Новини, Световни новини

Бивш шеф на кампанията на Тръмп, влиза в затвора след криминални обвинения, свързани с работа и пари в Украйна

by  •  • 0 Comments
Адвокатите на Пол Манафорт твърдят, че той не е направил нищо лошо и обвиниха прокурорите, че правят “зловещ заговор” от едни “безобидни” контакти със свидетели
За кого е работил Манафорт?

Пол Манафорт Младши е роден на 1 Април 1949 г. в Нова Британия, щата Кънектикът. 69-годишният бивш съветник на Тръмп е потомък на италианска фамилия имигранти, които са създали строителен бизнес в Кънектикът. Баща му Пол Манафорт Старши служи в инженерни войски на американската армия по време на 2СВ и е бил кмет на Нова Британия от 1965 до 1971 г.
Като обучаващ се адвокат, Манафорт служи за известно време в администрацията на тогавашния американски президент Роналд Рейгън, преди да се посвети на политиката и после на бизнеса.

15 Юни 2018 г. Пол Манафорт, бивш шеф на президенстката кампания на Доналд Тръмп през 2016 г., влиза в затвора след криминални обвинения, свързани с политическата му работа и парите получавани в Украйна, с които той е оперирал чрез офшорни сметки.

Ако бъде осъден, Манафорт е изправен пред перспективата да прекара остатъка от живота си “зад решетките”.

Манафорт бе вкаран в ареста днес, след като федерален съдия отмени разрешението си за “домашен арест под гаранция”, като се позова на нови обвинения в съда. Това съобщи Асошиетед Прес (АП).
Действията на съдията от районния съд на САЩ (U.S. District Judge) Ейми Бърман Джаксън дойдоха, след като прокурорите обвиниха Манафорт за “манипулиране на свидетели”. Веднага след като съдията произнесе решението си, Манафорт беше изведен от пълната съдебна зала от американските маршали. Същевременно съпругата му Катлийн, напусна съда, принудена да върви през тунел от фотографи. Никой от семейството не коментира положението.
Манафорт е 1ят служител на кампанията на Тръмп, който е вкаран в затвора в рамките на разследването на специалния съветник Робърт Мюлер.
Адвокатите му твърдят, че Манафор не е направил нищо лошо и е обвиниха прокурорите, че правят “зловещ заговор” от едни “безобидни” контакти със свидетели.
Манафорт ще остане в затвора, докато чака резултатите от обжалвания в съда в следващите няколко месеца. Той е изправен пред няколко криминални обвинения, свързани с политическата му работа и парите получавани в Украйна, с които той е оперирал чрез офшорни сметки.

15 Юни 2018 г. “Уау, каква тежка присъда за Пол Манафорт, който е бил представител на Роналд Рейгън, Боб Доле и много други висши политически хора и кампании. Не знаех, че Манафорт е бил главата на Мафията. Какво ще кажете за Коми и лъжливата Хилари и всички останали? Много несправедливо!” – това написа днес в Туитър президентът на САЩ Доналд Тръмп

Пол Джон Манафорт младши е американски лобист, политически консултант и адвокат. Той се присъединява към екипа на президентската кампания на Доналд Тръмп през март 2016 г. и е мениджър на кампанията от юни до август 2016 г.

Не са много политическите консултанти по света, които са провалили клиент с такъв удар, като Пол Манафорт в Украйна през зимата на 2014 г. Това е посочено в статията Ню Йорк Таймс, за дейността на бившия съветник на бившия президент на Украйна Виктор Янукович.
Преди да се присъедини към предизборната кампания на Тръмп, работата на Манфорт в Украйна бе най-значимата му политическа кампания през последните няколко години. Както подчертават информационните агенции и Ню Йорк Таймс, Манафорт започва кариерата си в републиканската политика през 70-те години.
Впоследствие американският политически консултант и адвокат работи като съветник на редица световно известни авторитарни лидери, сред които “черният екзекутор” Мобуту Сесе Секо* (Заир), “горилата” Йонас Савимби** (Ангола) и страхотният диктатор Фердинанд Маркос*** (Филипините).
Диктатори получават сериозна подкрепа от американското правителство, дори президентска.
 

През 1976 г. Манафт е координатор на групите за привличане на делегати за осем щата на президентския комитет на Джералд Форд.

Пол Манафорт Младши е роден на 1 Април 1949 г. в Нова Британия, щата Кънектикът. 69-годишният бивш съветник на Тръмп е потомък на италианска фамилия имигранти, които са създали строителен бизнес в Кънектикът. Баща му Пол Манафорт Старши служи, като инженер в американската армия по време на Втората световна война и е бил кмет на Нова Британия от 1965 до 1971 г.

През 1976 г. Манафорт е координатор на групата за привличане на делегати за осем щата на президентския комитет на Джералд Форд. Между 1978 г. и 1980 г. Манафорт е южният координатор на президентската кампания на Роналд Рейгън и зам-политически директор на Републиканския национален комитет. След избирането на Рейгън през ноември 1980 г. той е назначен за асоцииран директор на офиса на президентския персонал в Белия дом. През 1981 г. е номиниран в Съвета на директорите на корпорацията за чуждестранни инвестиции.

1982 г. Роналд Рейгън,
Пол Манафорт и Джордж Х. Буш

Манафор е бил съветник на президентските кампании на Джордж Х. Буш през 1988 г. и Боб Доле през 1996 г.

Като обучаващ се адвокат, Манафорт служи за известно време в администрацията на тогавашния американски президент Роналд Рейгън, преди да се посвети на политиката и после на бизнеса. След като проучва начинът на работа в Украйна, Манафорт добре вижда как политиката и бизнеса съжителстват в държава, която все още се бори да функционира като демокрация, дори четвърт век след като придоби независимост след рухването на СССР.
Манафорт успя да убеди правителството на Украйна да намали експортните мита върху зърното, което е от полза за американските инвеститори в селскостопанския сектор, като например компанията “Каргил”, а също така и да започне преговори с “Шеврон” и “Ексон” за проучване на запасите от нефт и природен газ.
Виктор Янукович, който тогава беше министър-председател, бе обявен за победител на президентските избори през 2004 г., но бе засенчен от измами и отмяна на изборите от Върховната рада на Украйна. Янукович разчиташе в голяма степен на руските политически съветници, които подцениха разочарованието на украинските гласоподаватели. След поражението обаче, той реши да се обърне към опитните американски експерти.
В допълнение, Пол Манафорт започва да работи за един от най-богатите хора в Украйна, Ринат Ахметов, за да подобри имиджа на своите компании. Ахметов е добре известен и като спонсор на политическата партия на Янукович.
След като започва работа в Украйна за опитният американски бизнесмен Пол Манафорт се открива възможност за печеливши сделки “отстрани”, освен успехът му на политическата сцена, след като Янукович печели изборите. В доказателствата към делото срещу Макрофт личат свързани сделки в Съединените щати.
Манафорт също така помогна за изготвянето на доклад, подкрепящ украинските прокурори, след като през 2012 г. украинското правителство на Янукович специално нае една от най-големите адвокатски кантори в Америка и света, базирана в Ню Йорк. Ролята на Манкрофт бе разкрита след като важен документ беше намерен в кутия в сауна, която принадлежи на бивш високопоставен украински служител. Има и други документи от една и съща клетка, които стават доказателства в наказателно дело срещу бивш служител на министерството на правосъдието на Украйна и най-вероятно са хвурлили повече светлина върху ролята и на Манафорт.
В резултат на това Виктор Янукович пренебрегна съвета на Манафорт, отказвайки да подпише споразумението с Европейския Съюз (ЕС). Това решение на Янукович доведе до масови протести, които кулминираха с две нощи насилие през февруари 2014 г. и бягството на Виктор Янукович от Украйна. Самият Манафорт почти не коментира падането на режима на Янукович.
 
Въпреки всичко, американският съветник продължава да работи в Украйна, като “показва пътя” на бившия шеф на Президентската администрация на Украйна Сергей Левочкин. През септември 2014 г. Пол Манафорт пристигна в Украйна и започна работа за създаване на нов образ за партията. 
Както се казва в статията на Ню Йорк Таймс, стратегията на Манафорт проработва. След като получава ново име, Партията на регионите запазва позициите си във Върховната Рада, а новият блок вече има 43 депутати.
В момента остава неизвестно дали Манафорт е спрял да работи за Украйна, след като е започнал да си сътрудничи с Тръмп. Помощникът Левочкин отказва да каже дали Манафорт получава заплата и има ли суми, с които е свързан. 
Най-вероятно сега “на светло” излизат нови “приходи” за Пол Манафорт, за да бъде вкаран в затвора днес, именно след криминални обвинения, свързани с политическата му работа и парите получавани в Украйна, с които той е оперирал чрез офшорни сметки.
В статията на Ню Йорк Таймс, както и в други американски медии, не се коментира намесата на представители на Съединените щати във вътрешните работи на други държави. 
 
ЗА КОГО Е РАБОТИЛ МАНАФОРТ?
 

Мобуту Сесе Секо Нкуку Нгбенду ва За Банга, в превод от езика нгбанди: Воин, вървящ от победа към победа, и никой не може да го спре, известен като Мобу́ту Сесе́ Секо́, роден Жозеф-Дезире Мобуту, е политик от Демократична република Конго (Заир от 1971 до 1997 г.), президент на страната от 1965 до 1997 г. – сред най-дълго управлявалите африкански диктатори.

*Мобуту Сесе Секо Нкуку Нгбенду ва За Банга, в превод от езика нгбанди: Воин, вървящ от победа към победа, и никой не може да го спре, известен като Мобу́ту Сесе́ Секо́, роден Жозеф-Дезире Мобуту, е политик от Демократична република Конго (Заир от 1971 до 1997 г.), президент на страната от 1965 до 1997 г. – сред най-дълго управлявалите африкански диктатори.

Роден е в Лизала през 1930 г., в тогавашно Белгийско Конго. Не трябва да се бърка със съседната държава Република Конго, наричана също Конго (Бразавил), както и по-рано Френско Конго. Баща му е бил готвач на служба при белгийски съдия, а майка му – камериерка в местен хотел. Мобуту получава образование от съпругата на белгийския съдия, която също го научава и на френски език. 
Взема участие в отстраняването от власт на легендарния конгоански Анти-Колониален лидер и 1ви министър-председател Патрис Лумумба, довело до физическото му унищожение. Става полковник, началник на Генералния щаб, генерал, главнокомандващ въоръжените сили, маршал. Под военен натиск парламентът отстранява президента Жозеф Касавубу и предава пълната власт на Мобуту през 1965 г.
Създава новата политическа партия Народно движение на революцията (1967), а с новата конституция от 1970 г. забранява останалите партии и преобразува държавата от федерална в унитарна с президентска форма на управление, като намалява от 21 на 8 административните области.
По време на неговия режим страната изпада в тежка икономическа криза и участва в няколко войни, в резултат на което държавната структура е съсипана.
Жителите на ДР Конго имат едни от най-ниските доходи в света, а БВП на глава от населението е най-ниският. Въпреки това страната е най-богатата в света от гледна точка на природни ресурси – нейните неразработени запаси от полезни изкопаеми, минерали и метали се изчисляват на $24 трилиона, което почти се равнява на националния брутен вътрешен продукт на САЩ и Европейския съюз, взети заедно. ДР Конго притежава 50% от всички горски масиви на континента, а хидроенергийният ѝ потенциал е достатъчен да захрани с електричество цяла Африка.
Почти отсъстващата инфраструктура, високата неграмотност (32,8%), корупцията, несигурната законова рамка, нестихващото насилие са причина БВП на глава от населението да е най-нисък в света – едва $ 300, а износът да се равнява на $ 6,1 млрд. въпреки огромните залежи на природни богатства. Промишленият сектор на страната е съсредоточен върху преработката на природните богатства. Важни за сектора са нефтените рафинерии, както и производството на цимент и каучук. Въпреки това ДР Конго разполага само с един петролен танкер и има едва 37 km газопроводи и 39 km нефтопроводи. Въпреки всеобщият глад и богатите водни ресурси, едва 3% от земята се използва за поливно земеделие. Добивният сектор в страната се поддържа на супер ниско технологично ниво и извличането на минералите се осъществява без машини.
Цената на медта – основният износ на ДР Конго – спадна през 2015 г. и остана на рекордно ниски нива през 2016-17 г., намалявайки държавните приходи и валутните резерви, докато инфлацията достигна близо 50% в средата на 2017 г. – началото на 2000-те години, се казва в доклада на ЦРУ за страната.
Населението на ДРК възлиза на 70 917 000 души към 2009 г. Високата раждаемост и ниската продължителност на живота (54,73 години) е причина ср. възраст на населението да е 16,5 години. За смъртността допринася и разпространението на СПИН, от който на година умират по 100 000 души – по този показател ДРК е на 6-то място в света, след Южна Африка, Нигерия, Индия, Кения и Зимбабве. Образованието в ДР Конго обаче не е нито задължително, нито безплатно, и много деца не ходят на училище заради невъзможността на родителите им да плащат образованието на децата си. Ср. продължителност на образователния процес е 8 години – 9 при момчетата и 6 – при момичетата. Според наблюдател на ООН в страната, въоръжени групировки редовно отвличат жени и деца с цел сексуална експлоатация.

Жонас Савимби (3 Авг 1934 – 22 Фев 2002)

** Поддръжниците на Савимби в САЩ, успяват да убедят ЦРУ да канализира тайно оръжие и да набере партизани за войната на Савимби срещу марксисткото правителство на Ангола, което значително засилва и удължава гражданската война. Така Савимби от стопроцентов Марксист-Ленинист и Маоист, получил по-рано военно обучение и оръжие от Китай, се превръща борец срещу комунистите, за да стигне до кандидат за президент на Ангола от опизиционната партия УНИТА. По време на изборите, които Савимби губи от управляващата партия Народно движение за освобождение на Ангола – Партия на труда (MPLA), възникват сблъсъци с правителствените войски, при който загиват над 10,000 граждани на африканската държава.  

По време на посещението си във Вашингтон през 1986 г. Рейгън покани Савимби да се срещне с него в Белия дом. След срещата Рейгън говори за УНИТА, че е спечелила “победа, която електрифицира света”.
След като е преживял повече от 10 опита за убийство и съобщения, че е мъртъв най-малко 15 пъти, Савимби е убит на 22 февруари 2002 г. в битка с Анголската армия в родното му място. Така през 2002 e сложен край на гражданската война в Ангола (1975 – 2002).На провелите се на 5 и 6 септември 2008 г. парламентарни избори управляващата партия MPLA печели 81% от гласовете, а основната опозиционна партия Националният съюз за абсолютна независимост на Ангола (УНИТА) на Савимби едва 10%. Савимби оставя “няколко съпруги и десетки деца”, като последните данни са за най-малко 25.
Икономиката на Ангола претърпя ускорена трансформация през последните години, преобразуване от безредиците, породени от четвъртвековната война до най-бързо растящата икономика в Африка и на едно от първите места в света. Развитието се дължи изцяло на покачването на добива на нефт, който надвишава 1,4 милиона барела на ден по данни от края на 2005 г. Контролът на нефтената продукция се осъществява от компанията Сонангол груп – конгломерат, собственост на Анголското правителство. След края на гражданската война, продължила 28 години анголската икономика се развива изключително бързо и това позволява на страната да закупи по-модерно оборудване от това, което винаги е купувала от СССР, сега и от Русия. Петрол, оръжие, пари и революция. Все някой побеждава.
 

Септември 1982 г. Президентът на Филипините Фердинанд Маркос и американският му колега Роналд Рейгън.

*** Фердинанд Маркос е един от най-големите диктатори в историята. Фердинанд е роден на 11 септември 1917 г. (100 г.) в Сарат, Северен Илокос, Филипините и завършва университет в Родината си. По време на японската окупация над Филипините Маркос служи в Американското разузнаване. Започва кариера, като адвокат, а от 1963 г. до 1965 г. Маркос е председател на Сената.

През 1965 г. за 1ви път печели президентските избори и провежда някои икономически реформи. Въпреки това постоянно избухват бунтове и комунистите водят въоръжена борба срещу правителството. През 1974 г. е легализирана Комунистическата партия на Филипините.

Маркос е избран за член на международните общества “Pi Gamma Mu” и “Phi Kappa Phi”, като последното му връчва най-голямата награда за най-известните членове 37 години по-късно.

През 1966 г. под силния натиск от страна на администрацията на американския президент Линдън Б. Джонсън, Маркос отменя позицията си за изпращането на филипински сили във Виетнамската война, и дава съгласието си за ограничено участие, като поисква от Конгреса да одобри изпращането само на инженерни войски. През 1968 г. Маркос е преизбран за президент. 

Фердинанд Маркос въвежда военно положение на 21 Септември 1972 г. и създаването на “ново общество” (1972-1981 г.), което скоро е одобрено от американския президент Ричард Никсън. То е въведено след поредица смъртоностни бомбени атентати през 1971 г.. По-късно ЦРУ в частност заявява, че Маркос е отговорен за поне един от тях. Агенцията е почти сигурна, че нито един от атентатите не е извършен от комунистите. Американските разузнавателни документи, декласифицирани през 90-те години, съдържат допълнителни доказателства, включващи Маркос, предоставени от моряк, агент на ЦРУ във филипинската армия. Друга фалшива въоръжена атака става причина за опита за убийство на министъра на отбраната Хуан Понсе Енили през 1972 г.

Маркос се обгражда с близки от основаната от него организация “Ролекс 12”, в която членуват възпитаници на Харвард.

През 1977 г. филипинските въоръжени сили са се увеличили цели четири пъти (от 65,000 до 270,000) и над 60 000 граждани на държавата са арестувани по политически причини. През 1981 г. тогавашният вицепрезидент на САЩ Джордж Х. Буш похвалва Маркос за “придържането си към демократичните принципи и демократичните процеси”.

“Обичаме вашето придържане към демократичните принципи и към демократичния процес и няма да ви оставяме изолирани” – вицепрезидентът на САЩ Джордж Х. Буш по време на клетвата на президента на Филипините Фердинанд Маркос, юни 1981 г.

Според данни на Световната банка, по време на военното положение Годишният брутен вътрешен продукт на Филипините се е увеличил 4 пъти от $8 милиарда долара през 1972 г. до $32,45 милиарда долара през 1980 г., докато в края на 1980 г. дългът възлиза на $17,2 милиарда щатски долара.

През 70-те години на миналия век нито един американски военен или политик не коментира публично властта на Маркос. От обявяването на военното положение през 1972 до 1983 г. правителството на САЩ предоставя $2,5 млрд. Долара двустранна военна и икономическа помощ за режима “Маркос” и около $5,5 млрд. Долара чрез многостранни институции като Световната банка. В доклад от Сената в САЩ от 1979 г. се посочва, че американски представители са знаели още през 1973 г., че филипински правителствени агенти са били в Съединените щати, за да преследват филипинските дисиденти. През юни 1981 г. двама активисти срещу Маркос са убити извън синдикалната зала в Сиатъл. Поне един път агентите на ЦРУ блокират разследванията на филипински агенти от ФБР, по данни на Соут Енд Прес. 

На 16 юни 1981 г., шест месеца след отмяната на военното положение, се провеждат първите демократични президентски избори за последните 12 години. Президентът Маркос категорично печели с огромна победа над другите кандидати.

През 1983 г. Филипинската икономика, която е силно зависима от износа за САЩ, претърпява голям спад след отмяната на военното положение, защото филипинският бизнес и политическите лидери, обучаващи се в Харвард, Йейл и други американски университети, започват да лобират пред американски и чуждестранни фирми, за да ги обезкуражат от инвестиране във Филипините.

В края на 1985 г. “палачинката се обръща”, пред лицето на ескалиращото обществено недоволство и под натиска на чужди съюзници, Маркос е обиден на предсрочните избори с повече от една година, преди края на неговия мандат. Той избира Артуро Толентино за свой титуляр. Опозицията срещу Маркос се обединява зад двама образовани в САЩ лидери, Мария Корасон Акино и нейния титуляр, Салвадор Лаурел.

През 1986 г. година резултатите от следващите избори са манипулирани – Маркос се обявява за победител. При обявяване на официалните резултати от президентските избори на 7 февруари 1986 г. за президент е преизбран Фердинанд Маркос. §Мария Корасон Акино от опозицията обявява изборите за фалшифицирани и започва мирно гражданско неподчинение.

На 25 февруари семейството на Маркос е принудено да напусне страната, а Акино полага клетва като президент.  Маркос е зачкаран в САЩ с американски военен самолет и каца в Хавай. Според официалния 23-страничен митнически документ на САЩ, двата C-141 военни транспортни самолета, които возели семейство Маркос и техните най-близки съюзници, имало 23 дървени сандъка; 12 куфара и чанти и различни кутии, чието съдържание включва достатъчно дрехи, за да запълнят 67 стелажа; 413 бижута; 24 златни тухли, надписани “На съпругата ми при нашата 24-годишнина”; и над 27 млн. филипински песо в прясно отпечатани банкноти. Бижутата включват 70 чифта копчета за ръкавели; статуя от слонова кост на младенеца Исус със сребърна мантия и диамантена огърлица. Общата стойност на тези артикули е била ориентировачно $15,000,000. Междувременно, когато протестиращите нахлули в двореца Малаканянг малко след заминаването, става известно, че Имелда е оставила над 2700 чифта обувки в гардероба си.

Фердинанд Маркос в Хавай живее до смъртта си на 28 септември 1989 г.

Според източници, предоставени от Президентската комисия за добро управление (PCGG), семейството на Маркос е откраднало $5-10 милиарда долара. PCGG също така твърди, че неговата съпруга Имелда Маркос също е успяла да скрие народни пари. Две от децата им, Имей Маркос и Фердинанд “Бонбон” Маркос младши, все още действат във филипинската политика. 

За да подпомогне финансирането на редица проекти за икономическо развитие, правителството на Маркос заимства големи суми пари от международни кредитори. Външният дълг на Филипините нараства повече от 70 пъти от $360 милиона щатски долара през 1962 г. на $26,2 милиарда долара през 1985 г., което прави Филипините една от най-задлъжнелите страни в Азия. Филипинският годишен брутен вътрешен продукт нараства от $ 5.27 млрд. през 1964 г. до $ 37.14 млрд. през 1982 г., година преди убийството на Ниной Акино. БВП намалява на 30,7 млрд. Долара през 1985 г., след две години икономическа рецесия, предизвикана от политическа нестабилност след убийството на Ниной. Голяма част от тези пари отиват за семейството и приятелите на Маркос под формата на официални заеми. Като бивша колония на Съединените щати, Филипините са силно зависими от американската икономика, за да купуват селскостопански стоки като захар, тютюн, кокосови орехи, банани и ананас, а американските корпорации процъфтяват.

§Мария Корасон Акино е родена е в град Паники, провинция Тарлак, Филипините на 25 януари 1933 г. Учи френски език и математика в Ню Йорк (1946-1953) и право в Далекоизточния университет в Манила до 1954 г. В периода 1980 – 1983 г. емигрира в САЩ със съпруга си Бенинго Акино, който е журналист и лидер на опозицията срещу президента Фердинанд Маркос.

Пол Джон Манафорт младши е американски лобист, политически консултант и адвокат. Той се присъединява към екипа на президентската кампания на Доналд Тръмп през март 2016 г. и е мениджър на кампанията от юни до август 2016 г.