100 години Гриша Островски – Аристократът на Българското Кино и Театър

“Задължителните прегради на нравствеността трябва да определят поведението. Без тези вътрешни спирачки, човек няма да усети кога ще се доближи и ще даде път на животинското в себе си. Животинското значи престъпното…”

Гриша Исер Островски (25 Май 1918 – 30 Април 2007) е български актьор и режисьор с еврейски произход. Роден като Анри Островски (Henrie Ostrovski) в Париж на 25 май 1918 г. от баща руски евреин и майка българка.

Малцина знаят, че е роден в санаториум близо до Париж, но след продължително натякване на майка му да се върнат съвсем за малко в България, само да зърне близките си, пристигат в София и никога повече той не се доближава до родното си място. Дори актът на раждането му, цяло произведение на изкуството заради луксозната цветна хартия и множеството печати и красиви подписи, се изгубва при местенето на семейството през войната.

Тайната на името Гриша Островски излиза наяве, когато баща му, руски евреин от Одеса, емигрирал в Чикаго, където работи в заводите „Кейс“, преди да бъде изпратен на Балканите да основе представителство за продажба на земеделски машини, му казва, че всъщност името му е Хенри. Така се казвал приятелят му, помогнал да замине от Одеса при уредена работа в Чикаго. В негова чест нарекли единия си син Хенри, но всички приятели и близки в Одеса мувикали Гриша.

Като малък свири на цигулка.

Завършва висшето си образование със специалност театрознание във НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1957 г. Театралната му дейност започва през 1937 г. в студията на Боян Дановски. 

Дебютира с постановката на „Стари другари“ от Малюгин през 1949 г. в  Народен Театър „Иван Вазов“.

Специализацията си изкарва при проф. В. Константинова в Училище „Щукин“ при Вахтанговския театър 1969-1970 г. Островски е професор и преподава актьорско майсторство и режисура в Държавната театрална школа, днес НАТФИЗ от 1945 година, а в периода от 1981 до 1988 г. е и неин заместник-ректор. Негови студенти са били Калин Сърменов, Пламена Гетова, Ириней Константинов, Жана Караиванова и Ваня Цветкова.
“Няма състояние на покой около Гриша Островски. Той е пълен с енергия – мисловна и физическа. За всички, имали щастието да работят с него, той е в непрестанно движение.”

Бил е и актьор в Реалистичен театър на Стефан Сърчаджиев. След войната е режисьор и актьор в Радио София, Народен театър „Иван Вазов“,Младежкия театър 1979-1984 г., Държавен сатиричен театър 1957-1975 г., Театър на българската армия  1951-1957 г., художествен ръководител на ДТ — Варна 1975-1979 и „Сълза и смях“. Негови постановки са „Дон Карлос”, „Когато розите танцуват”, „Опера за три гроша”.

В киното работи първоначално с оператора Тодор Стоянов. Режисьор е на „Отклонение”, „Мъже в командировка”, „Герловска история”, заснема спорната екранизация по Йордан Йовков „Нона” през 1993 г. Режисьор е на „Като белязани атоми”, филмите „Разходка с ангели”, „Всичко от нулата”, театрални спектакли: „Питър Пан”, „Краят на играта”, „Крадецът на праскови” в Ямболския театър.

Островски е удостоен с наградата за педагогическа дейност — „Почетния Жак“ на френските театрални училища през 1990 г., с награда за изявена педагогическа дейност и работа с млади актьори на фестивала „Театър без граници“ в Лион, Франция и с почетния знак на школата в Милано. Гриша Островски е носител на множество национални награди и държавни отличия, сред които званието „народен артист“, 1ва награда и награда на ФИПРЕСИ за филма „Отклонение“ (1969, Варна).Гриша Островски е носител на награда „Икар” за цялостно творчество през 2002 г.

Гриша Островски е известен в гилдията на актьорите като откривател на млади таланти, както и с невероятното си чувство за хумор и самоирония. Носител е на Наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България за 2002 г.

През януари 2017 г. в София бе открит нов частен театър – “Theatro”, в който има зала, на името на покойния проф. Гриша Островски. Инициаторите са Димитър Бакалов и Ириней Константинов, които учредиха и награда на името на знаменития си учител, под мото – неговата знаменита фраза “Добрият вкус, над всичко!”

Автобиографичната му книга е със заглавие „Тъга за истина”(1998). 

Естет на българския театър и кино 

В театъра Островски направи забележителни постановки като “12-те стола” на Илф и Петров, “Много шум за нищо” и “Двамата веронци” на Шекспир, “Опера за три гроша” на Брехт, “Щастливи дни” на Бекет, “Снаха” на Караславов, “Опит за летене” на Радичков, “Честна мускетарска” на Валери Петров, общо 20, които още пълнят сърцата на онези, които ги помнят, с носталгия по златното време на българския театър.

Островски направи като режисьор и култовите мюзикъли “Уестсайтска история” и “Човекът от Ла Манча” (общо 4), за които билети се купуваха месеци напред.

А филмите му “Отклонение” /1967 г./, “Мъже в командировка” /1969 г./, “Петимата от “Моби дик” (общо 6), остават в Златния фонд на Българската национална филмотека.

Гриша Островски за театъра и живота.

Всеки смята, че всичко му е позволено. Няма пречки и спирачки да се поставят от всекиго пиеси и автори, които са крайъгълен камък, изпитание за твореца. Не само това, всеки може да играе всяка роля, и там паднаха ограниченията. Претенциите към собствените възможности се свеждат до минимум. Мисля, че тук някъде се бърка. Усилието, знанието, ако щете признанието се свеждат до нула. Това е по-скоро прикритие на немощта и невежеството. Напомня ми на вица: “Можеш ли да свириш на пиано?” – “Не знам, не съм опитвал!”.

За съжаление, това не е само в театъра. Задължителните прегради на нравствеността трябва да определят поведението. Без тези вътрешни спирачки, човек няма да усети кога ще се доближи и ще даде път на животинското в себе си. Животинското значи престъпното…

За сега всички приказваме на празни обороти, защото не сме превърнали желанията си в лично задължение, в промяна, която да ни засяга. Да, не предполагах, че парите ще ни изядат и ще унищожат добротата в нас. Тези яки вратове, разплути туловища, в тази уж бедна страна, а тя е бедна, говорят за болестни състояния. Ние трябва, ние сме длъжни да се лекуваме!