Петрови заговезни – от неделя постим до Петровден

След Заговезни ястията задължително трябва да са постни. Сред тях има сарми или чушки с ориз или боб, жито, мед, баница с киселец или спанак, или тиква, компот от пресни или сушени плодове.
Петровият пост започва след вечерното богослужение в деня на Първата неделя след Петдесетница – на Всички светии (т.г. 4 Юни 2018), и продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това.
(Рецепти най-долу в публикацията)

КОГА, КАКВО, ЛЕСНИ ПОСТНИ РЕЦЕПТИ

Петровият пост започва след вечерното богослужение в деня на Първата неделя след Петдесетница – на Всички светии (т.г. 4 Юни 2018), и продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден (винаги на 29 юни)

Близо 2 месеца след като приключи Великия пост, една седмица след *ПЕТДЕСЕТНИЦА и отново православния свят навлиза в нов постен период – Петровите пости, наречени още “Апостолски”, установени за подражание на апостолите, които постели, когато се готвели за проповедническа дейност, а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел.

Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година. 
Петровият пост започва след вечерното богослужение в деня на Първата неделя след Петдесетница – на Всички светии (т.г. 4 Юни 2018), и продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това.
Режимът на Петровия пост е облекчен – пости се от яйца, млечни продукти и месо, но в дните различни от сряда и петък се разрешава риба. Ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.

Св. славни и прехвални апостоли Петър и Павел. В ап. Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а в ап. Павел – образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал. Единият – прост рибар, бърз при говорене и плах при действие. Който винаги пръв изповядвал Иисуса Христа като Господ, а после, след Неговото залавяне, отрекъл се три пъти от Учителя си. Другият – учен, но жесток човек. Гонител и убиец на християни. Как тези двама различни човеци стават първовърховните апостоли, просветили толкова народи и наставили ги във вярата и любовта? Как, ще разберете на 29 Юни.

Не е случайно времето и последователността на празниците, точно на Петдесетница самият свети апостол Петър произнесъл 1та християнска проповед и била създадена 1та християнска общност.

В деня преди началото на период за пости се отбелязват т.нар. “заговезни”. Думата идва от “заговявам”, започвам да постя.

Йоан Златоуст: Постът е безполезен за онези, които не се въздържат от грехове

“Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.” (Мат. 6:16-18)

Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,

а душата ти се надува от гордост?

Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?

Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?

Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

Завистта (Дяволът отдясно) и преодоляването ѝ чрез Пост и Молитва (Ангелът в средата), стенопис от църквата в Чуковец.
Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божии заповеди.
Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3Царе 18:4 – 13).
Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител.

Пост е период на въздържане от определени храни в някои религиозни традиции. Свързва се също с духовна концентрация, определени молитви и други начини за побеждаване на телесното начало.

При постите (въздържаност) съществуват 6 степени на строгост:

  • всичко, освен месо (Месни заговезни);
  • вкусване на риба;
  • гореща храна с растително масло;
  • гореща храна без мазнина;
  • студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
  • пълно въздържане от храна.

Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна. Съществува много преводна православна литература, която по един или друг повод споменава за начините на постене. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.

От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва.

В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.

Кaĸви яcтия ca paзpeшeни пpeз пocтa?

Зелената салата е най-свежата, символ на пролетната кухня.

Tecтeни издeлия бeз яйцa и xляб, ĸaчaмaĸ бeз cиpeнe. Зexтинът и мacлинитe cъщo ca нa пoчит пpeз тoзи пepиoд. Oлиoтo и мapгapинът нa pacтитeлнa ocнoвa ca дpyги xpaни, ĸoитo мoгaт дa ce ĸoнcyмиpaт, нo нe бивa дa ce зaбpaвя, чe мapгapинът нe e пoлeзeн зa здpaвeтo.

Ceгa e пepиoдът, в ĸoйтo мoжe нa вoля дa ядeтe бoб, лeщa, opиз, гpax и coeви пpoдyĸти. Яжтe ĸaĸвитo нaмepитe плoдoвe и зeлeнчyци – cвeжи, cyшeни, ĸoнcepвиpaни.

Meдът, зaxapтa, cлaдĸaтa и мapмaлaдитe cъщo ca paзpeшeни, нo c тяx c тяx тpябвa дa ce внимaвa, зaщoтo cъдъpжaт гoлямo ĸoличecтвo пpocти зaxapи. Зa пpeдпoчитaнe ca пeчeнитe ябълĸи, пълнeни c paзлични ядĸи. Te ca нe caмo вĸycни, нo и пoлeзни зa цeлия opгaнизъм.

Moжe дa cи пpигoтвитe и пocтни coлeнĸи и cлaдĸи. Kaфeтo, чaят, бoзaтa и бeзaлĸoxoлнитe нaпитĸи cъщo ca paзpeшeни пo вpeмe нa пocт, нo и зa тяx винaги тpябвa дa имaмe eднo нayм. Щe ce чyвcтвaтe пpeĸpacнo, aĸo в мeнютo cи дoбaвитe xaлвa, фъcтъчeнo мacлo, фъcтъчeн и cycaмoв тaxaн. Taxaнът ce пpeпopъчвa зa yĸpeпвaнe нa ĸocтнo-мycĸyлнaтa cиcтeмa. Изĸлючитeлнo e пoлeзeн пpи възpacтни c ocтeoпopoзa, ĸaĸтo и зa yĸpeпвaнe нa ĸocтитe и opгaнизмa нa мaлĸитe дeцa. B нapoднaтa мeдицинa гo пpeпopъчвaт нa жeни c пpeждeвpeмeннa и cилнa мeнcтpyaция, нo cъщo тaĸa дeйcтвa блaгoтвopнo и пpи мeнoпayзa.

Πoнeжe мecoтo тpябвa дa ce изĸлючи пo вpeмe нa пocт, тo витaминитe и минepaлитe, ĸoитo ce cъдъpжaт в нeгo, мoгaт дa бъдaт нaбaвeни чpeз гpax, ĸapфиoл, чyшĸи, зeлe, ĸoпpивa, цвeĸлo, лyĸ, ĸиceлeц, цитpycoви плoдoвe и ябълĸи. Πpoблeмнo ocтaвa нaбaвянeтo нa вит. B12, тъй ĸaтo фopмитe мy, ĸoитo ce cъдъpжaт в няĸoи pacтитeлни пpoдyĸти, нe ce ycвoявaт дoбpe oт чoвeшĸия opгaнизъм. Moжeм дa ĸoмпeнcиpaмe нeдocтигът мy c pибa и мopcĸи дapoвe. Зaтoвa xopa, ĸoитo имaт дeфицит нa B12, aĸo peшaт дa пocтят, e дoбpe дa взeмaт тoзи витaмин пoд фopмaтa нa тaблeтĸи, cъвeтвaт cпeциaлиcтитe пo диeтиĸa.

Tъй ĸaтo щe тpябвa пpeз тoзи пepиoд дa ce лишитe oт вcичĸи млeчни пpoдyĸти, ĸaлций пъĸ мoжe дa cи нaбaвитe чpeз пълнoзъpнecт xляб, ĸoпpивa, бoбoви xpaни, ядĸи, cпaнaĸ и cyшeни плoдoвe.

Kapтoфeнaтa caлaтa e eднo мнoгo любимo яcтиe нa дocтa xopa. Tя мoжe дa бъдe cepвиpaнa ĸaĸтo ĸaтo пpeдяcтиe, тaĸa и ĸaтo ocнoвнo яcтиe. Caлaтaтa c нaxyт и пeчeн пипep cъщo мoжe дa ce ĸoнcyмиpa ĸaтo ocнoвнo яcтиe. Tя зacищa мнoгo и бeз пpoблeм мoжe дa зaмeни oбядa или вeчepятa. B мeнютo cи мoжeтe дa вĸлючитe ĸинoa и бpoĸoли, във вид нa caлaтa или ocнoвнo яcтиe. Πpигoтвeнaтa c ĸинoa caлaтa e лeĸa, тeзи зъpнa ca cyпepxpaнa, ĸoятo щe дocтaви нa opгaнизмa вaжни xpaнитeлни вeщecтвa..

Πъcтpaтa гpaдинapcĸa cyпa c oвeceни ядĸи дaвa пoлe зa изявa нa въoбpaжeниeтo. Moжe дa вĸлючитe paзлични видoвe зeлeнчyци, a дoбaвeнитe oвeceни ядĸи пpaвят cyпaтa пo-вĸycнa и зacищaщa.

Гъбeнaтa cyпa e дpyгo вĸycнo яcтиe, ĸoeтo мoжe дa ce ĸoнcyмиpa пo вpeмe нa пocти. Πpигoтвя ce бъpзo и лecнo. Идeaлнa e зa xaпвaнe пo oбяд, нo вepoятнo нямa дa ви зacити eднa пopция.

Πocтни пълнeни чyшĸи, capми, пpaз и гъби c opиз, пeчeн пипep ca дpyгитe eвeнтyaлни пpeдлoжeния в cпиcъĸa c пocтнитe мaнджи. Paзбиpa ce, имa oщe мнoгo ĸoмбинaции, c ĸoитo биxтe мoгли дa paзнooбpaзитe мacaтa cи.

Bce пoвeчe лeĸapи пpeпopъчвaт xpaнитeлнoтo въздъpжaнe, зaщoтo тo oĸaзвa пoлoжитeлнo влияниe въpxy opгaнизмa.

Πocт нe e нyжнo дa cпaзвaт пpeĸaлeнo възpacтнитe xopa, бoлнитe, бpeмeннитe, дeцaтa, xopaтa c гoлeми физичecĸи нaтoвapвaния и пътyвaщитe, ĸoитo нямaт тaзи възмoжнocт.

ИСТОРИЯ

Според уставите на средновековните манастири ежедневното хранене на монасите било превърнато в своеобразен култов ритуал чрез ”братските трапези”. Традиционната манастирска кухня третира храносмилането като най-важния процес, протичащ в тялото, представляващ ключ към здравето и духовното съвършенство. Ha масата им винаги имало предимно сезонни и местни плодове и зеленчуци. Месо се слагало много рядко, при това основно риби или птици. Месото на четириногите било отредено само за болните и слабите.

Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на Апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.

Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, Св. Лъв Велики говори ясно за него:

“Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният – (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).”

Като най-велик и най-строг постник е известен Свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.

От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото “говеене”. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. “тримерене”Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия.

Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен.

Манастирската кухня

“Свети Гео̀рги Зогра̀ф“, наричан още Зогра̀фски манастѝр (Μονή Ζωγράφου), е български православен манастир, който се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция. Той е един от най-големите на Света гора и стои на 9-то място в йерархията на светогорските манастири. През 2009 г. е обитаван от 21 монаси и 10 послушници, през 2012 г. – от 28 монаси, 10 послушници и 4 външни лица.
Към септември 2017 г. официално в Зографската света обител има 40 монаси.
Яденето тук е свързано с много обреди. По тежките мраморни маси и столове всеки монах има своето място. И когато всички се съберат, пристъпва игуменът, предшестван от пеещите белобради певци. Почва къса молитва и игуменът благославя. Горе на амвона монах чете през цялото време житие или поучително слово. Накрая слиза, събира останалите коматчета хляб по масите, поднася ги на игумена да ги благослови, и взема своя пай от обяда. После почва пак молитва, певците изпращат игумена в църквата, а пред вратата, паднали на очите си като черни сфинксове, стоят тези, които са прислужвали на обеда и чакат да ги благослови игуменът.
В диплите на хълмообразната почва на полуострова се крият двадесет манастира, от които три славянски: Зограф – български, Хилендар – сръбски, и Св. Пантелеймон – руски. Останалите 17 манастира са гръцки.

Според уставите на средновековните манастири ежедневното хранене на монасите било превърнато в своеобразен култов ритуал чрез ”братските трапези”. Това бил смисълът на Господната апостолска трапеза. Всички монаси заедно с игумена на манастира се събирали, за да се хранят на една и съща трапеза, с една и съща храна и да пият едно и също вино. Изключение от това правило се допускало само в случай на заболяване на някой от братята или за монаси на преклонна възраст. В килиите било абсолютно забранено да се внася храна или да се държи вътре някакъв съд за готвене.
Като общо правило било прието всеки ден на трапезата да се слагат по три ястия, приготвени от онова, което Божието Провидение е дало. Всеки ден освен в сряда и петък на трапезата се слагало сирене и по 4 чаши вино за всеки брат. През Великденските празници на трапезата се слагала по-изобилна храна за подкрепа на братята, изтощени и уморени от бденията и постите. По време на постите храната била оскъдна – забранявало се употребата на масло / зехтин / и вино, освен в събота и неделя..
Традиционната манастирска кухня третира храносмилането като най-важния процес, протичащ в тялото, представляващ ключ към здравето и духовното съвършенство. Членовете на братството си оставяли много време за ядене. Те се хранели спокойно и спирали с яденето, когато се усещали сити. Освен това винаги вечеряли рано и избягвали суровите храни в по-късните часове.
Монасите отглеждали почти всичко сами. Затова на масата им винаги  имало предимно сезонни и местни плодове и зеленчуци. Месо се слагало много рядко, при това основно риби или птици. Месото на четириногите било отредено само за болните и слабите. В много от манастирите се отглеждали млекодайни животни за правене на сирене.
Върху платото над манастира, разорано с дървено рало, монасите сеели жито за изхранване. Друг източник на препитание била вековната гора. Монасите, както и всички други християни, се отнасяли с особено внимание към гората. За тях тя била особен свят, олицетворение на всичко, което носело почит и страх, трепет и поклонение. Въпреки страховете си монасите зависели много силно от гората. От нея идвали дървата за огрев през зимата. От гората идвал медът  ( през ХІІІ-ХІV в. захарта не била позната ) и плодовете, дивечът за трапезата и пасищата за стадата от овце и кози.
В манастирската кухня чорбите са присъствали често на масата на монасите. Те са по-редки и в много случаи без мазнина.

ПОСТНИ РЕЦЕПТИ

БОБ ПО МАНАСТИРСКИ В ГЪРНЕ
Продукти:
  1. 250 гр. боб
  2. 1 глава лук
  3. 2 моркова
  4. 2 чушки
  5. 2 домата от консерва
  6. Чубрица
  7. Джоджен
  8. Магданоз
  9. Сол на вкус
Приготвяне:
  1. Накиснете боба в студена вода за няколко часа
  2. Измийте го и го сложете в гърнето
  3. Залейте с вода и го сложете на студен котлон
  4. Котлонът трябва да се загрява бавно, за да не се спука гърнето
  5. След около 30 минути от завирането прибавете нарязаните лук, моркови, чушки и 2 – 3 с. л олио
  6. Оставете боба да къкри на ниска температура около 3 и ½ – 4 часа
  7. След като омекнат боба и зеленчуците добавете сол, чубрица, джоджен и доматите
  8. Оставете да се свари до готовност
  9. Накрая поръсете с магданоз

ПЪЛНЕНИ ЧУШКИ С БОБ

Пълнени чушки с боб

Продукти:

  • 8 червени пиперки, сушени или печени (ако ви мързи да печете, идеални печени в буркан в САЩ)
  • 1 ½ ч.ч. черен, кафяв или червен боб (има супер добър голям смилянски в буркан в САЩ)
  • сол на вкус
  • черен пипер (ситно смлян)
  • повечко гюзум (известен още и като джоджен)
  • два нарязани на ситно моркова
  • една сурова пиперка, нарязана на ситно (ако не ви се намира можете да използвате и нарязана на ситно опечена пиперка от буркана)
  • стрък праз (или връзка пресен лук)
  • олио (обикновенно слънчогледово, има българско в САЩ)
  • тенджера (ако имате с прозрачен капак и дъно, което не загаря)
  • големичък тиган (с покритие, да не загаря, или тежък китайски)
  • глинен гювеч (по възможност, в Ел Ей има по арменските и мексиканските магазини)
  • котлон 
  • фурна

Приготовление:
Ако пиперът ви е сушен, се накисва за около час в хладка вода. Бобът от своя страна кисне от вечерта във вода с една чаена лъжичка сол в нея (отпада кисненето, ако е смилянскибот буркан с всички подправки). Измива се хубаво и се слага да се вари. Като поври десетина минути, в тенджерата се прибавя една чаена лъжичка хлебна сода. Водата кипва веднага и бобът се дърпа от котлона, отцежда се и се измива много добре. Връща се обратно в тенджерата (тук му е мястото на този готовия от буркана), прибавят се нарязаните на ситни кубчета моркови, няколко зърна черен пипер (или щипки смлян), олио, и се оставя да се досвари, но не и да се развари и да се разкашка. Няма проблеми да се използва и тенджера под налягане.

Вече сварен, бобът се посолява и след като поври още малко да си поеме солта, се дърпа от котлона. Отцежда се и стигаме до тигана. Ако сме с боб от буркан пропускате горните. В сгорещено олио първо се задушава нарязаният на ситно праз (пресен лук), после се прибавя отцедения  боб и се дозадушава много хубаво, като се добавя нарязаният на ситно суров пипер (или евентуално печеният такъв), гюзумът и малко от водата, в която сме го варили. След като е добре задушен, се натъпква в сушените или респективно печените пиперки, нарежда се в глинен гювеч и се пече при 200 градуса за около половин час. Готово! Тази рецепта върви и за Бъдни вечер.

Тиквеник с орехи

Тиквеник с орехи

  • 800 г тиква
  • 1 пакет готови кори (фини)
  • 200 г кафява захар
  • 100 мл олио (обикновенно)
  • 150 г орехи
  • 100 г стафиди

ПРИГОТВЯНЕ

Обелете и настържете тиквата на едро ренде. Задушете я в малко мазнина и захар, докато омекне и водата се изпари. След това намажете тавата за печене с мазнина и сложете 2 кори. Капнете няколко капки мазнина и поръсете с тиквата, захарта, орехите и стафидите.

Сложете две кори и направете същото, докато ви свършат съставките. Може и да нарежете баницата на ромбоиди, или да я запазите навита в тавичката, като я изпечете в предварително загрята фурна на 200 градуса.

Когато е готова я извадете от фурната, напръскайте с малко вода и задушете с кърпа. Преди да сервирате, по желание поръсете с пудра захар.

 

Петдесетница е един от най-големите православни празници.
В традиционната икона на Света Петдесетница (“Слизане на Св. Дух”) винаги се изобразяват дванадесетте Апостоли, седящи в Сионската горница. Както обикновено на иконите, където действието става в някакво здание, това действие е изобразено не вътре, а на фона на зданието. С това се показва, че значението на събитието, което става на определено място и в определено време не се ограничава с даденото място и с определения момент във времето.
В горната част на иконата, над Апостолите символично е изобразено небето във вид на полукръг, от който над тях се спускат лъчи.
Долу, в арка е изобразен светът (на гръцки – космос), като мъж в царски одежди, който държи в ръце плат с дванадесет свитъка.
Апостолите са изобразени седящи един срещу друг, в два реда, които завършват в горната част с първовърховните Апостоли свв. Петър и Павел.

*ПЕТДЕСЕТНИЦА Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали 50 дни след юдейската Пасха. Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.

От времето на Мойсей ветхозаветната Църква ежегодно празнувала деня на Петдесетница, настъпващ след изтичане на 7 седмици след Иудейската Пасха, поради което се наричал празник на седмиците. Това тържество, съпроводено от знаменателни обреди, било установено в памет на Синайското законодателство, дадено от Бога на великия вожд на древния Израил Моисей на планината Синай в 50-тия ден след излизането на евреите от Египет.
Света Петдесетница е на 50ия ден от Господното възкресение, когато Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.
Още щом божественият огън пламнал в душите на апостолите, изпълнени с даровете на Духа те започнали да прослявят величието на Бога, като заговорили на разни, непознати за тях дотогава чуждоземни езици.
Като не могли да си обяснят това необикновено чудо, мнозина от насъбралите се помислили, че апостолите са просто пияни от сладкото вино, въпреки ранния час.
Тогава свети апостол Петър произнесъл 1та християнска проповед. Пояснил на множеството, че апостолите не са пияни, а изпълнени от Дух Свети, и ги приканил към покаяние. Думите му проникнали в сърцата на слушащите го юдеи. В този ден приели вярата в Христа, кръстили се и се присъединили към 1та християнска общност около три хиляди души (Деян. 2:1-41). Смята се за рожденият ден на Христовата Църква.
След този ден апостолите установили празника Петдесетница и наставили християните да възспоменават Светия Дух всяка година. 
На Св. Петдесетница вечерната служба се съединява с утринното богослужение (след св. Литургия се извършва вечерня), защото молитвите за изпросване даровете на Светия Дух са коленопреклонни, а до Петдесетница в знак на духовна радост, на богослужението не се коленичи. Характерната особеност на този празник е свързването на литургийното и вечерно богослужение в едно, в края на което свещенослужителят, коленичил на царските двери, с лице обърнато към богомолците, чете специални молитви, с които изпросва изливането на обилни благодатни Божии дарове върху тях. Още от дълбока древност у нас тези молитви се наричат “Молитви на коленопреклонението”.
В молитвите на този ден измолваме също Господ да помене всички починали наши родители и братя. На Великия прокимен: “Кой Бог е велик като нашия Бог? Ти си Бог, Който вършиш чудеса.” – от олтарните двери се хвърля орехова шума към богомолците. Шумата напомня за огнените езици над главите на апостолите. Вярващите отнасят тази шума по домовете Си за благословение. В Православната Църква съществува благочестив обичай на празника Петдесетница Божият храм и домовете да се украсяват със зелени клонки, треви и цветя, под влияние на мисълта за явяването на Бог във вид на трима странници при Маврийския дъб на Авраам на зелената Маврийска поляна. Като трайна практика това вероятно е останало по примера на ветхозаветната Църква. Иудеите на празника Петдесетница украсявали синагогите и домовете си с клонки, треви и цветя в памет на това, че Синайският закон бил даден по време, когато планината била зелена и цветна, а освен това, странствайки в пустинята, иудеи те трябвало да живеят в шатри от клони. 
Следващият ден, понеделник след Петдесятница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо. Плодовете на Духа, по думите именно на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Гал. 5:22-23).