Годишнина от Смъртта на Първия Самозапалил се Българин

„Давам живота си за народа, семейството и България с надеждата, че политиката и правителството ще подобрят стандарта на народа“ – 

Траян Маречков, на 26 години, се самозапалва на 18 февруари 2013 г. във Велико Търново

Ако си казал някоя простотия “в ефир” или си наплюл някой депутат ще те запомнят. Но, aко си дал живота си, за да напомниш за жалкия живот в България и да се обявиш срещу управлението – ти си “задраскан”, така както ти си си драснал клечката!  

Ако беше “драснал клечката” на някой велможа, отиваш дори на 1ва страница.

КАКВО СЕ СЛУЧИ? 

26-годишният Траян Маречков, става 1ят самозапалил се в България на 18 февруари 2013 г. във Велико Търново. Траян умира от раните си малко след това. Според някои публикации Маречков е имал психически проблеми и е бил безработен – тези информации са опровергани от приятелите на Траян и от майка му, г-жа Йорданка Маречка (в интервю в студиото на bTV) . Оставя предсмъртно писмо с думите „Давам живота си за народа, семейството и България с надеждата, че политиката и правителството ще подобрят стандарта на народа“.

Изкараха го просто луд, който си е драснал клечката! Никой не се поинтересува що за човек е, защо реши да отнеме живота си по този начин.

Почивай в мир! И дано саможертвата ти не е била напразнa!
През 2017 година на датата на гибелта на Маречков на помен на мястото, на което Траян се самозапали, специално подготвен текст бе прочетен от негова близка:
„Тук, на това място, за първи път един от нас дръзна да прояви своята крайна форма на протест. Някои от нас го познаваха, други бяха просто чували за него, а за трети – той беше близък, но за всички нас, той беше един добър съгражданин. Изричам мислите си, четейки ги, защото емоциите и чувствата ми са прекалено много, а в този лист подредих всичко. Това, което със сигурност мога да кажа е, че Траян беше един много умен и чувствителен младеж. Той открито заявяваше мнението си, бореше се за правдата на всеки, готов беше да пожертва и живота си за правдата, и го направи. Някои твърдяха, че е луд. Нима не е лудост, всичко, което се случва. Други твърдяха, че е крайно беден – това също беше лъжа. Траян беше може би и душевно и умствено най-богатият, когото познавам. Може би сте чували още дузина грешни и изкривени тези за целта на саможертвата, но истината е, че беше твърде чувствителен. Той не успя да остане безучастен, виждайки как една майка едва успява да покрие основните нужди на детето си, как един пенсионер брои жълтите си стотинки за хляб, как един млад човек не успява с месеци да си намери работа и най-вече как много от нас, не обръщат достатъчно внимание за тези факти. Ние оставяме виновниците за всичко това безнаказани. Ние не се съпротивляваме. Ние позволихме нашата държава да стигне до това положение и именно ние трябва да сложим край на тези абсурди. Затова се бореше той. Това искаше да каже на всеки: „Давам живота си за народа, семейството и България с надеждата, че политиката и правителството ще подобрят стандарта на народа”. Това бяха предсмъртните му думи. Нима не е достатъчна саможертвата му, за смъртта му няма виновни и невинни. Виновници ставаме само ако направим тази саможертва безсмислена, ако продължаваме да мълчим, затворим очите си за пореден път и отново застанем на колене пред поредната присъда. Така аз почитам паметта му, заставайки зад неговата кауза и мисля, че именно това е начина да го направим всички”.

Траян беше близък до групата „Обединени за глобална промяна“ във Велико Търново. Имаше свои идеи и мечти, които не успя да осъществи!
Ние никога няма да забравим този отчаян опит на протест на едно българско дете, начина по които сложи край на живота си защото му беше писнало, до къде стигнаха българските младежи, до самоубиства, къде е държавата която трябва да им даде бъдеще и сигурност в родината ни?