Ден на детето тръгва от Калифорния – International Children’s Day – 1 Юни

Международният ден на детето има флаг. На зелен фон, символизиращ растеж, хармония, свежест и плодородие, около знака на Земята са разположени стилизирани фигури - червена, жълта, синя, бяла и черна. Това са човешки фигури, символизиращи разнообразието и толерантността. Знакът на Земята, разположен в центъра на флага - това е символ на нашият общ дом.

Международният ден на детето има флаг. На зелен фон, символизиращ растеж, хармония, свежест и плодородие, около знака на Земята са разположени стилизирани фигури – червена, жълта, синя, бяла и черна. Това са човешки фигури, символизиращи разнообразието и толерантността. Знакът на Земята, разположен в центъра на флага – това е символ на нашият общ дом.

 Аз искам просто детето ми да живее своето детство, не да го наблюдава!

Да пипна с ръчичка небето,
за празника – Деня на детето –
на всички деца по земята
сърдечни привети да пратя! (Леда Милева)

“Само децата знаят какво търсят — каза Малкият принц. — Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.” (Антоан дьо Сент-Екзюпери)

 В първият ден от лятото – 1 юни, в много страни се празнува Международният Ден на детето (International Children’s Day). Този празник на много хора е познат като Международният ден за защита на децата. Ден на детето е един от най-старите международни празници и решението за неговото честване е било прието през 1925 г. по време на Световната конференция за повишаване на благосъстоянието на децата, която се е провела в Женева. Още през 1924 г. Обществото на народите (ОН) приема за първи път, така наречената Женевска декларация за правата на детето. Главният факт, на който се обръща внимание е, че детето, поради физическата си и умствена незрялост, се нуждае от специални гаранции, грижи и специална правна защита както преди, така и след раждането си. Декларацията гласи още:

Човечеството трябва да даде на детето всичко най-добро, което има, вън от всякакви съображения за раса, народност и вяра:

През 1925 г. генералният консул на Китай в Сан Франциско, Калифорния събрал група от китайски сираци и направил в тяхна чест честване на Duanwu Festival (Фестивал на лодките-дракони), датата, на която било това събитие се оказва 1 юни. По щастлива случайност, денят съвпадна с “детската” конференция в Женева. 

В международен мащаб Денят на детето е отбелязан за 1-ви път официално през 1950 г. в 51 страни, сред които и България. Това се случва след като през ноември 1949 г., в Москва, с решение на Съвета на Международната демократична федерация на жените, се учредява датата 1 юни като Международен ден за защита на децата. Празникът се отбелязва в памет на всички деца загинали през 2-та св. война (2СВ). Макар десетилетия наред да се празнува предимно в държавите с комунистически режим, политическа окраска му е придавана твърде рядко. В ерата на Съветският съюз десетилетия наред на 1 юни в училищата започваше лятната ваканция, както си спомняме някои от нас. Имаше прожекции на нови детски игрални филми и телевизионни предавания, организираха се спортни мероприятия за децата с участие и на родителите. Това е основната причина да бъде съхранен дори в страните, преминали към демократична система на управление.

 

Правата на детето се търсят и в по-ранните години. В САЩ в началото на века започва борбата срещу дтеското робство. Снимката показва две момичета с банери с надпис

Правата на детето се търсят и в по-ранните години. В САЩ в началото на века започва борбата срещу дтеското робство. Снимката показва две момичета с банери с надпис “Премахване на детското робство” “ABOLISH CHILD SLAVERY!!” на английски език и Йедиш (English and Yiddish (“(ני)דער מיט (קינד)ער שקלאפער(ײ)”. Снимката е направена на 1 май 1909 г. в Ню Йорк на Парада на труда и може да бъде намерена в Library of Congress.

В САЩ Денят на детето се отбелязва втората неделя на юни.

На 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата. Тази дата, обаче, не е повсеместно възприета, тъй като голямото мнозинство от страните в света предпочитат да съхранят традициите си в честването на празника.

На 20 ноември 1959 г. на 14-ата сесия на Генералната асамблея на ООН се приема Декларация за правата на детето. С нея се провъзгласяват равни права на децата в областта на възпитанието, образованието, социалната защита, физическото и духовното развитие независимо от цвета на кожата, националната принадлежност, имущественото състояние и произход. 

Консенсусът относно определянето на правата на децата става по-ясен през последните петдесет години. Публикация от 1973 г. на Хилъри Клинтън (тогава адвокат) заявява, че правата на децата са “лозунг, който се нуждае от определение”.

Четирите свободи, гравирани на мемориала Франклин Делано Рузвелт във Вашингтон.Всеобщата декларация за правата на човека е приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. Тя е преведена на поне 375 езика и диалекта, което я прави най-превеждания документ в света.Натискът за приемане на международен документ от подобно естество набира сили по време на Втората световна война. В обръщението си за състоянието на Съюза през 1941 г. американският президент Франклин Рузвелт призовава за защита на четирите, както той ги нарича — „най-важни“, човешки свободи: на словото и изразяването, на религията и вярата, свобода от лишения, свобода от страх.

Четирите свободи, гравирани на мемориала Франклин Делано Рузвелт във Вашингтон.Всеобщата декларация за правата на човека е приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. Тя е преведена на поне 375 езика и диалекта, което я прави най-превеждания документ в света.Натискът за приемане на международен документ от подобно естество набира сили по време на Втората световна война. В обръщението си за състоянието на Съюза през 1941 г. американският президент Франклин Рузвелт призовава за защита на четирите, както той ги нарича — „най-важни“, човешки свободи: на словото и изразяването, на религията и вярата, свобода от лишения, свобода от страх.

На 20 ноември през 1989 г. на 44-ата сесия на Общото събрание на ООН е приета Конвенция за правата на детето Приета – Unicef – глобален договор за признаване и закрила на правата на детето, подписан от лидерите на 54 държави. Конвенцията е акт с обвързваща сила и това означава, че както държавата, така и обществото, са длъжни да осигуряват възможности за по-ефикасна защита на правата и интересите на децата и да разширяват възможностите им за активно включване и участие в обществото. Конвенцията е ратифицирана в България с решение на ВНС от 11.04.1991 г. – ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г. и влиза в сила от 3.07.1991 г. От 1990 г. насам повече от 70 държави са включили в националните си законодателства кодекси на детето като част от законодателни реформи, основани на разпоредбите на Конвенцията, като към момента е  подписана от всички държави в света и парламентарно ратифицирана от всички с изключение на две.

Денят на детето е един от най-запазените празници за децата в целия свят. Днес Първи юни като Международен ден на детето се празнува в над 40 държави по света. Но, ако попитате за Деня на детето, в която и страна по света да се намирате, бъдете сигурни, че ще Ви отговорят, защото навсякъде има такъв празник посветен на децата. 

Да бъдеш дете е Благословия, а детството олицетворява естествената мъдрост към живота. В такива дни навярно се замисляме за онези необикновени същества, които никога няма да познаят смисълът и значението на тази дума – Детство. Ние сме тези, които можем да я дадем или да отнемем! Защото Детството Не Чака… нито мъжете да узреят да пожелаят да имат и да гледат деца, нито жените да престанат да робуват на суетата си … нито едните или другите да се кланят на кариера и пари …

Празник

Леда Милева

Паркът е свеж и зелен,
пълен с деца като мен,
пълен с червени балони,
с люлки и цъфнали клони.

Люлки, сестри с ветровете,
люлки, и мен понесете,
да литна високо в простора
над къщи, дървета и хора.

Да пипна с ръчичка небето,
за празника – Деня на детето –
на всички деца по земята
сърдечни привети да пратя!

ЕДНО ДЕТЕ 

Илко Илиев

Едно дете по улицата мина с тебе,

а вятърът просвирваше едва… на гребен.

Очите му – слънца от любопитно злато,

проникваха през видимото на нещата.

Пресичаше за миг една дъждовна локва,

и аз видях как сън душата му намокри.

Но някак, през тъга, детето ми помаха –

угасваха слънца, и бавно догоряха…

А после избледня, като сълза се стече –

бе моето дете, отиваше…  далече.