Сами ли се Правим на “Обречени” или “Обетът на Кучето”

“Не е важно колко е силно кучето, което участва в битката, а колко е силна битката, която учавства вътре в самото куче”

Кайл Мейнард, човек родил се без крайници, се добра до своя собствен величествен Килиманджаро, след като откъсна поглед от целта си, и спря да забелязва колко трудни са препятствията

Кайл Мейнард, човек родил се без крайници, се добра до своя собствен величествен Килиманджаро, след като откъсна поглед от целта си, и спря да забелязва колко трудни са препятствията

Какво свързва трима Американци – две обезобразени хлапета-войници и човек без крайници – само бягството от самоубийство и борбата за живот … или още нещо

Една история разказана от Иво Иванов в новия брой на списание Travel & Extreme Explore

А вие, обръщате ли внимание на самите себе си?

Преди десетина години двама приятели – млади и доскоро силни момчета се озоваха в една и съща военно-полева болница в отделението за тежки изгаряния. Няколко дни преди това конвоят им бил нападнат някъде сред пясъците на Ирак, по всяка вероятност от една от същите групировки, които днес се бият под черното знаме на ИДИЛ. Двамaта, които били на практика две току що завършили гимназия

хлапета, някак си оцелeли сред експлозиите, но на каква цена?! Лицата им били завинаги обезобразени, телата съсипани, кожатa и плъттa стопени в разкривенa, безформенa тъкан.

Изгарянията и раните ги потопили в магмен океан от постоянни, непоносими болки, но може би още по-непоносими били мислите за бъдещето – за това какво ги чака отвъд болничните стени, за дългия път към някаква друга, инвалидна самоличност, за която и двамата не искали да мислят.

Така че двете момчета дали обет… обет да сложат край на живота си заедно. Там, в болницата. Преди да се разтворят стените и. Преди да са ги видели близките им. Преди бъдещето, от което се страхували да е изпепелило душите им. И някак си, точно в този ден, часове преди да изпълнят мрачния си обет, двамaта войника се оказали заедно пред телевизора, по който се излъчвало предаване за Кайл Мейнард.

“Кайъл Мейнард е най-вдъхновяващата личност която някога съм срещал” (Арнолд Шварценегер)*

Изгледали онемели и невярващи трудно описуемата история на сърцатия шампион по свободна борба роден без крака и ръце и нарушили дългото мълчание последвало след края на предаването само за да дадат нов обет: да не споменават никога повече никакво самоубийство, да приемат всяка битка и всяко предизвикателство с отворени обятия, да се борят, да печелят, и никога, никога да не търсят оправдания за нищо… като Кайл.

Минало време. Раните позараснали и двамата приятели успeли да се приберат в Америка. Но нещо неочаквано се случило на летището във Вашингтон. Там, на същия терминал, на който пристигнали, двете момчета се натъкнали на особен пътник, чакащ търпеливо своят самолет: млад мъж без крака и ръце – техния спасител Кайл Мейнард! Случайност? Синхроничност? Знак от съдбата? Каквато и да е причината, развълнуваните младежи знаели, че трябва да говорят с него. Да му благодарят. Да го прегърнат. И добре че са го направили, защото без да искат, навярно са спасили и самия него. Работата е там, че в този момент за пръв път в живота си Кайл бил в състояние на жестока криза и депресия. За пръв път имал съмнения за смисъла на собствения си живот. За пръв път се питал: дали всичко не беше напразно? Кайл казва, че когато се прибрал в хотела си след срещата с двамата обезобразени войници се разплакал…и не можел да спре. Провидението бе изпратило Кайл на две наранени души в най-необходимия момент и после бе пратило тях на него за да му вдъхнат вяра в собствения му смисъл. Когато най-после сълзите пресъхнали, решил че няма право да се съмнява в мисията си на този свят и че ще продължава да бъде откаченият човек, който винаги е бил и да гони мечтите си, колкото и абсурдни да изглеждат на другите. И така, преди няколко години Кайл се озова в подножието на стария стратовулкан в сърцето на Танзания, наречен Килиманджаро. Не го чакаха 5,895 метра. Чакаха го пет милиона осемстотин деведесет и пет хиляди сантиметра. Защото Кайл щеше да пълзи девет дена до връх Ухуру – без крака и без ръце сантиметър по болезнен сантиметър!

Беше донесъл със себе си в малка торбичка прахта на войник на име Кори Джонсън. Преди да загине в Афганистан, пехотинецът често казвал, че мечтае да се изкачи на Килиманджаро. Мейнард бе решил, че след като цял живот се е борил за собствените си мечти е време да се пребори и за мечтата на другиго.

“Не минава ден, в който да не мисля за двете момчета на летището.”- казва Кайл “Правя го заради тях, заради Кори и заради всички хора по света, които имат нужда да повярват в себе си.”

images (11)

Изкачването бе кошмарно за Кайл. Той настояваше да изпълзи до върха сам, без съоръжения и помощ. След себе си остави буквално кървава диря. Беше смазан физически, с жестоки отворени рани и вбесяващи болки във врата и кръста. “Едно от нещата, които ми помогнаха”, твърди Мейнард, “E, че гледах не колко много ми остава до върха, а колко много съм оставил зад себе си. Общо взето така върви целия ми живот, такъв е принципът – крачка по крачка”.

Вижте, Кайл си е Кайл – никога не трябва да се съмнявате в мечтите му, така че в един хубав януарски ден, прахта на пехотинеца Кори Джонсън бе връчена на планинския вятър, който я понесе високо в небесата над Килиманджаро.

Кайл Мейнард стана първият човек, стъпил без четири крайници на най-високата точка на Африканския континент, но той е далеч повече от покорител на планината. Той е покорител на всяко нещо, което може да му попречи да надвие себе си. Някой беше казал, че не е важно колко е силно кучето, което участва в битката, а колко е силна битката, която учавства в кучето. Битката, която ни движи. На нея е посветен целия живот на Кайл Мейнард.

Новият век вече е нагазил дълбоко във второто си десетилетие и може би е време да се запитаме: какво трябва да очакваме от човека на 21 век? Какво трябва да очакваме от себе си? Поне за мене отговорът е толкова в Кайл колкото и в самите нас.

Битката в кучето. Човек забелязва колко трудни са препятствията само тогава когато откъсне поглед от целта си. И колкото по-бързо осъзнаем, че във всеки човек живее по един непримирим, скърцащ със зъби, катерещ се нагоре Кайл Мейнард, толкова по-бързо всеки един от нас ще се добере до заснежения купол на своя собствен величествен Килиманджаро. /вижте по-долу историята на Кайъл/

Иво Иванов, автор в списание Travel & Extreme Explorer и offbes.bg

Иво Иванов, автор в списание Travel & Extreme Explorer и offbes.bg

Източник текст и снимки: offnews.bg, където Иво Иванов е редовен автор. Оригиналът е публикуван в новия брой на списание Travel & Extreme Explorer, посветен на възхода на свръхчовека през новото столетие.

Кайъл Мейнард е роден на 24 март 1986 г. в столицата Вашингтон.

Кайъл Мейнард е роден на 24 март 1986 г. в столицата Вашингтон.

*Кайъл Мейнард е един от най-уникалните спортисти на този свят, и колкото повече се потапяш в историята на Кайъл, толкова повече ти се иска да раздаваш прегръдки наляво и надясно, в най-неочаквани посоки.

Прегръдката като външно отражение на вътрешна емоция не е на особена почит в Щатите. Тук личното пространство е неприкосновена територия. Ние българите, обаче носим южна кръв. Ако ще на сто години да стане американският ми паспорт, някои неща никога няма да се променят така, че честно казано си оставам сериен прегръщач. Това разказва за Кайъл сайтът спортал.бг. Hа нас остава да се възхищаваме и останали без дъх да продължаваме да се питаме: Как е възможно? Как е възможно човек да прегръща толкова силно…без ръце?

Мейнърд е роден без ръце и крака и въпреки това от години мачка както противниците си на тепиха, така и представите ни за границите на човешките възможности.

Кайъл Мейнард в акция на тепиха

Кайъл Мейнард в акция на тепиха

Лекарите твърдят, че генетичната аномалия отнела крайниците на Кайъл е толкова рядка, че деца като него се раждат веднъж на 10 милиона. Някой обаче е забравил да каже това на невероятния му баща Скот, който го е отгледал точно по същия начин, по който би възпитал дете без увреждане. “Казах си още от самото начало, че този свят не е пригоден за хора като Кайъл и той ще трябва сам да се научи да живее, развие и функционира в него” – спомня си Скот – “Исках той самият винаги да вярва, че е пълноценен човек. Дори казах на майка му, че ако не се научи да се храни сам, ще умре от глад. Колкото и да го обичах и да се тревожех за детето си, не можех да си позволя аз да върша всичко вместо него. Много ми беше трудно да не го глезя, но ако го бях направил щях да отнема шанса му за независимост.”

Момчето има три сестри Амбър, Макензи и Линдзи, но те не го хранят, а той не използва никакви специални съоръжения в живота си с изключение на моторизирана инвалидна количка, на която се качва много рядко, само когато бърза за някъде. Трудно описуем е виртуозният начин, по който борави с вилица и лъжица. Невероятна е методикта му и светкавичната скорост на бръснене. Перфектният му ръкопис също е изумителен. Този човек пише като калиграф oт династията Тан при това без да има нито един пръст. Кайъл е машина и на видео игри и пише на клавиатурата на компютъра като мен и вас…само че по-добре – с 50 думи в минута! Шофьорската му книжка също е истина. Kакто и безупречното му каране. Ето че големият въпрoс пак се прокрадва: Как е възможно?

СЕМЕЙСТВОТО И СПОРТА – НАЙ-ДОБРИТЕ УЧИТЕЛИ В ЖИВОТА!!!

noexcuses

Още в шести клac, 13-годишният Кайъл прави нещо шокиращо, включвайки се в отбора на училището по американски футбол! Да, американски футбол! Трябва да видите кадрите, за да повярвате.

С влизането в гимназията “Колинс Хил”, Кайъл решава да се пробва и в любимия спорт на баща си, който е бивш борец. С 3500 ученици Колинс Хил е едно от най-големите училища в Америка.

Даден му е шанс. Това е всичко, което му трябва. Не съчувствие, не подкрепа, не услуга…Шанс!

Претърпява 35 поредни загуби, но нито един от съперниците му не успя да го тушира – всичките губи по точки.

Кайъл не се предава – баща му е забравил да го научи как. Започва да тренира всяка свободна минута. Треньорът Рамос е странна птица – човек с безизразна, студена черупка, който никога не показва емоциите си, и нито за миг не е губил вяра и е виждал малките победи във всяка загуба на Кайъл.

36-тият мач на Кайъл е абсолютен триумф. Както и следващия…и по-следващия. Мейнард започва да печели…Непрекъснато. Противниците му в повечето случаи са шокирани.

Междувременно продължава да вдига щанги чрез така нареченото “пеперудено изтласкване”. Резултатите му са толкова впечатлявщи, че е поканен на турнира “Арнолд Шварценегер”. Идеята е да се опита да постави световен рекорд по последователни изстлaсквания за възрастта си. Казват му, че трябва да изстласка 110 килограма (два пъти повече от тежестта на тялото му) 15 пъти за да бъде обявен за “най-силния” тийндейджр в света. Когато го вижда, публиката замира. На шестото изстлaскване обаче хилядите в залата започват да отброявят вcяко вдигане: 6, 7, 8 …! Кайъл вдига щангата 24 пъти и записва името си в книгата на рекордите!

В последния си мач, Кайъл се сблъсква с един от най-добрите борци в историята на щата. Този път, нещата не се развиваха в негова полза. Миг преди Кайъл да тушира съперникът си, той успява да се измъкне с нечовешко усилие. Кариерата на най-уникалния борец в историята е завинаги в миналото. Последният мач на Кайъл Мейнард завършва със загуба. За изненада на всички изтощеният, облян в пот съперник, идва при него в центъра на тепиха, смъква се полyжив на коленете си и…го прегръща, и прошепва: “Да знаеш, че това беше най-трудния мач в живота ми”. По-късно същия борец ще смаже всичките си съперници, печелейки шампионата безапелационно.

Треньорат Клиф Рамос се качва на тепиха, навежда се, грабва го в прегръдката си и го вдига на силните си ръце. Високо…там където да може да чуе и запомни завинаги песента на залата: “Ка-йъл! Ка-йъл!

kyle-maynard-2012-espy-awards-02

Днес роденият през 1986-та година Мейнард е вече милионер и е натрупал преживявания за три живота. След като завършил с пълно отличие гимназия, младежът станал и успешен бизнесмен, отваряйки собствена фитнес зала. Казва се

“Фитнес Без Оправдания”.

Кайъл намира време да следва биохимия, но и да обикаля страната, изнасяйки мотивационни лекции. Преди няколко години написа автобиография, която стана бестселър и на която между другото дължим описанието на последния му мач, за който прочетохте тук.  Книгата естествено се казва “Без Оправдания”.

Мейнард изкачи и връх в Апалачите и твърди, че някой ден ще стъпи на Еверест.
Кайъл Мейнард Фото: официален сайт www.kyle-maynard.com

Кайъл Мейнард
Фото: официален сайт
www.kyle-maynard.com

И още нещо – приятелката на Кайъл е зашеметяващо красивата Мис “Западна Вирджиния”. Отношенията им са сериозни и това не трябва да ви изненадва – Кайъл Мейнард има особен ефект върху всички около себе си. Ако прекарате само пет минути в компанията му неусетно ще престанете да виждате неговото увреждане и причината е, че той самият отдавна е решил да не му обръща внимание.
А вие, обръщате ли внимание на самите себе си?
quote-i-ve-always-believed-that-anyone-can-achieve-their-dreams-regardless-i-ve-always-had-kyle-maynard-81-67-00