“ЧЕРНИТЕ” ОСКАРИ Отказват статуетка? … “търси се” нов Кръстник в Холивуд? (+видео)

Дескриминацията е стара тема при престижните награди – Марлон Брандо е един от актьорите, отказал наградата още през 1973

 

Всеки зрител в киното познава считаният за един от най-знаменитите филмови артисти на всички времена Марлон Брандо. Но малцина знаят, че е един от актьорите, отказал ОСКАР по расови причини. И то за роля, която никой не забравя – “иконата” Дон Корлеоне във вечния хит “Кръстникът”.

Marlon Brando’s Oscar® win for ” The Godfather”” on YouTube

Без излишни думи и протести, без предварителен излишен “цирк”!
Дали някой от противниците на “Белите Оскари” ще се лиши от статуетка, повече от 90 години символ на успеха на големия екран,  днес през 2015-та? Дори и самият той да е бял, подобно на Великия Брандо близо 45 години по-рано.
Ще има ли нов “Кръстник” между номинираните в Холивуд?
Дали някой ще заслужи да му “целуват ръка”?
Смениха се времената, но не в “цвета на кожата”, а този на “душата”!
“Кръстникът” в киното е вечен, Кръстникът в живота почина!
Зеленият цвят е народна гордост!
Същият, като при повръщане!
Една “Еко-статуетка” в зелено би била един добър заместител на златната. Както вечно стойностното злато бе отречено от хартиените зелени пари.

Общо седем са “кръстниците” в Холивуд, отказали наградата Оскар.
Първи е Дъдли Никълс, избран за сценария си на “The Informer” (1935), но причината е спор на Академията с гилдията на пишещите.

Друго голямо име е Кетрин Хепбърн, която е номинирана 12 пъти и получава 4 награди, но никога не посещава церемонията. Това прави едва 1974-та, когато приема статуетка на друг. И заявява, че “е крайно време след 41 години да не бъдеш егоист”.
През 1970 Джордж Скот отказва Оскар за главната си ролята на генерал Джордж Патон от 2СВ в “Patton” (1970). Скот е категоричен, че “събитието е дву-часов парад на месото (плътта), публичен дисплей и суспенс, само по икономически причини”.

Звездата Питър О’Тул също е от отказалите Оскар, но временно. О’Тул е едно първите “лоши момчета” на Холивуд, и то с много бяла кожа. Който, подобно на сегашните “палавници”, кадидати за Оскар т.г., Лео ДиКаприо и Силвестър Сталоун, е номиниран множество пъти, цели осем всичките за “главна роля”, но никога не му дават статуетка. И то чуйте за кои вечни реликви на “7то изкуство”, от “Lawrence of Arabia” (1962) до “Venus” (2006)! ,
И той решава въобще да не си я вземе, когато през 2003 г. се “сещат” за него с награда за “цялостно творчество”. От Академията го убеждават да я получи, при което той риторично завява “Винаги сгоден, но никога младоженец. Аз притежавам този силно мой Оскар, който ще бъде с мен, докато смъртта ни раздели”.
Неповторимият Уди Алън никога не посещава церемонията на Оскарите, с изключение на 2002 г., когато заявява, че той “няма никакво уважение към такъв вид церемонии.”
“Аз мисля, че те наистина не знаят какво правят. Когато видиш кой печели, или не тези неща, сам разбираш колко незначително нещо е Оскар,” казва Алън.

Първият успех на таланта е “живо” доказателство за отношението му към Оскар. Това е филма „Ани Хол“, който получава 4 Оскара, включително и за най-добра актриса за Даян Кийтън. Същата вечер Уди Алън свири с групата си, прибира се към 2 часа и си изключва телефона преди да заспи. Разбира, че е награден, едва на сутринта от филмовия си агент.
Алън е бил номиниран за и/или е печелил 136 награди. Разочарован от американската публика и критика, снима три филма в Лондон, след което се мести в Европа. През 2011 г. излиза „Полунощ в Париж“, който получава 4 номинации за „Оскар“. Филмът е удостоен със „Златен глобус“ и „Оскар“ за най-добър сценарий, присъдени на Уди Алън.
Големият си е Голям!

Незабравим в отказа си от Оскар ще остане непоправимият талант френският режисьор Жан Люк Годар, автор на шедьоври, като „До последен дъх“ с друга легенда Жан-Пол Белмондо, поставил “новата вълна” в киното през 1960 г., заедно със забраненият тогава “Малкият войник”.
След 75 филма в кариерата му, през 2010 г. френският режисьор е поканен за световна награда Оскар. Изпробван е всякакъв начин за връзка с Годар, но отговорът му идва задочно чрез медиите. В интервю за “NZZ” той заявява “Ако Академията иска да го направи, да го прави. Но аз мисля, че е странно,” казва Люк. “Кой от моите филми са гледали? Наистина ли ги познават? Наградата, която ми предлагат е на Губернатора. Това означава ли, че Шварценегер (бел.ред. по това време Арнолд е “главата” на Калифорния) ми дава тази световна награда,” възмущава се Годар.
В същото интервю, Люк Годар добавя, че “причините да не посети церемонията, включват и че няма Американска виза и няма намерения да чака да я получи”.