Посланик, “Принц”, Поп и “номенклатура в изгнание” плътно зад Генерала
Звезда “обляна” в народно-медийно “сияние” изгрява — омаяната самодейно-екзалтирана тълпа “обляна в светлина”
Българите в чужбина са гордост и трябва на всяка цена да се завърнат в България и да не се тревожат за Брекзит
17 октомври 2018 г. Президентът Румен Радев говори в посолството на Р България в Лондон. “Главата” на Републиката сервира его-масажиращи носталгични сантименталности, които нямат никаква функция отвъд това да направят Радев да изглежда симпатичен, съчувстващ и загрижен за българските емигранти, които са неусвоен политически ресурс. Фото: Мария Спирова
Мария Спирова, Лондон
17 октомврири 2018 г. Присъствам на приема, съпровождащ официалното посещение на президента на Републиката Румен Радев в Обединеното кралство. /бел.ред. за да срещне и Кралицата, а посолството на Р България се намира на улица “Вратата на Кралицата” (Queen’s Gate) в Лондон/
Целта на Румен Радев е очевидна, семпла и безхитростна – да се заяви като новия национален лидер, който ще поведе изстрадалия български народ след неизбежното вече падение на Бойко Борисов. Срещата е организирана от самия Радев, по негово експлицитно настояване.
От името на президента на Р България Румен Радев, Посолството в Лондон отправя сърдечна покана …
Всичко беше като по учебник.
Организацията – с класическия почерк на ведра неадекватност, с който лондонското посолство си оперира.
Първо, близо половинчасово закъснение, за да е събере тълпа на тротоара, пред която президентът да пристигне, облян в сиянието на репортерски светкавици. Президентът демонстративно спира и, пред камерите, разговаря на живо с протестиращият с опорки от БСП Емил Русанов – известен “издател на български вестник”, който се прочу основно със заплахата си да подпали парламента преди няколко седмици. Той е човекът, обвиняващ Бойко Борисов в “геноцид” – както прави и “маман” Корнелия Нинова. Радев, разбира се, му отделя добронамерено внимание, защото е народен човек, който се интересува от горестта на гражданите.
Следва хаотично нахлуване на тълпата в посолството, където ни е наредено да си хвърлим чантите на пода във фоайето, защото в салона не се позволявали чанти.
Наблъскваме се като сардини в бяло вино без какъвто и да е ред в пространство, в което няма кислород, но има напречно поставен малък подиум и до него пиано.
Н.пр. посланик Константин Димитров открива. /бел.ред. СДС, ДСБ на Костов, бивш външен министър, активен член на Атлантическия клуб (НАТО в България) и 3ти секретар в посолството в САЩ, още по-долу/
Посланикът открива приповдигнато, говорейки за поканата към Радев от кралицата като за “нов връх” в България глобалните взаимоотношения, в навечерието на 140та годишнина от установяването на дипломатически връзки между двете държави.
Призовава ни да се насладим на забележително безвкусно живо изпълнение на химна на млад амбициозен пианист и диригентка на народен хор. Хората започват леееко да припяват от неудобство. Накрая ръкопляскат вяло.
Румен Радев и Десислава Радева изглеждат изключително спокойно и прилично на общия самодейно-екзалтиран фон. Радева е облечена с бяла риза и тъмна бизнес пола, за да не предизвиква дискусии и да помрачава големия миг на мъжа си.
Радев получава микрофона и говори около десет минути.
На фона на истеризиралата шайка глупаци, която правителството представлява и с чиито запенени изстъпления сме свръхоблъчени медийно, безпочвените му клишета, произнесени без луд блясък в очите, с флегматично спокойствие и отсъствие на патетика, изглеждат добре.
Простото предимство на Радев е, че изглежда нормален, говори тихо и кротко и не чупи самодоволни стойки. Това внимателно отсъствие на самодоволство омайва тълпата, която в захлас слуша как
българите в чужбина са гордост за България, каквото са постигнали, са го постигнали за България и трябва на всяка цена да се върнат в България (ама да не сме се тревожели за Брекзит, всичко щяло да е наред.) Все его-масажиращи носталгични сантименталности, които нямат никаква функция отвъд това да направят Румен Радев да изглежда симпатичен, съчувстващ и загрижен за българските емигранти, които са неусвоен политически ресурс.
И които ГЕРБ от автентична мутренска некомпетентност проигра.
Това беше всичко.
После посланика каза, че за всички имало вино. И стотици хора, сред които принц Кирил, свещеникът от лондонската българска църква и Румен Чолаков от клуб “Милениум” (който се бори като партизанин за оцеляването на кандидатурата на Ирина Бокова за шеф на ООН), се втурнаха в плътно цунами към едва видимото олисяло теме на главнокомандващия.
Докато пиша това, тълпата още го обгражда. Охраната му е много деликатна, Радев се здрависва и търпеливо позира с всеки желаещ, като често повтаря в отговор на всякакви въпроси:
“Трябва да се подкрепяме, трябва да се подкрепяме.”
Накратко: Радев дойде да пожъне лесен престиж, да намигне на избирателите, отвратени от Борисов, и да нагледа и мобилизира номенклатурата в изгнание. Българката общност е многолика и такъв пласт от нея със сигурност има, но той разбира се по никакъв начин не я изчерпва!
Тази вечер отбелязва “меко и издалеко” октриването на неговата кампания за домогване до реална власт.
Борисов е изтощен. А Радев в най-доброто нещо, случило се на БСП от десет години насам. Ще го осребрят.
Бел.ред. Официално съобщение на президентството: Президентът към българи в Лондон: Разчитаме в България да се върне интелектуалният ви капитал
Мария Спирова е журналист и редактор. Завършва “Криминалогия” в Оксфорд. Работи в издателство в Кралство Великобритания.
+++
20.09.2017 Президентът на Р България Румен Радев участва в приема на колегата си от САЩ Доналд Тръмп за ръководителите на делегации на 72-ата сесия на Общото събрание на ООН. Tой беше придружен от съпругата си Десислава Радева като двамата си направиха обща снимка с Доналд Тръмп и съпругата му Мелания.
Румен Георгиев Радев е генерал от резерва и 5-ти президент на Р България, встъпил в длъжност на 22 януари 2017 г. По време на военната си кариера Радев, който е летец, достига чин генерал-майор и длъжност „Командир на Военновъздушните сили на Р България“ (2014 – 2016).
Роден е на 18 юни 1963 г. в Димитровград, в семейството на Станка (р. 1940) и Георги Радеви р. на 27 август 1937 г.– счетоводителка и електроинженер. Родителите му са от село Славяново, Харманлийско, където Радев прекарва детството си. Има две години по-голяма сестра – Лозана (р. 1961). Основното и средното си образование Радев получава в Хасково.
През 1982 г. завършва със златен медал Природо-математическата гимназия „Акад. Боян Петканчин“, Хасково.
По-късно завършва Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“, Долна Митрополия през 1987 г., като първенец на випуска.
По време на обучението си за офицер е приет в БКП, което тогава е задължително условие. Остава в партията до деполитизацията на Въоръжените сили през 1990г.
През 1992 г. Румен Радев завършва Ескадрилното офицерско училище (Squadron Officer School) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ във военновъздушната база „Максуел“, Монтгомъри, Алабама, САЩ.
От 1994 до 1996 г. е слушател в командно-щабен профил във Военна академия – ВА – „Г. С. Раковски“, където завършва като първенец на випуска. Доктор на военните науки, като защитава дисертация през 2000 г.
През 2003 г. Румен Радев завършва с отличен успех Военновъздушния колеж (Air War College) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ, като магистър по „Стратегически проучвания“.
Владее български, английски, руски и немски език.
Съгласно президентски указ №282 от 10 август 2016 г. генерал-майор Румен Радев е освободен по негова молба от длъжността „командир на Военновъздушните сили“ и от военна служба и е пенсиониран.
През август 2016 г. политическите партии БСП и АБВ официално го издигат за кандидат-президент
на президентските избори през същата година. Още същия месец АБВ оттегля номинацията си за ген. Радев. Кандидат за вицепрезидент на Румен Радев е Илияна Йотова. Радев и Йотова печелят убедително президентските избори през ноември 2016 г.
През май 2018 г. Радев е на официално посещение в Русия където се срещна с премиера Дмитрий Медведев и президента Владимир Путин. Тази визита на български президент в Русия е първата след 10-годишна пауза на срещи от високо равнище между президентите на двете страни.
Радев се развежда през 2014 г. с 1та си съпруга Гинка, от брака с която има две деца – Дарина (2001) и Георги (2003).
От 2016 г. има втори брак с Десислава Генчева, от който има доведен син. Десислава ма предишен брак с депутата от БСП Георги Свиленски, от когото има един син – Страхил Свиленски.
Десислава Генчева е родена в Бургас на 12 юли 1969 г. Учи в Английска гимназия „Гео Милев“ гр. Бургас, а след това и в Университета за национално и световно стопанство, специалност Финанси и кредит. Владее английски и руски език.
като офис мениджър в телевизионните Работи в продукции Каналето (телевизионно предаване) и Хъшове (телевизионно предаване), впоследствие отговаря за връзките с обществеността в Българска музикална компания.
PR и комуникационен мениджър в екипа на Top Communication GmbH (компанията, организираща ежегодния световен форум за комуникация в Давос, Швейцария – Communication on Top) и като маркетинг мениджър във Фондация „Работилница за граждански инициативи“.
От 2011 година работи в командването на българските Военновъздушни сили на България. През 2014 г. отговаря за външната и вътрешната комуникация на институцията. Автор и сценарист на множество късометражни филми за ВВС.
През 2016 г. Десислава Радева взема активно участие в кандидат-президентската кампания на своя съпруг Румен Радев.
През 2017 г. Радева учредява сдружение с нестопанска цел “Живата вода на България”, извършващо дейност в обществена полза.
+++
Константин Стефанов Димитров (род. 1957, София) е български политик, зам-министър на външните работи.
Завършва английска филология (с втора специалност немски език) във Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет през 1984 г. Работи като преводач, редактор и преподавател по английски език до 1992 г., когато постъпва на работа в Министерството на външните работи.
Трети Секретар в Посолството на Р България във Вашингтон, САЩ от 8 Август 1994 г. до 12 Септември 1995 г.
От 1998 г. е заместник-министър, член на Съвета за сигурност при министър-председателя и член на Комисията по търговия с оръжие и стоки и технологии с двойно предназначение.
От 2000 до 2002 г. е ръководител на мисията на България в НАТО и ЗЕС и посланик в Белгия и Люксембург. От 2002 до 2006 г. е изпълнителен директор на Института за евроатлантическа сигурност.
През 2004 г., след оттеглянето на група депутати начело с Иван Костов от Съюза на демократичните сили, е сред основателите на политическа партия Демократи за силна България (ДСБ) и е избран за член на Националното ръководство на партията.
От 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание и заместник-председател на Комисията по външна политика. От 2006 г. е наблюдател в Европейския парламент, като след присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 придобива статут на евродепутат до май същата година. Избран е за член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и за заместник-член на Комисията по външни работи.
През 2007 г. е водач на листата на ДСБ за изборите за евродепутати, след като на проведените през март 6 регионални събрания за подреждане на кандидатите на партията е класиран на първо място. ДСБ получава 4,35% от гласовете и остава без представители в Европарламента.
В периода 7 декември 2009 — 21 февруари 2012 г. е заместник-министър на външните работи.
От 21 февруари 2012 г. е назначен за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Владее английски, немски, френски и руски език. Женен, с 1 дъщеря.
You must log in to post a comment.