Анхедония – живот без удоволствие

Казвали ли сте някое от тези изречения? Признавам, аз съм ги изричал всичките… И понеже явно съм “вдигнал летвата”, си мрънкам и дрънкам, и срещу времето, нацията, държавата … и други.  Едно е ясно е, че ако продължа, мога да добавя още сто.

С знаете ли, че има една дума, която описва всичко това? ***Анхедония – звучи красиво!

Като име на богиня или шармантна дама. Всъщност тя е – и то голяма. Привлича ни, и ни оплита в омайните си мрежи, за да те подчини.

В буквален превод от гръцки Анхедония означава “без удоволствие, без наслада”. Като психологически термин се ползва за да отбелязва невъзможността да се преживява удоволствие.

Болни ли сте, или искате да сте болни? Лекувате ли се, или се правите на излекувани?

За себе си, аз си превеждам Анхедония, невъзможност да си позитивен, да се радваш и да си щастлив, заради това, което имаш тук и сега! И вместо това да си си негативен, и недоволен, заради нещо, което ти липсва “по човешки”, или си запланувал “по бизнесменски”. Познато звучи, а?

Да, да, да, добре знаем, че щастието е състояние и си е лично твое. ОК, не те поучавам! Но, но, и обаче ясно е, че е нужно да имаш вътре в себе си онова, което искаш да имаш край себе си, т.е. хубавите, позитивни неща. Или избираш да си щастлив, или търсиш оправдание да не избереш щастието. За какво сме недоволни тогава, от собственното си решение, или, че друг е взел повече щастие? Ха, не тakа!

Защо отлагаме живота си и насладата от него за момента, в който ще сме някакви “по-различни” и “по-запълнени”, било то по-узрели, или по-богати? Т.е. признаваш си, че “празен”, изпразнен от смисъл за живот днес, а търсиш помощ от времето. Да, ама друг път! И к’во?

От опит знам, какво е да седиш на маса с още няколко себеподобни, и всички те да говорят за казармата, децата си, бизнеса … и най-вече за миналото си, вчера, онзи ден, преди години. И да показват опитност, бул шит! Нищо весело за настоящето и бъдещето.

Чувстваш се на 100 години, като последното изкопаемо на света и ти идва да им теглиш един “майчински поздрав”, да закрещиш, въпреки че са ти приятни. Чувстваш се толкова празен, когато не можеш да занесеш поне малко парченце от деня с теб у дома, и даже да си сам, да развържеш вързопчето в къщи, и да усетиш аромата му по себе си…

Удоволствието винаги има аромат! Колко е траен, зависи само от теб!

Къде е спасението ли? Едва ли за всички е на едно и също място, но важно е да откриеш своето! 

Като успееш изцяло да изриташ “сладката” Анхедония от живота си… Направи нещо, дори лудо, скачай в нови води, пробвай нещо в което вярваш, прави нещо с ентусиазъм и любов.

Спрях да събираш всяко пени в името на поредната скъпа придобивка, и отиди на пътешествие, с някой близък, или ако нямаш, покани този, който харесваш. Или дори сам. Не е задължително да е околосветско и петзвездно, но да се потопиш в романтиката и да усетиш собственното си присъствие в този ши*ан свят …

Влез в удоволствието, позволи си да бъдеш щастлив/а тук и сега, да видиш красотата на деня, любовта на човека до теб, благословията на Живота, който не е дълъг. Изпитай наслада и усети, че независимо дали някога ще се случи нещо “по план”, сега си достатъчно ценен сам по себе си, почувствай се доволен и жив човек.

Да, знам, че сега някой казва, “този на Господ ли се вживява”, може да изглежда налудничаво на едни, на други празни приказки. Обаче моята истина е такава, каквато ви я разказах. Моля ви, погрижете се за себе си и направете така, че пътят към мечтите, да не затвори сърцата ви!

Не превръщайте утре в днес, и вчера в живот! За да има утре живейте днес!

Спрете негстивизма! Задраскайте Анхедония! 

Да не дойде друго!