България излетя в Космоса на 10 Април (видео)

Георги Иванов Иванов (Какалов) е 1ят български космонавт

От всички Соц-държави само НРБ изпраща двама космонавти в космоса, а нейните кандидати са включени още във 2та група за подготовка

България е 6-тата страна, чийто представител участва в пилотиран космически полет, и 3-тата, след Русия и САЩ, която създаде храна за космонавти

Интеркосмос-България-1300 е 1ят български спътник

10 Април е датата на излитането в Космоса на първия български космонавт Георги Иванов. Мисията му на “Союз-33” с командира Николай Рукавишников започва на 10 април 1979-а в 20,34 часа московско време. От тази дата България става пълноправен член на елитния Клуб на космическите нации като 6-тата държава в света, изпратила свой представител в Космоса. 

Това, което носел Георги Иванов за станцията, било българското знаме, “История славянобългарска”, нулев брой на вестник “Работническо дело”.

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ КОСМОНАВТ

Георги Иванов Иванов (рождено име Георги Иванов Какалов) е български офицер, генерал-лейтенант. Първи български космонавт. Народен представител в 7 Велико народно събрание (1990-1991).

Георги Иванов Какалов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. в семейството на Анастасия Какалова и Иван Иванов Какалов (електротехник). Родната му къща е в Архитектурно-исторически резерват „Вароша“. Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч (1958).

Като дете Георги Иванов мечтаел да стане моряк, но морското училище във Варна било закрито. Така той останал в родния си Ловеч и се записал в аероклуба за парашутисти.
От втори опит бил приет във Висшето военновъздушно училище “Георги Бенковски” в Долна Митрополия. А новината за първия човек в Космоса Юри Гагарин заварила Иванов като курсант в училището.

Георги постъпва в Българската армия през 1958 г. Завършва Военното училище в Долна митрополия (1964) със специалност инженер-летец и квалификация пилот I клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. Член на БКП от 1968 г. Защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки (1984). Негов научен ръководител е Димитър Мишев.
От началото на промените в България през 1989 г. се занимава с бизнес. Основава смесена българо-италианска авиокомпания „Сиджи Ер Карго“, която започва дейността си през октомври 1990 г. с нает от Якутия самолет. В началото на 1991 г. взема на лизинг самолет от „Музей на авиацията“ (Югославия). През 1991 г. е прекратено италианското участие и се създава авиокомпания „Ер София“. През 1992 г. година компанията купува 3 самолета „АН-12“ от руската армия. През 1998 г. вече разполага с 6 самолета „АН-12“, по един „АН-26“ и „АН-24“. Наема на лизинг „ИЛ-76“ и АН-124 „Руслан“. От 1999 г. фирмата се занимава с изграждането на голф игрища и хотели. Към началото на 2006 г. са построени игрища в Ихтиман и в Сливен. В спор е с ДАМС, поради конфликт за легитимност между „Българска голф асоциация“ (БГА) и „Българска федерация по голф“ (БФГ). Народен представител в 7 Велико народно събрание (1990-1991). Член на управителния съвет на Асоциация на участници в космически полети от 1985 г. и на Българско астронавтическо дружество от 1988 г. Автор на книгите „Полети“ (1981) и „Време за полети“ (1987).

Генерал-лейтенант Георги Иванов е герой на България и на тогавашния СССР.

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА КОСМОНАВТИКА

Народна република България е единствената държава от членовете на международната програма “Интеркосмос”, която успява да изпрати 2 космонавти в Космоса. В подготовката активно участва и българският Институт за космически изследвания към БАН.

Началото

България е включена в 4ия полет на Интеркосмос, и единственната, която изпраща двама космонавти в космоса.

 

Интеркосмос е международна космическа програма на СССР, която дава възможност на страните-членки на Организацията на Варшавския договор, после и на други държави, да участват в пилотирани и непилотирани мисии в космоса.

Първата група космонавти е избрана на 25 ноември 1976 г. Втората група, включваща българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров, е избрана на 1 март 1978 г. Интеркосмос изпраща 14 космонавти в космоса с помощта на космическите кораби Союз за периода 1978 – 1988 г. По тази програма в космоса е изпратен 1ят космонавт, който не е гражданин на САЩ или СССР – Владимир Ремек от Чехословакия, 1ят чернокож и латиноамериканец – Арналдо Мендес от Куба, както и първият азиатец – Фам Туан от Виетнам.

От всички Соц-държави само Народна република България изпраща двама космонавти в космоса. Нейните кандидати са включени още във 2та група за подготовка. 

България е 6-тата страна, чийто представител участва в пилотиран космически полет, и 3-тата, след Русия и САЩ, която изпраща храна за космонавтите.

Интеркосмос-България-1300* пък е 1ят български спътник.

Космическата история на България започва през август 1964 г, когато на прием на министъра на отбраната на СССР маршал Родион Малиновски военният аташе при посолството на Народна република България генерал-лейтенант от авиацията Захари Захариев повдига въпроса за полет на българи в Космоса със съветски космически кораб. Той даже представя възможните кандидати за такъв полет – братята Стаменкови Стаменко, Карамфил и Евгений, летци от българските ВВС, и съпруга на тяхната сестра, също летец. (Всъщност те имат и 4-ти брат Крум, също летец, който по това време вече е в запаса и лети в селскостопанската авиация). През 1964 г. това е невъзможно обаче . Съветският съюз все още няма подходящ космически кораб за подобни полети.

Мечтата става реалност през 1977 г. когато в рамките на програмата “Интеркосмос”, когато втората група страни (след първата Чехословакия, Полска народна република и ГДР) състояща се от Народна република България, Куба, Унгарска народна република, Монголска народна република и Социалистическа република Румъния изпраща своите кандидати за космонавти в Център за подготовка на космонавти „Ю. А. Гагарин“.

Подборът за първия набор български космонавти започва през 1977 г. Всички кандидати са военни летци. Основното административно изискване кандидати да са завършили Военно-въздушното училище “Георги Бенковски” в периода между 1964 и 1972 г. Което означава да имат пълно висше образование (което училището започва да дава от 1964 г.) и поне 3 години летателен стаж.

Заявление подават стотици военни летци. Първият подбор е през лекарската комисия в България. Успешно преминалите се изпращат за обстойно изследване във Военно-медицинската академия в София, което продължава няколко седмици. Тъй като изискванията са твърде строги и кандидатите силно оредяват, се налага да се увеличи възрастовата граница. Така е сформирана първата предварителна група, състояща се от 15 души. Кандидатите в нея заемат длъжности от командир на ескадрила до заместник-командир на полк.

Следва нов подбор, който съкращава кандидатите до 4 души:
Александър Панайотов Александров
Георги Любенов Йовчев
Георги Иванов Какалов
Иван Наков
Заминават за Москва. Съветските лекари откриват на Георги Йовчев сърдечен проблем и той отпада. Окончателно се решава, че основният кандидат ще е Георги Какалов, а дубльорът – Александър Александров. Поради неприятното значение на руски на фамилното име Какалов на основния кандидат се решава то да бъде променено на Иванов.

Офицерът от българските ВВС се казвал Георги Какалов, и бил потомък на стария ловешки род Какалови. На шефовете на съветската космическа програма още когато се запознали с българския кандидат за космонавт подскочили от фамилията му. На руски тя звучи не особено приятно – глаголът “какать” се превежда “нааквам се”. Съветските генерали сметнали, че не звучи съвсем достойно за един покорител на космоса да се нарича така. И веднага било разпоредено – мустакатият симпатичен Георги от България да си смени името. Така заради настояване от съветската страна той приема фамилията Иванов.

Втори набор

България получава втори шанс да изпрати космонавт на орбита през 1986 г., когато завърналият се от посещение в СССР министър на отбраната на НРБ армейски генерал Добри Джуров обявява, че е успял да уговори със съветските власти изпращане в Космоса на втори космонавт. Протокол за подготовката и провеждане на съвместен българо-съветски космически полет е подписан в Москва на 22 август 1986 г.
Решено е финансирането да се уреди чрез конструиране и производство на научно оборудване на стойност 7 милиона валутни лева (14 милиона долара по тогавашния курс), което да се предаде на СССР. Технологиите за това оборудване са предоставени безвъзмездно от СССР на НРБ. След щателен медицински подбор на повече от 300 летци от българските ВВС остават 10 кандидати, от които пристигналите в България съветски медици избират 4 души:
Александър Александров
Пламен Александров
Николай Райков
Красимир Стоянов
В Москва съветските лекари откриват проблеми на Пламен Александров и групата остава в състав от 3 души. Окончателно са избрани 2 кандидати:
Александър Александров – основен кандидат
Красимир Стоянов – дубльор.

*Интеркосмос-България-1300 е първият български спътник.
Построен е в България и разполага с 11 научни инструмента за изследвания и измервания на лъчения и заредени частици.
Тежи 1500 кг и е изстрелян в 13:35 часа на 7 август 1981 година в близко-полярна орбита 825 х 906 km с инклинация 81,2° от ракетата Восток-2М от стартова площадка №43/3 в Плесецк. Изстрелян е в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава.
Към 2009 спътникът е все още в орбита, работи и предава информация за частиците около полярните региони.

Български също е RADOM (Radiation Dose Monitor), уред за прецизно измерване на космическата радиация, разработен чрез Института за космически изследвания към БАН. Уредът e монтиран на индийския космически спътник Чандраян-1 (октомври 2008 – август 2009), както и на Международната космическа станция (МКС, International Space Station, ISS), която все още е в Космоса.

Българската космическа наука е все още жива и днес. България беше 3тата страна в света, която създаде храни за Космоса, след СССР и САЩ. Днес те се използват не само там, но и за експедиции в Антарктида, Хималаите и пр.

Международна космическа станция (МКС, International Space Station, ISS)

МКС е съвместен проект на пет космически агенции:

Националното управление на САЩ по въздухоплаване и изследване на космическото пространство, (НАСА);
Федералната космическа агенция на Русия (ФКА);

Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA);
Канадската космическа агенция (CSA/ASC);
Европейската космическа агенция (ЕКА).

Първият компонент на станцията е на орбита от 20 ноември 1998 г., а 1ят екипаж пристига на 2 ноември 2000 г., като към днешна дата станцията е постоянно обитавана.
МКС е завършена към края на 2011 г. с изключение на руския сегмент и се очаква да функционира поне до 2020 година. Към днешна дата тя е най-голямото съоръжение в космоса, което е било изграждано досега. Когато бъде завършена, станцията ще има големината на игрище и ще тежи 455 тона.

Невъзможно е МКС да бъде изградена на Земята и тогава да бъде изстреляна. Няма ракета, достатъчно голяма и достатъчно мощна да издигне такова съоръжение в космоса. Затова МКС се изгражда в космоса, като се изстрелват модул след модул.

Станцията е обслужвана основно от руските космически кораби Союз и Прогрес и от американската космическа совалка. На 9 март 2008 г. ЕКА изстрелва с ракета-носител Ариана 5 1ят Автономен товарен кораб, наречен Жул Верн ATV с товар над 8 000 kg. Корабът се скачва успешно със станцията. На 10 септември 2009 г. прави дебют и японския непилотиран Товарен кораб H-II. Оттогава европейските и японските снабдителни кораби извършват полети средно по веднъж годишно.

След отстраняването на космическата совалка през 2011 г., НАСА планира да използва услугите на частни компании и космически кораби за снабдяване на американския сегмент на станцията. Космическият кораб Дракон вече има успешни тестови полети. До момента единственните доставчици на живи пилоти и оборудване извършват само руски космически кораби.

Официалният език на борда на МКС е английският език. МКС е най-скъпоструващият обект, построен досега от човечеството.

МКС стана свидетел на 1ия космически турист, Денис Тито, който похарчи $20 милиона долара, за да лети на руска снабдителна мисия. Към 2011 г. на борда на станцията са се качвали седем космически туриста, всеки от които е заплатил по $25 млн. долара. Всички те са пътували с Руските снабдителни полети.

На станцията се извършва и 1та космическа сватба,

когато Юрий Маленченко (намиращ се на борда на МКС) се жени за Екатерина Дмитриева, която е в Тексас.