Последното интервю на Хитлер, денонощие преди самоубийството

Фашисткият лидер отрича инициативата за 2СВ – обвинява света

Поставя в култ националсоциализма и предрича успех на Русия

“Само идиот може да си помисли, че войната се е родила в главата на нашите стратези. Вижте, през ’39 г. ние се оказахме обградени от врагове, които числено ни превъзхождаха, както и технически. … Американците, англичаните и евреите по целия свят направиха така, че да започне тази война, за да задушат растежа на младото националсоциалистическо движение.”

“Националсоциализмът е бъдещето през 21 век… ще победи в Русия … няма да се учудя, ако спасението на бялата раса дойде от изток” 

Само денонощие преди самоубийството на Адолф Хитлер швейцарският журналист Курт Шпейдел му е задал няколко интересни въпроса.

В края на април 1945 г. изпълнителният секретар на партията Мартин Борман получил задача да установи контакт с журналист от страните, запазили неутралитет, и да го доведе в бункера на канцеларията на Райхстага. Самият Шпейдел е загинал по време на щурма на Райхстага, но стенограмата му, заедно с много други документи, иззети от Райхстага, е била занесена в Москва. Именно там неотдавна е била открита сред архивите на музея на въоръжените сили. През 1995 г. един от сътрудниците в музея разшифрова стенограмата и останал поразен от стойността на историческия документ. Веднага се обърнал към редакцията на в-к „Националная газета“ и днес имаме възможност да прочетем въпросите към фюрера и неговите отговори.

Въпрос: Преди 27 години, влизайки в политическа борба, предполагахте ли, че Ви очаква такъв финал?

А.Х.: Да, още тогава прекрасно знаехме с какво се заемаме и накъде вървим. Ние влязохме в решаващата борба (Endkampf), залогът, в която бяха самия живот и съществуването на бялата раса. На карта беше поставено всичко и изходите можеха да бъдат два: да победим или окончателно да загинем.

Днес, 29 април 1945 г., осъзнавате ли, че претърпяхте поражение?

А.Х.: Не мисля, че сме загубили. Германия – да, тя загуби войната, Вермахта претърпя поражение. Но ние дадохме тласък на една мощна идея. Националсоциализмът нагледно доказа своето абсолютно предимство.

Спомнете си 1918 г., спомнете си 1920 г. – къде беше Германия тогава? За няколкото години, през които бяхме на власт, ние създадохме най-великата държава в историята на човечеството. Построихме икономика, възпитахме здрави млади хора – здрави духовно и физически.

В крайна сметка в историята остават само великите дела. Кой сега си спомня за хилядите работници, загинали при строежа на египетските пирамиди? Днес остават само самите грандиозни чудеса като пирамидите!

Да, ние паднахме в борбата, но е това е падение към върха (der Fall nach oben). Националсоциализмът принадлежи на бъдещето. Не се страхувам да кажа, че това е бъдещето през 21 век. Не бих се изненадал, ако през 21 век националсоциализмът победи в Русия. През годините на войната бях принуден да преразгледам гледната си точка за расите. Вижте какво ще ви кажа: никой тук в Европа, нито другаде, знаеше за Русия. Аз изобщо не идеализирам руснаците – в тях има нещо много азиатско. На фактите са си факти: руската нация се оказа силна и издръжлива в тази луда и безумна война и аз няма да се учудя, ако спасението на бялата раса дойде от изток. Това ще бъде логично.

Казвате, че идеята ви е спечелила, но загубихте войната. Логичният въпрос е: имахме ли нужда от тази война?

А.Х.: Говорите така, сякаш в целия свят само от мен е зависело дали да започне тази война или не. Знам, че след смъртта ни, върху нас ще пуснат кучетата. Ще ни наричат агресори и войнолюбци. Но това не е истина, нито аз, нито който и да било друг в Германия искаше тази война. Новото поколение германци построиха велика страна и не е тяхна вината, че им сложиха прът в колелата. Американците, англичаните и евреите по целия свят направиха така, че да започне тази война, за да задушат растежа на младото националсоциалистическо движение.

Само идиот може да си помисли, че войната се е родила в главата на нашите стратези. Вижте, през ’39 г. ние се оказахме обградени от врагове, които числено ни превъзхождаха, както и технически. Но дори и в такива условия немският дух прояви героизъм.

Поглеждайки назад, не се ли плашите от някои ваши действия? Например т. нар. окончателно решение на еврейския въпрос?

А. Х.: В този трагичен за Германия час не бих могъл да мисля за евреите.

За кое решение в живота си съжалявате най-много?

А. Х.: Разгонването на върхушката на немската армия в лицето на щурмовия отряд (СА) и наказанието на Ернст Рьом (ръководител на щурмоваците СА).

През 1934 г. СА става огромна сила, като по това време в нея членуват 3 милиона души. През пролетта на 1934 г. част от нейните членове започват да негодуват срещу решенията на оглавяваната от Хитлер нова германска управа. Едни от най-отявлените изказвания прави Рьом, заявявайки открито, че армията (райхсвер) трябва да бъде закрита и превърната в школа за обучение, а нейното място да бъде заето от „революционна милиция“, ръководена от СА. С тази своя позиция Рьом влиза в конфликт с Хитлер, който използва това като повод за разправа с противниците си в нощта на дългите ножове в края на юни и началото на юли 1934 година.

Тогава подходих под влиянието на собствените си емоции, изиграха роля и вътрешните интриги в партията. Ернст с всичките си недостатъци беше предан на идеята на националсоциализма и се бореше рамо до рамо с мен. Без СА не би имало партия. Много тогава ме обвиняваха в предателство към националната революция, но въпреки слуховете, аз действах от съображения за морал и нравственост, борих се за чистотата в редиците на партията. Ернст беше мой приятел и умря с моето име на уста.

Ако днес той беше жив, всичко щеше да е различно. А Вермахтът просто ме предаде, загивам от ръцете на собствените си генерали. Сталин направи блестящ ход, като устрои чистка в Червената армия и се отърва от корумпираната аристокрация.

Национальная газета», N2, 1995 г.

+++

Животът и смъртта на Хитлер остават загадка и до днес , а именно и затова всяка информация, публикувана във връзка с нацисткия водач е обект на огромен интерес.

Дълго време различни теории са изреждани във връзка със смъртта на Адолф Хитлер.

Починал ли е действително в бункера си или е избягал? Сталин лично е заявил на американския президент Труман през юли 1945 г., че Хитлер със сигурност е все още жив и се укрива. Това изявление води до множество разследвания.

В основата на тези теории, че Хитлер е жив, е липсата на снимки на трупа му и на конкретни материални доказателство, че той е мъртъв. Една снимка поражда най-вече съмненията. Тази на двойника на Фюрера, намерен мъртъв в бункера.

На първо време е разпространена снимка все едно, че е тази на Хитлер. Бързо обаче се установява, че става дума за снимка на Густав Велер, двойника на Фюрера. Дали Хитлер е искал хората да повярват, че е мъртъв, като е убил двойника си?

Няма никаква снимка на мъртвия диктатор, докато има снимки на труповете на съпрузите Гьобелс, които също са се самоубили в бункера. Накрая става ясно, че Хитлер се е застрелял с куршум в главата и че спътницата в живота му Ева Браун е изпила цианкалий.

По заповедите на лидера на Третия райх най-близките му гвардейци са изгорили тялото му заедно с това на Ева, а после са погребали тленните им останки на три метра от вратата на бункера. Човешки тленни останки са били намерени там и аутопсия е била назначена. Тя заключава че труповете са наистина на двойката.

През 1956 г. германски магистрати обявяват Хитлер официално за мъртъв, като датата на смъртта му е фиксирана на 30 април 1945 г., а мястото е неговият бункер в Берлин. Такива са и изводите на американските федерални съдии.

Снимка на черепа на Хитлер е публикувана

През 2009 г. американски учени обаче твърдят, че черепът, чиято снимка е разпространена от съветските власти, в действителност е на жена. Те подкрепят твърденията си с ДНК експертиза. Коя е жената обаче не става ясно.

+++

Под ръководството на Хитлер, Третият германски райх провежда политика на геноцид срещу евреите, в резултат на което са избити поне 5,5 милиона евреи. Режимът на Хитлер също така е отговорен за смъртта на милиони други жертви, смятани за по-низши или излишни, поради своята етническа принадлежност, политическите си убеждения, физически недъзи, психически увреждания, сексуална ориентация, криминални прояви и др.

Повече от 60 милиона души загиват във Втората Световна Война, като около 60% от тях са цивилни, а съветските жертви съставляват над 20 милиона. 70% от индустриалната инфраструктура в Европа е разрушена. Изтощена от войната и от огромния финансов дълг към САЩ, Великобритания губи Индия, а по-късно и останалата част от колониалната си империя. Тя бива заместена от САЩ и СССР, които стават новите господари на света. Европа, обезкървена и разделена, става политически и икономически зависима от тях.