“Нищо няма да направите – нямате цялостни хора” – Гладстон към България преди 140 години

Важни неща, които от днешна гледна точка са може би едно от най-стряскащите и категорични пророчества за България

Уилям Гладстон привлича вниманието на Света към България, по време на Турското робство 

В резултат на общественото възмущение от жестокостите при потушаването на Априлското въстание, в Англия се сформира движение за защита на българите, наречено “българска агитация”. Един от най-големите световни политици Уилям Гладстон, 4 пъти Премиер на Великобритания, става политически водач на движението и защитава българската кауза пред парламента чрез множество дебати, речи и памфлети, сред които най-известният му “Българските ужаси и Източният въпрос” (1876). В него той осъжда зверствата на Османската империя срещу българите и настоява пред света за незабавни действия.

Няколко години по-късно, когато България е вече свободна, при Гладстон пристигат нашенски пратеници, натоварени да му поднесат благодарност от името на народа за доблестната защита на българската кауза по време на Априлското въстание, описват тогавашните събитията на сайта беу.бг. В онова време Гладстоун изрича няколко много важни неща, които от днешна гледна точка са може би едно от най-стряскащите и категорични пророчества за България. Вижте диалогът между Гладстон и българските пратеници.

– Е, като се освободихте – запитал Гладстон пратениците – имате ли хора, готови да поемат браздите на управлението?

• Имаме – отговорили самоуверени пратениците.

• Какви хора имате?

• Имаме и богати хора, имаме и учени.

– Ами цялостни хора имате ли? – запитал тогава Гладстон.

Пратениците го погледнали с недоумение:

• Какви са тези цялостни хора?

– И богати, и учени – отвърнал Гладстон.

• Не, такива хора нямаме – отвърнали смутено пратениците.

Тогава – продължил лидерът на английските либерали –

щом нямате цялостни хора, нищо няма да направите, понеже учените, като вземат властта, ще се стремят да забогатяват за сметка на народа, а богатите ще се представят за учени и ще вършат поразии…

Една печална прогноза, актуална и вярна дори след повече от 100 години.

Уилям Юарт Гладстон (William Ewart Gladstone, 1809-1898) е британски политически и държавен деец, член и един от създателите и идеолозите на Либералната партия. През цялата си кариера Гладстон е известен като противник както на кралица Виктория, така и на водача на консерваторите Бенджамин Дизраели. Бил е 4 пъти министър-председател на Великобритания (1868-74, 1880-85, 1886, 1892-94). Предложените от него избирателни реформи, включително Актът за представителство на народа от 1884, значително увеличават броя на хората с право на глас.

Според Гладстон дългът на управниците е “не да си стъкмяват лъжовни призраци на славата, които да ги подведат в злосторство, не да милуват слабостите си, като се карат да повярват, че те са по-добри от останалия свят; но да постъпват въз основа на един принцип, който признава сестринството и равенството на всички народи.”

През 1876-77 г. именно Гладстон е фигурата от най-голям мащаб в Англия и Европа, която привлича вниманието към България. В резултат на общественото възмущение от жестокостите при потушаване на Априлското въстание в Англия се оформя движение за защита на българите, т.нар. “българска агитация”. Гладстон, който през този период се намира в опозиция, става негов политически водач и защитава българската кауза пред парламента и общественото мнение — в парламентарни дебати, множество речи и памфлети като “Българските ужаси и Източният въпрос” (1876), в който осъжда зверствата на Османската империя срещу българите.

Брошурата има широк отзвук и изобличава „турската раса“ като „велик антихуманен екземпляр на човешкия род“

В него Гладстон напада правителството на Дизраели, което е на власт в момента, заради безразличието му към насилието и потисничеството над българите в Турция. Там той красноречиво пише:

“Нека сега турците да изнесат оскърбленията, които са сторили, по едничкия възможен начин, а именно, като изнесат самите себе си. Заптиетата им, бимбашиите и юзбашиите им, каймакамите им и пашите им, всичките до един, надявам се, ще се изметат от областта, която са опустошили и осквернили. Това пълно избавяне, това най-блажено освобождение, е единственото възмездяване, което можем да сторим за купищата мъртви, за накърнената чест както на невяста, така и на мома, и на дете; за цивилизацията, която е подиграна и посрамена; за законите Божии, или, ако щете, законите на Аллах; за нравственото чувство на човечеството изобщо. Няма ни един престъпник в европейски затвор, няма ни един престъпник в островите на Южните морета, чието възмъщение не би пламнало и избухнало при споменаването на онова, което бе извършено, което твърде късно е разгледано, но което си остава неотмъстено, което остави след себе си всичката гнусотия и всичките жестоки страсти, които го породиха и които могат отново да изригнат в друга душегубна жътва от почвата, напоена и вонеща от кръв, и във въздуха, омърсен от всяко въобразимо престъпно и срамотно деяние. Такива неща да бъдат извършени веднъж е злокобен позор за този дял от нашия [човешки] род, който го е сторил; това, да се остави вратата отворена за едно дори и малко възможно повторение, би разпростряло тоя срам върху света.”

През пролетта на 1877 г. той се опитва да предотврати до последния момент военно решение на Източната криза, като предлага да се даде автономия на българите и внася 10 резолюции в този смисъл в Камарата на общините. През 1878 г. Гладстон гневно осъжда Берлинския договор и позицията на тогавашното британско правителство на Дизраели. Забележителен е периодът от 1868 до 1885 г., когато двамата се редуват на министър-председателския пост!!!

Между 1881 и 1883 г. той защитаваТърновската конституция и се противопоставя на нейната отмяна, защото смята българите за политически зрели и способни за демократично управление. През 1885 г. Гладстон подкрепя напълно акта на Съединението и предупреждава правителствата на съседните държави да не се противопоставят на “свободната волеизява” на българския народ. През 1897 г. в писмо до секретаря на Байроновото дружество Френсис С. Стивънсън Гладстон пуска в обращение фразата “Македония за македонците“.

Тази максима получава широка известност. В предговор към брошурата “Македонският въпрос”, включваща писмото, Стивънсън от своя страна пише, че Гладстон използва “македонци” като колективно име на разнообразното население на областта. Гладстоновата идея е, че това население, подложено на всевъзможен натиск, включително от “въоръжени пропаганди”, трябва да бъде оставено свободно да се самоопредели и да получи автономия. Това собствено е и искането на българския етнически елемент в областта и на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

Бащата на Уилям – Джон Гладстон произхожда от стар шотландски род. Забогатява благодарение на търговия със зърнени храни, памук, захар и черни роби, с целия свят. Купува плантации за захар в Демерара, Западните Индии, както и голямо имение в Източна Шотландия. Става градски първенец и впоследствие — член на Парламента (1818 – 1827).

Майката Ан Робъртсън е също от стар шотландски род и е страстна евангелистка, която определя религиозния тон в семейството. Макар и прикована на легло от тежка болест, тя ражда шест деца, 5тото е Уилям.

През 1821 г. Уилям постъпва в Итън Колидж, както и по-големите му братя преди него. Университетското си образование получава в Оксфорд, Крайст Чърч колидж, където специализира класически науки и математика и се дипломира с отличие през декември 1831 г. По време на следването си се проявява като добър оратор и е президент на дружеството за дебати (Oxford Union debating society). Приятелите му още тогава му предричат политическа кариера.

След завършването на университета той иска да се посвети на кариера като свещеник, но баща му е против. Уилям се отправя заедно с брат си Джон на обиколка из Европа и посещава Белгия, Франция и Италия. След завръщането си в Англия през 1832 се кандидатира за парламента от Консервативната партия и на 15 декември 1832 г. е избран.

Първата си значителна реч в парламента Гладстон произнася на 17 май 1833 г., при дебатите по отмяна на Робството.

Свободното си време Гладстоун посвещава на литературата. Изучава усърдно Омир и Данте и изчита всички съчинения на Августин Блажени. Това е свързано с интереса му към отношенията между църква и държава и оказва голямо влияние за изграждането на възгледите му в полза на държавна църква, които той излага в книгата си „The state in its relations to the Church“ (1838).

През следващата година сключва брак с Катрин Глин, с която остават заедно до смъртта му и имат осем деца: Уилям (Уили), Агнес, Стивън, Катрин, Мери, Хелън, Хенри и Хърбърт. Двама от синовете му — Уилям и Хърбърт — също стават членове на парламента. Катрин е наследница на имението Хардън Касъл близо до Хардън във Флинтшър, Северен Уелс, което става семеен дом на семейство Гладстон и той живее там до смъртта си.

Документален филм в 6 части:

Gladstone and Disraeli: Clash of the Titans”