Фердинанд I, министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на Независимостта на България на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата “Св. 40 мъченици” в старопрестолния град Търново. Всички присъстващи носят шапки, предимно цилиндри и фуражки, под които стои властта, независимостта и бъдещето на България.
Княз Фердинанд I приема титлата “Цар на българите” и чете Манифеста на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолния град Търново:
“Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска”
Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България – от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г. Фуражката е една от шапките, които Княза ползва, преди да сложи Царската корона. След като абдикира от България Царя не е допуснат от братовчед си — австрийския император Карл І да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), бившият цар Фердинанд се отправя към град Кобург, Германия, където живее от 7 октомври 1918 до смъртта си. Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му — престолонаследника княз Симеон Търновски. Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в “любимата му България”, но ковчегът му до днес е в католическата църква “Св. Августин” в Кобург.
Каква шапки са носели и каква да носим …
На 22 септември отбелязваме годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България състояло се през 1908 г.
Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили на следващата година през пролетта на 1909 г. От Освобождението 1878 г. до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество. Княз Фердинанд I приема титлата “Цар на българите”.
Александър Павлов Малинов е лидер на Демократическата партия и министър-председател на България в 30-тото (1908-1910), 31-вото (1910-1911), 36-тото (1918), 37-ото (1918) и 46-ото (1931) правителство. Той е председател на XXIII Обикновено Народно събрание (1931-1934). Цилиндърът е задължителен на главата на Малинов.
Тридесетото правителство (30) на България управлява от 29 януари 1908 до 18 септември 1910 (нов стил).
На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Прехвърлят се плащанията на България от Турция към Русия.
Така България става зависима от Русия във времето, когато е най-големият разцвет на българската икономика.
Подписани са Руско-турски протокол (1909), Българо-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909). Според тях:
Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г.,
Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България,
България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 години 82 милиона франка.
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Интересен момент е и самото признаване на тази титла. И тъй като Русия претендира да бъде „Трети Рим“ никоя друга православна държава не смее да въведе тази титла. През 1910 г. в подготовка на балканските войни Фердинанд е в Петербург и там през зъби изтрайват императорската церемония за посрещането му.
Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
България вече може да сключва директни договори и да участва във всички междудържавни конференции на равно с останалите държави, национализирани са източните железници.
Окончателно е свален духовният фес от българите.
България прави необходимата стъпка за окончателното откъсване на държавата от нейното минало на поробена страна. Въпреки всичко,
Независимостта не е възпята нито в поема, нито в песен, нито в някаква друга възвишена форма на национално утвърждение.
Да не забравяме – какво преодоля България?
Фесът – задължителната шапка
При управлението на Абдул Хамид II, въпреки че е малограмотен, влиза в сила 1-та Османска конституция – на 23 декември 1876 г. Създава се и 1-ят османски парламент. След неуспеха на Цариградската конференция Османската империя претърпява поражение в Руско-турската война от 1877-1878 г., при което империята губи България с подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.). В началото на 1878 г. конституцията е суспендирана и парламентът е разпуснат. Установява се деспотичен режим, който продължава до 1908 г. През този период е потушено и Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Фесът е задължителната шапка на тиранина.
В продължение на 30 години (1878-1908) България е била васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на своя сюзерен – султан Абдул Хамид II. България не е била призната за международноправен субект, не е можела да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, нямала е право да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не е можел да осъди поданик на Велика сила, извършил убийство на наша територия, и т.н. Освен това в Южна България е съществувала компанията “Източните железници”, която формално е била собственост на Османската империя, но де факто е германско-австрийска и е управлявана от барон Хирш. В същото време през тези години страната ни е преживяла един огромен възход – стопански, политически и културен. Тя става европейска държава като съдържание и просто се е чакал сгодният момент да бъде призната за независима. Това е т.нар. Балканска криза от 1908-1909 г
Фесът става Бомбе
Големите се карат – малкият печели
… Или как българските политици надхитриха своите колеги от чужбина
Септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „Хан-Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.
ЗА ШАПКАТА СИМВОЛ НА ВРЕМЕТО И ОЩЕ НЕЩО
“Българска работа” и “Царят е гол” – какво последва за България след Съединението
Преди 1908 г. България е по-самостоятелна и решителна в своите действия, което довежда до официалното деклариране и признаване на Незвисимостта на България след успешното “надиграване” на Великите сили и други държави. Но, се оказва че пак излиза на повърхността “българската работа”. За разлика от времето след това, когато България започна да участва в различни коалиции, съюз и договорености с европейските и балканските държави, на фона на еднолично управление.
Княз Фердинанд става цар и поставя началото на единовластие, което води до катастрофи за България. И царят, Фердинанд, позорно бяга от България.
Барелефи на войници с каска и ушанка от Паметника на съветската армия в Княжеската градина на София, които неизвестен художник оцвети като герои от американски комикси през 2011 г.
НЕЗАВИСИМОСТ … МОЛЯ…? Независимостта трае четири (4) години, след което войни и катастрофа. В много по-тежка зависимост влиза България след 1919 г. със заемите, с репарациите. После идва Тристранният пакт, после Съветският съюз, СИВ, ООН. В ново време ЕС, НАТО и други.
Живеем в свят на все по-дълбоки взаимни обвързаности и успехът на политиката опира до това, да може свободно да избере своята зависимост, а не да му бъде налагана.
Да избере сам под коя “шапка” да сложи главата си. Пардо, каква шапка да сложи на “мозъчната си кутия”!
Много често това не се случва, по простата причина, че “интереса клати феса” и крепи чалмата в миналото, следват “цилиндъра”, “бомбето”, “ушанката”, “каскета”, “бейзболната”, “каската” …
Цилиндрите са шапки, които се ползват от магьосниците при правенето на фокуси. Да не им е скучно на имперците, все да се чудят какво зайче ще изскочи от шапката. Съюзникът може нещо да се е объркал.
Каквато и шапка да сложи, дори и да е успял човек в България с акъл и труд, той няма да бъде признат и да получи уважение. Така както в българската литература няма да намерите положителен герой успял човек, освен Хаджи Генчо! Чорбаджията е изедник!
Важното е да не ти сложат бонето и да те сложат да спиш … отново … 1944, 1989, 2004, 2007, 2027, 3015 …
Съединението прави силата – Силата дава власт – Властта дава богатство и независимост – Провъзгласяването на независимостта е само техническо изпълнение …
Честит празник и … носете шапка, когато изгрее силното слънце
You must log in to post a comment.