Почитаме Покровителят на Българския Народ – Св. Йоан Рилски Чудотворец – 19 октомври

Свети Йоан Рилски Чудотворец - небесният покровител на България. (икона лична колекция)

Свети Йоан Рилски Чудотворец – небесният покровител на България. (икона лична колекция)

Образът на Св. Йоан Рилски се изписва заедно с тези на Вселенските светци в някои нови иконостаси и стенописи в православни църкви в САЩ и Австралия

На 19 Октомври Българската православна църква (БПЦ) почита Свети Йоан Рилски Чудотворец. Той е небесният покровител на България, застъпник на народа ни пред Бога, основал през Х век прочутия Рилски манастир. 

Една от основните дейности на светеца е проповедта на християнската вяра сред българския народ, покръстен в ІХ век. Св. Йоан Рилски е основоположник на организираното монашество по нашите земи. Канонизиран е скоро след кончината си, когато се създават и първите жития и похвални служби за него. 

В житието на светеца, написано през ХІV век от патриарх Евтимий, четем, че монахът-отшелник е роден през 876 г. в „селцето Скрино, що е в областта Средец, онзи Средец, който е един от най-славните и най-прочутите градове в пределите на Европа”.

След смъртта на родителите си Йоан раздал бащиното си имущество на бедните и потърсил усамотение в близките манастири – във Витоша, а след това и в Рила. Като монах изучил Светото писание, след това напуснал манастирите и заживял отшелнически в суровите условия на планината – в строг пост и денонощни молитвени бдения. Овчари и ловци разнесли славата му и при него идвали хора отдалеч за благослов, поука и лечение. Св. Йоан посъветвал многобройните си последователи да съградят манастир, на който той бил игумен в продължение на 10 години. Когато почувствал, че наближава краят на дните му, Рилският чудотворец напуснал обителта и в пълно усамотение починал недалеч от него на 70-годишна възраст – на 18 август 946 г.

През 60-те години на Х век са намерени мощи на светеца, които днес се съхраняват в Рилския манастир за вечно поклонение на вярващите. 

Паметта на Св. Йоан Рилски се почита по целия православен свят и всички са единодушни, че това е Ангелът на Българската църква.

Вярващи от съседните православни църкви – сръбската, гръцката и румънската, идват в Рилския манастир, за да се поклонят на българския светец. Неговата памет се почита тържествено и в Русия и Украйна, а от известно време образът на Св. Йоан Рилски се изписва заедно с тези на Вселенските светци в някои нови иконостаси и стенописи в православни църкви в САЩ и Австралия. Многобройните поклонници отиват в Рилския манастир, за да се преклонят пред скромния монах и чудотворец, който до ден днешен дава своето благословение на всеки. 

Св. Йоан Рилски оставя на последователите си писмен Завет, запазен и предаван от рилските монаси. Според Рилския чудотворец най-важното е човек да вярва и почита Божиите заповеди, да живее според Господния закон. Светецът пише, че

не сребролюбието и натрупването на богатства е най-доброто за човека – напротив, това го отдалечава от духовното.

В този смисъл неговият Завет е и за всички съвременни българи, които искат да водят духовен живот. Затова и основаната от светеца Рилска обител – хранителницата на православната ни вяра, остава и до днес опора и утеха за българина. Тя е най-големият ни манастир и е сред паметниците на ЮНЕСКО на световното културно наследство.

“Заветът на Св. Иван Рилски” е уникален документ, чието място в духовен и верови аспект е до Паисиевата История – мерило за националното ни самосъзнание.

Заветът има четири познати преписа, които нашето духовенство приема за автентични. Единият се намира в библиотеката на Рилския манастир и е изложен в постоянната експозиция на музея му, вторият, направен от монах Касиан, е датиран 1860 г. и се съхранява в Националната библиотека, третият е дело на Неофит Рилски (ок.1793-1881), а четвъртият е по-късен и е редактиран езиково. Последните два преписа се намират в сбирката на Етнографския музей в София.

“Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри”…

[1.] I, John, the humble and sinful, who has never done anything good on earth, when I came into this wilderness of Rila, I found no man over here, but only wild animals and impenetrable thickets…

“Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.

А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини…”

[6.] Now again, keep yourselves away from the avaricious snake, “for the love of money is the root of all evil” (I Tim. 6:10),…

“Не сте ли вие по-горни от птиците? Щом веднъж сте излезли от света, не се възвръщайте назад нито с тялото си, нито с ума, …”

“И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво,…”

“… щом като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но напротив, утвърдете го и бъдете като едно единно тяло в Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други нозете, които се явяват тези, които работят и носят, други пък – другите части на тялото, та да се състави от всички единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа – сиреч чрез духовно разсъждение – и да няма нищо разделено.”

The common life, on the other hand, is useful in general for everybody, about which the patristic books tell us and teach us sufficiently. The spirit-speaking prophet David glorified it saying: “See now what is so good and so pleasant as for brethren to dwell together in unity!” (Ps. 133:1).

“Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: “Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички.” Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение…”

[12.] Do not seek the first place and authority, but remember those who have said: “If one would be first, he must be last of all, and servant of all” (Mark 9:35). Elect for yourselves preceptors and appoint superiors, whom God will show you, that is, men “of good report” (Acts 10:22) among everybody in spiritual matters and surpassing everybody in intelligence and spiritual discernment,…

“… ако всички започнете да желаете началства и предстоятелства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходящи за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение.”

[15.] Living together for the Lord’s sake and bearing the burdens of one another, do not neglect those who live in solitude and “wandering over deserts and in mountains, and in dens, and in caves of the earth, of whom the world was not worthy” (Heb. 11:38), but supply them as much as you can, in order to hold them as your petitioners before God, for the prayer of the pious may achieve much.

Подробно е писaл проф. Иван Дуйчев в книгата си “Заветът на свети Иван Рилски”. Книгата е писана още през 1948 г., но e издадена от наследниците му чак през 2000 година.

I. Духовният живот в българската държава след покръстването

http://macedonia.kroraina.com/id/id_1.htm

II. Извори за на св. Ивана Рилски и за съдбата на неговите мощи

http://macedonia.kroraina.com/id/id_2.htm