България бе нарисувана от него – Димитър Гюдженов

На 26 януари отбелязваме Рожденият ден на големия български художник да

image

л ни очи, за да видим историята си

“Цар Симеон – златния век на българската писменост”

С творчеството си Димитър Гюдженов изгради в съзнанието на българите предс

image

тавата за исторически личности и събити

я.

“Хан Кубрат и синовете му” – 1926г.

Проф. Гюдженов  даде образи на историята, даде душа на историческите личности, оформи визуалната представа на поколения българи за великите личности в българската история. Картините му на военна и историческа тематика са често използвани за илюстрации

image

в енциклопедии и учебници по българска ист

ория.

“Бой за Шипка”

Проф. Гюдженов е автор на една от най-известнит

image

е български исторически картини – цар С

имеон I.

Любопитно е, че картината на владетеля, при когото България достига своята най-голяма културна, политическа и военна мощ, се  оказва по-късно абсолютно точно изображение на облеклото нa Симеон. Картината е изло

image

жена в Гербовата зала на Президенството.

Димитър Гюдженов (Dimitar Gyudjenov) е роден на 26 януари 1891 год. в Стара Загора. Син е на известния иконописец и първи старозагорски сценограф Атанас Гюдженов, един от ония бележити творци, на които съдбата е отредила да прехвърлят моста от Възраждането към следосвобожденското ни изкуство. Интересът му към

image

живописта се формира в бащиното ателие и в зографи

image

сваните църкви.

За да си осигури средства за бъдещото следване, той учителства в старозагорските села през 1908-9 год. През 1910 год. заедно с Никола Кожухаров организират първата си изложба в Стара Загора и наесен постъпват

image

заедно в Държавното художествено-индустриално училище в София. Учи живопис при проф. Стефан Иванов и Мърквичка. Воден от желанието си да види картините на големите европейски майстори и да разшири професионалната си подготовка, той прекъсва следването си и през 1913 год. заминава за Париж. Два семестъра учи в Националното

image

училище за изящни изкуства в ателието на известния майстор на историческата тема проф. Фернан Кормон. През следващата година се завръща в страната, за да завърши художественото си образование при вече утвърдения майстор на портрета Цено Тодоров. През 1914год. помага на Никола Кожухаров при изписване завесата на Старозагорския театър.

С избухването на войните Гюдженов споделя участта на своите колеги.

Зачислен е като военен художник при щаба на 8-ма Тунджанска дивизия, а по-къс

image

но и към щаба на армията. Една малка картина от 1912г., която той нарича “На пост“, бележи първите му крачки към военно-историческите сюжети. Тогава и не подозира, че това ще определи темата на основното му творческо развитие. Там, на фронта, създава първите си батални композиции “Обоз на път“/1916/, “Дъжд на фронта “ /1916/, “През Морава“/1917/, които и днес се с

image

ъхраняват във Военно-историческия музей. Стремежът му е в тях да изобрази същността на военните събития неразделно от живота на обикновените войници.

Талантът му е толкова всестранен и очевиден, че през 1920 год.

image

image

е поканен за преподавател /по-късно и професор/ в Художествената академия.
Между 1920 г. и 1933 г. Димитър Гюдженов преподава в Академия, където е професор. Сред неговите ученици там e Стоян Венев.
През 1925 г. рисува първите си картини на историческа тематика, която заема основният жанр в цялото му творчество. Други жанрове, в които Гюдженов твори, са битовата живопис, пейзажът и портретът.

От 1933 до 1945 г. работи като художник към щаба на българската армия, което го вдъхновява за цяла поредица от платна с военни и исторически сюжети и личности. След 1944 г. социалните теми също биват добре застъпени в платната му.
През втората половина на 50-те и 60-те години е художник към Светия Синод. По това време прави стенописите на редица църкви в Стара Загора, Варна, Бургас, Пловдив, Чирпан, Велико Търново и др.

image

Негови са и част от фреските в южното крило на Катедралния храм “Св. Димитър”, най-старата църква в Стара Загора. Стенописът, разположен вдясно от входната врата, има надпис: “През 1856 г. е образуван първия църковен хор под диригентството на даскал Атанас Иванов, с участието на Васил Левски като ученик в петокласното училище…”

Последните четири десетилетия от жи

image

вота му са свързани и с пристрастие към натюрморта. Рисува много цветя и малки пейзажи. Не ги показва на изложби. Те са интимната част от творчеството, онази чувствена страна от света на художника, която и до ден днешен остава в сянката на големите, изпълнени с драматизъм платна.
През 1961г. на Димитър Гюдженов и проф. Никола Кожухаров е поверено изписването на варненския православен храм „Свети Николай“.

Член и съосновател е на Дружеството на южнобългарските художници (1911), както и на Дружеството „Съвременно изкуство“. От 1931 до 1941 г. е председател на Дружеството на художниците в България, което по-късно влиза в състава на Съюза на българските художници. Участва в общи изложби на тези дружества в България, както и в чужбина (Берлин, Виена, Ню Йорк, Прага).
Димитър Гюдженов умира на 25 август 1979 година в София.

Dimitar Giudjenov (1891 – 1979) was born on 26th January 1891 in Stara Zagora, Bulgaria. Son of the artist Atanas Gudzenov. In 1915 graduated from the Arts Industrial School in Sofia, art of painting, the class of Prof. Tzeno Todorov. At the same time /1913 – 1915/ he had been student at the National School of Fine Arts in Paris, the class of Prof. F. Kormon.
From 1920 to 1933 he had been lecturer at the Academy of Arts in Sofia. After 1925 the main style in the creative works of Gudzhenov became the historic art of painting. His works cover other styles as well – genre painting, portrait, landscape. He regularly participated in the exhibitions of the Society of South Bulgarian Artists, of which he has been fellow-founder, 1911/, the “Modern Art” Society /fellow 1920 – 1927/ and the Society of the Artists in Bulgaria /he has been its chair for the period 1931 -1941/. He took part also in joint exhibitions in Berlin, Prague, Vienna, New York. Gudzhenov is author of the mural paintings and icons in a number of churches in Sofia, Varna, Stara Zagora, Plovdiv. From 1933 to 1945 he worked as artist with the headquarters of the Bulgarian army. He created a gallery of historic figures and numerous genre painting scenes. He deceased on 25th August 1979 in Sofia.

image

За творчеството си Гюдженов е носител на много отличия, сред които: Димитровска награда през 1951 г., сребърен Народен орден на труда през 1966 г. и два пъти орден „Кирил и Методий“ — I степен през 1963 и 1972 г.

Близо девет десетилетия картините на Димитър Гюдженов оформят визуалната представа на поколения българи за историята на нашия народ:

„Превземане на крепост“ (1924)
“Цар Симеон — златният век на българската писменост“
„Цар Симеон пред Цариград“ (1937)
„Български боляри получават данъци в натура“ (1957)
„Хан Тервел и Юстиниян“ (1960)
„Портрет на капитан Георги Мамарчев“
„Хан Омуртаг пред Мадара“
„Петър и Асен обявяват въстанието в Търново“
„Бой за Шипка“
„Хан Аспарух преминава Дунав“
„Бежанци“ (1922)
„Дъжд на фронта“ (1916)
„През Морава“ (1917)
„Телериг“
„Боят при Мека Црев“
„Княз Александър I Батенберг с щаба си наблюдава боя при Драгоман, 10 ноември 1885 г.“
„Крум взема главата на Никифор“

image

„Хан Крум и победените авари“
„Хан Крум пред стените на Цариград“
„Хан Кубрат и синовете му“ (1926), пощенска марка
„Ботевата чета слиза на българския бряг при Козлодуй“ (1949)
„Цар Борис“
„Рилският манастир“
„Оборище“
„Посрещането на генерал Гурко в София“ (1953)
„Коситба“ (1937)
„Жътва“ (1945)
„Първият брой на Работнически вестник“ (1952)
„Боят при Драва-Соболч“ (1953)
„Димитър Благоев редактира в. «Работник» (1892)“
„Боят при Тутракан“
„Из Преображенското въстание…“
„През гробищата“
„Вечер в Стара планина“
„Черепишки манастир“
„Борис в манастир“
„Хвърковатата чета на Бенковски“ и др.