Американките ще пият “анти-бебе”, но вече ще си плащат от джоба

6 октомври 2017 г. Тези, които не искат да имат деца, също вече ще заплащат от джоба си нежеланието, така както милиони си плащат желанието за забременяване и самото раждане. 

Така не се забрани, създаденото от наследствен българин и по-късно жител на Калифорния, добре известното хапче “анти-бебе”* и аборта, и всяка жена ще може да ползва таблетките против забременяване, само като изтъкне “религиозни и морални причини”, но лично да заплаща, а не от застраховката на работодателя й.  

От дълго време родителите на деца в Щатите, на които се поставят задължителни ваксини, използват същите тези причини, за да не ваксинират наследниците си.

Администрацията на президента на Съединените Щати Доналд Тръмп позволи на повече работодатели да се откажат от заплащането на средствата за контрол върху раждаемостта на жените, които ги ползват по религиозни и морални причини, съобщи АП.

Администрацията на американския президент изпълни дългоочаквано преразглеждане на правилата на предшественика му Барак Обама, които задължаваха повечето компании да осигуряват заплащане на средствата за контрол на раждаемостта, като превантивна грижа за жените. За момента, съгласно Закона за достъпните грижи, превантивните услуги се считат за безплатни за служителите и зависимите от тях лица, т.е., както споменахме по-горе, парите се поемат от застраховката.

 

Решението на администрацията на Тръмп от днес, разширява “религиозния списък”, като преди, това строго се прилагаше само за религиозни служители, религиозно свързани неправителствени организации и някои частни компании, а не всички вярващи в “някой” Бог.

Делът на работещите жени, които плащат със собствени пари хапчета против забременяване, се е понижил до 4% от 21%, тъй като контрацептивите са се превърнали в скрита финансова превантивна здравна помощ, според фондация Кайзер Фемили. Т.е. бизнесът и държавата досега, косвено спираха ражданията с финансиране.

 

По същото време, бяха сериозно намалени и федералните защити за Лесбийки, Гейове, Бисексуални и Транссексуални (ЛГБТ) от главният прокурор на републиката Джеф Сесион, който изпрати сериозна директива на агенциите, да направят всичко възможно, да бъдат разгледани случаите на онези, които твърдят, че техните религиозни свободи са нарушени, а не по повод тяхното сексуално различие, т.е. те да бъдат разграничени

Така висшето съдебно ръководство на САЩ, направи опит да изпълни обещанието на президента Доналд Тръмп към неговите евангелски поддръжници, че той ефективно ще защитава религиозните свободи и вярвания, за да се докаже, че вярата им за традиционния брак, или други свързани теми с него, са искрени.

Според новата директива, всяко твърдение за нарушение на религиозната свобода би било достатъчно, за да отмени много антидискриминационни мерки за защита на ЛГБТ, жени и други.

“Това изпраща сериозен позив към света: По-добре да приемете тези твърдения сериозно”, каза Робин Фретуел Уилсън, професор по право в Илинойския университет в Урбана-Шампейн, цитиран от АП.

Документът полага основите на сериозни законови позиции, които администрацията на “Тръмп” възнамерява да предприеме в бъдещи случаи, касаещи религиозна свобода, предвиждайки широки защити за вярващите и практики, така както на частни работни места, така също и в държавните служби, и дори в затворите.

+++

Карл Джераси (Carl Djerassi) е американски химик и драматург, и от български произход, известен предимно със своя принос за разработването на първото противозачатъчно хапче, наречено progestin norethindrone (9 май 1951 г.). Американският продукт се казва “Еновид”, който е лекарство за проблеми с женския цикъл и по съвместителство е разрешено използването му и за предпазване от бременност (1960 г.).

Между откритията на “Бащата на хапчето” е и всеизвестното лекарство Кортизон, което е хормон, изолиран от надбъбречната жлеза. Той намалява локалните възпаления и помага при лечение на ревматични, алергични и асматични заболявания.

 Удостоен е с Национален медал за наука, връчен му от президента Ричард Никсън, макар да е бил в т.нар. “Списък на враговете на Никсън”.

Знаменитият учен е обявен от “Лондон Таймс” за една от 30-те най-велики личности на миналото хилядолетие редом с гениалните Шекспир, Нютон, Дарвин, Айнщайн и Коперник. Номиниран е за Нобелова награда, но през 1968 г. под натиска на Ватикана заради откритието си на хапчето против забременяване е отхвърлян от комитета за наградите.

Проф. Джераси е и известен драматург, пише пиеси в нов, измислен от него жанр – “science-in-theatre”. Неговото творчество има голям успех, а две от пиесите му – “Кислород” и “Непорочно и неточно”, са поставяни у нас. Известният учен често идва в България. Театралната зала в Американския университет в Благоевград носи неговото име.

 

Карл Джераси е роден на 29 октомври 1923 г. във Виена, Австрия. Бащата му е сефарадски евреин от България на име Самуел Джераси (1892 – 1988 г.), ветеран от Балканската война, Междусъюзническата война, ПСВ и ВСВ, а майка му Алис Фрийдман ешкеназка еврейка от Австрия. Те се срещат в Медицинското училище на Виенския университет, женят се и се преселват в София. По тогавашните закони тя губи австрийското си гражданство и получава българско гражданство.
По онова време Виена е културна столица на Европа, затова майката се е отнася с известна доза надменност към българската страна, която години по-късно я спасява от нацистите. Може би това е и главната причина, майката да се върне във Виена само за 2 месеца, за да роди единственото си дете. Детските си години Карл Джераси прекарва в България с родителите си, до момента в който те се развеждат.Когато става на 5 г., заминава с майка си във Виена. Там до 14-годишна възраст учи в гимназията, където е учил и Фройд, като прекарва летните ваканции в България при баща си. След развода майката получава обратно австрийското си гражданство, докато на малкият Карл такова е отказано и той остава с българското си гражданство, предадено по бащина линия. След аншлуса на Австрия на 12 март 1938 г., майката решава да поиска американска виза, но квотите за австрийски граждани са изчерпани, защото много хора се страхуват и искат да напуснат страната, a евентуалното получаване на виза за семейството би отнело повече от година и половина. Гражданство на децата се давало по линия на бащата, а кандидатстването за виза е било дълъг, скъп и трудоимък бюрократичен процес, като за виза се кандидатствало по линия на месторождение.
Налага се бащата бързо да се ожени отново за майка му около месец юли, за да може тя да получи отново българско гражданство и да се измъкне от нацистския режим и да замине за България през 1938.
Карл живее 1 г. при баща си и учи в Американския колеж в София, а майка му заминава за Англия, за да си уреди имигрантска виза за САЩ.През 1939 16-годишният Джераси и майка му пристигат в Съединените щати. Той описва майка си като изключително обсебваща личност, която така и не обиква САЩ, подобно на отношението й към България. След заминаването си за САЩ, Карл Джераси поддържа връзка с баща си основно чрез писма. Около 1949 г. бащата се премества да живее в САЩ и двамата се срещат за кратко, защото Карл се премества да работи в Мексико сити.
Завършва частния Кеньон колеж в Гамбиер, Охайо, като получава бакалавърска степен по органична химия (1942). Жени се (1943) за първи път, преди да започне следването си в Университета на Уисконсин в Медисън, Уисконсин, където през 1945 получава степен доктор. Същата година става гражданин на САЩ. Работи (от 1944) 5 г. за Ciba. През 1949 постъпва в Syntex, гр. Мексико, като помощник-директор по изследванията при тогавашния технически директор Хорхе Розенкранц. От 1952 до 1959 преподава химия в Щатския университет „Уейн“ в Детройт, Мичиган.От 1959 г. е професор в Университета „Станфорд“, Калифорния и президент на „Лаборатории Синтекс“ в гр. Мексико, после и в Пало Алто, Калифорния. Връзката му със Syntex го прави богат – купува голям парцел земя в Удсайд, Калифорния, създава ранчо за добитък и събира голяма колекция от художествени творби.
От втората си жена Норма Лъндхолм има син Дейл (кинодокументалист) и дъщеря Памела (художник). След нейното самоубийство (1978) той основава в нейна памет Програма Джераси за местни художници (Djerassi Resident Artists Program, DRAP). Третата му жена е Даян Мидълбрук, биограф и заслужил професор в „Станфорд“, починала през 2007 г., с която живеят в Сан Франциско и Лондон.Проф. Карл Джераси, известен в цял свят като създател на хапчето антибебе, почина на 91-годишна възраст, на 30 януари 2015 г. от рак в болница Сан Франциско. “Баща ми обичаше България,” ще каже няколко месеца по-късно синът на Карл Джераси, Дейл, по време на откриването на Театралната зала в Американския университет в Благоевград, която да носи неговото име.