Зума има тежката дума – Христо Бонев

Единственият футболист от извънстоличен отбор, който е ставал №1 на България, и то три пъти

Кой не е слушал за Зума и неговата дума, и системата 4-4-2 във футбола?
Един от най-големите български футболисти за всички времена Христо Бонев е роден на 3 февруари 1947 г. в Пловдив. Носи прякорът си Зума от детските години, още преди да излезе на “зеления килим”.
“Този прякор го измисли брат ми. Според него като малък постоянно съм бръмчал насам-нататък. Викаше ми: Стой мирен, ти си като бръмбарчето Зум,” споделя Зума пред “24 часа”
На стадиона за първи път го завежда именно неговият брат.
“Живеехме на ъгъла на Френския колеж, сегашния стадион “Христо Ботев”. Често ходехме да наблюдаваме тренировките там. Един ден, бил съм някъде на 9 години, стояхме с брат ми отстрани и гледахме двустранна игра на юношите,” разказва Бонев.
“И понеже един футболист не достигаше, треньорът им – бате Косьо Енчев, се огледа за някого от нас да попълни състава. Тогава отвън му извикаха: Вземи Зумчето, Зумчето да влиза, и така се появих за едно мачле. Разликата във възрастта бе огромна, но сигурно бате Косьо е видял нещо у мен, защото ме покани да ходя на тренировки с най-малките в “Ботев”, които ми бяха набори,” обича да си спомня Бонев.

През 1963 г. започва да играе за “Локомотив” в града на тепетата.
Играта на “Великолепната 8-ца” се отличава с перфектна техника в движение, дрибъл, пас и отличен удар, неповторим организатор и мотор на отбора, в който играе.

Футболистът № 1 на България (1969, 72, 73 г.) има общо 98 мача за Национала, в които 42 пъти е капитан, и е отбелязал 48 гола, с което е голмайстор-рекордьор за “лъвовете” заедно с Димитър Бербатов. Бонев е единственият от извънстоличен отбор, който е ставал футболист №1 на България, и то три пъти, което може би никога няма да
се повтори.

На Световното през 1970 в Мексико, един от най-добрите халфове на България играе в 3 мача и вкарва гол срещу Перу. Тогава на терена са други вечни родни звезди, като Шаламанов, Аладжов, Пенев, Жеков, Якимов, Дерменджиев, Гайдарски, Жечев, Гаганелов, Никодимов, Марашлиев и Аспарухов.
Двубоят с Перу ще остане в историята като най-злощастната ни загуба на световно първенство. Двубоят се играе на паметната за всички българи дата 2 юни.  Срещата започва в бавно темпо и Динко Дерменжиев (роденна същия ден – 2 юни) открива резултата в 13-та минута – 1ят гол на Мондиал 1970. Пет минути след началото на втората част Христо Бонев бележи 2ри гол след пряк свободен удар.
Началото на края обаче започва само минута по-късно, когато “инките” намаляват резултата. А след пет минути възстановяват равенството. За българите психологически срив и ужасно много грешки, за се стигне до пълен обрат с 2:3, след като Кубиляс минава през цялата ни защита.

WC 1970 Peru vs. Bulgaria 3-2 (02.06.1970)” on YouTube

“Кой не е завиждал на Аспарухов?”, казва Бонев за колегата си капитан от “Левски”

“Аз, отидох по-малък в националния отбор. Гунди беше свястно момче, много интелигентно и привличаше хората. Много често с него бяхме в една стая. Даже имаме снимка с него, на която играем шах, а нито аз, нито той знаехме как се играе,” споделя Зума.

През 1974 във ФРГ Бонев участва пак в 3 двубоя, като в състава вече са и други “великани” с трибагреника, Зафиров, Величков, Войнов, Начко Михайлов, Денев, Панов и Ивков.
Двукратният световен шампион е фаворит, но Христо Бонев извежда България напред в 75-та минута, много близо до 1ва победа на Мондиал, която дори ще ни класира напред, но минута преди края Павони изравнява.

WC 1974 Bulgaria vs. Uruguay 1-1 (19.06.1974)” on YouTube

По онова време майсторът на свободните удари личи със своите 181 см и 88 кг.
Христо Бонев завинаги ще остане в историята с гола си в последния му мач за националния отбор на 25 април 1979 г. срещу Аржентина (1:2), като гости в Буенос Айрес. Бонев започва с победа на “зеления килим”, като гост в дебюта си за националната гарнитура на 22 март 1967 г. срещу ФРГ 0:1 в Хановер.
Включен е в идеалния отбор на 30-десетилетието (1944-1974 г.). Участва в прощалния мач на Лев Яшин през 1971 г. в Москва.
Христо Бонев държи рекорда – за най-много мачове с капитанската лента в Национала, и е единственият от провинцията, който цели 8 години е бил капитан.

На родна почва Христо Бонев играе като халф за Локомотив (Пловдив) (1963-67, 1968-79 и 1982-84), ЦСКА (1967-68) и АЕК (Гърция) (1980-82).
Христо Бонев е първият, който разчупва забраната за наши футболисти да излизат на Запад по време нс Социализма.
През 1972 г. собственикът на “Юве” Джани Аниели обявява пред шефовете на Бонев, че е готов да даде близо 3 милиона долара, ако отиде за 2 години да играе в “Ювентус”, но те не го пускат.
Същото се случва и с офертата за 1 мил. Долара на американския “Космос” през 1978г., където вече е отишъл да играе Франц Бекенбауер, но ЦК на БКП го спира. Партията спира Зума и от продажба в аржентинския  “Бока Хуниорс” за 2 милиона долара с договор за 2 години. Само след десетина месеца по-късно го продават на гръцкия АЕК само за 150 000 долара.

Бонев е носител на Купата на Съветската армия през 1983 г. с Локо (Пд). Вицешампион през 1968 с ЦСКА и през 1973 г. с “локомотивите”.
Бронзов медалист през 1969 и 1974 г. Пловдивската гарнитура. В “А” група има 410 общо мача. От които 404 за Локо(Пд), 6 за ЦСКА. Бележи 185 гола (180 за Локо (Пд) и 5 за ЦСКА). За купата на УЕФА има 14 мача и 6 гола за Локомотив (Пд).
Носител на купата за индивидуално спортсменство през 1976 г. Заслужил майстор на спорта от 1967 г.
Бенефисът на Бонев е на 16 септември 1984 г. в Пловдив, когато идват редица звезди като Боби Мур, Волфганг Оверат, Ян Томашевски, Зигфрид Шолтишик, Ференц Бене, а треньори са Щефан Ковач и Райко Митич. Гост е и Лев Яшин. (Вижте видео)

Прощален мач на Христо Бонев, 16 септември 1984 г. on YouTube

Христо Бонев завършва ВИФ и треньорската школа в Кьолн.
По-късно става треньор на Локомотив (Пд), Пом-треньор на националния отбор (1987–88), на гръцките отбори Панатинайкос (1988-90, шампион през 1990), Лариса (1990-93), Йоникос (1993–94), на Апоел от Кипър (1994-96).
Сезон 1982/1983 г.г. е един от най-драматичните в историята на Локомотив (Пд). Това е първенството, в което черно-белите получават голямата си легитимация, спечелвайки Купата на Съветската армия. Трофеят по това време е считан за втори по значимост след шампионската титла. Триумфът на 1 юни 1983 г. на Христо Бонев и компания нарежда пловдивчани сред най-големите. До този момент Локо е симпатичен отбор с едно 2ро и две 3ти места, но във витрината си няма Купа.

От 1996 до 1998 г. е начело на националния отбор, като го класира за Световното първенство през 1998 във Франция, а от 1997 до 1998 г. е и треньор на Локомотив (София).
Под ръководството на Христо Бонев България игра за последно на световно първенство.

От този период е най-гръмкият му скандал, именно с Христо Стоичков, който го нарече “Господин Никой”.
“Аз от малък го познавам него. Като характер той е много добро момче. Има голямо сърце. Фактът, че той е най-успелият футболист, фактът, че целият свят го познава, е показателен,” разказва Зума пред в-к “24 часа”. “Знаех го какъв тиквеник е понякога и сега си признавам, аз тогава го чаках да дойде. Надявах се да го направи, защото го исках в отбора. Но много от тогавашните играчи не го искаха, въпреки че на световното в САЩ той ги носеше на гърба като раница. Ако не беше Стоичков, никога нямаше да има 4-о място. И досега често се шегуваме с него как тогава се разбрахме двамата. Не мога да не му простя. Той тогава си позволи да каже неща, които веднага след това е съжалил, че ги е изрекъл,” споделя Бонев през 2012 г.

От тогава е и мнението му за други треньори на Национала. Зума изразява положителното си отношение към Любо Пенев, и казва, че е “доволен, че изгониха Лотар Матеус, защото, където и да отиде, е като на почивка”.
Зума е един от първите, които обявиха война на БФС и Боби Михайлов.

През 2000 г. е начело на германския Заксен. В момента е спортно-технически директор на Локомотив (Пд).

“Ожених се доста млад – на 20 години, разказва Бонев пред в-к
Вестник „Златна възраст”.
“На 14 февруари 1967 г. се взехме с жена ми Ема, но тогава не знаехме, че денят е Свети Валентин.”
Днес Зума нарича съпругата си “моят пътеводител”. Докато все още бил на терена тя му била негов мениджър, и му определя режима на хранене. Боневи имат двама сина, с които Христо е горд. Сега има и трима внука. От големия ми син се роди Христо Бонев-младши, от малкия син – внучките Ема и Юлия.

Христо Бонев-младши обаче едва ли ще го наследи във футбола. “Преди години го заведохме с баща му на “Лаута” при треньора Недялко Стамболиев-Джеки, който отговаряше за децата. Още на първата тренировка бяхме се скрили в едни храсти, защото малкия Христо не искаше да го гледаме. След тренировката и двамата с баща му паднахме от смях. Прибрахме го вкъщи и не му дадохме повече да се занимава с футбол”, разказва Зума и добавя, че момчето се интересува от други спортове.

Зума има тежката дума … 4-4-2 on YouTube

През 2007 Христо Бонев е награден от Георги Първанов с орден Стара планина първа степен „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта“ и във връзка с неговата 60-годишнина.