Дупница срещу Лос Анджелис – или как се цица държавата

Дупница или Лос Анджелис?

ПОЗИЦИЯ

Много българи коментират “КАК СЕ ЦИЦА МАЙКА БЪЛГАРИЯ?

Ето още въпроси, на които търсим отговор. “Умно село”, филмче или действителност? Дупница* или Лос Анджелис**?

Дупница си има 33 Общински Съветници!
Лос Анджелис само 18!
Дупница има 33 умници за 33 хиляди население на “празно” парче земя от 33 хиляди km², почти без улици!
Ел Ей e с 18 Консула (избираеми съветници на общината, пряко подчинени на кмета) за 18 Милиона население на площ 465 кв.мили (1,214 km2), 7,366 мили улици??!!
Иначе си приличат 🙂
Да не започвам с депутатите… и други 🙂
Евала, така се цица народ и държава!
Егати държавата!
Е за това не искат ЕЛЕКТРОННО ГЛАСУВАНЕ, защото “отвън” по-добре се вижда. Защото “Дядо Йоцо гледа” у наше село, ама не вижда.

*

Ду̀пница (преди 1948 г. и Дубница, от старобългарското дуб, „дъб“; преди 1878 г. и: Тобиница, Дупеница, Дупнеца, Дупла) е град в Югозападна България, административен център на община Дупница, област Кюстендил.
33 хилядно население живее на площ от 33 хиляди кв.км.
Дупница отстои на ок. 40 kм източно от областния град Кюстендил и е втори по големина след него. Според преброяването през 2011 г., според ГРАО през септември 2011 г. има 38 519 жители, регистрирани по настоящ и 42 104 по постоянен адрес.
През 1980-те град Дупница има население от около 50 000 – 60 000 души. След падането на комунистическия режим и отварянето на границите на България много дупничани емигрират, предимно в Милано, Италия и Чикаго, САЩ.

Дупница е бил най-големия град в широк радиус и в цяла Югозападна България, въпреки че тогава е бил по-населен от Кюстендил, Горна Джумая(Благоевград) и Самоков, а Перник още е бил село, в края на краищата други градове станали областни и образователни центрове и там се инвестирало повече, а Дупница не се развил като първостепенен град.

Дупница е съвременен град в България, но в района му е документиран културен и социален живот още отпреди древността.
Селища на територията на Дупница съществуват от времето на късната каменна епоха и древността. В околностите на града в древността се намира тракийският град Германея.
През Средновековието името на града е Тобиница, но се срещат и вариантите Доупла, Дъбница, Дупница и Гюмоаш дере (Сребърна река). Селището се споменава често заради намиращия се в околността Рилски манастир. Тогава Дупница е част от 1-то и 2-то български царства и за кратко от Душановото Сръбско царство. След разгрома на Велбъждското деспотство Дупница е присъединена към Османска империя.След окупирането на Дупница от османската власт всички средновековни църкви в града са сринати и сега в самия град няма такива църкви. Християните в града са били повече от мюсюлманите по време на османската власт, въпреки това тогава в града е имало 13 джамии и 2 църкви, след освобождението на Дупница всички джамии с изключение на една също са сринати, нейното минаре е паднало от земетресение през 1913 г., а тя е била построена през 16 век върху останките на православен храм. Днес в нея се помещава „Дом на изкуствата“ или „Галерията“ с изложбата „Джамията“. В града има и еврейски гробища, преди е имало и синагога. В Дупница има действащи около 10 православни храма а за празник на града е определен денят на Свети Иван Рилски, чества се от 1998 г. Храмове на други религии през 2017та година няма.
През 1806 г. френския пътешественик Луи Дьо Заманя в своя „Дневник за пътуването ми до Константинопол“ за Дупница пише:
„ 6 левги от Кюстендил до Дупница, където пристигнахме в 2 часа вечерта… трябва да има 5—6000 души население.”
На 8 февруари 1878 . по време на Руско-турската война (1877 – 1878) руски войски освобождават Дупница, а след Берлинския договор града попада в границите на Княжество България.
След освобождението на България Дупнишка околия е гранична зона с Османската империя.
Константин Иречек посещава града и отбелязва:
„ Влязохме в града Дупница. Цялата поселица собствено не е друго нещо, освен предълга улица със своите 1619 къщи и 7487 жители”
След потушаването на Илинденско-Преображенското въстание в града се установяват много бежанци от Македония. .
По време на 2СВ Дупница е бомбардирана от съюзниците. На 4 януари 1944 г. 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. 40 бомбардировачи хвърлят 150 бомби над Дупница. Разрушени са 40 сгради.
През 1948 г. градът е преименуван на Станке Димитров, едноименния комунистически деец, през 1949 – на Марек, а през 1950 отново става Станке Димитров.
След 1989 г. града си връща старото име Дупница. 

Дупница е бил най-големия град в широк радиус и в цяла Югозападна България, въпреки че тогава е бил по-населен от Кюстендил, Горна Джумая(Благоевград) и Самоков, а Перник още е бил село, в края на краищата други градове станали областни и образователни центрове и там се инвестирало повече, а Дупница не се развил като първостепенен град.
Административен център е на община Дупница. През 90-те години общините Сапарева баня, Рила, Кочериново, Бобошево, и Бобов дол се отделят от община Дупница като нови общини. В тях се намират Рилският манастир, Паничище, Седемте рилски езера, „Гейзера“ (в Сапарева баня) – най-топъл в Европа, и много могили. През града преминават реките Джерман, Бистрица, Отовица – Саморанска река и Джубрена, а градът е разположен в долината на р. Джерман.
Линията на транспортен коридор 4, европейски път E79, второкласен път 62 и ЖП линията, които свързват Атина и Истанбул със София и Букурещ, Тирана и Скопие, както и с най-различни български и световни дестинации. Дупница се намира близо по автомобилен път до границата с Македония – на 50 km, със Сърбия – на 65 km, с Гърция – на 115 km, с Косово – на 150 km, с Румъния – на 260 km (през мостът Нова Европа) и с Турция – на 325 km. Дупница е на около 50 km от българската столица София, от големите градове най-близо е на 28 km от Благоевград, на по 35 km е от Кюстендил, Самоков и Перник, на около 170 km от втория по големина български град – Пловдив, на приблизително същото разстояние от столицата на Република Македония – Скопие и на около 235 km от втория по големина гръцки град – Солун. Наблизо са зимните курортни Паничище (20 километра), Боровец (45 километра) и Банско (90 km).