Светът загуби “Малкият Херкулес” Наим Сюлейманоглу (Наум Шаламанов)

“Наим е друга работа, той е различен. Той имаше природна дарба да стане велик шампион!” – Иван Абаджиев

Светът загуби “Малкият Херкулес” Наим Сюлейманоглу (Наум Шаламанов)

Светът загуби “Малкият Херкулес” Наим Сюлейманоглу (Наум Шаламанов).

Трикратният олимпийски и световен шампион почина на 18-ти ноември в болницата Мемориал-Атакьой в Турция, където го лекуваха от 26 септември насам.
Турският президент Реджеп Ердоган изказа публично съболезнованията си за Наим Сюлейманоглу, името с което е роден в Българив, и в днешно време известен възпитаникът на нашата прочута школа в щангите. 
Ердоган лично разпореди за лечението на Сюлейманоглу, и той бе първият, който го посети в болницата след извършената трансплантация на черен дроб. Преди време за причина за проблемите бе посочен алкохола**, а не стимуланти. 
Седмица преди да почине, Наим бе опериран от мозъчен кръвоизлив и оттогава бе на системи.
Кончината на световноизвестния щангист потопи в скръб неговите близки, приятели, почитатели, спортните деятели.

Хиляди се събраха на 19 ноември в джамията “Фатих” в Истанбул, за да отдадат последна почит на Наим.
Турските телевизии непрекъснато излъчват предавания за Наим Сюлейманоглу, предават ключови моменти от живота на родения на 23 януари 1967 г. в село Птичар (Ахатлъ), община Момчилград, област Кърджали.

Електронните медии в южната ни комшийка разказват за бягството на Наум от България, как покойният президент Тургут Йозал изплати един милион долара на българската федерация по щанги и откупи състезателните му права, припомнят се състезанията и 46-те рекорда на великия спортист, които 29 години останаха ненадминати.
България, Турция и целият свят винаги ще помнят “малкият Херкулес”, като най-великият щангист на века! 

ВИЗИТКА

Наим Сюлейманов е роден на 23 януари 1967 година в семейство на български турци в Птичар (Ахатлъ), община Момчилград, област Кърджали. Наричат го “джобният Херкулес”, заради ръста му – 147 см, и тегло: 60 кг.

3 пъти олимпийски шампион (1988, 1992, 1996)
7 пъти световен шампион – (1985, 1986, 1989, 1991, 1993, 1994, 1995)
7 пъти европейски шампион (1984, 1985, 1986, 1988, 1994, 1995)
46 подобрени световни рекорда

Наим Сюлейманоглу започва да се занимава с вдигане на тежести от ранна детска възраст и още на 15-години започва да печели титли и да подобрява рекорди. Когато е на 16 печели сребърен медал за България от световното първенство в Москва.

През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд.

През 1984 година няма възможност да вземе участие в Олимпиадата в Лос Анджелис, тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на Съветския съюз (СССР).

Следващите години той стъпва на най-високото стъпало в света в своята категория и печели две титли за България. Последната е на световното първенство в София през ноември 1986 година – по-малко от месец преди Наим да избяга в Турция.

По време на т.нар. Възродителен процес името му е променено на Наум Шаламанов.

По време на Световната купа в Мелбърн през 1986 година Шаламанов емигрира в Турция*. Той получава турско гражданство и връща рожденмото си име Наим Сюлейманоглу. Българската федерация по тежка атлетика не се опитва да попречи на участието му в Олимпиадата в Сеул през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.

Наим Сюлейманоглу печели златни медали на Олимпийските игри през 1988, 1992 и 1996 година. На Олимпиадата в Сидни през 2000 година прави три неуспешни опита да подобри олимпийския рекорд, след което прекратява състезателната си кариера.

Също така е два пъти световен и три пъти европейски шампион за България.

Умира на 18 ноември 2017 г. от мозъчен кръвоизлив на 50-годишна възраст в Турция.

*КАК БЪЛГАРИЯ ЗАГУБИ ГОЛЕМИЯТ СПОРТИСТ ПРЕЗ 1986?

По време на т.нар. Възродителен процес името на Наим Сюлейманоглу е променено на Наум Шаламанов, а това става повод той да емигрира в Турция през декември 1986 година по време на Световната купа в Мелбърн. Както по-късно става ясно, всичко е планирано и добре подготвено. През късната есен на 1986 година двама мъже изчакват шампиона след поредната тренировка в София и му разкриват плана за действие. Той се съгласява, защото по думите му по-късно, не може да се примири със смяната на своето име. Така една вечер по време на престоя в Мелбърн плана влиза в действие. Същият ден Наим печели поредното състезание от световната купа. Вечерта има организиран банкет за всички щангисти, но Наим отива при треньорите и им съобщава, че се прибира в стаята си, защото не се чувства добре след тежкия ден. Така малко преди полунощ Джобния Херкулес отива в стаята си, набързо си стяга багажа и излиза навън, където го чакат трима души с кола.

“На сутринта отивам да ги събуждам, той беше със Сашо Върбанов в стая. И аз ги събуждам за закуска. Гледам – леглото на Наим празно. Викам – Сашо, къде е нашият?. Ами той – не се прибра. Първата ми мисъл беше – този е хванал момиче, отишъл е на бар, пийнал е нещо и е заспал.”, споделя Нораир Нурикян.

На 8 декември 1986 година мъжете откарват Наим в къща, намираща се в един от крайните квартали на Мелбърн. Няколко дни след изчезването си Наим е качен на самолет за Лондон, където го очаква президентският самолет на държавния глава на Турция Тургут Йозал.

“Аз нараних дълбоко Тодор Живков, като избрах Турция, но вътрешно той е бил подготвен, че това рано или късно ще се случи. Нямах 18 години, когато ми смениха името, а това е рана за цял живот. Да се събуждаш сутрин и да не помниш как се казваш по документи – това не го пожелавам и на враговете си“, споделя Сюлейманоглу приживе.

“Това е едно от най-срамните петна в съвременната политическа история. Никога няма да го забравя и никога няма да простя, че ме прекръстиха на Наум Шаламанов. Позорен момент, свързан е с много лична драма и тайни, за които, бъдете убедени, че докато съм жив, няма да позволя да излязат на светло“, допълва Джобния Херкулес.

Запитан дали зад бягството на Наим не се крие друга причина, освен принудителната смяна на името, Нураир Нурикян е категоричен:

„За пари ли? Не, не мисля, че има друго. Според мен е само заради името.

Така Сюлейманов се озовава в Турция, където е посрещнат като национален герой.

В първите дни Сюлейманов официално се води изчезнал. На 10 декември 1986 г. държавната БТА съобщава накратко: “От понеделник сутрин в Мелбърн световноизвестният щангист Наум Шаламанов е в неизвестност. От съобщенията в някои австралийски вестници се подразбира, че 19-годишният българин е станал обект на специално внимание на определени среди. Отведен е в някакво жилище с неизвестен адрес, но е известно, че се ползва от турци. От информациите се разбира, че върху него се оказва въздействие да не се върне в родината си”.

Два дни по-късно БТА допълва информацията за щангиста, като отбелязва, че “злонамерени сили, пренебрегвайки нормите на международните отношения и правата на личността, действат неправомерно срещу български гражданин”.

Докато в България официално никой нищо не казва какво става в шампиона, на 12 декември английските медии подробно описват случилото се: “Българският шампион във вдигането на тежести Наум Шаламанов пристигна в петък сутрин в Лондон на път за Турция, където ще получи политическо убежище. Турски дипломати го посрещнаха на летището и го отведоха в посолството на Турция”.

Британските медии съобщават и още нещо любопитно, което явно показва, че българската страна е била в неведение до последно за случващото се.

“Няколко часа, след като самолетът напусна Австралия, властите в Канбера се свързаха официално с консула на България Желязко Димитров и обясниха случилото се. Те са обяснили на българския представител, че австралийските власти нямат намерение да задържат в страната чужди граждани, които искат да я напуснат”.

Едва след демократичните промени медиите в България търсят гледната точка на Наим.

ИВАН АБАДЖИЕВ ЗА НАИМ

“Наим е друга работа, той е различен. Той имаше природна дарба да стане велик шампион. Може би детството му е оказало влияние. Той е от бедно семейство, беше свикнал сам да се справя с трудностите. Наим беше чудо, тренирал е от сутрин до вечер в залата. Само ние двамата знаем колко тонове са минали през ръцете му. Но не обелваше и думичка, стоеше, мълчеше и ме слушаше. Нали знаете, че той няколко пъти ме е предупреждавал какво ми готвят, и от българската федерация по щанги, и за общия заговор срещу мен. Може би една от причините да се отнасят зле с мен е и заради Наим Сюлейманоглу, защото знаех и му разреших да избяга от България. Преди като говорехме за бойкота в Сидни, той за втори път ме предупреди, че ми готвят сериозни неща от България. Не му повярвах, но ето, че ме свалиха от сцената.”

Иван Николов Абаджиев (1932-2017) е бивш български щангист и треньор на Националния отбор по вдигане на тежести. Под негово ръководство България печели множество медали от световни първенства и олимпийски игри.

  • Обявен е 6 пъти за най-добър треньор на България;
  • Обявен е за треньор на страната на ХХ век (2001 г.)

Президентът на Международната федерация по вдигане на тежести Готфрид Шодел с възхищение казва за него: „Стана ясно – родил се е треньорът на света!“.

** Проблемите на Наим с алкохола започват още по време на състезателната му кариера, разказва сайта БЛИЦ. Любимото му е било да смесва уиски с кола, за да не го заподозрат, че пиел. Някои твърдят, че увреждането на черния дроб, които е получил, са следствие на употреба на допинг. Който по онова време не е бил толкова сериозно изследван. Преди години Наим е приет в турска болница със сериозни проблеми. Според пресата в южната ни съседка преди това Сюлейманоглу е приемал хапчета срещу пролетна умора. Наим обаче не обърнал внимание на упътването, че е лекарствата са твърдо противопоказни с употреба на алкохол. Тогава се твърди, че Наим е употребил не само голямо количество алкохол, но и кокаин. Часове по-късно иконата на световните щанги вече пътувал в линейка с кислородна маска върху лицето почти в несвяст. Изгарял от 40-градусова температура. Лекарите в частната клиника „Д-р Сади Кюнок“ изпаднали в паника да не би да го изпуснат, докато установят първоизточника на инфекцията. Няколко месеца след това Наим отново е приет за интензивно лечение.

Така се стига и до септември 2017-та, когато трикратният олимпийски шампион отново е приет в клиника. Според лекарите диабетната криза, която изкарал през пролетта се е оказала фатална за черния му дроб. Преди половин година Наим вдигнал рязко кръвната захар и вероятно тогава са последвали много тежки увреждания. Междувременно и бъбреците на Наим отказали. Докато лежал в частната клиника, Наим почти се бил предал и сякаш усещал, че краят е близо. „Не казвайте на никого, не търсете помощ от никого! Аз съм си изживял живота! Ще умра“, заявил Сюлейманоглу пред част от близките си.