Нова Държава на Глобуса – Северна Македония – Подписаха с Гърция – Реакциите

Премиерите на двете страни подписаха в присъствието на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурност Федерика Могерини и 79-годишният американски дипломат Матю Нимиц, специален пратеник на ООН

Алексис Ципрас получи за подарък вратовръзката на Зоран Заев, който пък пристигна на гръцкия бряг с лодка

Огромни протести с полиция и сълзотворен газ по целите територии на Гърция и Македония 

България поздрави съседките си

Премиерите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас подписаха договор, с който приемат името “Северна Македония” за всеобща употреба в присъствието на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурност Федерика Могерини и 79-годишният американски дипломат Матю Нимиц, специален пратеник на ООН.
Ципрас получи за подарък вратовръзката на Заев, който пък пристигна на гръцкия бряг с лодка. Фото: БНТ

17 Юни 2018 г. Нова Държава се появи на Глобуса – Северна Македония.

Днес на церемония на гръцкия бряг на Преспанското езеро, което дели гранците на Р Македония, Гърция и Албания, македонският и гръцкият премиер подписаха договор, с който приемат името “Северна Македония” за всеобща употреба, съобщи БНТ. Тази година се навършват 140 години от включването на Преспанското езеро в границите на Санстефанска България през 1878 г. 

Решението на двете съседки на България отваря пътя на Северна Македония към Европейския съюз (ЕС) и НАТО. За да влезе окончателно в сила договорът с подписите на премиерите на двете страни Зоран Заев и Алексис Ципрас, той трябва да бъде гласуван на референдум в Западната съседка на България и от парламента в Южната й комшийка.

Официалният международен договор, който премахна спора за името на младата държава Република Македония, обявявила своята независимост едва през 1991 г. и станала членка на ООН през 1993 г., бе подписан в присъствието на върховния представител на Европейския Съюз (ЕС) за външната политика и сигурност Федерика Могерини и 79-годишният американски дипломат Матю Нимиц, специален пратеник на ООН, който днес дори отпразнува рождения си ден. 

“Какъв красив, исторически ден! Според Аристотел, нищо не можеш да постигнеш без кураж в този свят. С подписването на договора ние преместихме планина. Слагаме край на спор, продължил близо три десетилетия. За тези години научихме важни уроци и с помощта на ЕС и ООН стигнахме до приемливо решение.” Това каза Зоран Заев, премиер на Р Македония, който специално пристигна на гръцкия бряг с моторна лодка, прекосявайки езерото.

Македонското правителство пък прие проектозакон за ратификация на споразумението за новото име на страната, но предстоят още стъпки, първо от страна на Македония, а после и от Гърция. До окончателната ратификация страната ще продължи да се нарича “Бивша югославска република Македония”, съобщи говорител на Европейската комисия. 

“На Балканите имаме тъжни и радостни песни, които възпяват красотата на земята и народите ни. Днес пишем нова песен заедно. Предишните поколения изстрадаха достатъчно от влошените ни отношения. Сега е време да празнуваме с радостни песни на Балканите. Беше като истинска сватба. Взех си и вратовръзката,” заяви мин-председателят на Гърция Алексис Ципрас, който получи за подарък вратовръзката на колегата си от Север, въпреки, че не използва този аксесоар, но така пък Зоран Заев стана вторият премиер, правил това, след италианския Матео Ренци.

“Така Европа става по-мирна и обединена, а пред целия регион се открива възможността да живее в една различна атмосфера,” каза Федерика Могерини, върховен представител на ЕС за външна политика и сигурност.

“Казах на семейството си, че тази година нямам нужда от подаръци, защото двама премиери ще ми направят голям подарък,” каза Нимиц, роден на 17 Юни 1939 г. в еврейско семйство в Бруклин, Ню Йорк. От близо четвърт век (1994) насам бившият близък съветник на трима американски президенти от неговата Демократическа партия (Линдън Джонсън, Джими Картър и Бил Клинтън) се опитва да договори уреждането на най-странния международен спор, в който Гърция отхвърля името на Македония и отказва да й разреши да се присъедини към НАТО или ЕС, докато не го замени с друго. Преди време Нимиц се опита да обясни в какво се състои спорът пред група американски сенатори. Тогава той ги попита как биха се почувствали, ако Мексико смени името си на Република Тексас, след което започна да публикува исторически карти, в които твърди, че Мексико е притежавал цялата югозападна част на САЩ. От 2017 г. дипломатът натрупал опит в Европа, работи като управител на Централноевропейския университет в Будапеща и попечител на Американския университет в Р Киргизия. От 2014 г. Нимиц е директор и основател (бивш) председател на Центъра за демокрация и помирение в Югоизточна Европа, именно в Гърция, и е попечител на Националния комитет за американска външна политика.

Развитиети на НАТО в Европа.

Ако Македония бъде приета в НАТО, то “обръчът” около “бившата й майка” и отявлен противник на САЩ и НАТО – Сърбия, ще бъде сериозно затегнат и позицията на Военния Алианс в Централна Европа и целия континент занчително ще се увеличат, рецепрочно и сигурността на ЕС. Реално в района извън военната структура ще останат само Босна и Херцеговина и Черна гора, които имат излаз на Адриатическо море, освен членките Хърватия, Албания и Гърция. Единственният достъп пък на сърбите към Западна Европа ще остане пътят през Унгария, член на НАТО от 1999 г. Босна и Херцеговина е децентрализирана и в административен план е разделена на две части и един окръг: най-важна от тях Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска (3,981,923 население), и Окръг Бръчко (80,000 население), който има местна администрация за самоуправление, но е под суверенитета на държавата Босна и Херцеговина. Самите Босна и Херцеговина са историко-географски райони, които днес нямат политически статут. Р Сърбия (население над 7,120,000) е членка на ООН, Съвета на Европа и ЦЕФТА, стреми се към членство в ЕС и пази военен неутралитет. Главни икономически партньори на Сърбия са ЕС, бившите югославски републики, Русия, и 11-те бивши соц-републики на СССР от доброволната Общност на независимите държави (ОНД). Сръбската държава се стреми към изпълняване на условията за присъединяване към ЕС до 2018 г. и може да влезе в Съюза за следващия финансов период, започващ от 2020 г.

Премиерът на Р България Бойко Борисов и външният министър Екатерина Захариева поздравиха колегите си от Македония и Гърция за подписания договор за ново име “Северна Македония”. Фото: Архив/МС пресцентър

Премиерът на Р България Бойко Борисов поздрави колегите си Алексис Ципрас (Гърция) и Зоран Заев (Македония) за договора за името на Македония, като го определи като “храбра и важна крачка”. “Договорът за спора за името отваря пътя на Р Македония към ЕС и НАТО. България винаги е подкрепяла нашата съседка по този път. Най-важното сега е гражданите на всички страни на Балканите да разберат, че този договор не води до териториални претенции или бъдещи проблеми, а напротив – ще ни помогне да живеем заедно по-добре“, написа Борисов във фейсбук. Само преди два дни Борисов отказа предвидената среща с македонския президент Георге Иванов в София. Иванов бе на визита в България по покана на колегата си Румен Радев, за да търси подкрепа срещу подписването на договора за новото име на поверената му държава. Визитата на Георге Иванов дойде на фона на грандиозния скандал м/у най-висшите институции, развихрил се в Р Македония. Президентът Иванов отказва на премиера си да подпише бъдещия договор за името на Македония, който само два дни по-рано е договорен официално между правителствата в Скопие и Атина. Според Иванов всичко, което е свято за Македония, е погазено, а ЕС и НАТО не могат да бъдат алиби за лошия договор. “Главата” на Македония по-рано на няколко пъти заяви, че няма да приеме промяна на конституцията заради промяна на конституционното име на страната.

Георге Иванов – президент на Р Македония (род. 1960 г.) е юрист, преподавател по право и политология в Скопския университет и 4-ти президент на Р Македония от 12 май 2009 г. През 1999 г. Иванов е избран за хоноруван професор на следдипломни студии за Югоизточна Европа при Атинския университет. От 2000 г. е член на Съвета на директорите на европейските следдиплони студии по демокрация и човешки права при Болонския университет. На президентските избори през 2009 г. е издигнат за президент от управляващата по това време ВМРО-ДПМНЕ, и печели изборите след балотаж.

Европа има около 50 независими държави, 6 непризнати или полупризнати държави и голям брой територии с особен статут. Според формата на държавно устройство, на континента съществуват 5 федерални държави и една Конфедерация, а според формата на държавно управление – 38 републики и 12 монархии.
Всички страни на континента са членове на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, ООН (с изключение на Ватикана), Съвета на Европа (с изключение на Беларус). 28 страни членуват в ЕС, 6 държави имат официален статут на страни, кандидатки за влизане в ЕС – Македония, Черна гора, Сърбия, Турция, Албания и Исландия, а 2 са официалните кандидати за членство Босна и Херцеговина и Косово.

Зоран Заев, премиер на Р Македония (род. 1984 г.) дойде на власт през май 2017 г. след 11 години на управление на консерваторите и насред дълбока политическа криза, породена от скандал с незаконно подслушване през 2015 г.

“Времето ще покаже, че усилията са си стрували. Надявам се до края на месеца Съветът на ЕС в рамките на Българското председателство да отвори вратата за преговори, а през юли нашата съседка да получи зелена светлина за НАТО. Днешният ден е добър и за България – никой не може да е проспериращ и щастлив, ако съседите му не са”, написа външният министър Екатерина Захариева във фейсбук.

Споразумението между Атина и Скопие за името на Македония ще допринесе за укрепването на регионалната сигурност, заяви говорителката на Държавния департамент на САЩ Хедър Науърт, цитирана от ТАСС. “САЩ са готови да поддържат това споразумение по молба и на двете страни”, каза Науърт.

В същото време огромни протести против името “Република Северна Македония” избухнаха по целите територии на Гърция и Македония. 

Македонската полиция за борба с масовите безредици използва звукови гранати и сълзотворен газ, за да разпръсне белязан от насилие протест в Скопие против договора с Гърция за новото име на страната.

Гръцката полиция дори употреби сълзотворен газ, за да разпръсне близо 4000 протестиращи край село Писодери, близо до мястото, където беше подписан историческият договор. Хиляди гърци смятат, че “Скопие се опитва да отнеме древното гръцко наследство”. Над 68% от гърците не одобряват споразумението, но кабинетът се гордее с него. Председателят на основната опозиционна партия в Гърция „Нова демокрация“ Кирякос Мицотакис внесе предложение за вот на недоверие срещу правителството заради несъгласие с постигнатото с Македония споразумение за името – Република Северна Македония.

В македонския град Битоля, привърженици на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, на връх 28ият рожден ден на организацията, също протестираха против новото име на Македония. “Не преставайте да използвате името Македония,” призова лидерът на партията, и обяви, че партията му ще гласува против промяната на името в конституцията на страната. В Скопие полицията използва звукови гранати и сълзотворен газ, когато демонстранти заплашиха да щурмуват парламента. 

НАКРАТКО ЗА МАКЕДОНИЯ

Карта на Р Македония от 1993 г., след като обявява своята независимост от Югославия през 1991 г.
Младата държава е без морска граница и съставлява северозападната част на историческата област Македония, части от която се намират в България и Гърция. За 1ви път държавата се появява на картата, като Социалистическа Република Македония в границите на СФР Югославия. На 2 август 1944 г. в манастира „Прохор Пшински“ се учредява Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ). То провъзгласява Вардарска Македония за съставна федерална единица на Югославия и взима решение за създаване на „македонски книжовен език“. От 27 ноември до 3 декември 1944 г. в Скопие заседава конференция на филоложката комисия за създаване на „македонска азбука“ и „македонски литературен език“. В миналото Македония представлява региони и области на различни империи и държави.

През античността по-голямата част от днешна Р Македония е безименна “територия с племена” в границите на Пеония, населена от тракийската племенна група на пеоните, със северозападна част населявана от племето дардани, а югозападната от племената енхелейци, пелагони и линкести, първите две от които илирийски, а вторите – молоски.

Македония (на гръцки: Μακεδονία) възниква като име на антично царство, възникнало според сведенията на гръцките хронисти през 640 пр.н.е. и съществувало до 148 пр.н.е. За пръв владетел на Македония се смята Пердика I и обхваща най-общо територията на днешна Егейска Македония с главен град Пела. За кратък период от време царството се превръща в хегемон на полуострова, с което слага началото на Елинистическия период в историята на Югоизточна Европа и Изтока. 

През 356 пр.н.е. Филип II Македонски присъединява част от областта Македония в кралството си, включвайки Линкестида, Пелагония и южната част на Пеония (Девриоп). Неговият син Александър III Македонски превзема и присъединява голяма част от региона към империята си. Филип V Македонски (ок. 221 – 179 г. пр. Хр.) побеждава последния независим цар на Пеония – Дропион, като ок. 218/215 г. почти и напълно я подчинява, но областта около Скопие, никога не попада под контрола на македоните. 

Царството престава да съществува през 148 пр.н.е с римското завоевание на Балканите. Двадесет години (20) по-късно през 168 г. пр.н.е. за 1-ви път се появява името “Македония”, като “регион”, включен в границите на Римската империя, а през 146 пр.н.е. е създадена “провинция” Македония.

При управлението на Диоклециан “провинция Македония” е разделена на две части и голямата част от днешната територия на Р Македония попада във втората, чиято столица е град Стоби (на около 80 км южно от град Скупи – днешно Скопие). Най-северните части на областта, включително град Скупи, е присъединена към провинция Мизия. В южните части на областта се употребява предимно гръцки език, докато в северните части преобладава латински. 

 Карта на Първата Българска държава (Империя). Създаването й е съпроводено с обединяването на разнородните етнически групи от населението в съвременната българска народност (за разлика от прабългарската), общият език на която се развива въз основата на славянския.
През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. Той води до още увеличаване на територията на държавата и достъпа й до 3 морета, като я превръщат в най-силната държава на тогавашна Източна Европа. 

През 808 г. хан Крум настъпва към Сяр (днешен Серез в Гърция). При управлението на хан Пресиян (836 – 852) от 837 г. по-голямата част от областта влиза в границите на Първата българска държава до Синьо море (сегашното Адриатическо море). През управлението на княз Борис-Михаил (852 – 889) България приема християнството, а Охридската книжовна школа става най-важен културен и просветен център наред със столицата в Царство България. При цар Симеон Велики (893-927) книжовният разцвет продължава, a областта става вътрешна: българските граници обхващат не само съседните Сърбия и Епир, но и Тесалия, както и останалата дотогава извън границите част от днешна Албания. След завладяването на Преслав от византийския император Йоан Цимисхий през 971 г. столицата на България се мести последователно в Скопие, Преспа, Охрид и Битоля, тук е седалището на българския патриарх и днешните Албания и Македония са центърът на българската държава, която в тези години се простира от Добруджа през Банат, Белград и София до Драч и Лариса. През 1018 г. след съкрушаване на съпротивата на Пресиян II в Томор, на войводата Ивац в планината Връхот (дн. в Албания), на Видин и на Сермон в Срем, България пада под византийска власт при император Василий II Българоубиец след 47 години борба. Византийската власт инкорпорира региона във военно-административната област България, а българската патриаршия е преобразувана в Охридска архиепископия. Но завоевателят тук не е в свои земи, само след 23 години през 1040 г. българите от Срем (област в северозападната част на Сърбия и крайната източна част на Хърватия) и Видин през София до Янина и Ламия въстават и провъзгласяват за свой цар Петър Делян. Византийската власт е наложена отново с цената на продължителни военни усилия, но само след 31 години през 1072 г. потомъкът на българските кавхани Георги Войтех оглавява вдигналите се отново българи и освобождава земите от Костур до Ниш. 

Само 10 години след възвръщане на независимостта на България цар Иван Асен I настъпва през 1195 г. към Скопие и възстановява в областта суверенитета на Българското царство. При братята му царете Петър IV и Калоян българските държавни граници обхващат териториите от Прищина (столица на обявилата независимост през 2008 г. Р Косово) до Сервия (град в Гърция). След смъртта на цар Калоян, в областта Македония управляват неговите братовчеди деспот Алексий Слав и севастократор Стрез.

Втората българска държава (Second Bulgarian Empire) е създадена през 1185 г. и е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя.

При цар Иван Асен II (1218-1241) областта е сред подчинените пряко на царя области, посочени в Дубровнишката грамота, и страната отново има широк излаз на Синьо море. Дубровнишката грамота е документ, издаден през 1230 г. от канцеларията на българския цар Иван Асен II на дубровнишките търговци, с което последните получават правото да търгуват свободно на територията на българското царство.

Към средата на XIII в. български боляри на Скопие са Тих и синът му Константин Тих, който през 1257 г. е избран от болярския съвет в Търново за цар на България.

След като Ивайло сваля цар Константин Тих, властта в региона Македония преминава през много ръце – малко преди началото на XIV век византийското господство за кратко е възстановено.

Към 1336 г. областта Македония е завладяна от сърбите и става част от съществувалото номинално до 1371 г. Душаново царство (Сръбско царство), за чиято столица е обявен град Скопие.

Сръбско царство е мултиетническо средновековно царство на Балканите, което възниква на основата на средновековната посръбска държава на Стефан Неманя през 14 век и се разпростира в земи населени със сърби, гърци, българи, албанци и власи. Душановата империя просъществува само 25 години от 1346 до 1371 г. За 10 години, преди да се разпадне фактически в 1356 г. след смъртта на основателя си, е една от най-силните държави на Балканите, една от големите страни в Европа. По време на вторият ѝ и последен цар държавата се разпада на различни кралства и феодални владения.

Към 1356 г., само 10 години след смъртта на цар Стефан Душан, империята се разпада и до османското нашествие на Балканския полуостров в този Македонски регион доминира Прилепското кралство.

Прилепското кралство е държава в Югоизточна Европа, съществувала между 1371 и 1395 г., образувана върху личните владения на Вълкашин Мърнявчевич, който получава от сръбския цар Стефан Урош V титлата крал. След смъртта на двамата през 1371 г., синът на Вълкашин Крали Марко претендира за управлението на цяла Сърбия, но не успява да се наложи над останалите претенденти за трона и на практика управлява собствено кралство с център в Прилеп. В последните години от живота си Марко е васал на Османската империя, която след неговата смърт през 1395 г. анексира владението му, включващо региона Македония, превръщайки го в основа на Охридския санджак, и са присъединени към Османската империя. Части от днешна Р Македония попадат в Скопския санджак, създаден още през 1392 г. с падането на града, в Дебърския санджак и Кюстендилския санджак.

Кюстендилският санджак включва 14 каази (околии) : Кюстендилска, Радомирска, Дупнишка, Петричка, Мелнишка, Дойранска, Тиквешка, Велешка, Струмишка, Радовишка, Щипска, Кратовска, Враняшка и Кривопаланска.

Съпротивата срещу турското господство обаче не престава стотици години и то съвсем не е устойчиво. Още през 1412 г. заедно с Видин, Провадия и Мадара на въстание се вдига народът във Велес (град в централната част на днешна Р Македония, на река Вардар) и Овче поле (в централно-източната част на днешна Р Македония).

През 1564 г. се вдига въстание в Прилепско, наречено Мариовска буна. През 1574 и 1596 г. стават бунтове в Охридско. През 1586 г. на скопския санджакбей се нарежда да построи крепост в Качанишкия проход (в днешна Р Косово) срещу действията на голяма хайдушка чета от 500 души. Нещата стигат дотам, че в 1595 г. в султански ферман се признава, че властта над Скопската област е преминала реално в ръцете на местни хайдути, а две хиляди хайдути, водени от Чавдар войвода, същата година превземат София, по това време главен град на Румелия и седалище на румелийския бейлербей.

Чавдар войвода е възпят в поемата „Хайдути“ на Христо Ботев. Полуостров Чавдар на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на Чавдар войвода.

През 1618 г. хайдушки акции заливат частта от Македонскатаобласт тази на Крива паланка (в днешна Р Македония и граничи с днешна България), през 1637 г. отряд от 200 хайдути действа в региона Западна Македония. През 1661 г. Байо войвода напада Битолския безистен и е толкова силен, че османските чиновници искат позволение от него да събират султанските данъци. През 1686 г. срещу султанската власт действат 4-5 хайдушки дружини от двеста души в земите около Костур (в днешна Гърция), Воден (днешен Едеса / един от най-красивите градове в Северна Гърция) и град Хрупиш.

През 1689 г. Петър, водачът на известното Карпошово въстание, влиза във връзка с австрийския император Леополд I, който сред падането на Видинското царство е титуляр на българската корона и е признат от сюзерена за български „крал на Куманово“ и негов васал, а съратникът му Страхил войвода e c ранг на генерал.

Бунтът или Въстанието на Карпош е българско антиосманско въстание, избухнало в централните Балкани през октомври 1689 г. През същия период избухват още няколко въстания на Балканите. Предводителят на бунта Петър Карпош е пословичен хайдук в Родопите. Освен от османотурски извори за въстанието в западната научна литература се говори едва от 1830 г., когато Йозеф фон Хамер издава съчинението си „История на Османското царство“.

През 1713 г. са документирани масови действия на хайдушки дружини в районите на Тетово, Скопие, Щип, Тиквеш, Битоля, Прилеп, Лерин и Охрид. През 1762 г., когато Паисий написва „История славянобългарска“, стават силни сражения на хайдушката дружина на капитан Пройо срещу османска войска във Воденско.

„Света София“ е православна църква в град Охрид, построена върху основите и отчасти стените на разрушената в първото десетилетие на VI век митрополитска катедрала, а следващата постройка е била изградена към края на ІХ век след приемането на християнството като официална религия на България и покръстването на българския народ по времето на княз Борис I. Тя е основно преустроена в последното десетилетие на Х век за коронацията на Самуил през 997 г. като патриаршеска катедрала във вид на куполна базилика. След изместването на столицата на България в Охрид, по времето на цар Самуил в края на X – началото на XI век, църквата е седалищен катедрален храм на Българската патриаршия, както и на наследилата я след 1018 година Охридската архиепископия.

През 1767 г. Охридската архиепископия е закрита, а нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия. 

Вселенската, наричана още Цариградската или Константинополската патриаршия е автокефална поместна православна църква със седалище в Истанбул, Турция. Създадена е след разцеплението на Римската империя (395 г.). Отначало е възглавявана от епископ, а от 451 г. – от патриарх.

След падането на Цариград под османска власт (1453 г.) на цариградския патриарх е признато правото да бъде духовен глава на всички източни (православни) християни в пределите на империята. През първите векове на османското владичество Цариградската патриаршия подпомага църковното и училищното дело в Османската империя и противодейства на опитите за потурчване на отделни селища и райони на Балканския полуостров, в това число и в българските земи.

От 18 век и началото на 19 век патриаршията до голяма степен приема „мегали идея“ и се стреми да гърцизира негръцкото християнско население в империята. Тя противодейства с всички сили и средства на църковно-националната борба на българския народ и след учредяването на Българската екзархия (1870 г.) не признава нейната автокефалност (самостоятелност) до 1945 г. Цариградската патриаршия възпрепятства българската църковна и училищна дейност в Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор 1878 г. отново остават в пределите на Османската империя. Подкрепя не само гръцката, но и сръбската националистическа пропаганда в тези две области и пр.

Чак след края на Втората световна война (2СВ) 1939-1945 г. Вселенската патриаршия признава не само автокефалността на Българската православна църква, но и въздигането и в патриаршеско достойнство (през май 1953 г.).

В средата на XIX век територията на цялата област Македония е поделена на три вилаета – Битолски, Косовски и Солунски.

Следват години на борби и възстания по време на Турското робство, когато областта Македония се превръща в “Македонски въпрос”. През 1903 г. се предизвиква по-активната намеса на Великите сили по Македонския въпрос. Реформите в Османската империя вървят бавно и въпреки създадения силен антагонизъм между българи, гърци и сърби се стига до формирането на Балкански съюз между тях и започването на Балканската война през 1912 г.

  Според сключения преди Балканските войни Българо-сръбски договор от 1912 г. областта Македония се разделя на безспорна и спорна зона. Първата е трябвало да бъде присъединена към България, а за втората се е предвиждал арбитраж от руския цар. Този план е бил предвиден, в случай че не се постигне автономия на Македония. По време на Балканската война сръбските войски окупират цялата спорна и голяма част от безспорната зона, гръцките войски заемат южната част на областта Македония, а България заема източна Македония.

Съюзниците не постигат споразумение за разделянето на Македония, а след края на Междусъюзническата война (1913 г.) се стига до фактическото разделяне на областта Македония на три части – Вардарска Македония за Кралство Сърбия, Пиринска Македония за Царство България и Егейска Македония за Кралство Гърция. След подялбата на Македония в частите под сръбски и гръцки контрол се провежда кампания за дебългаризация.

България се включва в 1СВ на страната на Централните сили през есента на 1915 г. и анексира голяма част от областта. След излизането на България от войната на 29 септември 1918 г. Вардарска Македония попада отново под сръбска власт. Според Ньойския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г., България отстъпва и Струмица в полза на Кралство Югославия. С възстановяването на сръбската власт се завръщат и антибългарските мерки от първата окупация (1913 – 1915 г.): всички български учители и духовници са прогонени, българските книги и знаци са премахнати и всички български организации са разпуснати.

Между 6 и 17 април 1941 г. нацистка Германия и фашистка Италия нападат и окупират Кралство Югославия. Започва Втората Световна Война (2СВ).

 

СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ – ЧАСТ ОТ СФР ЮГОСЛАВИЯ

Карта на Европа 1945 г. след 2СВ.

Още през август 1944 г.е свикано Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), самопровъзгласило се за легален ръководен орган на новосъздадената Народна република Македония до края на 2СВ.Новата република се включва на федеративен принцип в Югославия под ръководството на Йосип Броз Тито.

Несъгласните с водената политика са подложени на силен политически терор. До началото на 1960 г. са физически унищожени или въдворени в концлагери десетки хиляди души, сред които и много с изявено българско самосъзнание, включително комунистически активисти като Панко Брашнаров, Методи Андонов (Ченто), Павел Шатев, Венко Марковски и други.

На 2 август 1944 г. в манастира „Прохор Пшински“ се учредява Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ). То провъзгласява Вардарска Македония за съставна федерална единица на Югославия и взима решение за създаване на „македонски книжовен език“. От 27 ноември до 3 декември 1944 г. в Скопие заседава конференция на филоложката комисия за създаване на „македонска азбука“ и „македонски литературен език“

В кратки срокове са създадени езикови комисии на АСНОМ, които изработват и стандартизират македонския литературен език посредством въвеждането на македонска азбука и македонски правопис. Дадено е начало на македонска историография, която с помощта на исторически фалшификации започва създаването на македонска нация.

На 6 – 7 януари 1945 г. избухва бунт в Скопие и Щип в т.н. Народноосвободителна войска на Македония. Потушаването и последвалите репресии остават известни като Кървавата коледа. В периода от края на 2СВ до 1949 г. Социалистическа република Македония пряко участва и има важна роля в два процеса – насилствената македонизация на Пиринска Македония, извършвана под натиска на СССР и със сътрудничеството на българските власти, и Гръцката гражданска война (1946 – 1949 г.) чрез Народоосвободителния фронт, който под шапката на Демократичната армия на Гърция се бори за отцепването на Егейска Македония от Гърция.

Проведена е всеобща национализация, колективизация на селското стопанство и индустриализация на икономиката. Преминава се в режим на планово стопанство. В рамките на СФРЮ Социалистическа република Македония е на четвърто място по площ и население. В периода 1944 – 1991 г. се изграждат държавните и академичните институции, голяма част от инфраструктурата.

Близо 20-годишното разпадане на Югославия от 1989 до 2008 година.

На 8 септември 1991 г. Република Македония тръгва към своята независимост от Югославия. Проведен е референдум и започва процес на мирно отделяне от федерацията. На 17 ноември 1991 г. Събранието на Република Македония обявява независимостта на страната въз основа на резултатите от референдума. България първа в света признава новата държава на 15 януари 1992 г. под конституционното ѝ име и успява да убеди и Русия да стори същото. Роберт Бадинтер, председател на Мирната конференция за Югославия, призовава същия месец държавите от Европейския съюз да признаят независимата република.

През 1993 г. Република Македония е приета за член на ООН.

Република Македония се стреми да се присъедини към Европейския съюз и НАТО, но основни пречки за това са влошените отношения с Гърция на първо място, заради нерешения спор за името Македония, и на второ с България, въпреки че между двете страни са подписани няколко декларации и меморандуми за добросъседски отношения.

През 1999 г. бе решен езиковият спор между България и Р Македония. Конфликтни остават въпросите за нарушаването на правата на българите в Р Македония, която от своя страна иска от България да признае организацията „ОМО Илинден – Пирин“. Македонският език или македонската езикова норма е южнославянски език или една от книжовните норми на българския език. Това е официалният език на Р Македония, като този статут не е официално признат от правителствата на Р България и Гръцката република, където е наричан „скопски език“ (Σκοπιανή γλώσσα), „български диалект“ (Βουλγαρική διάλεκτος) или най-често „славомакедонски език“ (Σλαβομακεδονική γλώσσα). Кодифицираният вариант на македонския, така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатския български език.

 

Карта на Р Македония, на която ясно се вижда Преспанското езеро, което дели гранците на Р Македония, Гърция и Албания, където македонският и гръцкият премиер подписаха договор, с който приемат името “Северна Македония” за всеобща употреба.  

На 17 Юни 2018 г. на церемония на гръцкия бряг на Преспанското езеро, което дели гранците на Р Македония, Гърция и Албания, македонският и гръцкият премиер подписват договор, с който приемат името “Северна Македония” за всеобща употреба. Решението на двете съседки на България отваря пътя на Северна Македония към Европейския съюз (ЕС) и НАТО. За да влезе окончателно в сила договорът с подписите на премиерите на двете страни Зоран Заев и Алексис Ципрас, той трябва да бъде гласуван на референдум в Западната съседка на България и от парламента в Южната й комшийка.

 

Кликнете в-у заглавието за да прочетете всички подробности за 

ИСТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ