Българин “живо съкровище” пече най-чистият хляб на Планетата (+видео)

Богдан Богданов пече с жива мая от изворна вода, без никакви подобрители и консерванти, и е признат от ЮНЕСКО

ЛЮБОПИТНО ЗА ХЛЯБА

Богдан Богданов бе обявен от ЮНЕСКО за “живо съкровище” след като разбраха, че пече най-чистият хляб на Планетата.

Младия и амбициозен икономист от Стара Загора, напуснал професията си, за да се посвети на автентична древна рецепта в малка пекарна.

Богданов разказва, че използва жива мая, която сам приготвя, с изворна вода, без никакви подобрители и консерванти.

“Живото съкровище” Богдан разказва, че след като налее изворна вода в ръжено брашно, по този начин бактериите започват да се размножават чрез млечно кисела ферментация. След това маята трябва да стои на топло място, за да ферментира.

Изпеченият хляб с такава мая може да стои цял месец, без да изсъхне и без да промени своя вкус. Затова в миналото нашите прабаби месели само веднъж седмично, и вкусът и състоянието на питките се запазвал цели 7 дена. Сега това се постига само с консерванти.

Рецептата не е случайно нашенска и нова, така по този начин древните българи получавали своята мая за хляб.

Богданов има още по-голяма амбиция от уникалните резултати с древната рецепта – иска да намери и стара пещ. Сега той пече в модерна фурна, която дневно произвежда само по 70 хляба с отлично качество, такова, каквото ние не познаваме.

Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCО) откри и обяви за живо наследство младия предприемач, който с огромен ентусиазъм поддържа старите уникални български, та дори Световни традиции.
ВИДЕО
Богдан Богданов прави хляб по рецепта на предците ни

ИСТОРИЯ НА ХЛЯБА 

Приготвянето на хляб е едно от най-старите занимания, а самият хляб – един от най-старите продукти в човешката история. Първите сведения са от късната епоха на Неолита. Първите хлебни изделия са най-вероятно под формата на изпечена зърнена каша, приготвена от едросмляно зърно и вода. Вероятно те са приличали на съвременните индиански царевични или индийската инджера.

Съхраняването на брашна и жито в големи количества води до появата на стратегически зърнени резерви – житници. Една от теориите за създаване на първите урбанистични селища и градове е именно появата на житниците. Още преди 3000 години в древен Египет са създадени първите мелници и хляб се приготвял и в домовете. По-големи хлебопекарни имало само в двора на Фараона и в близост до пирамидите (за изхранване на работниците). В тях хлябът се правел само от роби, а бухналият хляб е открит именно от тях, след случайна спонтанна ферментация на тестото. Заквасването довежда до появата на различни видове теста и съответно на различни видове хлебни изделия. В Древна Гърция писателят Атеней описва различните видове хляб. Хлебопризводството става обществен занаят едва в разцвета на Римската империя, когато се появяват и първите обществени пекарни.

В Средновековна Европа хлябът предимно е ръжен и става основна храна.

Нарязаният хляб се появява през 1928 година, когато Ото Фредерик Роведер изработва машина, която не само реже хляба, но и веднага го опакова, за да не се разваля или изсъхва. Друга революционна придобивка е механизирането на ферментацията през 1961 г.

В продължение на векове белият хляб се свързва предимно с богатата, привилегирована класа, докато черният хляб се свързва с бедните. През 20-ти век обаче са открити високите хранителни качества на черния (особенно на ръжения) хляб и той става предпочитан в много среди, защото е по-здравословен. Днес към хляба често се прибавят различни химически вещества – или за да се съкрати времето за ферментация, или за да се запази свежестта на хляба за по-дълго, за по-добра горна и долна кора, за подобряване формата му и много други.

На фона на съвременния “химически” хляб българинът Богдан Богданов, по автентична древна рецепта, пече най-чистият хляб на Планетата.

Думата хляб по всяка вероятност произлиза от праславянска дума *xlěbъ, заимствана от протогермански език *xlaiƀaz. Вероятно от тази дума произлизат и съвременните думи на всички славянски езици, както и производните в езиците на балтийските народи.

В много култури хлябът представлява метафорично описание за потребностите на народа и постигането му на благоденствие.

Най-популярната квота за хляба, като символ, е смесеният с власт римски политически израз “Хляб и Зрелища”, благодарение на прилагането му в действителност редица владетели са се задържали на върха.

За българите и славянските култури най-популярен е изразът „Хляб и Сол“, и описва гостоприемството на населението, заложено в символизиране на чистотата на хляба и Християнското, най-вече Православното примирение за достатъчното малко за живот.

Популярна е обаче, и като “Карам го на хляб и сол”.

ПОПУЛЯРНИ КВОТИ ЗА ХЛЯБА

• Черен хляб – символ на бедност и принизеност. Пример: „Омръзна ми да бъда черен хляб“ – Омръзна ми да съм беден (потиснат).
• Хлябът като символ на получаване на прехрана от професия, работа, труд. Пример: „Изкарвам си хляба.“ – Работя, упражнявам някаква професия, трудя се.
• Хлябът като синоним на потенциала. Пример: „Има много хляб в тази работа.“ – Тази работа е много благодатна.
• Тесто – символ на потекло. Пример: „Искам да се оженя за жена от добро тесто.“ – Искам да се оженя за богата жена (жена от добро потекло).
• Топъл пресен хляб – символ на атрактивност и желаност. Пример: „Продаваше се като топъл хляб“ – Продаваше се много добре.

• 

  Хлябът вървеше с пържоли, по-късно … обратното

• “Час по-скоро да приберем хляба на народа в АПК” – лозунг от Соц-България
• “Всеки хлеб бомба, всяко кебапче – куршум в сражението срещу световния империализъм!” – надпис в
  в кебапчийница преди 1989 г.