“Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по-късно помнят!”
БКП и комунистите отменят и този празник след идването на власт! Убиват неоспоримата история на българския човешки род и история
Сомбреро и бяла престилка … моля?
Честит празник на всички, които се чувстват народни будители! Днес, всеки уважаващ себе си учител, всеки уважаващ себе си деец на Словото е, в някакъв смисъл, и будител, макар контекстът на днешната епоха да изисква тази будителска дейност да се проявява по коренно различен начин, отколкото това е ставало през Античността, през Средновековието и през Възраждането.
В този празничен ден, трябва да се сетим и за всички незнайни будители. Трябва да отдадем признателността си и на днешните будители, защото признанието на цялостната им дейност не трябва да идва след векове.
… не случайно Ботев е казал : “в България свестните ги считат за луди” ….И “тежко се живее братя сред идиоти”
Денят на народните будители е официален български празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.
Всяка нация, голяма или малка, преживява мигове на небивал възход. Изключение не прави и България. Миналото изобилства от цяла плеяда духовници, неуморни книжовници, общественици и борци за свобода.
Историята е съхранила имената на всички тях – живели, работели и завършили земния си път не за лични материални блага, а в името на своята родина.
Не всеки е на това мнение. Някои отричат този ден и задават въпроса – Защо празнуваме ден на народните будители, като народа е толкова заспал ?
Един от малкото дни в които те се срамуват, че са българи. Посочват реални причини, чувстват се странно, че като дойде време за празници, може да си измислим хиляди, а когато дойде време да работим, винаги ще си намерим оправдание да не го направим…
Други не се срамуват … заради фасадата. Срамуват се, че са българи – именно от фасадата. Тя убива българското.
Всеки да се обърне назад, и да види той самият какво е направил, за да пробуди някой друг!
Е, това съм аз, видян през очите на една българка – НЕЩО СЕ ПРОМЕНИ:
Evgeni Veselinov Neshto se promeni Letter
Целта на “събуждането” е не само някой да бъде събуден от сън или от незнание, но, след като бъде събуден, той да се впрегне на работа, да се роди в душата му желание да промени себе си, да промени и битието си, да сътвори утрешната история…
Фактите са жестоки – няма друга държава в света, която да е ядена, мачкана и онодвана така жестоко над 700 години по 365 дни по 24 часа. Жестоки, но и доказващи силата на българската нация! През многовековната българска история, за около 7 века, българският народ е бил под чуждо владичество – 2 века под това на византийците и 5 века – под това на османските турци. В тези времена били заличени много български родове, много исторически извори, многовековни завоевания на българската култура…И все пак, България успява да оцелее и отново да се появи със собственото си име на политико-географската карта на Европа. /да не забравяме и нещо повече – да спаси “дебелите” облечени във фрак и дълга рокля “авторитетни” аристократи-европейци от нахлуването на Исляма в Европа/. Този факт на оцеляване на един народ в онези условия се дължи на дейността на многобройните дейци на словото, на онези творци, които успяха да пренесат мъждукащия въглен на българския национален дух през вековете!
Посочете ми една държава, в която след чуждо владичество да е оцелял езикът й, религията й, порядките и още, и още … Вземете съседното на нас Мексико – или целият латино-американски свят. Нито говорят мексикански, въпреки богатството му с цели 42 диалекта и красивите наречия, които бегло познаваме от техните весели песни. Нито латино-американски. Нито ползват уникалната религия на техните предци, която са имали от столетия.
Като българите, но са я загубили! Говори се Испански и се проповядва католицизма – тези две “свещенни” неща, които им наложили техните завоеватели! Техните господари! Без собствена вяра и език! Изядени завинаги!
Да не “вдигам още летвата” – да сте чули за престижни учебни и изследователски заведения в тези държави, създадени от самите латино-американци или от техните костинкадори-тире-завоеватели ? А вижте тези два показателни факти за България – Първият закон на новоосвободената българска държава от робство е законът за задължителното всеобщо начално образование, а само 9 години след Освобождението на България от османо-турско владичество вече имаме БАН.
А сега си представете сомбреро и бяла престилка – нещо не се връзва, а?
В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.
Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. ( След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар по църковния, Юлиански календар е бил 19 октомври- Ден на Св.преподобни Йоан Рилски Чудотворец)За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
БКП и комунистите отменят и този празник след идването на власт! Убиват неоспоримата история на българския човешки род и история! Не в лагерите и с куршумите – а директно в уморените души на хората и с неграмотни простаци-управляващи.
Всъщност, будителска дейност в българските земи може да бъде открита още в дълбока Древност.
Още Орфей е казал, че трябва да опознаем себе си, за да опознаем същността на боговете. А тракиецът Спартак е съумял да вдигне на въстание гладиаторите и робите в Римската империя. И с тази своя непрофесионална армия да унищожи осем римски легиона. През Средновековието, княз Борис I – Михаил унищожил 52 болярски рода (от които – 50 на древните българи и само 2 – славянски!), за да покръсти българския народ и, за да може, по-късно, България да даде култура на голяма част от славянския свят. Неговият син – цар Симеон I Велики – създаде “Златния век” на българската култура. По време на неговото управление процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.Разбира се, не бива да пропускаме делото на т. н. “свети Седмочисленици” – това са братята Константин Философ – Кирил и Методий, както техните ученици – Горазд, Сава, Ангеларий, Наум и Климент (последният е автор на азбуката, наречена на името на неговия Учител – кирилицата). Не бива да пропускаме ученията на богомилството, на варлаамитството и на исихазма. Нашите средновековни предци вярвали, че “Голи са, без книги, всички народи!”Изкушавам се да приключа средновековния период с цитат на надписа върху колона на хан Омуртаг. Надписът гласи: “Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по-късно помнят!”Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно. Нека помним!Нека сега се пренесем в епохата на Българското Възраждане!За разлика от Западноевропейското Възраждане, което беше опит за връщане към ценностите на гръко-римската цивилизация (здрав и красив дух – в здраво и красиво тяло), при нас, народните будители търсеха пътища, водещи към победата над невежеството.Нашето Възраждане не е нито опит за припомняне на нечии чужди идеи, нито опит за хуманизиране на човешкия дух. Ние не се опитвахме да възстановим нещо, което е вън от нас, нямахме необходимост от идеите на Платон и на Аристотел, защото си имахме идеите на Орфей, на Иван Рилски, на Йоан Екзарх, на черноризец Храбър, на презвитер Козма и на всички знайни и незнайни старобългарски книжовници. Опитвахме се да отстояваме своето собствено минало величие.Но защо наричаме борците за просвета с термина “будители”? Защото те “събуждат народа”, за да може да види той деня, да види светлината на Слънцето. Целта на “събуждането” е не само някой да бъде събуден от сън или от незнание, но, след като бъде събуден, той да се впрегне на работа, да се роди в душата му желание да промени себе си, да промени и битието си, да сътвори утрешната история…
От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.
Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.
… не случайно Ботев е казал : “в България свестните ги считат за луди” ….И “тежко се живее братя сред идиоти”
Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.
You must log in to post a comment.