Данъци в България за Българи в Чужбина – всичко

+++

2018 г. Плащаш с карта – дължиш по-малко

От началото на 2017 година влиза в сила и ново данъчно облекчение – за безкасови разплащания. То е 1% от дължимия за годината данък върху общата годишна данъчна основа, но не повече от 500 лв. Отстъпката е за доходи, получени през 2017 г., и реално ще може да се ползва при подаването на годишна данъчна декларация през 2018 г.

За целта трябва да са изпълнени три условия:

– хората, които искат да я ползват, да имат доходи от заплата, от наем или от граждански договори
– да са получили тези средства по банков път. Същото условие, както е в САЩ за банките – “direct deposit” освобождава от месечни вноски за банката
– през съответната година са извършили поне едно безкасово плащане (с карта или банков превод), но да бъде поне 80% от сумата на общо получените облагаеми доходи през годината. Например ако сте получили 100 лева по банковата си сметка, за да се ползва облекчението, трябва да има направени безкасови плащания за 80 лв. Същото условие, както е в САЩ за банките – плащане с картата.

Не е нужно да се води лично счетоводство или пък да се пазят някакви документи. Отговаря на положението, ако сте в чужбина и плащате през интернет. Данъчните обаче може да проверят след това дали декларираното е изпълнено.

Важно е да се знае, че да се ползва което и да е облекчение, данъкоплатецът трябва да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация, т.е. че не е длъжник на държавата. 

+++

ЩО Е СИДДО – Спогодба за Избягване на Двойното Данъчно Облагане

България има сключени такива спогодби с почти 70 държави. По-голямата част от тях са базирани на модела, разработен за целта от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Единствено спогодбата ни със САЩ е базирана на модела на СИДДО на Обединените нации.
В тази връзка трябва да се знае, че данъци се плащат на база на този международен договор, а не разпоредбите на местния закон. Но, при определяне на реда за облагане на печалби или доходи, получени на територията на страната, е изключително важно да бъде определенодали по смисъла на

те се приемат за получени от източник в страната и дали при съответните обстоятелства получателят им – юридическо или физическо лице, се квалифицира като “местно” или „чуждестранно лице” за целите на облагането.

Местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ без оглед на неговото гражданство:
– което има постоянен адрес в България или
– което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
– което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
– чийто център на жизнени интереси се намира в България, защото едно физическо лице може да има постоянен адрес у нас, но центърът на жизнените му интереси да е в друга държава и тогава обикновено в оценката има превес второто обстоятелство.

Постоянен адрес в България
По смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице без оглед на гражданството си е лице, което има постоянен адрес в България. Адресът в населено място на територията на РБ е този, където гражданинът е вписан в регистъра на населението.
Най-точни данни за постоянният адрес на физическото лице, които се приемат от данъчните са тези във всеки документ за самоличност, който се издава на българските граждани (лична карта, паспорт или свидетелство за управление на МПС).
За постоянен адрес на чужденците, пребиваващи у нас, в зависимост от  техния статут, може да бъдат документите – карта на продължително пребиваващ в РБ чужденец; карта на постоянно пребиваващ в РБ чужденец; карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на ЕС; карта на бежанец; карта на чужденец, получил убежище;удостоверение за пътуване зад граница на бежанец; удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство и др. /СЕГА РАЗБИРАТЕ И ЗАЩО НЯКОИ ХОРА СЕ “НАТИСКАТ” ДА СТАВАТ БЕЖАНЦИ!/

Пребиваване на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период
В случай че физическото лице няма постоянен адрес в България, се пристъпва към изследване на втория критерий, по силата на който то би могло да се третира за местно. В тази връзка се изчислява броят на дните, през които лицето е пребивавало на територията на страната. Местно физическо лице без оглед на гражданството е лице, което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период.

Какъв документ е валиден за точния брой на дните, тъй като не са поставени специални законови изисквания?

– декларация от данъчно задълженото лице

– копие от паспорт, заместващ го документ или военна карта за самоличност, както и удостоверение от съответната районна дирекция на МВР (за българските граждани);
– копие от документ по чл. 14 от ЗБДС, доказващ съответните дати (за чуждите граждани).
– копия на документи, издадени от компетентни органи на друга държава, доказващи престоя на физическото лице на територията на същата държава. В тези случаи документите следва да са преведени по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
При определяне броя на дните за пребиваване следва да се има предвид, че денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване, както и изключенията, посочени в чл. 4, ал. 3 от закона относно характера на целите за пребиваването на лицето у нас.

СПЕСТЕТЕ ОТ ДАНЪЦИ В САЩ – РАБОТЕТЕ КАТО ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКА ФИРМА 

Лице, изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия
 Тук попадат основно физически лица, които са се третирали като местни и преди заминаването си в чужбина по поръчение на българската държава, нейни органи и/или организации, като напр. дипломати, търговски представители и др. подобни. Възможно е обаче и българско предприятие, например дружество (фирма, компания), регистрирано по реда на Търговския Закон, да изпрати (назначи) на работа в чужбина физическо лице (напр. Търговски представител, филиал на фирма). Това лице, както и членовете на неговото семейство остават местни лица за България по смисъла на коментираната разпоредба независимо от срока на пребиваването им в чужбина.

Център на жизнени интереси
Този критерий е от изключителна важност, тъй като според нормата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице без оглед на гражданството си е лице, чийто център на жизнени интереси се намира в България. Следователно на основание чл. 4, ал. 4 от закона центърът на жизнените интереси на дадено лице се намира в България и то е местно за целите на подоходното облагане, когато интересите му са тясно свързани със страната.
Понятието „център на жизнени интереси” е заимствано от СИДДО – Спогодбите за Избягване на Двойното Данъчно Облагане, по които България е страна, както е и със САЩ . (по-долу подробности за СИДДО)

В много от тези спогодби е направено уточнението, че ако едно физическо лице е местно на двете договарящи се държави (по смисъла на дефиницията, дадена в съответната спогодба), то се счита за местно лице на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси).

 В тази връзка се вземат предвид семейните и обществените връзки на лицето (роднини, организации), неговите ангажименти, политическите (представители на партии), културните (чужди фондации) или други дейности (напр. организации за защита на хора и животни), мястото на неговия бизнес (филиал), мястото, от което управлява своето имущество (централен офис), и т.н. Най-важно е да се покаже личното поведение на лицето и да се докаже, че е запазило центъра на жизнените си интереси в България.

Изключения от общите норми
Независимо от посоченото във връзка с общите условия, при наличието на които едно физическо лице може да се дефинира като местно за България, ЗДДФЛ предвижда две изключения. 
– Престоят в България, чиято единствена цел е обучение (студенти, докторанти) или медицинско лечение (операция, терапия), не се смята за пребиваване в страната. Така например, ако физическо лице – чуждестранен гражданин, пребивава в страната само с цел обучение за период от 5 години и центърът на жизнените му интереси е в друга държава, за целите на ЗДДФЛ лицето няма да се смята за местно на България независимо от регламента на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ. В случай че след завършване на обучението си обаче лицето продължи престоя си в страната, изчисленията за дните на пребиваване започват от деня, следващ този, в който обучението е приключило.
– Второто изключение засяга случаите, при които дадено физическо лице пребивава у нас повече от 183 дни в годината и/или има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси се намира извън страната. Например, шеф, представител или експерт на чужда фирма страната. В такива случаи е препоръчително условията по чл. 4 от ЗДДФЛ да се анализират комплексно и е най-добре въпросът да бъде отнесен към НАП.

Местни лица по смисъла на модела за СИДДО
Основно правило във връзка с квалификацията на дадено физическо лице като “местно” лице на дадена договаряща държава по смисъла на СИДДО е дали за него се покриват критериите за местно лице, определени в нейното национално законодателство. Казано накратко, за да бъде дадено физическо лице местно лице на България по смисъла на СИДДО, то трябва да е местно лице на страната по смисъла на изложеното по-горе.
Това основно правило не се прилага в два случая:
– когато физическото лице, обект на преценката, е гражданин на държава, с които България има сключена СИДДО преди 1990  г.  и
– ако обстоятелствата са такива, че едно лице е местно лице на двете договарящи се държави.

 Местно лице по смисъла на СИДДО, сключени до 1990 г.
Такива са действащите спогодби, сключени от страната ни с Норвегия, Франция, Италия, Испания, Великобритания, Холандия и Малта (тази със САЩ е по модел на ООН).  Поради това, че в националното ни  подоходно облагане (Закона за данъка върху общия доход), действал до 1997 г., гражданството е определено като единствен критерий за оценка дали дадено физическо лице се приема за местно, за целите на СИДДО е меродавен той, а не посочените по-горе критерии. В резултат на това чуждестранните лица,  граждани на държавите, с които България има сключени спогодби, които не следват модела на ОИСР, не може да бъдат квалифицирани като “местни”, дори да отговарят на условията на чл. 4 от ЗДДФЛ. В този смисъл гражданите на тези държави, пребиваващи у нас дори целогодишно, с постоянен адрес и жизнени интереси у нас (например живеят постоянно у нас заедно със семействата си и упражняват професионалната си дейност на територията на страната), най-вероятно няма да може да се възползват от възможността доходите им да се обложат у нас (предвид по-ниските данъчни ставки има такива желания). В такива случаи нашата данъчна администрация не може и няма да издаде на съответното лице удостоверение, че то е местно лице на България за целите на СИДДО. По негово искане тя може да даде само писмено становище, че по смисъла на националното ни законодателство то е местно лице за България.  Преценката за прилагането на СИДДО в такива случаи е извън нейната компетенция и може да бъде дадена само от администрацията на съответната държава.

Дадено физическо лице е местно лице и на двете държави
За целите на СИДДО дадено физическо лице  може да бъде местно само на едната от двете договарящи държави. Поради това в случаите, при които дадено физическо лице е местно лице и на двете държави, сключили СИДДО, за да се определи на коя  от тях то ще се счита за местно по смисъла на съответната спогодба, в отделните спогодби се съдържат конкретни правила и йерархия на тяхното прилагане (т.нар. tie-breaker rules).
Предвид това, че некоректното тълкуване на действащите СИДДО с отделните държави може да породи сериозни проблеми за платеца на дохода (той е солидарно отговорен за данъка върху дохода на чуждестранното лице), се налага изводът, че тяхното самостоятелно прилагане крие рискове, които може да се избегнат, като независимо от правото по чл. 142 от ДОПК удостоверяването на обстоятелствата да става пред платците на доходите при по-неясните казуси въпросите се дискутират предварително със съответната ТД на НАП.

СИДДО ВЪВ ВРЕМЕТО

Данъчните органи разглеждат искането за прилагане на СИДДО и в 60 дневен срок от неговото подаване се произнасят със становище за наличие/липса на основания за прилагане на СИДДО. Липсата на отговор в законоустановения срок се третира като „мълчаливо съгласие”. Полученото становище, обаче, не е окончателно и може да бъде преразгледано при данъчна ревизия (т.е. играе ролята на предварително становище). Становище за липса на основания за прилагане на СИДДО може да се обжалва по съответния ред. 

Ако до изтичане на срока за плащане на данъка при източника, не е получено положителни становище, платецът на дохода е длъжен да удържи данъка и да го плати по ставката, предвидена от българското законодателство. Независимо от това, от практическа гледан точка, често платецът заплаща данъка по ставката предвидена в СИДДО (или не плаща данък при нулева ставка съгласно СИДДО) до получаването на предварителното становище за прилагане на СИДДО. В този случай, страните (т.е. платецът и получателят) са солидарно отговорни за лихвата за забава, която може да им бъде наложена за периода от датата на която данъкът е станала дължим до датата на получаване на положително становище.

Ако данъкът е ефективно внесен по ставката съгласно българското законодателство, чуждестранното лице може да подаде искане за възстановяване на разликата между платения данък и този дължим съгласно СИДДО. Искането за възстановяване следва да е придружено от идентични документи с тези изброени по-горе, както и с доказателство за платения данък (платежно нареждане или декларация за удържан и внесен данък при източника). Данъчните органи разглеждат искането и се произнасят в 30 дневен срок. Отказът за възстановяване може да бъде обжалван.

Опростена процедура

Когато платец начислява на чуждестранно лице доходи, подлежащи на облагане с данък при източника, с общ размер до 500 000 лв. на годишна база, искане за прилагане на СИДДО не се подава, а получателят на дохода следва да предостави на платеца:

• удостоверение, че е местно лице по смисъла на конкретната СИДДО за съответната година/години, през която/които е реализиран дохода;
• декларация, че е действителен получател на дохода и последният не е реализиран чрез място на стопанска дейност в България;
• удостоверение, доказващо представителната власт на лицето/лицата подписвали горната декларация.

Договори с продължително действие

При договори с продължително действие искане за прилагане на СИДДО се подава еднократно. След получаване на положително становище, чуждестранното лице е длъжно да уведоми НАП при промяна на обстоятелствата по отношение на полученото разрешение в 30-дневен срок от настъпването им.

Къде се подава?

• По електронен път с персонален идентификационен код (ПИК), като получаването му е безплатно от всеки офис на НАП, или с квалифициран

  Електронен подпис за физически лица

   

   (КЕП).

• За целта трябва да притежавате ПИК или КЕП и да сте подали заявление в НАП, че искате да общувате с администрацията чрез интернет. 
• По пощата – с обратна разписка.
• На място в определени пощенски станции срещу входящ номер.
• В офиса на НАП по постоянен адрес.

От къде мога да получа декларация?

• От интернет страницата на НАП.
• От всеки офис на НАП.

Попълване на годишната данъчна декларация с бар код

 Годишната Декларация за Облагане на Доходите с баркод (<-кликнете върху заглавието)

Формулярът с баркод изчислява автоматично дължимия данък след попълване на информация за получените доходи, внесените осигурителни вноски, ползваните облекчения, напомнят от НАП. Електронната декларация трябва да се изтегли на компютър от интернет страницата на Агенцията и да се попълни „офлайн“. Подаването на декларация с баркод гарантира на клиентите на администрацията, че няма да допуснат технически грешки, тъй като дължимия данък се изчислява автоматично след попълване на приложенията за различните видове доход.

От НАП напомнят също, че изпращането на декларация с баркод предполага и по-бързо възстановяване на надвнесен данък.

Помощ при попълването?

Още информация за попълване и подаване на данъчни и осигурителни декларации и внасяне на суми към бюджета може да се получи на телефона на НАП 0700 18 700 (от България) на цената на градски разговор или в сайта на НАП www.nap.bg.  

ВАЖНО! За да ползвате услугите на Информационния център на НАП от чужбина, е необходимо да наберете номер (+359/2) 9859-6801.

+++ДОПЪЛНЕНИЕ+++

Задължителното социално осигуряване е уредено в Кодекса за социално осигуряване и обхваща държавното обществено осигуряване, учителския пенсионен фонд и допълнителното задължително пенсионно осигуряване.

За да получите по-пълна информация относно задължителното социално осигуряване, изберете някой от бутоните, според това кой внася задължителните осигурителни вноски в Национална агенция за приходите: