1 октомври 2017 г. Тази дата ще остане историческа за Европа. Веднъж с разцепването на Испания, след положителният вот в Каталония (също Каталуния или Каталуня; каталунски: Catalunya, на испански: Cataluña). Държавата, чийто език говорят всички латиноси, империя, която разделяше света в миналото, сега самата тя е разделена.
И втори път, след първия официален законен гей-брак в Германия. Държава, за която култ бе чистата нация, чистото традиционно семейство в “черно и бяло” с чисто и здраво наследство, сега самата тя “посивяла” в популярно демократично съвременно “сиво”.
КАКВО СЕ СЛУЧИ?
Каталуня гласува за своята независимост
ИСПАНИЯ “НА ДВЕ” – Каталония гласува за независимост
Правителството на Каталония заяви, че е имало избирателна активност от 2,2 милиона души – не по-малко от половината от избирателите. То също така каза, че 90% са гласували “ДА” за независимост от Испания.
Каталонски власти заявиха, че 319 от около 2,300 избирателни секции в региона са били затворени от полицията.
Каталунският лидер Карлс Пуйджмъндон заяви, че испанският регион е спечелил правото на държавност (република), след спорния референдум, който беше съпроводен от насилие.
“С този ден на надежда и страдание гражданите на Каталуня спечелиха правото на независима държава под формата на република”, каза Пуйджмънтън, лидер на каталунската област, която произвежда 20% от богатството на Испания.
Правителството в Мадрид вижда каталунската независимост, като основна заплаха за конституционната испанска държава, която се появи през 70-те години на миналия век след диктатурата.
Само преди няколко дни испанският президент потърси потърси подкрепата на американския си колега, но и това не помогна. “Двете Испании” – Каталония и Мадрид имат обща основа, но и двете области са националисти по свой начин.
В понеделник правителството в Мадрид ще проведе разговори с испанските партии, за да обсъди реакцията на най-голямата политическа криза, която Испания не виждала от десетилетия насам.
В столиците на Европа, най-вече на ЕС, направо си “глътнаха езиците”. Повечето ръководители на правителства, които се чувстваха силни да отговорят на сагата “Брексит”, сега вече търсят връзката със събитията в Испания, и последствията.
Първо, много страни от ЕС се опасяват, че изборът на Каталуня за независимост, ще насърчи други сепаратистки движения в собствените им страни. Да не забравяме, че много от европейските държави са сравнително млади конгломерати на етнически и езикови и териториални територии.
Второ, има въпрос на последователност. Как ще обясни ЕС независимостта, да кажем, на кюрдите или в Крим, които приветстват каталонците?
Но трето и най-важното е, че ЕС принципно се противопоставя на сепаратисткото движение. Те се разглеждат като заплаха за това, което все още е клуб на суверенните нации. Внезапното разделяне на един член, ще създаде огромни проблеми за длъжностните лица в Брюксел. Дори по-голями от откъсването на Великобритания, та дори и за самата нея, с известните призиви от членките на Кралството Шотландия и Ирландия.
You must log in to post a comment.