федерация (IBAF), от нейното формиране през 1938 г. до сливането ѝ с Международната федерация по софтбол през 2013 г. за създаване на настоящия съвместен управителен орган за двата спорта, Световна федерация по бейзбол и софтбол (WBSC); са други състезания между национални отбори, например бейзболната Световна купа и олимпийския бейзболен турнир. До 2009 г. IBAF има 117 страни-членки.
След като е признат за олимпийски спорт на Олимпийските игри през 1992 г., бейзболът, както и софтбола, след 20 години отпадат от тях през 2012 г. с 117-та сесия на МОК през 2005 г., като последното участие е на летните олимпийски игри през 2008 г.
Търсейки възстановяване на спорта за Летните олимпийски игри през 2016 г.  IBAF предлага съкратена форма на състезание, с цел улесняване на участието на най-добрите играчи, но опитът е неуспешен. Донякъде като заместител, Висшата бейзболна лига дава началото на сериите World Baseball Classic, популярен международен турнир, планиран да предхожда основния сезон в лигата. 1те серии се провеждат през март 2006 г., с участието на национални отбори, които разполагат със значителен брой играчи от Висшата бейзболна лига. В полза на разширените серии е прекратена и Световната купа по бейзбол, след нейното издание през 2011 г.

ШАМПИОНИ ПО БЕЙЗБОЛ НА БЪЛГАРИЯ

1990, 91, 92 г. Академиците (София); 1993-2003 г. Бизони (Благоевград);
2004 г. Девилс (Дупница);
2005-2011 г. Бизони (Благоевград);
2012 г. Девилс (Дупница);
2013 г. Блус (София);
2014-2016 г. Бизони (Благоевград)

 
КОЕ КАКВО Е В БЕЙЗБОЛА?
  • база –  base – четирите ъгъла на квадрата. Обозначени са с „възглавнички“ с квадратна форма и страна, равна на 38 см. Базите се броят по посока обратна на часовниковата стрелка. След хоума са първа, втора и трета база.
  • батър, батиращият – batter – играчът, застанал до хоума, чийто ред е да удря топката.
  • хоум – home – дом – Началната и крайна база.
  • хоумрън – home run – Силен и далечен удар, най-често прехвърлящ игрището (в публиката), т.е. удар при който за защитаващия се отбор е невъзможно да улови топката, и който позволява на батъра, както и на неговите съиграчи, заели в този момент бази, да достигнат хоума.
  • ининг – inning – Всеки мач има девет ининга. Състои се от две части – първа, в която единият отбор напада, а другият се защитава и втора, в която ролите са разменени. Всяка част от един ининг приключва, когато бъдат извадени от игра (“изгорени”) трима противникови нападатели.
  • кетчър – catch – хващам – играчът, на когото питчърът подава топката. Освен, че защитава хоума, нерядко хваща и лошо ударените от батъра топки, които политат назад.
  • питчър – pitcher – хвърлящият топката. Един от най-важните играчи на полето. От силата и траекторията на неговото хвърляне зависи ударът на батъра. Задачата на питчъра е така да хвърли топката, че да затрудни и заблуди максимално батъра. Има определени начини на хващане на топката, с които се придават въртеливи движения при хвърлянето ѝ, което затруднява предвиждането къде ще бъде тя точно когато прелита над хоума – момента, в който може да бъде ударена.
  • страйк – strike – „добро“ хвърляне на питчъра – това, което попада в “страйк зоната”. Дори да не попадне в нея, ако батърът замахне и батата му премине над хоума, това също се зачита за страйк.
  • страйк зона – strike zone – въображаемият правоъгълник, намиращ се над хоума, ограничен по височина от коленете и гърдите (средата между колана и раменете, т.е. гърдите) на батъра.
  • бол – на ball – „Лошо“ хвърляне. Недобро хвърляне на питчъра, регистрирано от съдията на хоума, при което топката преминава извън страйк зоната на играча.
  • нокаут – knock out – разлика в резултата, за която се счита, че е невъзможно да бъде компенсирана от губещия отбор в оставащите до края на мача ининги. В ситуация на нокаут, мачът приключва преждевременно – т.е. преди изиграването на всичките девет ининга. Необходимата разлика в точките за постигане на нокаут намалява пропорционално на оставащите до края на мача ининги.

ПРАВИЛА ИЛИ КАК СЕ ИГРАЕ БЕЙЗБОЛ?

Бейзболът се играе от два отбора, като на терена могат едновременно да се намират девет играча – когато отборът е “в защита”, и от един до четири – когато е “в нападение”. Всеки мач се състои от девет части – ининга, като при всеки ининг ролите на нападащ и защитаващ се отбор се сменят, т.е. за разлика от повечето други спортове, при бейзбола са налице две ясно обособени фази на всеки ининг, в едната от които единият отбор се защитава, а в другата – напада, поради и което по време на първата (в защита), той дори и теоретично не може да отбележи точка. Целта е да се отбележат повече точки от противниковия отбор. Такава се отбелязва, когато играч от нападащия отбор направи пълна обиколка (рън) на четирите бази, които лежат в ъглите на поле с формата на квадрат. Бейзболният мач приключва след изиграването на всичките девет ининга (с изключение на случаите на т.нар. “нокаут”) – т.е. неговата продължителност не е фиксирана като време (аналогично на волейболния например).

Играта започва, когато играч от намиращия се в защита отбор – питчърът, стоящ в центъра на бейзболното поле, се опитва да подаде топката на своя съотборник – кетчъра, преодолявайки съпротивата на играч от противниковия отбор държащ т. нар. бата – батъра, заел позиция до хоума и съответно – пред кетчъра. Целта на кетчъра е да защитава хоума, като лови топките, които батърът пропуска.

Ако батърът удари топката, така че тя да премине през поне една част от игралното поле (в противен случай се отчита “аут”), той побягва към първа база, стремейки се да да завземе една или повече бази. Ако негови съотборници вече са завзели бази (т. нар. – рънъри), те също могат да тръгнат към следваща база, за да не бъдат изместени, когато батерът стигне до тях (за рънъра на първа база, ако има такъв, това фактически е задължително). Защитаващият полето отбор се стреми да улови ударената топка и бързо да я подаде към защитника на базата, към която батърът или друг негов съотборник тича. Ако топката бъде уловена във въздуха (преди да е докоснала дори и един път терена), батърът изгаря, а останалите му съотборници (завзели бази) си стоят по местата. Ето защо по принцип батърите избягват удари с висока парабола, които дават възможност това да стане. Когато играч на нападащия отбор бъде докоснат от съперник, който държи топката, той е изгорен. Поради това бягащите до базите понякога ги завземат с пързаляне (слайдинг) – за да не бъдат докоснати с топката.

Ако батърът не удари топката при три „добри“ хвърляния – такъв пропуск се нарича “страйк”, е също вън от играта и на негово място застава следващият батър. Трябва да се отбележи, че батър не е точно определена длъжност – така се нарича всеки противников играч, заел позиция на началната база (хоума) за удряне с батата. При трима играчи в аут, частта от ининга, в която отборът е в нападение завършва и ролите на двата отбора се разменят или, ако това вече е направено – започва нов ининг. За „добро“ се счита това хвърляне на питчъра, което попада в определена зона над хоума, ограничена като височина между коленете и гърдите на батъра, а като ширина – от тази на специалната площадка, маркираща хоума. Ако питчър допусне четири „лоши“ хвърляния (4 бола), батърът получава правото безпрепятствено да достигне до първа база. “Пазачите” на базите се наричат съответно първи, втори и трети бейзмен.

Ако батърът обиколи всички бази и се върне в хоума само благодарение на един удар, той регистрира хоумрън. Максималният брой точки – четири, които могат да бъдат постигнати със само един удар по топката се получава при три, вече заети от рънъри бази.