Освобождението на София – 4 януари 1878 (+ видео)

Ген. Гурко влиза в София и с чудотворната икона на Света Богородица – “Радост на всички скърбящи”, която и до днес е в Митрополитски храм “Света Неделя”

Защо България винаги ще бъде сателит – как реши 10-тата поред война м/у двете Империи – Руската и Османската, и каква беше сделката с Великите Западни сили, която накълца Родината 

На 4 януари всяка година се отбелязва годишнината от Освобождението от турско робство на Столицата на България – София

През 1878 г. в мразовития, но съдбовен ден, когато в София влиза ген. Гурко, от Русия пътува заедно с водените от него воини и една икона, копие на чудотворната икона на Света Богородица – “Радост на всички скърбящи”. И днес, вдясно от централния вход на софийския Митрополитски храм “Света Неделя”, тя утешава вярващите.

След падането на Плевен на 10 декември 1877 г.,  Йосиф Гурко командва тежкия зимен преход към София през Стара планина. На 27 декември 1877 г. Сюлейман паша установява главната си квартира в София. На 3 януари 1878 г. Осман Нури паша започва да се изтегля от София. Опитът да се запали градът е осуетен с помощта на чуждестранните консули, които вече имат планове за по-нататъшните си геополитически интереси на Балканите.

На 4 януари ген. Гурко превзема София, като разтромява армията на Осман Нури паша. Следва последното поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превземането на Одрин, с което на практика е сложен край на Руско-турската война (1877-1878), която е 10-тата между двете империи – Руската и Османската. Войната се възприема и е наречена Освободителна, тъй като довежда до освобождаване на част от българите от Османската империя и създаването на Третата българска държава. 

Думите на Генерал Гурко са:

„Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват партина през преспите и чудовищния студ“.

Помощта на българите за победата на действуващата Руската армия над войските на Османската империя се оказват решаващи за победата на Русия в така важната за тях стратегическа война за техните геополитически интереси. “Интерес клати феса” и на западните държави, т.нар. Велики сили. /ПО-ДОЛУ ЧЕТЕТЕ КАК СЕ СЛУЧВА ТОВА/

Годишнината от навлизането на руските войски под предводителството на генерал Йосиф Владимирович Гурко в София винаги се отбелязва тържествено от Столична община, граждански сдружения, представители на българското духовенство, институции и граждани.

Отслужва  се  благодарствен молебен  в храма „Света Неделя” в памет на жертвите в Руско-турската освободителна война, както и за освобождението на град София. Провежда се литийно шествие от църквата до паметника на Цар Освободител.  Шествието винаги е съпроводено с празнично биене на камбаните на централните софийски храмове, а пред Паметника  на българския опълченец се организира празнична програма. Паметникът на опълченеца се намира зад Военния клуб – там, където някога са били турските казарми и в тях е бил държан Апостолът на свободата Васил Левски, а след Освобождението се настаняват първите воини на новосъздадената българска армия – Опълченците на Шипка и героите от Шейново.
През 2015 г. празничната програма е подпомогната от Сдружение на приятелите на Русия “Александър Невски” и Фондация “Героите на България”. В нея взимат участие актрисата Красимира Кузманова, вокалната формация “Юлангело” и Софийското дружество “Традиция”.

Освобождението на София, 1878 – The Liberation of Sofia in 1878 (видео – 5 минути София)

След България Руската армия е само на 20-на км от Цариград – победата е пълна. Великобритания е силно притеснена и изпраща в Мраморно море боен флот, който да предотврати превземането на османската столица и окончателното ликвидиране на Османската империя. Най-вече под натиска на Великите сили на 19 ст.вр./31 януари 1878 г. Русия сключва с Османската империя Одринското примирие, а не КАПИТУЛАЦИЯ. На 19 февруари ст.вр./ 3 МАРТ Русия и Османската империя подписват предварителния Санстефански договор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост, НО НЕ И България! На наша територия се създава автономно трибутарно княжество. Санстефанският договор между Русикия император и Султана предвижда да се възстанови Българската държава на широка етническа територия. Дава и теоретична независимост под протекцията на Русия и намаляването на европейска Турция до тясна ивица територия. Великите сили не позволява това да се случи. Целта е да не се позволи на Русия да разшири сферата си на влияние до Средиземно море.

Още повече, недоволни от засилването на руското влияние на Балканите, няколко месеца по-късно Великите сили предизвикват преразглеждане на договора на Берлинския конгрес. Берлинският договор от 1/13 юли 1878 между Великите сили и Османската империя, който се състои от 64 члена и тотално унищожава разпоредбите от Сан Стефано. В началото на 1879 е потвърден с Цариградския договор между Русия и Османската империя.

В резултат, в последвалите години стотици хиляди губят живота си в преследване на погребани национални въжделения в балканските войни или биват прокудени от родните си места, а в годините до пълно освобождение, милиони живеят под терора и произвола на Османската империя.

Берлинският договор става основа не само за международното положение на Балканите през следващите три десетилетия, а и стои в основата на повечето политически и човешки проблеми на Балканите и до ден днешен. Балканите, в т.ч. България се превръщат във възел от международни противоречия. Новата история доказва незавидното положение и зависимост на малка България – с падането на комунизма, членството в ЕС и НАТО, 100% енргийна зависимост от Русия, голямата емиграция от страната. И най-накрая, но не и последно – големите измами и делавери, винаги с “външно” участие. Но и самата психология и начин на работа и живот на българите.

• ”Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие)….
  • България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.

   – Константин Иречек 

КОЙ Е Генерал Гурко?

Йосиф Владимирович Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в село Бурнейко /Русия /. Той се отличава със службата си по време на Руско-турската война (1877-1878). Командва Предния отряд на руската армия на Балканите, който в първите дни на войната установява контрол над проходите в средната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд /командир ген-майор Валериан Дерожински /. Превзема Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград. След прехвърлянето на османски подкрепления – корпуса на Сюлейман паша, Йосиф Гурко отстъпва през  Шипченския проход в Стара планина. През октомври 1877 г. е назначен за командващ кавалерията. Превзема Телиш и Велико Търново и участва активно в прекъсването на снабдителните линии на обсадения Плевен. Командва превземането на Горни Дъбник и Враца, а в средата на ноември и на стратегически важния град Орхание (днес Ботевград).
След падането на Плевен през декември Йосиф Гурко командва тежкия зимен преход към София през Стара планина. Той превзема София, нанася последно поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превзема Одрин, с което на практика е сложен край на войната.