Почина Дядо Добри – “Живият Светец” на България

Най-чистите ръце, които съм виждал! На дечицата и на дядковците! Колко е Голям просякът Дядо Добри – “Светецът от Байлово” – да целуне ръката на дете! Нa 13 февруари 2018 г. завинаги ни напусна
Добре Димитров Добрев – Дядо Добри (20 юли 1914 – 13 февруари 2018) – един от най-големите частни дарители на български православни храмове.

 

13 февруари 2018 г. На 103- годишна възраст почина “живият Светец” на България Дядо Добри – Добре Димитров Добрев – (20 юли 1914 – 13 февруари 2018). Тъжната вест бе съобщена в социалната мрежа от няколко служители на БПЦ. Дядо Добри е напуснал този свят след кратко боледуване около 3:00 ч.б.вр. след обяд на 13 февруари 2018 г. в Кремиковския манастир, където бе отседнал през последните години. 

Най-чистите ръце, които съм виждал! На дечицата и на дядковците! Колко е голям просякът Дядо Добри – “Светецът от Байлово” – да целуне ръката на дете! Не знам как да опиша чувството!

Едни го наричат светец, други – луд. Едни му се присмиват, други му се възхищават. За трети е прекалено наивен за века, в който живее. Мисля си, обаче, че той не ги чува. Има си вярата и я следва упорито: приема от хората милостиня, която дарява на Църквата.

За първи път срещнах Дядо Добри пред църквата “Свети Седмочисленици” в София през 2005 г., където беше дошъл от пристройката на храма в двора на родното си село Байлово. Точно тогава разбрах, че е дарил 10 000 лева за реставрацията на Байловската черква “Св. Кирил и Методий”.

Непрекъснато следват десетки добри дела на Дядо Добри. 2007ма той дарява общо 25 000 лева за реставрация на още два манастира. 2008 г. добрият старец събира още средства, които предоставя за реставрация на черквата в Калофер. Година по-късно Дядо Добри дарява 35 700 лв. за храм-паметника „Александър Невски“.

Именно там през 2012 г. отново срещнах Дядо Добри, пред попитах го да разкаже нещо за себе си на българите в Америка. “Светецът от Баково” не ми даде да го снимам и не пожела да говори. А аз така исках, за да “пренеса” тази човешка чистота в “мърсотията” и фалша “зад океана”!

Замълчах, и той мълчеше, и гледаше с очи, които те изгарят с откровение! Това е една от най-сладките болки, които съм изпитал в моят живот! Болка от уважение!

Хората, които са имали възможността да го срещат, да му стиснат ръката и да я целунат, сякаш след това са преобразени!

Снимката с детето е на Владо Трифонов и е направена пътьом, без предварителна нагласа и време за прецизна настройка. Всичко станало за миг: момченцето пуснало парички в касичката на дядо Добри от село Байлово и тъкмо да тръгне, той хванал ръката му и я целунал.

Загасна един Истински Човек, чист и светъл! 

Дядо Добри, моли Бога о нас!
Бог да го прости! Царство му небесно!

АВТОБИОГРАФИЯ

Добре Димитров Добрев, известен като Дядо Добри, е роден е на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му загива в 1СВ и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни.

Решава да се ожени през 1940 г. – време, в което България участва във 2СВ. С жена си има четири деца, две от които надживява.

При една от бомбардировките на Американските самолети над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух.

През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Именно тази нова посока в живота и примерът, който дава впоследствие с щедростта и аскетизма си, карат мнозина да го наричат „Светецът от Байлово“.

Около 2000 г. решава да дари всичките си имоти на църквата.

Живее много скромно, в малка пристройка към църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в родното си село. За него се грижи една от дъщерите му. Някъде от това време датира и неговата мисия за събиране на средства за реставриране на християнски църкви и храмове в цяла България.

Почти всеки ден Добри Добрев ходи пеша или с автобус до София и пред вратите на храм-паметника „Свети Александър Невски“ или църквата „Свети Седмочисленици“ събира в една пластмасова чаша пари, които след това дарява до стотинка.

Почива след кратко боледуване на 13 февруари 2018 г. около 15 часа в Кремиковския манастир, където е отседнал през последните години.

Дядо Добри е считан за един от най-висшите морални примери в България в днешно време. Добротата, скромността му, аскетският начин на живот и дълбоката щедрост се възприемат от мнозина като изключителен нравствен модел в съвременното ни общество. Заради лишенията на които се подлага, силната вяра в доброто, чистите си и искрени действия, и надеждата, която дава на отчаяните, възрастният старец е изключително уважаван и почитан от хора от всякакви социални групи.

Дядо Добри е аскет и като такъв той се отрича от всичко материално в живота. Живее в крайна бедност, защото всички пари, които събира, отделя за дарения на български православни храмове. Част от храната си набавя чрез щедростта на граждани, които са трогнати от безкористната му душа. Макар и изключително беден, Дядо Добри живее смирено и добродушно и въпреки напредналата си възраст, активно се включва в реставрациите на църкви и храмове.

Дядо Добри е един от най-големите частни дарители на български православни храмове. Макар че живее изключително бедно, през живота си е дарил над 80 000 лева, събрани от лични средства и от средства, предоставени му от щедри хора.

През 2005 г. дарява 10 000 лв за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово.
През 2007 г. дарява 25 000 лв за реставрация на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци.
През 2008 г. дарява средства за ремонт на църквата в Калофер.
През 2009 г. дарява 35 700 лв на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ – най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната история на храма.

Мисли на Дядо Добри:

“От смъртта ме не е страх. Виждам, че тук не е (х)убаво. Не съм радостен тук сега. Ако ме дигне Бог и това е. Аз съм грешен

“Моето не е просия, милостиня е”

“Не ме харесват хората, които не обичат Бог”

“Дяволът е в главите. Ние сме го приели”

“Прелюбодействието е най-големият грех, че унищожава семейството и всичкото”

“Преди хората даваха, сега нищо не дават. Нема хора. Хората не живеят (х)убаво”