Леонардо между изкуството и цинизма или “за колко сребърника бе продаден Исус Христос” от Christie’s?

Ден след рекордната продажба на картина за всички времена – $450,300,000

“До каква степен може да се раздуе цената на нещо, което по правило никой не иска да купи … напълно легитимните начини, по които извънредно богатите хора на тази планета перат пари и получават изумителни данъчни облекчения, защото са закупили картина” – Герган Ценов

“Ginevra de’ Benci” (1474-1478) е единствената картина на Леонардо да Винчи в Америка (Северна и Южна). Изложена е в Националната художествена галерия в столицата на САЩ, Вашингтон.

Всяка година намирам един свободен ден, в който се качвам на колата и пътувам от Ню Йорк до Вашингтон (387 км или общо 4 часа и 30 минути) с една единствена цел – да посетя Националната художествена галерия, в която да разгледам за около 30 минути единствената картина на Леонардо да Винчи в Америка (Северна и Южна) – “Ginevra de’ Benci”, като пристрастието ми няма нищо общо с факта, че картината е създадена точно 500 години преди аз да се родя. Това пише в обява на личната си страница във Фейсбук Герган Ценов от Ню Йорк. Единственото обяснение за ежегодния ми ритуал е, че по мое мнение “Ginevra de’Benci” на Леонардо да Винчи е едно от най-изумителните творения на човешкия дух, продължава разказът си българинът.

Миналата седмица мой близък приятел ми предложи да посетим в Ню Йорк изложение, организирано от заложната къща Christie’s, на което бе изложена картината “Спасителят на света” (Salvator Mundi) на Леонардо да Винчи, но аз отказах, тъй като двамата с моя приятел току-що бяхме разгледали изложба на съвременно изкуство в музея Бройер и на мен лично ми трябваше едно известно време, за да асимилирам и осмисля видяното, казва Ценов. И въпреки, че до не много отдавана бях в състояние да разгледам 10 000 произведения на изкуството в 11 различни музея за 14 дни, днес мога спокойно да кажа (при това с конфуцианско спокойствие), че ако току-що съм станал от трапеза и съм порядъчно сит, няма да седна веднага на друга трапеза, само защото на нея се предлага по-вкусна храна. Или както съветва големият Едуард Олби по отношение на алкохола в своята пиеса “Кой се страхува от Виржиния Уулф”: “Never mix – never worry!” (Никакво смесване – никакви притеснения!)

И все пак… през последните няколко дни у мен бавно (и накрая почти болезнено) се оформи огромното съжаление, че не бях се възползвал от изключително редкия шанс да се изправя очи в очи с друго такова значимо творение на човешкия дух като това във Вашингтон. Типичните мисли: “Животът е твърде кратък,
за да пропускам…”, “Значи за една картина на Леонардо си готов да пътуваш цял ден, а за друга, която ти се поднася на съседната улица…”, и т.н. и т.н…

Докато днес не научих, че картината “Спасителят на света” на Леонардо да Винчи е била продадена вчера от заложната къща Christie’s за сумаta от $450 300 000.

И ето, че днес нямам желание да виждам изкуство. Нямам желание да видя картините на нито един от моите любими творци. Не мисля и че скоро ще пътувам до Вашингтон, за да видя моята любима Ginevra, споделя Герган Ценов.

Когато преди няколко месеца същата заложна къща Christie’s продаде картина на Амедео Модиляни за $170 000 000 не можех да повярвам до каква степен може да се раздуе цената на нещо, което по правило никой не иска да купи, ако… авторът е жив. Тогава бях също така и безумно разгневен от напълно легитимните начини, по които извънредно богатите хора на тази планета перат пари и получават изумителни данъчни облекчения, защото са закупили картина, която днес струва $450 300 000, а през 2005 година е струвала малко по-малко от $10 000.

Днес, един ден след последната (рекордна за всички времена) продажба на Christie’s, изпитвам толкова силно отвращение, че искам да повърна. Изпитвам отвращение към човека, който е платил за една картина толкова пари, колкото са необходими за децата на една африканска държава да забравят що е глад. Изпитвам отвращение към хората, които са успели да продадат на такава безбожна цена една картина, която според редица авторитетни специалисти дори не е на Леонардо. Но изпитвам отвращение най-вече към самия себе си за всеки един долар, даден за билет за музей. Долар, който заедно с останалите няколко милиарда долара, платени за билети тая година от искрени обожатели на високото изкуство, е постъпил в банковата сметка на някакъв спекулант, който чрез много дълга поредица от дори не много сложни банкови и борсови операции утре ще лиши мен и семейството ми от здравна осигуровка, за да може да закупи друга картина (и, по дяволите, това е просто една картина, а не Светия Граал!!!), която ще потъне в някакъв трезор и никой няма да я види, докато не се появи отново някой ден в Christie’s за цената от $1 000 000 000.

В тоя момент ми се иска да съм художник, да нарисувам нещо хубаво и да го подаря на близък приятел… Напълно безплатно!

 

ВИЗИТКА

Герган Ценов

Герган Ценов е роден през 1974 г. в Монтана, България.  Ценов е основател и музикален директор на Камерен ансамбъл “Ценов” в Ню Йорк, където живее и работи от 1999 г.

Възпитаник е на престижното училище Juilliard School (Джулиард Скуул) в Ню Йорк, както и на Националната музикална академия “Панчо Владигеров” в София. Негови преподаватели по дирижиране са легендарните диригенти Джеймс ДеПрийст и Васил Казанджиев.

Основната мисия на неговия ансамбъл е да изпълнява и популяризира музика от български композитори, като до този момент ансамбълът е представил пред американската публика произведения на композиторите Любомир Пипков, Александър Райчев, Лазар Николов, Иван Спасов, Симеон Пиронков и Васил Казанджиев.

Съвсем наскоро Герган се завърна от България, където в столичната Зала “България” съвместно със Софийската филхармония изпълни цяла програма от произведения на български класици. През изминалия сезон Герган Ценов съвместно с Нов симфоничен оркестър представи световната премиера на последната Шеста симфония на големия наш композитор Васил Казанджиев, а година преди това, отново с Нов симфоничен оркестър, изнесе концерт, съставен изцяло от творби на композитори от така наречения “български авангард”.

Видео на Нуша Балян за Герган Ценов в ютюб: