ОСКАРИ – Одри Хепбърн – естественният символ

“Нещо, което Холивуд сякаш зърваше за първи път – неподправеност и чар. Когато кажете Одри Хепбърн, си представяте най-романтичната и естествена жена, която сте виждали на големия екран.”

image

Одри печели всичките 4 най-престижни награди „Оскар“ (за кино), „Еми“ (за телевизия), „Грами“ (за музика) и „Тони“ (за театър), а от 1960 г. със звезда на Холивудската алея на славата в Лос Анжелис

“Майка ми става актриса не за да бъде известна, а за да печели пари. И запази този дух и липса на суета през целия си живот”

На 20 януари 1993 г. Светът на женската естествена красота и световното кино загубва Одри Хепбърн (Audrey Hepburn, род. 4 май 1929 в Белгия). Филмова и театрална актриса, балерина и общественичка, е един от малкото артисти печелили всичките четири най-престижни награди „Оскар“ (за кино, 1954), „Еми“ (за телевизия), „Грами“ (за музика, 1994) и „Тони“ (за театър). От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата.

“Нещо, което Холивуд сякаш зърваше за първи път – неподправеност и чар. Тя успяваше да предаде това усещане и на героините си, които са разпознаваеми дори и сега, след толкова години. Когато кажете Одри Хепбърн, си представяте най-романтичната и естествена жена, която сте виждали на големия екран.” Така описва един от любимите си модели и приятел Одри, самият френски топ-дизайнер Юбер Живанши (Hubert James Taffin de Givenchy, р. 21 Фев 1927).
Двамата се срещат през 1954г., когато Хепбърн си търси облекло за филма “Сабрина”, в който партнира на Уийлям Хо

image

лдъ

н.
Като млада Хепбърн се посвещава изключително на уроците по

image

балет,

преди да реши по-късно да стане актриса. За първи път привлича вниманието с роля в Бродуейската продукция „Джиджи“ (1951).

Получава ролята на принцеса Ана във “Ваканция в Рим” (1953), където партнира на Грегори Пек, за която печели, и наградата на Филмовата академия,

image

и Златен

Глобус. Историята на една отегчена принцеса, която решава да се измъкне от протокола и се вп

image

уска инкогни

то сред улиците на нощен Рим, където обстоятелствата я срещат с американския журналист Джо Брадли.
През 1955 г. Хепбърн получава “Златен Глобус” за филмът “Жена” (Female), който е световен хит, и по това време Одри става и основен еталон в модата.
През 1956 г. играе Наташа Острова във “Война и Мир” по Толстой, където до нея на екрана застават големият Хенри Фонда и съпругът й тогава Мел Ферер, за който се е оженила две годи

image

ни по-рано по в

реме на снимките на Наполеоновата история.
1957 е годината на музикалния филмов дебют на Хепбърн, в “Смешно лице” (Funny Face), където неин партньор е великият Фред Астер.
През 1959 г. по време на снимките на The Unforgiven Хепбърн пада от кон върху една скала, губи бебе в утробата си, и за една година напуска екрана, за да може да има друга бременност. /вижте по-долу цялата автобиография/
Хепбърн се ревръща се в една от водещите холивудски актриси през 1950-те и 1960-те години, и получава още 4 номинации за Оскар. Това са “Златните години на Холивуд”, но и най-трудните да пробиеш.
Ч
Най-добрата ѝ и запомняща се роля е на Холи Голайтли в „Закуска в Тифани“ (1961, на снимката оригиналният постер)

Холи мечтае да се ожени за богат мъж и да има спокоен живот, като в бижутерийния магазин Тифани. И тя закусва замечтана пред неговата витрина. В нейната сграда се нанася млад писател, с който завързват стр
анно приятелство.

Сред емблематичните ѝ роли е
и на Илайза Дулитъл в музикалния филм „Моята прекрасна лейди“ (1964), който разказва историята за професора по фонетика Хенри Хигинс (Харисън), който се обзалага, че ще преобрази момичето с обикновен произход Илайза Дулитъл (Хепбърн) така, че да изглежда като истинска лейди от висшето общество, само като промени нейния провинциален акцент на произношение.
Филмът е големият победител на 37-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“, където е номиниран за отличието в цели 12 категории, печелейки 8 статуетки, в това число за най-добър филм. Продукцията е удостоена и с два „Златни глобуса“. Хепбърн не получава номинации за изпълнението си поради факта, че песните, които изпълнява, са дублирани

image

от друга актриса.

„Винаги“ (1989) е романтична драма, режисирана от Стивън Спилбърг и с участието на Ричард Драйфус, Холи Хънтър и Джон Гудман. Този филм е и последното участие на Одри Хепбърн.

Майка ми става актриса не за да бъде известна, а за да печели пари. И запази този дух и липса на суета през целия си живот” – Лука Доти.

image

Одри Кейтлийн Ръстън, се ражда в Иксел/Енсене, община в района на Брюксел, Белгия, като единственото дете на англичанина Джоузеф Виктор Антъни Ръстън и неговата втора жена — бившата баронеса Елла ван Хеемстра — холандска аристократка и дъщеря на бившия губернатор на холандска Гвиана. Бащата на бъдещата актриса по-късно прибавя към името си и фамилията на своята баба Кейтлий Хепбърн (по майчина линия) и фамилията му става Хепбърн-Ръстън. Тя има двама полубратя от страна на първия брак на майка ѝ за холандски благородник, Джонкър Хендрик Густаф Адолф Куарлс ван Ъфорд. От страна на баба си Кейтлий Хепбърн Одри е потомък на самия английски крал Едуард III.

Самата работа на Джоузеф Ръстън като служител в британска застрахователна компания означава, че семейството често е на път към Брюксел, Англия или Холандия. Между 1935 и 1938 г. Хепбърн посещава частна девическа академия в Кент, съвсем скоро след развода на родителите ѝ и заминаването на баща ѝ, симпатизант на фашистките идеи. По-късно тя самата назовава този момент като
“един от най-трагичните и травмиращи в живота ѝ”.
Години по-късно, посредством Червения кръст тя успява да го намери в Дъблин; връзката между тях се възстановява и поддържа, а самата Одри го издържа финансово до смъртта му. През 1939 майка ѝ и полубратята ѝ се преместват в дома на дядо си в Арнхем, Холандия. Елла вярвала, че именно “ниската земя” може да се разчита за предпазване от немските атаки. В същото време Хепбърн посещава консерваторията в Арнхем (1938-1945), където се занимава с балет редом със стандартната учебна програма.

През 1940 германците нападат Холандия. По време на войната Хепбърн приема псевдонима Едда ван Хеемстра, изменяйки документите на майка си заради “английското звучене на името”, което се считало за опасно. Това никога не е било законно име. Името Едда е вариант на името на майка ѝ, Елла.

Към 1944 Хепбърн вече е станала професионална балерина. Тя тайно танцувала пред групи от хора, за да събира пари за Холандската съпротива. По-късно тя ще каже,че “най-добрата публика, която някога съм имала, не издаде и звук в края на представлението ми”.

След пристигането на Съюзническите сили и началото на битката за Нормандия, положението на окупираните от Германия се влошава. По време на Холандската криза в мразовитата зима на 1944 германците конфискуват дори крайно ограниченото количество храна и топливо за собствени нужди. Без топлина в домовете си и храна, хората гладували и измирали по улиците от режещия студ. Хепбърн, както и много други, прибегнала към приготвянето на брашно от луковици на лалета, за да пече сладкиши и бисквити. Арнем е опустошен по време на Съюзническите бомбардировки, част от военната операция Маркет Гардън. Чичото и братовчедът на майка ѝ са застреляни пред самата Хепбърн като участници в местната съпротива. Полубратът ѝ, Иън ван Ъфорд, прекарва известно време в германски трудови лагер. Страдаща от недохранване, Хепбърн развива остра анемия, дихателни проблеми и множество отоци.

През 1991 Хепбърн споделя:”Имам спомени от това време. Не веднъж бях на гарата и виждах вагоните с евреи, които щяха да депортират, гледайки всички тези лица, подаващи се отгоре. Спомням си много ясно, едно малко момче, което стоеше с родителите си на перона, много бледо, с много светла кожа и коса…То носеше палто, което беше твърде голямо за него, и се качи на влака. Бях дете, наблюдаващо друго дете.
Хепбърн забелязва и доста прилики между себе си и Ане Франк, еврейско момиче на нейната възраст, живущо в Холандия през 2СВ, чийто дневник е публикуван след края на войната. А Ане умира в концентрационния лагер Берген-Белзен.
“Бях на същата възраст като Ане Франк. И двете бяхме на по 10 години, когато войната избухна, и на 15, когато тя свърши… Прочетох я — и тя ме съсипа… Никога вече не бях същата — толкова много ми повлия тази книга,” разказва по-късно Хепбърн.
Като един от начините да прекарва времето си, Одри Хепбърн рисува. Някои от работите ѝ като дете могат да се видят и днес.

През 1952 г. Хепбърн е сгодена за младия Барон Джеймс Хенсън, който познава от времето, когато играе балет в Лондон, и казва, че се “влюбила от пръв поглед”. След като е фиксирана датата на сватбата и роклята е готова, Одри се отказва в последния момент, заради кариерата, като заявява, че “ако се жени, то трябва наистина да бъде  енена”.
Пак през 50-те тя се среща с Майкъл Бътлър, бъдещият продуцент на филма “Коса”.
Тръгва приказка за връзка и с Грегори Пек, но и двамата отричат.
По време на снимките на “Сабрина”
(Sabrina) през 1953 г. Хепбърн създава романтична връзка с вече жененият Уийлям Холдън, като се надява тя да се ожени за него и да има деца. Но това не се слупва, след като Одри разбира, че Уийлям има васектомия (vasectomy).
Същата година Хепбърн се запознава с американския актьор Мел Ферер, който съ-продуцира с Грегори Пек постановки в La Jolla Playhouse Summer Theatre в Калифорния. Ферер й предлага роля, тя се съгласява и в началото на 1954 г. започват репетиции. След осем месеца съвместна работа, срещи и влюбване, на 25 Септември 1954, двамата се женят, преди да започнат да снимат заедно “Война и Мир”.
На два пъти Одри не може да роди от Мел, първият през 1955 г. През 1959 г. по време на снимките на The Unforgiven Хепбърн пада от кон върху една скала, губи второ дете, и за една година напуска екрана, за да може да има друга бременност. На 17 юли 1960 г. се ражда синът й Шон Хепбърн Ферер.
Въпреки публикациите в пресата да твърдят, че този брак не е вечен, Хепбърн заявява, че “са неразделни и щастливи” с Ферер.
Следват още два аборта на Хепбърн (1965,1967), които не се коментират. След 14 години брак двамата се разделят на 5 декември 1968г.

Само след малко повече от месец, на 18 януари 1969 г.  Одри се жени за италианския лекар психиатър Андреа Доти. С него се е запознала още предишната година през юни, когато Одри заминава на круиз, и се влюбва в него по път за Гърция. Тя се надява да има още деца и възможно да спре да работи. Забременява началото на лятото с.г. и на 8 февруари 1970 г. с цезарово сечение ражда син на Андреа – Лука Доти. Хепбърн прави още един неуспешен опит за дете през 1974 г.
Одри завързва романтична връзка с актьорс Бен Газзара (Ben Gazzara) по време на снимките на филма “Кръвна връзка (Bloodline).
През 1982 г. Хепбърн приключва семейството с Д-р Доти, след 13-годишен брак.
Одри заявява, че и двамата й сина са “достатъчно голями, за да живеят със самотна майка”.

“Майка ми става актриса не за да бъде известна, а за да печели пари. И запази този дух и липса на суета през целия си живот”, казва в интервю за вестник “Гардиън” пък синът й Лука Доти.

image

През 1981 г. Хепбърн е поканена на специална среща с президента Роналд Рейгън в Белия дом.

От 1980 г. Хепбърн започва връзка с холандския актьор Робърт Уолдърс  от скоро останал вдовец от актрисата Мерле Оберон. След като приключва с Андреа Доти през 1982г., Одри се мести да живее с Робърт, но никога не се женят. А през 1989 г. признава пред Барбара Уолтърс, че е била много щастлива с Робърт.

През 1988 г. тя става специален посланик на UNICEF. Кауза, на която тя се отдава безрезервно и въпреки болестта си на по-късен етап не спира да подкрепя.
След завръщането си от Сомалия в Швейцария през септември 1992 г., Хепбърн получава болки в корема и се консултира с местни специалисто. Отговорите не я задоволяват и тя пристига в Лос Анжелис, където на 1ви ноември й намират много рядък вид рак     “pseudomyxoma peritonei (PMP)”. Метастазите са сериозни, правят операция и химио-терапия, които не помагат.
Близките й решават да я приберат у дома в Швейцария за последна Коледа.
Но тя не може да пътъва в нормален самолет. Тогава нейният приятел дизайнерът Юбер Дю Живенши взима частният реактивен самолет на известната аранжьорка на градини и цветя (вкл.Розовата грaдина на Белия дом) Рейчъл Мелон, пълен с цветя.
През нощта на 20 Януари 1993 г., Одри Хеобърн умира в съня си от рак.
След смъртта на Хепбърн актьорът-легенда Грегори Пек застава пред камерите, и през сълзи рецитира любимата поема на Одри “Безкрайна любов”.