Благородните празнуват на 24 декември – имен ден на Евгени(я) и …

… Бисер(-a), Бистра, Божин(-a), Божана, Женя, Жени, Първан, Благороден и Благородна

Името “Евгени” е от гръцки произход и означава “благородна, благороден” (Ευγενικός, евгеникос). Това е и първата в света наука за благородници

Света Евгения се родила римлянка в семейство на знатни родители – езичници. Баща й Филип бил управител на град Александрия и целия Египет. Девойката обаче се увлякла по християнството, напуснала родната къща и преоблечена като мъж, отишла в един мъжки манастир, където била покръстена. Придобила голяма известност, изцерявайки бедните чрез молитва. Евгения предала вярата си на една знатна девойка – Васила, за което и двете били осъдени на страдания и посечени на самия ден Рождество Христово в 262 г.

На 24 декември, освен Бъдни вечер и очакването на Рождество Христово, Светата православна църква чества и св.вмч. Евгения. Всички християнски Църкви почитат Св. Евгения, като католическата е избрала 25 декември за Saint Eugenia of Rome, а Арменската 23 януари.

Имен ден празнуват всички “благородници”, които носят имената Евгени(-я), Бисер(-a), Бистра, Божин(-a), Божана, Женя, Жени, Първан, Благороден и Благородна.

Името е от гръцки произход и означава “благородна, благороден” (Ευγενικός, евгеникос, Ευγενια). Това е и първата в света наука за благородниците, особенно за джентълмени, как да се държи един благородник в обществото, още от времето на гръцката митология. 

22 342 българи, според данни на НСИ от декември 2017г., носят името на Светицата. Мъжете с името Евгени са 9397, а дамите, съименички на мъченицата са 7811.

Света Евгения била римлянка, дъщеря на знатни родители – езичници. Баща й Филип бил управител на град Александрия и целия Египет. Тя се отличавала с бляскаво образование и красота. 

Девойката обаче се увлякла по християнството. Младата Евгения не се увличала от мечти нито за женитба, нито за някакво бляскаво бъдеще.
Случайно попаднало в ръцете й такова четиво, което предизвикало преврат в нейните чувства и понятия, и езическата обстановка й станала чужда. Това четиво, посланията на Св. ап. Павел, пренесло душата й в съвършено друг, нов за нея и чуден християнски свят. От всичката си душа тя обикнала проповядвания от Св. ап. Павел Христос и била преизпълнена от желание да Го познае. С тая цел тя търсила случай да се сближи с преследваните християни, от които могла да чуе за Христа и да се посвети на Неговото учение.
Поразена от високия смисъл на християнските песнопения, които случайно чула веднъж по време на една разходка извън града, Евгения решила окончателно да се присъедини към християнското общество. Като не се надявала да получи за това позволение от своите родители, а напротив, като се бояла, че ще срещне всевъзможни пречки от тях в това отношение, тя убедила двамата домашни слуги Прот и Якинт да вървят с нея.
Евгения се облякла в мъжки дрехи, за да може по-удобно да се скрие, когато вземат да я търсят, и напуснала родната къща. Отишла в един мъжки манастир, като се препоръчала за брат на придружаващите я слуги. Всички те били приети и скоро кръстени от епископ Елий, известен със своя свят живот. 
  Като се предала всецяло на иноческо подвижничество,
Евгения достигнала такова нравствено съвършенство, че след смъртта на игумена единодушно била избрана на негово място.
Бог я подкрепял в нейните необикновени трудове и я удостоил с дар на чудотворство.
Изцерявайки чрез молитва болните, тя придобила известност.
Славата, която тя достигнала, не могла да мине без своите обикновени последствия – завист, вражда, клевета.
Като обърнала на себе си вниманието на една знатна жена на име Мелантия, която тя изцерила от болест, Евгения била подложена на нейната отмъстителност, задето с ужас отказала на нейното кощунствено предложение да стъпи с нея в незаконна плътска връзка, при което безсрамната жена предлагала да предаде на мнимия инок всичкото си богатство.
         Млъкни, жено – с негодувание отговорила Евгения на думите на Мелантия, – и знай, че не за това ние сме се отрекли от всички светски блага, за да се прелъстим от богатството. Съединението ни с людете е само в любовта към Христа, и всичкото ни богатство – в познанието на истината. 
Засрамената и разярена до крайна степен Мелантия не се спряла тогава и пред най-позорната клевета, за да погуби светата подвижница, която тя смятала за монах, и дала против него жалба, че уж искал да я прелъсти.   
Тогава именно за да спаси честа и на монашеското звание, и на братята от своя манастир, които злата жена също така успяла да привлече под отговорност, Евгения решила за изобличаване клеветата да открие своята отдавнашна тайна пред управителя на града – Филипа, свой роден баща. Доведена при него на съд и лъжливо изобличена от подкупни свидетели, тя се обърнала към него със следните думи: 
      Настана време да изкажа свободно и да открия истината, за да изоблича лъжата, приписвана нам. Не от пустославие, но заради славата на Христовото име и за да не допусна тържеството на беззаконието над невинността и незаслуженото поругание над християните, аз трябва да открия тайната, която исках да запазя до края на живота си. Много години ти не си ме виждал, господарю мой, управителю, и не узна в мене под вид на инок твоята родна дъщеря. Но ти сега трябва да узнаеш каква е силата на името Христово, че чрез нея слабите жени не отстъпват в твърдост на силните мъже, и не се поставя между людете друго различие освен степента на вярата. Всички ние сме едно в Иисуса Христа, пред Когото не се прави различие между мъже и жени, както свидетелства християнският учител Павел. Затова и аз, като повярвах в Христа, не се усъмних да Му послужа, като избрах дейност, която, макар и да превишава силите на слабото женско същество, не скрих моя път от вниманието на тия, които можеха да ми попречат да се подвизавам в него… И ето, сега аз се откривам пред тебе, татко, и пред вас мои братя Сергие и Авите, които присъствате тук. Аз съм Евгения, твоята дъщеря, татко Филипе, която от любов към Христа се отрекох от всякаква земна утеха. А ето и слугите ти, сега мои братя, Прот и Якинт, които също така пожелаха да се посветят в служение на истинския Бог! 
   Едва успяла да каже това за себе си Евгения, и баща й, като я познал още, когато тя говорела и като дошъл на себе си от силното душевно вълнение при такова неочаквано откритие, паднал на шията й със сълзи от неописуема радост и започнал да прегръща своята мила дъщеря. Кой би могъл да измери също така и радостта на Евгенината майка – Клавдия, когато, уведомена за случилото се, побързала да види дъщеря си, която тя отдавна вече смятала за погинала! Не само родителите на Евгения, но и целия народ, който присъствал тук, възторжено се провикнал: 
       Велик е Христос, християнският Бог! Той едничък е истински Бог, Който прави чудеса, открива съкровеното, защищава правдата, посрамва лъжата! 
  След това управителят Филип с всичкия си дом и с множество народ приели Христовата вяра. Като узнали за това гонителите на християните, принуждавали го или да се отрече от християнската вяра, или да бъде уволнен от длъжността управител. Филип предпочел последното и тогава бил поставен за епископ. Но не послужил дълго на християните в сан на светител: той бил убит по заповед на новия градски управител – Терентий. 
 След смъртта на Филипа семейството му се върнало в Рим, където синовете му постъпили на държавна служба, а вдовицата му Клавдия заедно с блажената си дъщеря се поселила в своето имение вън от града, където и живеели, като се трудели за разпространението на Христовата вяра. За това и особено за обръщането към Христа на една знатна девойка Васила, Евгения била предадена на мъки. Дълго, но с непоколебимо мъжество тя понасяла различни изтезания.

Мъченичеството на Св. Евгения. Миниатюра от 976-1025 (Vat. gr. 1613)

 Най-после била обезглавена заедно с Васила на самия ден Рождество Христово в 262 г.
Клавдия погребала дъщеря си в своето имение извън града и сама скоро след това се поминала, като била предупредена насън за своята смърт от дъщеря си мъченица Евгения. Заедно с Евгения били обезглавени и намиращите се при нея Прот и Якинт, задето не искали да вземат участие в едно езическо жертвоприношение. 
ИЗТОЧНИЦИ: Жития на Светиите, Синодално издателство, С. 1991Православие.RU
 
ЛЮБОПИТНО
Св. Евгения е призната от съвременната гей-общност (LGBT), като пример за транссексуален светец. Образът й е превъплатен в пиеса на Лора Парри от 1996 г., където се разказва историята на Евгения, която е италиански имигрант в Нова Зеландия през 20ти век, жена по рождение, но живее като мъж. 
Когато Св. Евгения говори пред баща си тя казва: “Но ти сега трябва да узнаеш каква е силата на името Христово, че чрез нея слабите жени не отстъпват в твърдост на силните мъже, и не се поставя между людете друго различие освен степента на вярата.”