Тръмп разсекретява всичко за Кенеди, но без имената и адреси на живите хора

“След сериозни консултации с генерал Кели, ЦРУ и други агенции, аз ще разсекретя всички документи за Джей Еф Кей (бел.ред. Джон Ф. Кенеди, за убийството му), но без имената и адресите на споменатите хора, които все още са живи.
Аз правя това с причина, а именно пълно разсекретяване и прозрачност, за да може да отпаднат всички теории на конспирацията”. Доналд Тръмп, 45-ят президент на САЩ, съобщение в Туитър

“След сериозни консултации с генерал Кели, ЦРУ и други агенции, аз ще разсекретя всички документи за Джей Еф Кей (бел.ред. Джон Ф. Кенеди, за убийството му), но без имената и адресите на споменатите хора, които все още са живи.
Аз правя това с причина, а именно пълно разсекретяване и прозрачност, за да може да отпаднат всички теории на конспирацията”. Това съобщи в Туитър днес в 5:00 след обед по часовника в Лос Анджелис, президентът на Съединените Щати Доналд Тръмп. 

+++ +++ +++

ЗАЩО Кенеди е важен за историята на САЩ и Света? И най-вече неговото убийство! 60-те най-бурните години (ако имате време четете, за да разберете)

“Прости на враговете си, но никога не забравяй имената им” – Джон Ф. Кенеди, 35-ят президент на Съединените Щати

Джон Фицджералд Кенеди (John Fitzgerald Kennedy) (29 май 1917 – 22 ноември 1963), често се изписва Джон Ф. Кенеди, JFK (Джей Еф Кей) или Джак Кенеди, е 35-ият президент на САЩ. Заема тази длъжност от 1961 г. до убийството му през 1963 г.
Член на известната фамилия Кенеди, той се счита за икона на американския либерализъм. По време на 2СВ служи като лейтенант във флота, позициониран в Тихия океан и получава официална похвала за спасяването на членовете на неговия екипаж. Той е и най-младият президент в историята на Съединените Американски Щати – бил е на 43 години, когато е избран на тази пост (Теодор Рузвелт е бил най-младият служил като президент).
Значимите събития по време на неговото управление са провалът с операцията в Залива на прасетата*, Кубинската ракетна криза**, изграждането на Берлинската стена***, надпреварата за Космоса****, ранните събития във Виетнамската война***** и движението за гражданските права******.

Виетнамската война, заедно със Корейската война и Карибската криза са трите критични точки по време на студената война.

От средата на 1960-те години се утвърждава идеята, че трябва да се върви към намаляване на напрежението между Запада и Изтока. По времето на Кенеди се подписва първия договор за ограничаване на въоръжението за забрана на ядрените оръжия. Смята се че в края на 1969 г. има определено променена атмосфера между Изтока и Запада.

В множеството класации на американските президенти Кенеди има оценка малко над средната, но в общественото мнение той често се счита за велик държавник.
Кенеди е единственият католик, избиран за президент, първият, който е роден в 20 век, последният (за момента), който умира преди мандатът му да е изтекъл, последният демократ от Севера, избран на този пост и последният, който встъпва в длъжност направо от Сената.
Кенеди е най-младият починал президент – той е на 46 години и 177 дни, когато е убит на 22 ноември 1963 г.

Според Комисията “Уорън” втори изстрел ранява президента в кадър 313(Комисията не съобщава дали това е втория или трети изстрелян куршум). Комисията по Убийствата заключва, че последния изстрел е четвърти по ред и стрелците са били двама, единия от които е пропуснал. И двете разследващи групи установяват, че този куршум минава през задната част на главата на Кенеди и излиза от дясната част на главата му. Кръв, части от черепа и мозъка на Кенеди покриват задния интериор на лимузината. Тогава, г-жа Кенеди се качва на задната част на лимузината. След като пропълзява обратно на седалката си, губернатор Конъли и г-жа Конъли я чуват ясно да казва “Убиха съпруга ми” и “Имам мозъка му в ръката ми.”

Убийството на 35-я президент на Съединените щати е в 12:30 ч.м.вр. в „Дийли Плаза“, град Далас, щата Тексас Кенеди е фатално ранен, докато пътува с жена си Жаклин, губернатора на Тексас Джон Конъли и съпругата му Нели Конъли, придружени от президентския конвой.
10-месечното разследване на комисията “Уорън” между 1963 и 1964 г. установява, че Президентът е убит от Лий Харви Осуалд, който е действал сам, и че Джак Руби също действа сам, когато убива Осуалд, преди Лий Харви да се яви пред съд. Въпреки това, анкети правени между 1966 и 2004 г. показват, че до 80% от Американците подозират, че това е правителствено прикритие.
Друго твърди Комисията по Убийствата на Камарата на Представителите на САЩ, която заявява през 1979 г., че Президента Джон Ф. Кенеди вероятно е убит в резултат на конспирация. Комисията намира много недостатъци в оригиналното разследване на ФБР и на Комисията “Уорън”. Въпреки че се съгласява с твърдението на “Уорън”, че Осуалд извършва всички изстрели, които раняват Кенеди и губернатор Конъли, Комисията по Убийствата твърди че са извършени поне четири изстрела и че има голяма вероятност стрелците да са били двама. Комисията не определя нито един човек или група хора замесени в убийството, освен Осуалд, но казва че ЦРУ, Съветския Съюз, организираната престъпност и още няколко други групи не са замесени, макар и да не отричат замесването на индивидуални членове на тези групи. 

Покушението често се смята за възлов момент в историята на САЩ поради силно травмиращия му ефект върху цялата нация и поради значението на JFK, който е икона за младото тогава поколение американци. Пълният поименен отговор на въпроса кой точно стои зад неговото убийство ще остане загадка. 

Хрушчов се среща с Кенеди във Виена през юни 1961 г. 
John F. Kennedy Nikita S. Kruschev’s first meeting at US embassy. (Photo credit: Paul Schutzer//Time Life Pictures/Getty Images)

Дали пък Джон Кенеди не бе “поставен” за да разбие тогавашното т.нар. “мирно съвместно съществуване” (между 1955 и 1962 г.). Време, познато с мирен стил на дипломатическите отношения: забележете, като никога, съветските ръководители правят многобройни посещения в чужбина, с мирна цел, но с цел. Хрушчов се среща с Айзенхауер в Съединените щати през септември 1959 г., с Дьо Гол във Франция през март 1960 г., с Кенеди във Виена през юни 1961 г. 

На 25 май 1961 г. президентът Джон Ф. Кенеди иска от Конгреса средства за овладяване на космоса. Това е началото на нова надпревара във въоръжаването, целта на която е не унищожаване на неприятеля, а запазването на превъзходство. Кенеди променя стратегията на Съединените щати, като потвърждава решителността на САЩ да защитават свободния свят. Тази стратегия включва притежаването на пълна гама оръжия и преди всичко засилване на американските конвенционални сили и ядрени оръжия.  

Кенеди живее и управлява Съединените щати в един период наречен “Контракултура на 1960-те”. Понятие, свързано преди всичко с културни, но косвено и с политически и социални движения през 60-те години на 20-ти век. Културата на това поколение се оформя от напреженията в американското общество – войната във Виетнам, расовата дискриминация, правата на жените, разчупване на сексуалните норми и опити с халюциногени, както и опитите с ядрено оръжие. Много млади хора от този период предпочитат алтернативен начин на живот и отказват да се подчиняват на общоприетия идеал за американска мечта. Те искат да избягат от потребителското общество и търсят свобода на изказа, свобода в творческите изяви, не желаят да се подчиняват на авторитети, а искат да развият любовта към природата, музиката и преди всичко да бъдат независими.

Джон Ф. Кенеди е главно действащо лице на един от най-значителните периоди на съществуване на човечеството

1960-те са десетилетие на 20 век, изпълнено с едни от най-бурните събития и граждански протести в историята на човечеството.
Време, изпълнено с едни от най-бурните събития и граждански протести в историята на човечеството. Идеологическото противопоставяне прави невъзможен истинския мир.

По време на 1960-те апартейдът в Африка е в разгара си и довежда до масовите убийства на невинни хора в Шарпвил. Революцията на Фидел Кастро е последвана от провала на операцията в Залива на свинете и от Карибската криза. В САЩ през 1961 година Джон Кенеди става президент, в Берлин е построена Берлинската стена, а движението за граждански права набира скорост.

По-късно следват убийствата на Малкълм Екс, Мартин Лутър Кинг, Робърт Кенеди и Джон Кенеди.

В Южна Африка Нелсън Мандела е в затвора и излежава доживотна присъда. Гърция отхвърля монархията. В Колумбия с помощта на ЦРУ е заловен и убит един от символите на 20 век – Че Гевара. Съветският Съюз изпраща първия човек в Космоса, а американците стъпват на Луната. Пражката пролет е главното събитие на 1968 г., а хипи движението и антивоенните протести заливат площадите и улиците. Голяма част от Африка се деколонизира. Китай експериментира с Културната революция, Израел води 6-дневната война с арабските ѝ съседки Египет, Йордания и Сирия. Франция едва избягва нова революция, след най-голямата обща политическа стачка, която индустриална страна е изпитвала. Деколонизацията продължава и 28 страни получават своята независимост по време на шестдесетте. В процеса на деколонизацията в Азия и Африка се появяват държави, които отказават да се равняват по Изтока или по Запада и искат да живеят в мир. Това е Третият свят – едно ново действащо лице, което смущава биполярната схема. 

В България започва ерата на възход на другаря Тодор Живков (1962 – 1989), който през 1962-ра година става председател на Министерския съвет, а по-късно председател на Държавния съвет, всичко “под шапката” на БКП.

Изгрява звездата на Лили Иванова, Емил Димитров, група Щурците… 1965 г. е началото на Златният орфей

Откритията и комуникациите хвърчат през 60-те
1960 – 1те противозачатъчни хапчета и 1ят работещ лазер
1962 – 1та компютърна игра
1963 – 1те телефони с бутони, вместо с шайба
1964 – 1ят успешен миникомпютър 12-битов PDP-8
1964 – Езикът за програмиране BASIC
1967 – 1та операция по присаждане на сърце
1967 – PAL и SECAM телевизионните системи започват да излъчват в Европа
1968 – 1те компютърна мишка, имейл, графичен потребителски интерфейс, видео конференцията и Хипертекст.

Бийтълс и Елвис Пресли определят тенденциите в музиката, а Мерилин Монро и Брижит Бардо стават новите секс символи. Минижупът шокира света и освобождава жената. Дългите коси на мъжете и широките дънки вече са символ на свобода.

****************************

Паметник в Куба за операцията в Залива на прасетата (La Batalla de Girón)

*Операцията в Залива на прасетата (в Куба известна като La Batalla de Girón) е опит за десант с помощта на кубински имигранти, организиран от американското правителство с цел сваляне на Фидел Кастро от власт. Името на операцията идва от Залива на прасетата, разположен в югозападната част на Куба, или по-точно Playa Girón.
Операцията започва през април 1961 г., само 3 месеца след като Джон Кенеди става президент на САЩ. Кубинските имигранти са подготвяни дълго време в центровете на ЦРУ и са екипирани с оръжие от американската армия. Конфликтът завършва с пълен разгром на подкрепяните от САЩ сили и Кенеди трябва да плати 62 милиона долара, за да откупи пленниците. Операцията от кубинска страна води Че Гевара.
По-късно на това място е открит музей.

1962 — Снимка от вестник, издание от времето на Кубинската ракетна криза показва карта с разстоянията от Куба до по-големите градове в Северна Америка — Photo credit: Bettmann/CORBIS

** Кубинската ракетна криза (Карибската криза) е най-острата международна криза по време на Студената война, възникнала в отношенията между СССР и САЩ във връзка с построяването на съветски установки за изстрелване на балистични ракети в Куба.
Кризата започва на 14 октомври 1962 г., когато американското разузнаване информира американския президент Джон Кенеди за наличието на стартови площадки на съветски атомни ракети на острова и завършва 13 дни по-късно на 28 октомври 1962 г., когато съветският лидер Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани. Доволен от оттеглянето на ракетите Кенеди нарежда край на карантината на Куба на 20 ноември.

През 1961 г. Щатите започват разполагането на 15 ракети „Юпитер“ със среден радиус на действие край Измир, Турция, които директно заплашват градовете в западните части на СССР. Президентът Кенеди смята, че тези ракети имат спорна стратегическа стойност; една ядрена подводница е способна да осигури същото, едновременно с незабележимост и по-голяма огнева мощ.
Съветският лидер Хрушчов публично изразява своя гняв заради разполагането в Турция и приема тези ракети като персонална обида. Разгръщането на ракети в Куба (за първи път съветски ракети са разположени извън СССР) е най-вече смятано за директен отговор на Хрушчов за турските ракети.
Кубинската криза се смята за момента, когато Студената война е най-близо до прерастването ѝ в ядрена война. Руснаците я наричат „Карибска криза“, американците – „Кубинска ракетна криза“, а кубинците – „Октомврийска криза“.

Още тук за Кубинската ракетна криза

Джон Кенеди на посещение в Германия, където изнася историческата реч с надслов „ Аз съм берлинчанин” пред кметството Шьонеберг в Западен Берлин на 26 юни 1963 г. Това е реч, в която Кенеди публично критикува построяването на Берлинската стена и обсадата на Западен Берлин като заплаха за свободата.

***Изграждането на Берлинската стена, която става един от най-известните символи на Студената война започва на 13 август 1961 г., в период на усилено противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ. Заповедта за нейното изграждане е подписана от Валтер Улбрихт. Фактически това е нарушение на следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.
Джон Кенеди изнася реч с надслов „ Аз съм берлинчанин” пред кметството Шьонеберг в Западен Берлин на 26 юни 1963 г. Това е реч, в която Кенеди публично критикува построяването на Берлинската стена и обсадата на Западен Берлин като заплаха за свободата. Думите „Ich bin ein Berliner – аз съм берлинчанин” означават „аз съм един от вас”, това са думи на решителна подкрепа и солидарност. Думи, израз на съпротивата срещу комунизма и на стремежа към свобода.

“Горд съм с това, че пристигнах във Вашия град в компанията на един американски съгражданин, генерал Клей, който работеше тук във времето на най-тежката криза, през която премина този град, и който ще дойде отново в Берлин, ако това стане необходимо. Преди две хиляди години най-гордата фраза, която можеше да изрече един човек беше: „Аз съм гражданин на Рим”. Днес най-гордата фраза, която може да каже човек в свободния свят е: „Аз съм берлинчанин”,” заявява Джон Кенеди. 

“Стената е най-отблъскващата и най-силна демонстрация за провала на комунистическата система. Целият свят вижда потвърждението на този провал. Ние ни най-малко не сме щастливи от това. Защото, както каза Вашият действащ кмет, стената е в ярко противоречие не само с историята, тя е в пълно противоречие с човечността. Стената разделя семейства, мъж от жена, брат от сестра, насила се разделят хора, които искат да живеят заедно,” допълва Кенеди.

Космическата надпревара е съперничество в изследването на космоса между САЩ и СССР в периода 1957 – 1975 година.

****Космическата надпревара е пряк резултат от политическото противопоставяне между Русия и САЩ през десетилетията след 2СВ. Тя носи предимно технически и научен характер, с цел овладяване на космическото пространство около земята.

Надпреварата минава през няколко основни етапа: за изстрелване на 1ия космически апарат (тук главното е ракетата-носител да изведе на достатъчна височина апарата, за да може той да заеме стабилна орбита около Земята); за изпращане на живо същество в космоса (тук се цели връщането на обекта с цел да се изследват въздействията върху организма от престоя му в открития космос); изпращане на човек в космоса; изпращане на първия човек от женски пол; изпращане на космически апарат до Луната; изпращане на човек до Луната.

Във всички етапи, с изключение на последния, превъзходство имат съветските учени, ръководени от амбициозния Сергей Корольов. Техният успех обаче се дължи на огромната политическа помощ и коства няколко големи трагедии.

Началото на усвояването на космоса е на 4 октомври 1957 г. със старта на 1ия изкуствен спътник на Земята в Съветския Съюз. Началото на пилотираната космонавтика е полета на съветския космонавт Юрий Гагарин на 12 април 1961 г.

Американската космическа програма е ръководена от инженера на Нацистка Германия Вернер фон Браун. Той е главен разработчик на немските ракети ФАУ. След войната започва работа по ракета, която да изведе първия човек в космоса.

Основна цел на космическата надпревара става и фотографирането на Земята от космоса (сателитни снимки), които подпомагат както науката така и военните стратегии и шпионажа. (Още за овладяването на Космоса по-долу)

*****Виетнамската война или Втората Индокитайска война (наричана в САЩ „мръсната война“) и известна във Виетнам като Американска война, се води от 1956 г. до 1973 г. между САЩ и Южен Виетнам (Република Виетнам) от една страна, и Северен Виетнам (Демократична Република Виетнам) и Народния фронт за освобождение на Виетнам (Виет Конг) от друга.
През втората половина на 19 век Виетнам се намира в колониалната империя на Франция.
След края на 1СВ в страната започва да се надига национално движение, появяват се кръгове, застъпващи се за независимост, избухват няколко въоръжени въстания. Намесва се Китай.
По време на 2СВ, френската администрация се договаря с Япония за това, японците да получат достъп до стратегическите ресурси на Виетнам при запазване на колониалния административен апарат на Франция.
На 2 септември 1945 г., Хо Ши Мин провъзгласява създаването на независимата Демократична република Виетнам. Франция отказва да признае независимостта на колонията си.
През декември 1946 г. Франция започва колониална война във Виетнам. Френската армия не успява да се справи с партизанското движение. От 1950 г. САЩ започват да оказват военна помощ на френските войски във Виетнам. В течение на следващите четири години (1950 – 1954) военната помощ на САЩ е на стойност от 3 милиарда долара. През същата година обаче и Виетмин започва да получава военна помощ от Китай. Към 1954 г. ситуацията за френските сили на практика е безнадеждна. Войната във Виетнам е крайно непопулярна в самата Франция. По това време САЩ вече заплащат 80% от стойността ѝ! През юли 1954 г. са сключени Женевските споразумения, които слагат край на 8-годишната война.
Съгласно Женевските споразумения, територията на Виетнам е временно разделена на две части. Северен Виетнам става територия на Демократична република Виетнам. Южен Виетнам остава под властта на назначената от французите местна администрация.
По това време започва рязко да нараства ролята на САЩ във виетнамските работи. След победата на комунистите в Китай, администрацията на САЩ разглежда събитията във Виетнам като част от комунистическата експанзия в региона и започва да оказва военна помощ на Франция. След Женевските споразумения, САЩ поемат курс на замяна на Франция, в качеството на противовес на комунистическите сили във Виетнам.
През декември 1961 г. в страната са прехвърлени първите регулярни подразделения на армията на САЩ – две вертолетни роти, имащи за цел да увеличат мобилността на правителствената армия. Постоянно нараства съветническият корпус в страната. Американските съветници се занимават с подготовката на южновиетнамските войници и участват в планирането на бойните операции.

През този период събитията в Южен Виетнам все още не привличат особеното внимание на американската общественост, макар администрацията на Джон Кенеди да е решена да отрази комунистическата агресия в Югоизточна Азия и да демонстрира на съветския лидер Никита Хрушчов готовността на САЩ да поддържа своите съюзници. Разрастващият се конфликт става едно от „горещите“ огнища на Студената война.

След убийството на Кенеди (22 ноември 1963 г.), президент става Линдън Джонсън, след което войната във Виетнам се ожесточава. Общо към края на 1964 г. на юг са прехвърлени повече от 24 хиляди северовиетнамски военнослужещи.
Към края на 1965 г в Южен Виетнам има около 185 хиляди американски военнослужещи в състав от две пълни дивизии и няколко бригади. През следващите три години, контингентът значително е увеличен, достигайки в пика на войната до 540 хиляди души.
От средата на 1965 до средата на 1969 г. силите на САЩ провеждат няколко мащабни настъпателни операции в Южен Виетнам, с цел да открият и унищожат големите подразделения и части на Виетконг и северо-виетнамската армия.
Значителен размах придобива партизанската война. Основната задача на американските сили срещу партизаните е осигуряването на безопасността на столицата Сайгон, което изисква откриването и унищожаването на противника на далечните подстъпи на града.
От средата на 1965 до края на 1967 г. бойните действия в Южен Виетнам постоянно ескалират. Увеличава се числеността на правителствената армия, силите на Северен Виетнам и групировката на САЩ и съюзниците ѝ. Увеличава се също така размаха на операциите, провеждани от двете страни, и нарастването на загубите.

Във Виетнам са изпращани най-подготвените подразделения и най-опитните военнослужещи, което води до отслабването на американските контингенти в Западна Германия, Южна Корея и други страни. През 1965 – 1967 г. наличните човешки резерви на армията на САЩ са изчерпани.
На 30—31 януари 1968 г., силите на Северен Виетнам и Виет Конг провеждат серия атаки в цял Южен Виетнам, в това число непосредствено в столицата на страната, Сайгон. Единственият значителен успех е завладяването от два полка на северо-виетнамската армия на град Хюе, древната столица на страната. На други места, атаките са отблъснати поради значителното превъзходство на отбраняващите се в огнева мощ.
Т.нар. “Офанзива Тет” приключва към началото на март. На власт остава правителството, подкрепяно от американски и южновиетнамски войски след едно от най-ожесточените сражения през войната, а Виет Конг понася толкова сериозни загуби, че не успява да възстанови предишния си потенциал. Във военен план, настъплението завършва с провал, но в психологически то се оказва преломния момент на Виетнамската война. Внезапната офанзива, широко отразявана от средствата за масова информация, изважда от заблуждението му обществото относно военните победи на САЩ във Виетнам. Самият факт, че силите на комунистите успяват да проведат такава операция, показва, че те не са отслабени и ще продължат борбата. Обсадата на Кесан, сраженията за Сайгон и Хюе изглеждат на американците в САЩ като предвестници на катастрофа.

Студентите активисти с техните протести успяват да въвлекат в акциите почти цялата страна. 21 март 1966.
Photo crefit: THE AGE Picture by STAFF

Расте броя на журналисти и политици, изказващи се против войната – по тяхно мнение, тя не може да бъде спечелена и има аморален характер. Също така те са отвратени от някои жестокости и опити за прикриване на истината.Опозицията на войната във Виетнам започва през 1964 г. на територията на някои американски унивеситети. Студентите активисти с техните протести успяват да въвлекат в акциите почти цялата страна. Голям брой книги и песни от тази епоха призовават на борба с конформизма, примирението и установените правила. Около 1968 г. е предприет голям поход до Обединените нации в Ню Йорк. След този поход по-голямата част от американците се обявяват против войната. 

В периода март—май 1968 г. силите на съюзниците в Южен Виетнам преминават в контранастъпление. Генерал Уестморланд предполага, че големите загуби на противника му дават възможност да го довърши, и поисква допълнително още 206 хиляди военнослужещи за разширяване на операциите. Поради нарастването на антивоенните настроения обаче, това не може да бъде удовлетворено. Президентът Джонсън дава съгласието си за изпращането на неголямо подкрепление, а на 31 март излиза с обръщение по телевизията към нацията, в което обявява прекратяването на бомбардировките над Северен Виетнам (с изключение на южните части на страната), за намерението си да започне мирни преговори с противника и за решението си да не се кандидатира на следващите президентски избори.

Американската стратегия за измъкване от конфликта се реализира от новия американски президент Ричард Никсън. Американското командване решава като последно средство да засили въздушните операции, като в същото време предприеме масирано изтегляне на сухопътните войски. За три години Никсън намалява американските сили от 550 000 на 20 000 души и с това успява да намали загубите, които наброяват 150 американски войници на седмица.

През 1969 г. започват преговори с южновиетнамската левица за окончателно споразумение. През 1973 г. в разговорите се включва и Северен Виетнам. На мирната конференция в Париж от 26 февруари до 2 март 1973 г. южновиетнамското население получава правото на самоопределение, като американците се задължават да напуснат Южен Виетнам. След мощна офанзива на комунистическата партизанска армия през пролетта на 1975 г. сайгонския режим е свален със падането на Сайгон на 30 април 1975 г., след което се установява Временно революционно правителство. През 1976 г. Северен и Южен Виетнам се обединяват в една държава под комунистическо управление. След общи избори за страната управлението е поето от Комунистическата партия на Виетнам. Ляво-радикални режими се установяват в Лаос и Камбоджа.

Виетнамската война, заедно със Корейската война и Карибската криза са трите критични точки по време на студената война.

Виетнамската война е най-тежкото поражение на външната политика на САЩ и най-блестящата външнополитическа победа на СССР. След нея СССР и социалистическият лагер постепенно губят Студената война. Хиляди американски ветерани от войната изпитват трудности да се интегрират отново в американското общество, като много от тях дори се самоубиват, вследствие на психическите травми които получават по време на виетнамската война.

Във войната участват над половин милион американски военни, от които 58 000 загиват. Според Гордън Голдщайн, Линдън Джонсън е бил под натиска на военните да разпали един невъзможен за спечелване конфликт. Според Луис Сорли антивоенните чувства и натискът на Конгреса са принудили Ричард Никсън да отхвърли стратегията за борба с партизанската съпротива, която е можела да се увенчае с успех.

1ят човек стъпил на Луната астронавтът Джон Глен и 1ят човек излетял в Космоса Юрий Гагарин, са поставяни на корицата на авторитетното списание Тайм.

ОВЛАДЯВАНЕТО НА КОСМОСА

1933 – Полковник Михаил Тихонравов е съратник на Корольов и е известен като създател на 1та ракета с течно гориво, изстреляна в Нахабино (СССР) на 17 август 1933 г. В 1945 г. той оглавил проект за издигане на двама астронавти на височина 200 километра с помощта на ракета тип немската ФАУ-2 и управляема ракетна кабина.
През 1956 г. Тихонравов с част от своите сътрудници започва проектиране на спътници. При неговото непосредствено участие са се създали 1те изкуствени спътници, пилотирани кораби, проекти на 1те автоматични междупланетни и лунни апарати.

апарати.

4 октомври 1957 – 1ят изкуствен спътник на Земята
12 април 1961 – 1ви полет на човек в космоса (Юрий Гагарин)
18 март 1965 – 1во излизане на човек в открития космос (Алексей Леонов)
19 април 1971 – 1та орбитална станция
1957: 1ви изкуствен спътник, Sputnik 1
1957: 1то живо същество в изпратено орбита, кучето Laika на Sputnik 2
1959: 1то изтрелване на ракета от орбита, първи човешки апарат напуснал гравитационното поле на Земята, Luna 1
1959: 1во предаване на данни, телеметрия ( telemetry, ) към и от космоса Luna 1.
1959: 1ви човешки апарат, който преминава покрай Луната, първи човешки апарат изпратен в хелиоцентричнаорбита, Luna 1
1959: 1ви човешки апарат достигнал до повърхостта на Луната, Luna 2
1959: 1ви снимки на обратната страна на Луната, Luna 3
1960: 1те живи същества, който излизат в орбита и се връщат живи на Земята – кучетата Белка и Стрелка ( Belka and Strelka ) на Sputnik 5.
1961: 1ви човешки апарат изпратен до друга планета – Венера, Venera 1
1961: 1ят човек в космоса, Юрий Гагарин на Vostok 1
1961: 1ви човек престоял над 24 часа в космоса – Герман Титов, Vostok 2
1962: 1ви полет с екипаж от два човека, Vostok 3 and Vostok 4
1962: 1ви апарат изпратен до Марс, Mars 1
1963: 1та жена в космоса Валентина Терешкова, Vostok 6
1964: 1ви екипаж от няколко човека (3), Voskhod 1
1965: 1та разходка на човек извън космически апарат в открития космос – Алексей Леонов Voskhod 2
1965: 1ви космически апарат достигнал повърхността на друга планета – Венера Venera 3
1966: 1ви космически апарат кацнал гладко на Луната и предал данни от там, Luna 9
1966: 1ви апарат в орбита около Луната, Luna 10
1967: 1то безпилотно скачване на два космически кораба, Cosmos 186/Cosmos 188.
1968: 1те живи същества обиколили Луната и завърнали се живи на Земята – костенурки на Zond 5
1969 : 1ят човек на Луната – Аполо е 1ят пилотиран космически кораб от програмата Аполо на НАСА, чийто екипаж достига и каца на Луната. Корабът излита на 16 юли 1969 от космическия център Кейп Кенеди Флорида с екипаж Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин и на 20 юли 1969 спускаемият апарат Ийгъл успешно каца на Луната. Нийл Армстронг е първият човек в историята на човечеството, стъпил на Луната.
В 20 часа 17 минути 42 секунди UTC на 20 юли 1969 Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието. Нийл Армстронг, на 21 юли 1969 в 2 часа 56 минути 20 секунди оставя първите следи по повърхността на Луната.
1969: 1во скачване между космически кораби в космоса и размяна на екипажи, Soyuz 4 и Soyuz 5
1970: 1ви автоматично събрани проби от чуждо космическо тяло доставени до Земята, Luna 16
1970: 1во роботизирано съхупътно космическо превозно средство, Луноход, Lunokhod 1 на Луната.
1970: 1во предаване на данни от повърхността на чужда планета (Венера) към Земята, Venera 7
1971: 1та космическа станция, Salyut 1
1971: 1ви космически апарат достигнал до повърхността на Марс, Mars 2
1971: 1ви космически апарат кацнал на Марс, Mars 3
1975: 1ви космически апарат в орбита около Венера, кацнал меко на Венера, първи снимки от повърността на Венера, Venera 9
1980: 1ят цветнокож космонавт, Arnaldo Tamayo Méndez на Soyuz 38
1984: 1та жена разходила се в открития космос извън космически апарат – Светлана Славицкая (Salyut 7 )
1986: 1ви екипаж посетил две различни космически станции (Mir and Salyut 7)
1986: 1ви космически апарати спуснали балони в атмосферата на Венера и 1ви донесли снимки на комета от близо прелитане. Vega 1, Vega 2
1986: 1та космическа станция с многочислен екипаж, Mir, 1986 – 2001, с непрекъснато присъствие на екипаж (1989 – 1999)
1987: 1ви екипаж прекарал над една година в космоса, Владимир Титов и Муса Маранов на борда на Soyuz TM-4 – Mir

1 comment for “Тръмп разсекретява всичко за Кенеди, но без имената и адреси на живите хора