ТРУДНО ЛИ Е ДА КАЖЕШ “ПРОЩАВАЙ”? – Сирни заговезни ПРОШКА

ВСИЧКО ЗА ПРОШКАТА Силата на човека + традиции и история в България и Лос Анджелис

Трудно ли е да кажеш “прощавай”… зависи от човека … да се научиш да прощаваш изисква практика … човешко е да се греши – Божествено е да прощаваш … нима е невъзможно да направим, каквото и да е, за да променим собствената си съдба … !? 

НЕ носете сърцето си в пълна ръка скрита отзад и да протягате тази празна ръка на празната ви душа …

Всяка година 7 седмици преди Великден (винаги в неделя) отбелязваме Сирни заговезни – Прощална неделя преди Великия пост, ПРОШКА, Сирница, Сирни поклади (Cheesefare Sunday).

Празникът традиционно трае една седмица, като най–съществен ритуал е искането на прошка, като се изричат традиционните думи на прошката: „Прости“, а пък „Простено“ е задължителният отговор.

Коренът на злото се крие в охладнели сърца, повехнала любов и триумфът на себеутвърждаването – така типичен за живеещите в САЩ … чийто резултат е изолация и самота … уплетени в собствената си заблуда на собствените си лъжи и изумителни комбинации в начина на държане с хората, без да се пробира дори дали те са близки или просто колеги или познати … да носиш сърцето си в пълна ръка скрита отзад и да протягаш тази празна ръка на празната ти душа … егати дупката която сам си изкопал и стоиш там като плъх който изяждане другите а най-вече себе си … остатъка ще изядат мишоците … не е време да се казва “да ти е сладко” – добре  покажи си зъбите, изяж се,  но не посягай на другите … зарови се там в дупката, която сам си изкопал или закопай това което си положил, докато самият ти нещастнико не се превърнеш в жив труп ! …

Да летиш над световната лудост и глупост, породени от алчност, неблагодарност и неуважение дори към най-елементарните неща около теб, означава че си почувствал жаждата за прошка, която се появява само и силно в момента, в който се събуди твоята собствена съвест. Защото съвестта разкрива същността на злото и лъжата, а тя е раздяла, вина пред другите… разкрива самият теб … този който има огледало в което може да гледа само той … да литне и да го прескочи … в големия свят за големите хора с голямото небе … синята безкрайност няма край, ако не го сложим ние … и да лазим или да паднем в другата безкрайност –  сивата, черната изпразнена от съдържание … егати приземяването и “стъпваш здраво на земята” …

Най-чистите ръце, които съм виждал! На дечицата и на дядковците! Колко е голям просякът Дядо Добри – “Светецът от Байлово” – да целуне ръката на дете! Не знам как да опиша чувството!
Добре Димитров Добрев – Дядо Добри (20 юли 1914 – 13 февруари 2018) е един от най-големите частни дарители на български православни храмове.

Когато си на дъното на пъкъла, си направи сам стълба и излез. Загубил всичко, не загубвай себе си …/Дамян Дамянов/: 

Прошката е велик  символ на морала и благородството  – само човек с дълбока душевност може искрено да прости и да поиска да му бъде простено!

От физиката е известно, че колкото по-голямо е натоварването на дадено тяло, толкова по-бавно, трудно и с повече енергия то ще може да се придвижва заради голямото съпротивление. Аналогично е положението и с човешката Душа. Колкото повече обиди, рани и тъга носи тя, толкова по-труден и изпълнен със съпротива е живота на човека. Ето защо е изключително важно тя да се разтоварва и възстановява, а това става чрез Прошката.

“Спаси себе си” означава да се спасим най-напред от първоначалното робство на разделението, от този вътрешен развод с живота и хората, от това съзнателно и несъзнателно състояние на борба, в което живеем!

Прошка, прости майко, прости татко, дойдох прошка да си взема аз, пусто да е печалбарството …

Аз ти прощавам, прости ми и ти!

Сирни заговезни – Прощална неделя преди Великия пост, ПРОШКА, Сирница, Сирни поклади (Cheesefare Sunday)

“Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел” (Рим. 14:3).

Празнува се 40 дни преди Великден. Най-важното значение на денят е ВЗИМАНЕТО НА ПРОШКА. Така християните следват предупреждението на Иисус Христос: „Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”!

Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.

Сутринта в православните храмове, по време на св. Литургия, се четат думите от Евангелието: “Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:14-15). Следобяд по време на вечернята свещениците се преобличат с тъмни одежди за поста. След отпуста на вечернята се извършва специален чин на прошката. На солея се изнасят и полагат на аналоя напрестолният кръст и иконите на Спасителя и св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги целува, после се обръща към хората с молба за прошка от събратята му клирици и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред кръста и иконите и взаимно искат прошка едни други.

На този ден с целуване на ръка всеки се обръща към другите с думата “прости”. Отговорът е “просто да ти е”.

Целият ден е отдаден на забавленията, негов естествен завършек е организирането на игри в семейството.

Традицията за която ни разказах стари емигранти в Лос Анджелис, и се е изпълнявала дълги години в миналото е обичаят „хамкане“, закачва се варено яйце или парче бяла халва на конец за тавана и насядалите около масата да се опитват да го захапят с уста. Това се е правело на гредите в салона на една от Църквите в Ел Ей, като за децата винаги е имало и награда. Ястията са били приготвяни от родолюбиви българки и носени в Църквата. Голямата баница със сирене е задължителна и се разчупва на парчета за всекиго.

Друга игра от миналото е в съд с вода да се сложи ярма (смляна зърнена смес, предназначена за храна на животните), която изплува отгоре; в съда възрастните пускат по някоя пара и децата трябва да ги извадят с устата, без участието на ръцете. Около кръста на децата се навързват чанове (кукерски звънци), които дрънкат при движенията на децата.

По време на постите не се яде месо, с изключение на риба. Възрастните е желателно да се хранят само веднъж на ден. През 1920–та година църквата започва да разрешава един път седмично да се яде месо, но не и в петък.

За последно може да се хапват млечни храни. На трапезата се подреждат избрани блюда, като задължителни са баница (питка или млин със сирене), сварени яйца, бяла халва с ядки и риба. Вечерта по–младите семейства отиват при родителите си, където на празничната трапеза всички заедно заговяват с млечни храни.

Забраната за сватби след Сирни заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост.

Започват Великденските пости. Забранени са всякакви веселби, песни и танци. Не се правят никакви годежи и сватби. Жените е желателно да носят тъмни дрехи, без всякакви накити.

“Спаси себе си” означава да се спасим най-напред от първоначалното робство на разделението, от този вътрешен развод с живота и хората, от това съзнателно и несъзнателно състояние на борба, в което живеем.

Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Прошката не е безразличие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.

Всичко това е изразено в църковната молитва на неделята на всеопрощението: “Не обръщай лицето си от Твоя син, защото съм наранен.” Ето я тази светла тъга, която единствена ни дава възможност да разберем корена, същността и силата на злото: охладнели сърца, повехнала любов, триумф на себеутвърждаването,

чийто резултат е изолация и самота.

Молим се за прошка, жадуваме да ни бъде простено…

Както малкото дете, което е обидило майка си, копнее за изгубения рай на нейната любов, така и всеки от нас знае, че унищожаването на злото започва с обръщането на душата, със смекчаването на сърцето, с жаждата за помирение.

Независимо колко далече ни изглежда всичко това от студения и жесток живот в наше време,

истината е, че само в силата на съвестта, в жаждата за прошка и в обръщането на душата можем да открием началото на нашето духовно възраждане.

ПРОСТЕТЕ ЗА ДА БЪДЕТЕ ПРОСТЕНИ!

МОЛЯ ТЕ ПРОСТИ МИ …

————————————————

КАК ПРАЗНУВАТ СЛАВЯНИТЕ?

Масленица, Poklade, Masopust, Fašnak, Poklady, Ostatki – това са имената на празника в Русия, Сърбия, Чехия, Словения, Словакия и Полша. По произход Сирни Заговезни е славянски празник, затова и във всички други славянски страни на този ден изгонват зимата и започват да чакат пролетта, което става чрез общия за почти всички славяни, под различни форми, обичай Marenka – голяма кукла, направена от слама, се изнася тържествено извън селото и се запалва или пък се хвърля по вода.
Но навсякъде хората се веселят, ядат и пият на воля в дните преди Заговезни. Руснаците приготвят и хапват блини в продължение на цяла седмица, танцуват, пеят и волнодумстват. Тогава са разрешени дори по-грубите и вулгарни шеги и закачки, така че те се изговарят в изобилие.
Чехите и словаците също наблягат на храната и пиенето. Музиката и танците при тях са в кръчмата, а четвъртъкът преди Сирница при тях се нарича tlučnỳ četvrtek – счита се, че колкото повече яде и пие човек в този ден, толкова по-силен ще бъде през годината. В Сърбия се палят огньове за прогонване на злото. Но както и при нас, акцентът е върху кукерските, карнавалните игри и вкусните гозби.

Прошка, прости майко, прости татко, дойдох прошка да си взема аз, пусто да е печалбарството … /видео/

Баница със сирене и готови кори

Какво е Сирни заговезни без баница – една бърза с готови кори. Ще се радвам очакванията ви да са се оправдали и баницата да ви се е харесала!

Продукти:
1 пакет кори за баница
4 яйца
1 ч.ч. кисело мляко /чаша от 250 мл/
1,5 -2 ч.ч.сирене / натрошено на едро/
2/3 ч.ч. олио и масло 50 / 50
1 ч.л.сода равна /или 1 ч.л. бакпулер и 1/2 каф.л. сода/
2 с.л. брашно
1 ч.л. захар

заливка:
1 яйце
2/3 чаша газирана вода/лимонада
20 гр. масло
остатъка от сместа за намазване

ВИДЕО ДОКАТО ПРИГОТВЯТЕ БАНИЧКАТА: /ИНСТРУКЦИИТЕ ПО-ДОЛУ/

ПРИГОТВЯНЕ:
Фурната се загрява на 180-200С.
Разтопява се маслото с олиото. Разбиват се 4 от яйцата. Смесват се киселото мляко с олиото, захарта и разбитите яйца. Последно се прибавя брашното със содата/бакпулвера/, тъй като сместа бързо бухва. С тази смес се намазва всяка кора /по три кори/ и се прави вита баница в следната последователност:
Намазва се кора, поръсва се с натрошено сирене и навива от към дългата страна на руло.
Намазва се втора кора, поръсва се със сирене и завива около първата /вече на руло/.
Намазва се трета кора, без сирене и загъва около полученото двойно руло.
Завива се и поставя в намазана с масло обикновена, не тефлонова тава.

Остатъкът от сместа за намазване се разбива с яйцето, лимонадата и залива отгоре.
/Може и майонеза 1-2 с.л. и малки парчета масло.
Пече се около 30 минути.
След като е ОПЕЧЕНА ДОБРЕ се изважда от фурната .
Обръща се, заедно с тавата върху 3 чаши. Те са разположени приблизително на 120 градуса, така че с ръба на тавата да се опира стабилно върху тях. Покрива се с кърпа, за да се задуши 10 минути и да може парата да премине през цялата баница.

Тежка диагноза – Луди от любов – нека ни е зле … наздраве

САМО С ХОРА СЪС ЗДРАВИ НЕРВИ И ЗА МАМА И ТАТЕ, КОИТО ЗАГУБИХ В БЪЛГАРИЯ!

НАЙ-ТЪЖНОТО НЕЩО В ЖИВОТА Е ДА СИ БЕЗ МАЙКА И БАЩА ! ОЩЕ ПО-ТЪЖНО Е КОГАТО СИ САМ СЪС СЕБЕ СИ!

ПРОСТИ МИ ТАТЕ – ПРОСТИ МИ МАМО: /Емил Димитров Песен за моята майка музика Емил Димитров текст Васил Андреев, най-хубавата, задушевна и емоционална песен за майката в целия свят!/