ОСКАР Гледайте Целият Филм Сляпата Вайша

Постер на Сляпата Вайша (Blind Vaysha, Vaysha l’aveugle) на режисьора Теодор Ушев, който т.г. получи номинация за Оскар за късометражен анимационен филм. Лентата е по разказ на писателя Георги Господинов, а автор на музиката е Никола Груев, известен като Kottarashky. Ушев е изчислил, че е направил между 12,000 и 13,000 рисунки за филма за 6 месеца, като е използвал Cintiq tablet в linocut-style.

  • Четете целият разказ

Българите Тео Ушев и Георги Господинов са в канадско-френската продукция „Сляпата Вайша”, която е сред номинираните късометражни анимации. Предлагаме ви цялото филмче в навечерието на 89-тото издание на наградите на Академията за филмови изкуства и науки. 

Сляпата Вайша, анимационен филм, Kанада, 2016г., 8.25 мин.

Френско-канадската продукция Сляпата Вайша (Blind Vaysha, Vaysha l’aveugle) т.г. получи номинация за ” Оскар” за късометражен анимационен филм. Лентата е с основно българско участие. Режисьор на късометражния анимационен филм е Теодор Ушев, по разказ на писателя Георги Господинов, а автор на музиката е Никола Груев, известен като Kottarashky.

Продуцент на филма е Марк Бертран (Marc Bertrand) и направен за Националния Филмов Борд на Канада (National Film Board of Canada (NFB)), със съдействието на френската част ARTE France на немско-френската общественна телевизионна мрежа АРТЕ (Association relative à la télévision européenne, ARTE). Канадската актриса от Монреал Каролин Давернас озвучава филма, и в двете версии, на френски и английски език. 

Сляпата Вайша cтpyвa oĸoлo 70,000 ĸaнaдcĸи дoлapa и е номиниран за ОСКАР, докато продукцията на Дизни в същата категория е на стойност 10 Милиона долара и не бе включена в надпреварата за златна статуетка.

Сляпата Вайша е показван в над 20 държави и е взел няколко награди. Номинация „Оскар“ за най-добър късометражен анимационен филм /2017/;
Номинация „Ани“ за най-добър късометражен анимационен филм от Американските награди за постижения в анимационното кино в Калифорния /2017/;
Номинация „Кристална мечка“ от Филмовия фестивал в Берлин /2016/;
Награда за най-добър късометражен анимационен филм на Теодор Ушев от Международния филмов фестивал в Чикаго /2016

Роденият на 4 февруари 1968 г. в Кюстендил, и живеещ от 20 години в Канада Ушев е изчислил, че е направил между 12,000 и 13,000 рисунки за филма за 6 месеца, като е използвал Cintiq tablet в linocut-style. 

"Най-гoлeмият пpoблeм c нaшeтo пoĸoлeниe ceгa e, чe изпитвaмe гoлямa нocтaлгия пo минaлoтo и в cъщoтo вpeмe тoлĸoвa ce cтpaxyвaмe oт бъдeщeтo” - Теди Ушев

СЛЯПАТА ВАЙША

Георги Господинов

С лявото око виждала само назад, в миналото, а с дясното – единствено онова, което имало да става в бъдещето. И макар двете й очи да били отворени като на всички зрящи, Вайша все едно била сляпа. Сляпата Вайша й викали всички. Рядко излизала от къщи, а в двора ходела с протегнати ръце, блъскала се в черешата, деряла се из къпините и събаряла грънците под сайванта. Черешата, къпините и грънците не съществували за нея, така както не съществувал и днешният ден. За лявото й око те още не били дошли от пръстта, за дясното й били вече повехнали или станали на пръст.

Докато Вайша била още малка, майка й първа забелязала странната й слепота. Откъде да знаела, че за лявото око на Вайша жената, надвесена над нея, е току-що проходило момиченце, а за дясното – грозна, изкривена старица.

Когато Вайша проговорила и започнала несвързано да обяснява какво вижда, решили, че на очите й  е направена черна магия. Проточила се една върволица бабички, плюели през рамо, дърпали си ушите и цъкали с език.

Да пие божурово семе преди изгрев слънце 40 дни секи ден…
От ястреб жлъчка да сгори и да я наложи на окото, дорде е топла още…
От черна кокошка воденицата да обелиш, сал кожата, люспата, и я тури на очите…

Само една от бабите седяла отстрани, клатела костенурчата си глава и нищо не казвала. Накрая, като станала да си ходи подир всички, рекла тихо, че от нищо файда няма да има, докато не се намери нещо, което да й събере очите и да я върне на тоя свят.

Расла, порасла Вайша, станала хубава млада жена. Дори това, че лявото й око било кафяво, а дясното зелено, само удвоявало хубостта й.

Дошъл един ден млад мъж да я иска за жена, застанал пред Вайша, а тя гледала към него и го виждала така:

Ляво:
Боже, това ли сополиво момченце
дошло да ме иска, милото, ризката
му отвънка, коленцата ожулени, че
аз на него майка мога да съм му, а те го пратили да ме иска за булка, шега да си бият, боже…

Дясно:
Ръцете му треперят, космите му
побелели, грехота е, боже, ама на
пръст мирише, за път му е дошло
времето, а той булка иска, как да си легна с него, с какви очи да го
гледам, боже…

И тъй се повтаряла историята с всеки, който идвал. Не се намерил оня, дето да й събере очите.

Минали години, хубавата Вайша все така продължавала да живее с едното око в миналото, а с другото далеч в дните, които предстояли. Понякога границите, в които виждала, се свивали съвсем, аха да се съберат в днескашното. Но докато за дясното око слънцето току изгрявало, за лявото вече се обелвала месечината. Друг път обаче разстоянието между минало и бъдеще бясно се удължавало и Вайша шепнела как според лявото й око земята е още пуста и неустроена, тъмнина покрива бездната и нещо (нямала дума за него) се носело над водата. А в същото време пред дясното око се явявал четвъртит град с дължина, равна на широчината му, а градските стени били украсени с всякакви скъпоценни камъни – първият камък бил яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд, петият сардоникс и т.н.

И вечер, като си легнела Вайша, пак нямало покой за очите й. Сънищата й се раздвоявали като змийски език и докато в съня на едното око гонела пеперудите, а божурите вече били високи колкото нея, то в съня на другото божурите били откъснати и покривали цялото й вкочанено тяло, а над лицето й се гонели други пеперуди.

Дотегнало й на Вайша така да живее. Намислила веднъж сама да си изчегърта едното око, с пръсти да го отскубне. Добре, ама кое да бъде окото. Ако извадела лявото, все едно да живее само в онова, което идва, а то никак не се задавало добро. И с кого щяла да живее в идното, кого щяла да познава. Ами да извади тогава дясното. Миналите дни винаги са по-уютни, по-сигурни. Ама пък как ще гледа майка си и баща си като сополиви дечица, как ще им вика, как ще живее с тях. Нямало спасение за Вайша ни в миналото, ни в бъдещето.

Няма край тази история. Защото не се намерило нищо на тоя свят, което да събере очите на Вайша, да бъде еднакво както за лявото, така и за дясното й око.

А ако и ти, четящи, като си затвориш дясното око и прочетеш тази история само с лявото, не видиш никакви букви и никаква история, а само чист лист отпреди историята, или пък и лист не видиш, а видиш дървото, от което е направен, тежко ти.

Ако пък си затвориш лявото око и прочетеш всичко с дясното, и пак не видиш буквите, защото са се изличили вече, а хартията се е спрашила на бяла пепел, тежко ми. Или четеш с очите на сляпата Вайша, или тази история е толкова нетрайна, колкото е нетрайно това парче хартия и този увехващ свят.

Из книгата „И други истори” на Георги Господинов, Изд.Жанет 45