ПОЗИЦИЯ
Много българи коментират “КАК СЕ ЦИЦА МАЙКА БЪЛГАРИЯ?
Ето още въпроси, на които търсим отговор. “Умно село”, филмче или действителност? Дупница* или Лос Анджелис**?
Дупница си има 33 Общински Съветници!
Лос Анджелис само 18!
Дупница има 33 умници за 33 хиляди население на “празно” парче земя от 33 хиляди km², почти без улици!
Ел Ей e с 18 Консула (избираеми съветници на общината, пряко подчинени на кмета) за 18 Милиона население на площ 465 кв.мили (1,214 km2), 7,366 мили улици??!!
Иначе си приличат 🙂
Да не започвам с депутатите… и други 🙂
Евала, така се цица народ и държава!
Егати държавата!
Е за това не искат ЕЛЕКТРОННО ГЛАСУВАНЕ, защото “отвън” по-добре се вижда. Защото “Дядо Йоцо гледа” у наше село, ама не вижда.
*
Ду̀пница (преди 1948 г. и Дубница, от старобългарското дуб, „дъб“; преди 1878 г. и: Тобиница, Дупеница, Дупнеца, Дупла) е град в Югозападна България, административен център на община Дупница, област Кюстендил.
33 хилядно население живее на площ от 33 хиляди кв.км.
Дупница отстои на ок. 40 kм източно от областния град Кюстендил и е втори по големина след него. Според преброяването през 2011 г., според ГРАО през септември 2011 г. има 38 519 жители, регистрирани по настоящ и 42 104 по постоянен адрес.
През 1980-те град Дупница има население от около 50 000 – 60 000 души. След падането на комунистическия режим и отварянето на границите на България много дупничани емигрират, предимно в Милано, Италия и Чикаго, САЩ.
Дупница е бил най-големия град в широк радиус и в цяла Югозападна България, въпреки че тогава е бил по-населен от Кюстендил, Горна Джумая(Благоевград) и Самоков, а Перник още е бил село, в края на краищата други градове станали областни и образователни центрове и там се инвестирало повече, а Дупница не се развил като първостепенен град.
Дупница е съвременен град в България, но в района му е документиран културен и социален живот още отпреди древността.
Селища на територията на Дупница съществуват от времето на късната каменна епоха и древността. В околностите на града в древността се намира тракийският град Германея.
През Средновековието името на града е Тобиница, но се срещат и вариантите Доупла, Дъбница, Дупница и Гюмоаш дере (Сребърна река). Селището се споменава често заради намиращия се в околността Рилски манастир. Тогава Дупница е част от 1-то и 2-то български царства и за кратко от Душановото Сръбско царство. След разгрома на Велбъждското деспотство Дупница е присъединена към Османска империя.След окупирането на Дупница от османската власт всички средновековни църкви в града са сринати и сега в самия град няма такива църкви. Християните в града са били повече от мюсюлманите по време на османската власт, въпреки това тогава в града е имало 13 джамии и 2 църкви, след освобождението на Дупница всички джамии с изключение на една също са сринати, нейното минаре е паднало от земетресение през 1913 г., а тя е била построена през 16 век върху останките на православен храм. Днес в нея се помещава „Дом на изкуствата“ или „Галерията“ с изложбата „Джамията“. В града има и еврейски гробища, преди е имало и синагога. В Дупница има действащи около 10 православни храма а за празник на града е определен денят на Свети Иван Рилски, чества се от 1998 г. Храмове на други религии през 2017та година няма.
През 1806 г. френския пътешественик Луи Дьо Заманя в своя „Дневник за пътуването ми до Константинопол“ за Дупница пише:
„ 6 левги от Кюстендил до Дупница, където пристигнахме в 2 часа вечерта… трябва да има 5—6000 души население.”
На 8 февруари 1878 . по време на Руско-турската война (1877 – 1878) руски войски освобождават Дупница, а след Берлинския договор града попада в границите на Княжество България.
След освобождението на България Дупнишка околия е гранична зона с Османската империя.
Константин Иречек посещава града и отбелязва:
„ Влязохме в града Дупница. Цялата поселица собствено не е друго нещо, освен предълга улица със своите 1619 къщи и 7487 жители”
След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание в града се установяват много бежанци от Македония. .
По време на 2СВ Дупница е бомбардирана от съюзниците. На 4 януари 1944 г. 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. 40 бомбардировачи хвърлят 150 бомби над Дупница. Разрушени са 40 сгради.
През 1948 г. градът е преименуван на Станке Димитров, едноименния комунистически деец, през 1949 – на Марек, а през 1950 отново става Станке Димитров.
След 1989 г. града си връща старото име Дупница.
Дупница е бил най-големия град в широк радиус и в цяла Югозападна България, въпреки че тогава е бил по-населен от Кюстендил, Горна Джумая(Благоевград) и Самоков, а Перник още е бил село, в края на краищата други градове станали областни и образователни центрове и там се инвестирало повече, а Дупница не се развил като първостепенен град.
Административен център е на община Дупница. През 90-те години общините Сапарева баня, Рила, Кочериново, Бобошево, и Бобов дол се отделят от община Дупница като нови общини. В тях се намират Рилският манастир, Паничище, Седемте рилски езера, „Гейзера“ (в Сапарева баня) – най-топъл в Европа, и много могили. През града преминават реките Джерман, Бистрица, Отовица – Саморанска река и Джубрена, а градът е разположен в долината на р. Джерман.
Линията на транспортен коридор 4, европейски път E79, второкласен път 62 и ЖП линията, които свързват Атина и Истанбул със София и Букурещ, Тирана и Скопие, както и с най-различни български и световни дестинации. Дупница се намира близо по автомобилен път до границата с Македония – на 50 km, със Сърбия – на 65 km, с Гърция – на 115 km, с Косово – на 150 km, с Румъния – на 260 km (през мостът Нова Европа) и с Турция – на 325 km. Дупница е на около 50 km от българската столица София, от големите градове най-близо е на 28 km от Благоевград, на по 35 km е от Кюстендил, Самоков и Перник, на около 170 km от втория по големина български град – Пловдив, на приблизително същото разстояние от столицата на Република Македония – Скопие и на около 235 km от втория по големина гръцки град – Солун. Наблизо са зимните курортни Паничище (20 километра), Боровец (45 километра) и Банско (90 km).
You must log in to post a comment.