Румен Петков почина в Лос Анджелис – “бащата” на Чоко и Боко

„Анимация никога няма да умре, защото е като музиката, защото е като да тичаш с вятъра, защото е смешна“

10 юни 2018 г. Днес в Лос Анджелис почина Румен Петков (26 януари 1948 г., София, България – 10 Юни 2018 г., Ел Ей, Калифорния)

10 юни 2018 г. Днес в Лос Анджелис почина Румен Петков (26 януари 1948 г., София, България – 10 Юни 2018 г., Ел Ей, Калифорния), съобщиха негови близки. Големият български аниматор и режисьор напусна този свят на 70-годишна възраст след борба с рака. 

Аниматорът, режисьор и преодавател Петков е вторият българин, човек на изкуството, който ни напусна в “Града на Ангелите” за по-малко от месец, след като виртуозната цигуларка концерт-майстор на Холивуд Бол Катя Попова си отиде от този свят преди броени дни, също от рак.  

Петков е добре познат на българите у нас и по света, като създател на поредицата „Приключенията на Чоко и жабока Боко”, а след като напусна България, стана известен в Съединените Щати и в чужбина, като един от режисьорите на „Лабораторията на Декстър” и „Джони Браво” и с творческите работилници със студенти в Родината.

С КАКВО ЩЕ ГО ЗАПОМНЯ? Спомням си, когато Румбата и Даниела пристигнаха в Щатите. И преди, и след това, винаги голям професионалист, страхотен човек и приятел. Прекрасен съпуг и баща. Уникален и весел събеседник по всяко време. Винаги идваше на български събития в “Града на Ангелите”, до болко убеден, че “България е страна с неограничени възможности”.

“60 години приятел, това стига. С мен дойде в Щатите. Златно момче си отиде,” Владимир Златков, един от най-близките приятели на Румбата. 

Голям творец, разнесъл славата на България на четири континента, любящ съпруг, баща и дядо, донесъл със своето творчество радост на деца и възрастни от цял свят и мой приятел още от младежките години.” – Веселин Вълчев, Генерален консул на Р България в Лос Анджелис. 

Румен Петков е роден на 26 януари 1948 г. в София. През 1967 г. той завършва Художественната гимназия в родния си град, а без да спира работа, през 1977 г. той придобива магистърска степен в Софийския университет със специалност Българска филология, което му помага да разгърне мирогледа си в сферата на разказа и драмата.
Петков е един от основните художници на комикс-списанието „Дъга“ – любимо на няколко поколения деца. Неговото влияние вдъхновява и спомага за появяването на една нова генерация млади български художници на комикси, като Владимир Недялков, Коко Саркисян, Иван Киряков и др. През есента на 1969 започва работа в Киноцентър „Бояна“ като аниматор, когато Студио за анимационни филми „София“ (САФ-София, Studio des Films d’Animation ‘Sofia’) още не съществува. Там попада под силното влияние на аниматори и режисьори като Аспарух Панов, Константин Павлов, Борис Ангелов, Тодор Динов, Георги Чаушев и други, а по-късно и от Доньо Донев, който за Румен си остава и учителят му по хумор, разказ, ритъм и режисура. Дебютът си като режисьор прави с филма „Мис Остров“ (1973), преди да е завършил висше образование. Благодарение на Петков през 1979 г. се появява супер филмчето “Шаро детектив”.
Румен Петков прави и 1ят български пълнометражен филм „Планетата на съкровищата“ (1982). Главен аниматор на този филм е директора на фестивала МФАФ „Златен Кукер – София“, Надежда Славова.
През 80-те години Петков създава популярната у нас анимационна поредица „Приключенията на Чоко и жабока Боко”, любима на децата и до днес.
Продължава да режисира филми в България до 1990 година – годината, в която САФ-София спира да съществува. Като не вижда друга възможност за реализация в сферата на анимацията, През 1990 г. Румен Петков заминава за Лос Анджелис със семейството си. Късметът му проработва и само след месец започва работа в едно малко студио, наречено „Animation Cottage”. Помагат му колеги, които познават работата му в България. В това студио Румен работи върху 30-минутни филми за телевизия ABC. Започна от най-ниското – аниматор.
По време на двугодишната си работа в „Klasky Csupo“, работи върху анимационните филми „Rugrats“, „Aahhh! Real Monsters“ и „Duckman“. За Aahhh! Real Monsters през 1995 г. е номиниран за наградата “Еми”.
Освен като режисьор, Румен Петков от 1998 г. преподаваше в Калифорнийския университет за изкуствата (CalArts), създаден от Уолт Дисни.

“Johnny Bravo” се излъчва от 1995 до 2004 г. по Картън Нетуърк. Номиниран е за 4 Annie Awards, 1 YoungStar Award и 2 Golden Reel Award. Един от менторите на филмчето е носителят на 7 Оскара и 8 ЕМИ награди Джоузеф Барбера, създател на “Семейство Флинстоун”, “Скуби-Ду”, “Смърфовете” и “Мечето Йоги”.

Румен Петков е художник-аниматор, сценарист и режисьор на много епизоди от телевизионни анимационни сериали, като „Лабораторията на Декстър“, „Джони Браво“, „Крава и пиле“, „Майк, Лу и Ог“, „Новото шоу на Уди Кълвача“ и „Приказки за Том и Джери“.

Румен Петков е носител на наградите „Grand Prize“ на Фестивала на анимациите в Отава (Grand Prix at the International Festival of Animated Film, Ottawa) и „Златна палма“ от Фестивала в Кан (Palme d’Or, Cannes, 1985). Наградата от Кан, Румен и до края на живота си не взима в ръце. Тя е присъдена на него и на Слав Бакалов за филма им от 1983-та “Женитба”. За признанието научават по телефона, защото комунистическият режим не позволява да отидат на фестивала. 
Румен Петков остави съпруга, две дъщери и две внучета. 
“Ние българите имаме едно качество, когато сме в нормална среда, всички сме талантливи и работливи, не сме хора, които ще те излъжат, а просто се трудим, и всичките, които познавам в Щатите успяха. Контрастът е огромен и видим в България”.
По-важни проекти включват:
 MTV’s Liquid Television – “Специалистът“ (аниматор)
 Klaski Csupo – “Истински чудовища”, “Човекът-паток”, “Дребосъчетата”
(художник типажи и сториборд)
 Cartoon Network – “Джони Браво”, “Лабораторията на Декстър”, “Крава и
Пиле” (режисьор)
 Universal Studios – “Уди кълвача“ (режисьор)
 Warner Brothers – “Tom and Jerry”, “The Mummy” (тайминг)
 

Румен Петков за “Чоко и Боко”:
“Пътувах по „Стамболийски”, видях вдясно скара-бира „Чоко и Боко” – толкова приятно ми стана! Не от суета. Когато слушах в началото на разговора откъса от филмчето, гласовете – Тони Радичев правеше тогава Стария късоглед орел невероятно добре. Павел Попандов правеше Боко, той имаше един много висок глас. Велко Кънев, Бог да го прости, правеше останалите характери, а Боко правеше още една актриса. Невероятни имена, невероятни таланти в българското изкуство! Изключителни! Самите Чоко и Боко имаха потенциал да бъдат герои от много добър сериал. Но ние навремето го правихме почти аматьорски. Преди никой не мислеше да се правят проектите, както трябва, за да се завладява пазарът, както се прави в Холивуд. Повечето хора у нас, като чуят Холивуд, имат особено мнение. Често си казват – оставете тези боклуци! Истината е, че цял свят гледа Cartoon Network, а това означава, че продукциите са успешни…Колкото и суетно да звучи, ми става много приятно, като се срещам с хора по света, които ме знаят като част от тези герои.”