На гроба Господен построяват храм, съществуващ и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го “въздвижва” над главите на присъстващите. От това “въздвижение” получава своето име и празникът.
Защо отбелязваме този празник?
Какво да правим?
Как да се кръстим?
Кога да седнем в Храма, и кога да станем прави?
Кръст – знак на знаците!
Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден) The Universal Exaltation of the Precious and Life-Giving Cross (Elevation of the Cross) 14 септември (27 септември стар стил) Празник и строг пост днес!
Величаем тя, Живодавче Христе, и чтим Крест Твой Святый, имже нас спасл еси от работ ы вражия.
14 септември Православната църква отбелязва на тази дата църковният празник – “Въздвижение на Светия кръст Господен”, наричан от народа Кръстовден. Кръста Господен се почита 4 пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.
Според църковните предания Света Елена – майката на император Константин Велики, се счита за ревностна християнка. Тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Християните се покланяли ниско и възклицавали радостно и умилително: “Господи, помилуй!” Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква. Това станало през 326г. По-късно на гроба Господен построяват храм, съществуващ и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го “въздвижва” над главите на присъстващите. От това “въздвижение” получава своето име и празникът.
Друга легенда разказва за по-късно време, когато през 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите там и отнесъл със себе си в Персия всички скъпоценности, които се намирали в тях. Между задигнатите светини бил и животворящият Господен Кръст. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий. Задължил се да върне пленниците и всичко, което баща му бил задигнал от Йерусалим и задържал в продължение на 14 години. Тържествено и царски облечен император Ираклий тръгнал да възвърне светинята – честния и животворящ Господен кръст – в Йерусалим. На главата си носел царски венец. Като се приближил до Йерусалим, той поискал да носи сам Кръста. Но когато трябвало да мине през портите на Голгота, Кръстът бил задържан от невидима божествена сила. Йерусалимският патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:- Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите! и казал на императора:
– Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който обеднелият и страдал за нас Спасител е носел на раменете си в смирение и унижение!Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква дреха внесъл в църквата Кръста Господен.
ТАКА СЕ РДОИЛА ЛЕГЕНДАТА И НАРОДНАТА ПОВЕЛЯ:
“Всеки да си носи Кръста!”
Обобщено празникът Въздвижение е установен във връзка със следните свещени събития в историята на Христовата църква, за които ви разказахме: Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики, Намирането на Светия Кръст на Голгота и Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. “Осветява” се семето за посев. Празникът е наречен още гроздоберник, защото започва гроздоберът.
На Кръстовден празнуват чикакчиите – лечителите, които наместват изкълчени, навехнати или счупени крайници.
Празнуват и именниците: Кръстьо, Кръстин, Кръстан, Кръстана, Кръстил, Кръсто.
Кръстът освен символ на вяра в последните години се налага и като особено актуален и търсен аксесоар. Малко хора обаче знаят за
произхода и забраните около Кръста.
Важна забрана е, че кръста не бива да се показва над дрехата, той украсява човека духовно и не трябва да се приема като накит. И още – вярващите не трябва да носят кръстчета, различни по форма от православния. Кръстът се появява като декоративен елемент още в древността – у финикийците. При тях той е символ на жертвоприношението, при германските племена е знак за покровителство, у скитите и асирийците е използван като уред за мъчение, а римляните го въздигат и популяризират до такава степен, че християните дълго време са избягвали да мислят за символичното му значение.
Наричат кръста знак на знаците. Двете кръстосани линии на кръста още от предисторическо време са били религиозен символ, предпазващ знак в почти всички световни култури. Северната страна на кръста се приема, че символизира северния вятър — най-мощният, всепобеждаващият, но и главата, интелекта. Южната страна означава южния вятър — огън и чувство, но и топене и изгаряне. Източната страна представя източния вятър, сърцето — изворът на любовта и живота. Западният край символизира мекия западен вятър, идващ от страната на духовете, диханието на смъртта. За алхимиците кръстът е бил символ на четирите елемента: въздух, земя, вода и огън. Преди всичко обаче — това е символ на Христос, Неговото разпятие и слава, и по този начин — символ на християнската вяра и Църквата. Именно като такъв символ кръстът е получил най-голямо разпространение — в най-различни познати и непознати форми, с различен произход и приложение.
Кръстният знак се прави с дясната ръка. Трите пръста — палецът, показалецът и средният, се съединяват в едно, а останалите два – безименият и малкият, се свиват е дланта. С трите съединени пръста докосваме най-напред челото, след това гърдите, дясното и лявото рамо. По този начин изобразяваме кръст над себе си. Когато отпуснем ръката, леко се покланяме.Съединените три пръста означават вярата в Света Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. Двата свити в дланта пръста означават вярата ни в Иисуса Христа, с Неговите две естества — божественото и човешкото, Бог и Човек, тоест, Богочовек, слязъл на земята заради нашето спасение. Kръстният знак се прави при влизане и излизане от храма; всякога преди започване и свършване на работа; преди лягане и след ставане от сън, преди храненето и в началото на молитвата.Когато влезем в храма и запалим свещ, ние се прекръстваме. Когато застанем пред свещеника или владиката, за да ни благослови, не правим кръстен знак, а само се покланяме. Когато целуваме десница на духовник, също не се кръстим.Когато свещеникът призове от светия олтар: „Мир вам, глави ваша Господеви приклоните”, ние само леко свеждаме главите си, без да се кръстим. Благослови ли обаче свещеникът със св. Кръст или с ръка, а владиката – с две ръце или дикири и трикири, вярващият се прекръства. Когато целуваме светите икони, непременно се прекръстваме. Всеки християнин, който носи около врата си кръст, или има такъв в дома си, трябва да го е осветил в църква.рях е християнин, на когото не вярват за нещо, да уверява чрез правене на кръстен знак. Защото е казано: „Думата ви да бъде. Да! Да! и Не! Не!”
Много християни питат кога може да сядат и кога трябва да стоят прави в храма.
You must log in to post a comment.