15 Юни 2018 г. Пол Манафорт, бивш шеф на президенстката кампания на Доналд Тръмп през 2016 г., влиза в затвора след криминални обвинения, свързани с политическата му работа и парите получавани в Украйна, с които той е оперирал чрез офшорни сметки.
Ако бъде осъден, Манафорт е изправен пред перспективата да прекара остатъка от живота си “зад решетките”.
Пол Джон Манафорт младши е американски лобист, политически консултант и адвокат. Той се присъединява към екипа на президентската кампания на Доналд Тръмп през март 2016 г. и е мениджър на кампанията от юни до август 2016 г.
Пол Манафорт Младши е роден на 1 Април 1949 г. в Нова Британия, щата Кънектикът. 69-годишният бивш съветник на Тръмп е потомък на италианска фамилия имигранти, които са създали строителен бизнес в Кънектикът. Баща му Пол Манафорт Старши служи, като инженер в американската армия по време на Втората световна война и е бил кмет на Нова Британия от 1965 до 1971 г.
Манафор е бил съветник на президентските кампании на Джордж Х. Буш през 1988 г. и Боб Доле през 1996 г.
*Мобуту Сесе Секо Нкуку Нгбенду ва За Банга, в превод от езика нгбанди: Воин, вървящ от победа към победа, и никой не може да го спре, известен като Мобу́ту Сесе́ Секо́, роден Жозеф-Дезире Мобуту, е политик от Демократична република Конго (Заир от 1971 до 1997 г.), президент на страната от 1965 до 1997 г. – сред най-дълго управлявалите африкански диктатори.
** Поддръжниците на Савимби в САЩ, успяват да убедят ЦРУ да канализира тайно оръжие и да набере партизани за войната на Савимби срещу марксисткото правителство на Ангола, което значително засилва и удължава гражданската война. Така Савимби от стопроцентов Марксист-Ленинист и Маоист, получил по-рано военно обучение и оръжие от Китай, се превръща борец срещу комунистите, за да стигне до кандидат за президент на Ангола от опизиционната партия УНИТА. По време на изборите, които Савимби губи от управляващата партия Народно движение за освобождение на Ангола – Партия на труда (MPLA), възникват сблъсъци с правителствените войски, при който загиват над 10,000 граждани на африканската държава.
*** Фердинанд Маркос е един от най-големите диктатори в историята. Фердинанд е роден на 11 септември 1917 г. (100 г.) в Сарат, Северен Илокос, Филипините и завършва университет в Родината си. По време на японската окупация над Филипините Маркос служи в Американското разузнаване. Започва кариера, като адвокат, а от 1963 г. до 1965 г. Маркос е председател на Сената.
През 1965 г. за 1ви път печели президентските избори и провежда някои икономически реформи. Въпреки това постоянно избухват бунтове и комунистите водят въоръжена борба срещу правителството. През 1974 г. е легализирана Комунистическата партия на Филипините.
Маркос е избран за член на международните общества “Pi Gamma Mu” и “Phi Kappa Phi”, като последното му връчва най-голямата награда за най-известните членове 37 години по-късно.
През 1966 г. под силния натиск от страна на администрацията на американския президент Линдън Б. Джонсън, Маркос отменя позицията си за изпращането на филипински сили във Виетнамската война, и дава съгласието си за ограничено участие, като поисква от Конгреса да одобри изпращането само на инженерни войски. През 1968 г. Маркос е преизбран за президент.
Фердинанд Маркос въвежда военно положение на 21 Септември 1972 г. и създаването на “ново общество” (1972-1981 г.), което скоро е одобрено от американския президент Ричард Никсън. То е въведено след поредица смъртоностни бомбени атентати през 1971 г.. По-късно ЦРУ в частност заявява, че Маркос е отговорен за поне един от тях. Агенцията е почти сигурна, че нито един от атентатите не е извършен от комунистите. Американските разузнавателни документи, декласифицирани през 90-те години, съдържат допълнителни доказателства, включващи Маркос, предоставени от моряк, агент на ЦРУ във филипинската армия. Друга фалшива въоръжена атака става причина за опита за убийство на министъра на отбраната Хуан Понсе Енили през 1972 г.
Маркос се обгражда с близки от основаната от него организация “Ролекс 12”, в която членуват възпитаници на Харвард.
През 1977 г. филипинските въоръжени сили са се увеличили цели четири пъти (от 65,000 до 270,000) и над 60 000 граждани на държавата са арестувани по политически причини. През 1981 г. тогавашният вицепрезидент на САЩ Джордж Х. Буш похвалва Маркос за “придържането си към демократичните принципи и демократичните процеси”.
“Обичаме вашето придържане към демократичните принципи и към демократичния процес и няма да ви оставяме изолирани” – вицепрезидентът на САЩ Джордж Х. Буш по време на клетвата на президента на Филипините Фердинанд Маркос, юни 1981 г.
Според данни на Световната банка, по време на военното положение Годишният брутен вътрешен продукт на Филипините се е увеличил 4 пъти от $8 милиарда долара през 1972 г. до $32,45 милиарда долара през 1980 г., докато в края на 1980 г. дългът възлиза на $17,2 милиарда щатски долара.
През 70-те години на миналия век нито един американски военен или политик не коментира публично властта на Маркос. От обявяването на военното положение през 1972 до 1983 г. правителството на САЩ предоставя $2,5 млрд. Долара двустранна военна и икономическа помощ за режима “Маркос” и около $5,5 млрд. Долара чрез многостранни институции като Световната банка. В доклад от Сената в САЩ от 1979 г. се посочва, че американски представители са знаели още през 1973 г., че филипински правителствени агенти са били в Съединените щати, за да преследват филипинските дисиденти. През юни 1981 г. двама активисти срещу Маркос са убити извън синдикалната зала в Сиатъл. Поне един път агентите на ЦРУ блокират разследванията на филипински агенти от ФБР, по данни на Соут Енд Прес.
На 16 юни 1981 г., шест месеца след отмяната на военното положение, се провеждат първите демократични президентски избори за последните 12 години. Президентът Маркос категорично печели с огромна победа над другите кандидати.
През 1983 г. Филипинската икономика, която е силно зависима от износа за САЩ, претърпява голям спад след отмяната на военното положение, защото филипинският бизнес и политическите лидери, обучаващи се в Харвард, Йейл и други американски университети, започват да лобират пред американски и чуждестранни фирми, за да ги обезкуражат от инвестиране във Филипините.
В края на 1985 г. “палачинката се обръща”, пред лицето на ескалиращото обществено недоволство и под натиска на чужди съюзници, Маркос е обиден на предсрочните избори с повече от една година, преди края на неговия мандат. Той избира Артуро Толентино за свой титуляр. Опозицията срещу Маркос се обединява зад двама образовани в САЩ лидери, Мария Корасон Акино и нейния титуляр, Салвадор Лаурел.
През 1986 г. година резултатите от следващите избори са манипулирани – Маркос се обявява за победител. При обявяване на официалните резултати от президентските избори на 7 февруари 1986 г. за президент е преизбран Фердинанд Маркос. §Мария Корасон Акино от опозицията обявява изборите за фалшифицирани и започва мирно гражданско неподчинение.
На 25 февруари семейството на Маркос е принудено да напусне страната, а Акино полага клетва като президент. Маркос е зачкаран в САЩ с американски военен самолет и каца в Хавай. Според официалния 23-страничен митнически документ на САЩ, двата C-141 военни транспортни самолета, които возели семейство Маркос и техните най-близки съюзници, имало 23 дървени сандъка; 12 куфара и чанти и различни кутии, чието съдържание включва достатъчно дрехи, за да запълнят 67 стелажа; 413 бижута; 24 златни тухли, надписани “На съпругата ми при нашата 24-годишнина”; и над 27 млн. филипински песо в прясно отпечатани банкноти. Бижутата включват 70 чифта копчета за ръкавели; статуя от слонова кост на младенеца Исус със сребърна мантия и диамантена огърлица. Общата стойност на тези артикули е била ориентировачно $15,000,000. Междувременно, когато протестиращите нахлули в двореца Малаканянг малко след заминаването, става известно, че Имелда е оставила над 2700 чифта обувки в гардероба си.
Фердинанд Маркос в Хавай живее до смъртта си на 28 септември 1989 г.
Според източници, предоставени от Президентската комисия за добро управление (PCGG), семейството на Маркос е откраднало $5-10 милиарда долара. PCGG също така твърди, че неговата съпруга Имелда Маркос също е успяла да скрие народни пари. Две от децата им, Имей Маркос и Фердинанд “Бонбон” Маркос младши, все още действат във филипинската политика.
§Мария Корасон Акино е родена е в град Паники, провинция Тарлак, Филипините на 25 януари 1933 г. Учи френски език и математика в Ню Йорк (1946-1953) и право в Далекоизточния университет в Манила до 1954 г. В периода 1980 – 1983 г. емигрира в САЩ със съпруга си Бенинго Акино, който е журналист и лидер на опозицията срещу президента Фердинанд Маркос.
You must log in to post a comment.