Тончо Русев ще пише песни и в Рая

Почина “бащата на българския шлагер”, композитор-легенда, над 40 години създавал едни от най-известните песни-хитове за топ-звездите на родната естрада

Почина Точно Русев, българският композитор-легенда, над 40 години създавал песни-хитове за топ-звездите на родната естрада. Няма българин, който когато чуе името на “бащата на българския шлагер” и да не си запява негова песен. 

Песните на Тончо Русев са изпълнявани от повечето известни български певци и певици, като особено близко е сътрудничеството му с Лили Иванова, Васил Найденов, Веселин Маринов и др. Неговите песни се изпълняват с успех и от чуждестранни певци, между които София Ротару, Филип Киркоров, Дагмар Фредерик, Фара Мария и др.

“За Веско (Маринов) съм написал почти 100 песни – най-много от всички изпълнители, за които съм творил. Последната ми песен също е за него – казва се „Наздравица“, а текстът, разбира се, е на Евтим Евтимов. След Веско най-много съм писал за Лили Иванова, после за Богдана, Йорданка, Васко Найденов, Христо Кидиков, Силвия Кацарова, за Филип Киркоров и много други.”

Повечето от песните му са създадени по текстове на български поети като Елисавета Багряна, Иван Вазов, Ваньо Вълчев, Дора Габе, Атанас Далчев, Дамян Дамянов, Калин Донков, Георги Джагаров, Петя Дубарова, Евтим Евтимов, Павел Матев, Христо Фотев, Борис Христов.

Първата песен на Тончо Русев е по стихове на Дамян Дамянов и се казва „Звезди”, в изпълнение на Георги Кордов, по време на постъпването на работа на коюпозитора в биг-бенда на БНР в началото на 60-е години.

Най-много издадени песни Тончо Русев има в бившия Съветски съюз, също в бившите социалистически страни. Отделни песни са издадени в Япония, в Щатите и в Италия, в Англия и във Франция.

Тончо Русев е роден на 20 април 1932 г. в гр. Бургас, в семейството на локомотивния машинист Руси Тончев и служителката в българските държавни железници Тодорка Русева. Баща му свири на акордеон и мандолина. След като установява музикалните наклонности на сина си в училищния оркестър, той продава часовника си, за да му купи тромпет.

Първият инструмент на Тончо, като ученик в гимназията е баритон, но с тромпета свири навсякъде, и е лидер в бенда.

Още от детството си младият Тончо, заедно с брат си Иван, е дълбоко впечатлен от морето, което той по-късно пресъздава в своите песни. Брат му Иван е брилянтен майстор на валдхорната.

След като завършва гимназия, постъпва в завод „Червено знаме“ като шлосер, където създава една работническа духова група от 60 човека. По същото време той взима уроци по тромпет от солиста на бургаската филхармония Димитър Ганев. Докато се готви да следва индустриална химия, е чут от едни от най-добрите музиканти в Бургас, които го убеждават, след продължителни разговори, да кандидатства в музикалната академия.

Тончо Русев завършва Музикалната академия, специалност „Тромпет“, в класа на професор Кърпаров през 1955 г. Работи като оркестрант в симфоничните оркестри на Бургас, Перник и Софийската опера.

През 1957 г. е един от основателите на оркестъра на Сатиричния театър с диригент големият Бенцион Елиезер. Правят го заедно със Сашо Сладура, Вили Казасян, Тодор Стойков и Любо Оджаков. Там се среща с Морис Аладжем, който вече е виртуозен саксофонист.
През 1960 г. е в 1ия състав на Биг-бенда на Българското национално радио (БНР).

През 1962 г. основава заедно с Димитър Ганев, Морис Аладжем и др. оркестър „Балкантон“, в който свири до 1972 г. Сред поканените музиканти са пианистът Николай Арабаджиев, китаристът Кристиан Платов, Недко Трошанов, Людмил Георгиев, Райчо Любенов, Никола Кюлджиев и други – всички те оставили следа след себе си и едни от водещите музиканти по това време. Обикалят целият свят с концерти и звукозаписна дейност. Солистите са от най-високо ниво, в т.ч. Маргрет Николова, Лили Иванова, Георги Кордов, Емил Димитров, Ирина Чмихова, Бисер Киров, Паша Христова. 
През сезона 1972-73 г. ръководи отдел „Естрада“ към Концертна дирекция.
През 1974 г. създава заедно с Иван Кутиков оркестър „Спектър“ към металургичния комбинат Кремиковци и става негов главен художествен ръководител. С този оркестър е записан целият албум „Тайна“ на Мустафа Чаушев през 1979 г. в „Балкантон“.
От 1980 до 1985 г. е директор на дирекция „Българска естрада“. Уволнен лично от Тодор Живков, заради думите му: „Другарю Живков, тези хора ви лъжат. Това не е вярно, политическата песен никога не е била на мода в България и няма да бъде. И това, което пеят тези хора, не е изстрадано от душата им, просто е едно нагаждане към конюнктурата.“ 
В началото на 90-те работи като музикален продуцент на фирма „Мега музика”.

От 1996 г. е на свободна практика.
В продължение на повече от четири десетилетия неговите песни са изпълнявани от повечето известни български певци и певици, като особено близко е сътрудничеството му с Лили Иванова, Васил Найденов, Веселин Маринов и др.

Неговите песни се изпълняват с успех и от чуждестранни певци, между които София Ротару, Филип Киркоров, Дагмар Фредерик, Фара Мария и др. Повечето от песните му са създадени по текстове на български поети като Елисавета Багряна, Иван Вазов, Ваньо Вълчев, Дора Габе, Атанас Далчев, Дамян Дамянов, Калин Донков, Георги Джагаров, Петя Дубарова, Евтим Евтимов, Павел Матев, Христо Фотев, Борис Христов.

Член е на Съюза на българските композитори (СБК). Автор е и на детски песни, музика към театрални спектакли, телевизионни, детски мюзикъли и филмова музика („Юлия Вревская“, „Петимата от РМС“, „Тайфуни с нежни имена“).

Песните са му издавани в САЩ, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция, Турция, Русия и всички бивши социалистически страни.

През 2010 г. пише музиката на песента „Нашата полиция“, обявена неофициално за химн на Министерството на вътрешните работи.

ЗАВЕЩАНИЕТО НА КОМПОЗИТОРА “… българската забавна музика ще излезе на най-светлия си път, когато се съюзи с народната музика”

“Чалгата е много комуникативна, но тя не се роди изведнъж. Тя постепенно зае огромните пространства, освободени от забавната музика, заради липса на хитове и на песни въобще в първите години след промените. Чалгата се изгради върху изключително слаби и пошли текстове, както и изпълнители дилетанти. Освен това в нея се наливат много пари, защото тази музика обслужва основно хората с пари. 
Но това, което ме радва, е, че напоследък се слуша много народна музика, която смятам за феноменална. Тя тепърва ще си пробива пътя, но от нея трябва да се започне. Смятам, че българската забавна музика ще излезе на най-светлия си път, когато се съюзи с народната музика.” /Тончо Русев пред Епицентър/

ВЕЧНИ ХИТОВЕ 

Ти сън ли си – Лили Иванова
Този свят е тъй прекрасен – Лили Иванова
Танго със спомена – Лили Иванова
Наше лято – Лили Иванова
Предупреждение – Лили Иванова
Не всичко е пари, приятелю – Лили Иванова

Преди да тръгнеш – Лили Иванова
Панаири – Лили Иванова
Обичам те – Лили Иванова
За обич съм родена – Лили Иванова

А дали е така – Васил Найденов
Ако те погаля – Силвия Кацарова и „LZ“
Ако жена не те признае – Веселин Маринов
Безсъница – Богдана Карадочева
В края на лятото – Доника Венкова
Вишна – Ваня Костова

Конче мое – Ваня Костова
Време е изглежда – Панайот Панайотов
От любов не се умира – Панайот Панайотов
Твоят мъжки път (Хей, живот, здравей, здравей!) – Христо Кидиков
Хоро – Христо Кидиков
Приказка – Христо Кидиков
Пред есен – Йорданка Христова
Илюзия – Георги Христов
Може би – Сигнал

Младо вино – Райко Кирилов и Йорданка Варджийска
Горчиво вино – Веселин Маринов
За теб, Българийо! – Веселин Маринов
Трифон Зарезан – Веселин Маринов
Нашата полиция – Веселин Маринов

Незабрава – Катя Филипова
Нощ над града – Домино
Нощна песен – Тоника
Неочаквана сълза – Росица Кирилова и Георги Христов
Не е пух от тополи – Диана Дафова и Орлин Горанов
Някога, но не сега – дует Ритон
Остаряваме бавно – Богдана Карадочева и Стефан Димитров
Огън от любов – Силвия Кацарова и Васил Найденов

Обичам те – Силвия Кацарова
Обещай ми любов – Силвия Кацарова
Прегърни ме – дует Ритон
Рожден ден – Веселин Маринов
Телефонна любов – Васил Найденов
Ти си любовта – Веселин Маринов
Топъл дъжд – Силвия Кацарова, както и в изпълнение на Тони Дачева
Точно в пет – Братя Аргирови

Завръщане на полските щурчета – Петър Чернев
Здравей наместо сбогом – Мими Иванова и Развигор Попов
Златен мой – Нели Рангелова
Последната спирка – Петя Буюклиева
Радостта като сълза – Петя Буюклиева
Очакване – Росица Ганева
Доброта – Росица Кирилова
Безкрайно лято – Стефка Берова и Йордан Марчинков
Кръстопът – Ст. Берова и Й. Марчинков
Когато се разделяме до утре – Ст. Берова и Й. Марчинков
Есенни гнезда – Ст. Берова и Й. Марчинков
Целият ми свят – Мариана и Тодор Трайчеви
Чудо – Васил Найденов

Чудакът – Йорданка Христова и Иво Гюров
Часове за обич – Елвира Георгиева
Цветелина – Щурците
Думи – Деян Неделчев
Обич за обич – Деян Неделчев
Като лъвовете – Деян Неделчев
За две ръце – Мустафа Чаушев
Зимно море – Мустафа Чаушев
Пролет – Мустафа Чаушев
Пролет – Петя Буюклиева и Георги Христов
Тихо вятърът тича – Георги Станчев
Жена на балкона – Веселин Маринов
Лунапарк – Кичка Бодурова
Грешници – Мими Иванова
Лятото – дует Ритон
С любов до края – дует Ритон

НАГРАДИ

Негови песни са получавали много награди в редица български конкурси. „Златният Орфей“, „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“, „Тракия Фолк“, 6 пъти „Мелодия на годината“, „Пирин фолк“, 10 пъти печели Пролетния радиоконкурс. Носител е на международни награди от фестивалите в Париж, Токио, Видя дел мар (Чили), Дрезден, Сопот и др.

През 1981 г. от фестивала „Златният Орфей“ получава Голяма награда за цялостно творчество. 

Получава награда за цялостен принос към балканската музика на „Охрид фест – Охридски трубадури 2007“.

През 2007 г. получава и орден „Стара планина“ за изключително големите му заслуги към Р България в областта на културата.

На 6 декември 2017 г. става 1ят носител и кавалер на „Сребърния кръст на свети Николай“ на община Бургас. Това отличие е с най-висок ранг.