Изпяти Писма до Мама за Mother’s Day (+видео) най-доброто!

Защото на Български … “мама” звучи различно … и тя чете и слуша … където и да е тя 

Happy Mother’s Day to All Bulgarian Moms in America and All Over the World!
Never forget your roots that remain in your children even at the end of the world!
Никога не забравяйте вашите корени, които остават и във вашите деца, дори на края на Света!

Целунете я, защото е тук … вдигнете телефона, защото е там… почерпете близки хора, защото е празник … запалете свещичка, защото те гледа …

ПЕСЕН ЗА МАЙКАТА
Текст: Павел Матев
Изп. Емил Димитров
Каква невеста си била ти, мамо, мила мамо, как светнал, светнал младоженческият двор, когато те извели на хармана, мила мамо, за твойто първо сватбено хоро.(припев)

Какви коси, едничка ли девойка, въздишала на моминският праг, да метне като житена ръкойка таквиз коси до момъка си драг, а те преливали се буйно или плахо. Години, мамо, има от тогаз и три деца с косите ти играха, с тях играх в люлката и аз.
Припев:..(х2)
В такива дни, аз плахото селяче, поисках за гимназия пари, а ти над нашата бедност да поплачеш, зад кладенеца привечер се скри. На заранта прегърбена и жалка с отрязани коси, с подпухнали очи, прегърна ме и каза: “Препечелих малко, вземи, вземи парите, сине, и учи!”.
Припев:..(х2)
Сега са други врема и друг просторът, пораснах, учих, ето ме сега! Здрависват ме с любов добрите хора и ненавижда, мрази ме врагът. Едва ли, ала ще успея, мамо, как няма да успее твоя син, пред който, като неплатен, огромен данък, лежат продадените, майчини коси.
Припев:..(х2)
О, мила мамо! О, мамо, мила мамо! О, мила, мила мамо!

“Майчице Свята”

Майчице свята, стара като земята,
своя сън мен отреди.
Майчице свята, чиста като росата,
твоя дъх в мене гори.
Майчице свята, силна като морето,
моя дух ти укрепи.
Майчице свята, топла като лъчите,
моя път ти озари.

Ясни зорници мен ми обрече, мамо.
Звездна невеста ти ме нарече, мамо.
Твойта последна скръбна въздишка, мамо,
пак е за мен, с нея ме галиш, мамо,
мамо, мамо.

Майчице свята, щедра като простора,
мойта болка ти я изпи.
Майчице свята, скъпа като живота,
тази песен пея за теб.

Ясни зорници мен ми обрече, мамо.
Звездна невеста ти ме нарече, мамо.
Твойта последна скръбна въздишка, мамо,
пак е за мен, с нея ме галиш, мамо.

Ясни зорници мен ми обрече, мамо.
Звездна невеста ти ме нарече, мамо.
Твойта последна скръбна въздишка, мамо,
пак е за мен, с нея ме галиш, мамо.

РАЖДАНЕ (На Мама), изп. Слави Трифонов и Деси Добрева

Вик, на болка радост и страх светът ме тегли навън, със топли нежни ръце, ме изважда.

Сам, поемам възздух сега опиянен аз крещя, усещам колко съм жив и се раждам. Мамо родих се с твойте сълзи.

Припев: Днес за първи път, те разплаквам аз майчице, колко ли сълзи от мен ще изплачеш ти? (х2)

Жив, със кръв от твоята кръв и плът от твоята плът, живот от твоя живот ще живея. Мамо родих се с твойте сълзи.

Припев: … (х6)

Песен за майката (1972), композитор Иван Стайков, текст Марко Ганчев, изп. Маргрет Николова, написана специално за нея. Прохожда чедото, прохожда И тръпка сладостна пробожда Сърцето майчино, че вече човек е нейното човече. И мисли тя, че го повежда с ръка към своята надежда. Не знае, че го е създала за близост не, а за раздяла. Додето майката усети, изтръгва й го от ръцете безмилостният господар на всички царства цар Буквар. Остава майката сама с играчките му у дома. Погалва някоя играчка и ето ти играчка-плачка. Прописва чедото, прописва. Вълна на нова радост плисва и първа дума пишат двама, и то се знае, тя е “мама”. Когато мама е сама, ще праща чедото писма… Не знае тя, че рядко пише синът зает с дела по-висши. Додето майката усети, изтръгват й го от ръцете казарма, работа, жени… А пък жените са едни… Сама при старите му книги остава мама и реди ги. Поплакват заедно с буквара и после всеки се затваря. От ден на ден разбира мама, че има син, но и че няма. Разбира тя,че го е създала за близост не, а за раздяла. И вече не до рожба близка да бъде близо мама иска. Обратното желае само: синът да не извика “мамо”. Да не извика “мамо, мамо” синът в нещастие голямо. И щом не сеща се за мама, то значи, че опасност няма И че светът добре го среща, затуй за мама се не сеща. И мама в стаята тогава ръка на себе си подава, поема я и се повежда сама към своята надежда.

“Песен за мама” (2002) Текст: Васил Андреев изп. Йорданка Христова

Във нощта кой е бдял над леглото ми в трепет унесен?
Кой е пял толкоз нежно, всяка нощ, всеки час, със любов,
тихо песен заради мен?
Кой е шептял и обсипвал ръчицата малка с целувки?
И със сълзи е докосвал всяка нощ, всеки час, със любов
и милувки моя сън?

Аз помня усмивката скъпа,
с която ме сгряваше ти,
ръката, която ме води,
сърцето, което гори със любов,
И помня в душата ми детска
как вливаше ти любовта,
която аз пазя до днеска,
с която обичам сега.

Мъдростта ще покрие челото ти с бяла коприна,
старостта ще пристигне някой ден и при теб,
като гост отдалече, зарад мен.
Във нощта кой ще бди до зори, без да знаеш ти, мамо,
кой ще шепти, без да чуваш, всяка нощ, всеки час със любов, скъпа мамо?

Но някога, знам, ще угаснат
завинаги твойте очи
и в мене, останал тъй ясно,
гласът ти любим ще звучи…
Тогава ще бъда до тебе,
ще милвам аз твойто лице
и тихо и нежно ще сгрея
заспалото твое сърце.

Във нощта ти ще идваш понякога, мила, засмяна,
във съня ще нашепвам всяка нощ, всеки час, със любов “Мамо…мамо…мамо…

Нямах Време Мамо, Музика и текст Росица Кирилова

Нямах време, мамо,
с тебе да остана –
все пътувах, мамо,
време не остана…

A в живота, мамо,
времето минава.
Всичко имам, само,
само теб те няма!

Всичко имам, мамо,
и пари и слава.
Време имам, мамо,
ала теб те няма!

Ако можех, мамо,
времето да върна,
за да мога само
пак да те прегърна!

Но не мога, мамо,
времето не спира,
а със него бавно
нещо си отива.

И без тебе, мамо,
родната ми къща
никога не може
пак да бъде съща.

Във живота, мамо,
времето минава.
Kак ми липсваш само,
ала теб те няма.

Всичко имам, мамо,
И пари и слава.

“Майчице” – Георги Христов

Майчице, майчице, много ли болка
болка и мъка ти причиних?
Много ли, майчице, трудно понесе
туй, че на този свят се явих?

Рано попаднах в житейска помия,
рано разбрах кой добър е, кой лош.
Страшно ми беше, че нощем завиваш
своя син, не спечелил и грош.

Майчице, майчице, много ли болка
болка и мъка ти причиних?
Много ли, майчице, трудно понесе
туй, че на този свят се явих?

Трудно е всичко, но ти ме научи,
залъкът свой да споделям до гроб
две ризи аз ако имам едната
без да помисля ще дам и на Бог.

Днес ми е хубаво, майко, че ти си
жива и здрава до мене сега, а аз
побелявам и в твоята зима
с теб до камината, с теб до камината
ще продължа .

Майчице, майчице, много ли болка
болка и мъка ти причиних?
Много ли, майчице, трудно понесе
туй, че на този свят се явих?

НЕ ОСТАРЯВАЙ МАМО
С тъга в очите се прибираш отмаляла
Поела бремето на нечия съдба
Прокарваш длан в косата посребряла
И тихичко потъваш в самота

А на вратата някой чука – не отваряй!
Не отваряй – гост не ще да е това
Невидима, с усмивка зла пристига –
Отвънка чака вече старостта

Припев:
Не остарявай, мамо, победи!
Бори се ти с усмивка и любов
И с майчината сила превърни
От този тъжен залез – изгрев нов
Не и се давай, мамо, победи!
Бори се ти с усмивка и любов
И с майчината сила превърни
От този тъжен залез – изгрев нов

Денят е нов, а всичко се повтаря
В забързан ритъм и в лудешки бяг
Дори гримът омел не ти помага
Невидимите белези лечат

А на вратата някой чука – не отваряй!
Не отваряй – гост не ще да е това.
Невидима, с усмивка зла пристига –
Отвънка чака вече старостта
Припев:…

А на вратата някой чука – не отваряй!
Не отваряй – гост не ще да е това.
Невидима, с усмивка зла пристига –
Отвънка чака вече старостта
Припев:…

ОБАДИХТЕ ЛИ СЕ НА МАМА?

АЛО МАМО

Ало майко, как сте с татко?
Дали сте здрави, не лъжеш, нали?
Днес в новините, чух да казват,
че в България много вали.
Как е покривът, пак ли протече?
А лехите ти, ех, не мисли.
Майко, жал ми е, че съм далече!
Дай поне да ти пратя пари.

Ало, мамо, плачеш ли, мамо?
Не плачи, всичко наред!
Още няколко месеца, само
и за Коледа ще сме при теб! /x2/

Да, добре сме и ний сме здрави.
Имам работа, даже и две.
Малко плащат, какво да се прави?
Но детето спокойно расте.
В портмонето ти снимките, мамо,
малък помнят го, днес е голям!
Няма да го познаеш направо,
ще познае ли той теб, не знам!

Ало, мамо, плачеш ли, мамо?
Не плачи, всичко наред!
Още няколко месеца, само
и за Коледа ще сме при теб! /x2/

(Instrumental)

Ало, мамо, плачеш ли, мамо?
Не плачи, всичко наред!
Още няколко месеца, само
и за Коледа ще сме при теб! /x2/

НЕЗАБРАВИМИТЕ СТИХОВЕ НА НАЙ-ГОЛЯМИТЕ

---

“МАМО” от Дамян Дамянов

Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите ме е срам –
Ще падат, ще се стапят снеговете –
косите ти все бели ще са, знам.

Не е то сняг! Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всички майки носят
едничка радост, хранена с печал!

Едничка радост – чедото да види
от пътищата в най-добрия път
и нему хорско зло да не завиди,
съня му мисли зли да не мрачат.

Затуй когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя.

Бил ранен, бил късен, нивга не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави –
не, сняг не е, а слънце е това!

---

МАЙКА МИ     
Христо Фотев
 
Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното.
Не ставай изненадано от стола си,
не падай във ръцете ми –
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича — да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми – мислите.
И докосни ги – моля те – накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай — пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши, пред някого
гостоприемно