Албания призна българската етническа общност след 104 години

13 октомври 2017 г. Република Албания призна българската етническа общност в страната.

13 октомври 2017 г. “Преди няколко минути Република Албания призна българската етническа общност в страната”. Това написа в социалната мрежа заместник министър-председателят и министър на външните работи Екатерина Захариева. Съобщението бе публикувано в 23:30 б.вр. (13:30 pm PT).

“Решението тази вечер е плод на работата на премиера Борисов и нашата външна политика. България и Албания винаги са били близки приятели. Вярвам, че занапред ще продължаваме да си сътрудничим и помагаме,” каза министърът на външните работи Екатерина Захариева.

“За мен е важна свободата всеки гражданин на света да може да определя себе си както реши. Благодаря на българското малцинство там, на евродепутатите ни, на правителството и парламента на нашия партньор Албания. Това тяхно действие беше значимо и показателно,” допълва вицепремиерът Захариева.

“Решението тази вечер е плод на работата на премиера Борисов и нашата външна политика. България и Албания винаги са били близки приятели. Вярвам, че занапред ще продължаваме да си сътрудничим и помагаме,” завършва министър на външните работи Екатерина Захариева. 

“Исторически пробив за България. След 104 години току-що Република Албания призна българската етническа общност в страната,” написа премиерът Бойко Борисов в профила си в социалната мрежа “Фейсбук”. “Благодаря на моя приятел – премиера на Албания Еди Рама, пред когото бях поставил въпроса, а той спази обещанието си Албания да не нарушава интересите на българската общност. Благодаря и на всички, които в последните години работиха това да стане факт. България ще подпомага европейската интеграция на Албания, в която виждаме наш истински партньор и близък приятел,” допълни Борисов.

+++

БЪЛГАРИ В АЛБАНИЯ

В днешно време българите в Албания са групирани главно в 3 района:
Историческа Кутмичевица с център Мала Преспа (около Пустец, Мали град, Преспанското езеро, Корчанско и Костурско) – главно християни;
Голо бърдо/Дебърско (Пешкапийско – „Голо бърдо“ и „Поле“) – главно мюсюлмани, и
област „Гора“ (на границата с Косово и Република Македония) – мюсюлмани.
Във вътрешността на Албания броят на българите е много по-голям, но липсва официална статистика за точния им брой (вътрешна миграция – Берат, Тирана, Драч, Елбасан, Шкодра, Корча и други градове).
Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици заявява, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различни учени и международни организации, както и по данни на Екзархията, доклади на Българското консулство в Албания, книгата на Светлозар Елдъров „Българите в Албания“ и други.
Според в-к „Монитор“ броят на българите в някои на градовете в Албания е следният: 4 – 5 хиляди в Елбасан, 3 – 4 хиляди в Тирана, 2 – 3 хиляди в Драч, около 1000 в Пешкопия.
Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в български висши и средни училища.
Въпреки пропагандата от много страни (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка), както и заплахи, на които са били подложени българите там през вековете, някои са запазили своите български корени.

+++

Република Албания (Shqipëria, изговаря се Шкипърия, в превод „Земята на орлите“) е страна в Южна Европа. Граничи с Черна гора на север, Косово на североизток, Република Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1 371 km² водна площ.

За първи път понятието „албански“ се среща в текст на „бащата на съвременната география“ Клавдий Птоломей през II век.

След като е част от България през IX-XIII век и за кратко е във византийската (Източно-Римска) и сръбската държави, страната е завладяна от Османската империя през 1478 г.

По време на Балканската война, на 28 ноември 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с декларацията от Вльора. След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили налагат за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче страда от административна и дипломатическа неопитност, поради което напуска албанския трон само 6 месеца след като го е заел. Малко след това, с началото на 1СВ, територията на страната е окупирана от Сърбия, Гърция и Италия, а след това и от войски на Австро-Унгария и Франция, като остава под чужда окупация до 1920 г.

През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. В 1921 г. католиците геги в Северна Албания, подкрепени от Югославия, провъзгласяват Република Мирдита, която съществува само няколко месеца. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президент Ахмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу I.

Страната е окупирана от Италия по време на 2СВ. Съпротивителното движение постепенно е овладяна от новосъздадената комунистическа партия с водач Енвер Ходжа. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със СССР и останалите държави от Източния блок, но след смъртта на Сталин той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към Китай на Мао Дзедун. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимален досег с останалия свят.

До 1990 г., 5 години след смъртта на Ходжа, Албания е изключително затворена комунистическа държава, която има минимален досег дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, развихрилата се организирана престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово.

През 1992 г. се провеждат първите демократични избори в Албания след 2СВ.

По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. Албания приема близо 500 000 бежанци – етнически албанци от граничещото със страната Косово.
НАТО официално кани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в Букурещ през април 2008 г. На 1 април 2009 г. те официално се присъединяват към Алианса.
През 2009 г. Албания официално кандидатства за членство в ЕС.

Албания е аграрна страна, тя е сред най-бедните държави в Европа. БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа. Страната има проблем с високата безработица, корупцията, която достига високи правителствени нива, и организираната престъпност, според публикуваните данни в Уикипедия.
Основният износ на Албания е на хром и продукти на хранително-вкусовата промишленост. Вносът е главно от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания, са важен източник на приходи за страната.
Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на $21,28 милиарда, или около $6000 на глава от населението – в региона по-нисък БВП има само Косово. От БВП 20,6% се падат на земеделието и селското стопанство, 19,9% – на промишлеността, и 59,5% – на услугите. Въпреки че населението е 3 970 000 души, работната ръка възлиза на 1 090 000 души, или по-малко от 1/3 от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието – 58%.
По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество.
Липсата на адекватна инфраструктура и корупцията спират чуждестранните инвеститори.