Новини

Родолюбието събра български журналисти от 20 държави в София – Х-та поредна световна среща

by  •  • 0 Comments

 

Максим Минчев, ген. директор на БТА, президентът на Р България Росен Плевнелиев, кметът на София Йорданка Фандъкова и академик Дончев на първи ред в залата на Военния Клуб в столицата. Фото: Евгени Веселинов, bulgarica.com

Максим Минчев, ген. директор на БТА, президентът на Р България Росен Плевнелиев, кметът на София Йорданка Фандъкова, академик Антон Дончев и шефа на СЕМ Георги Лозанов на първи ред в залата на Военния Клуб в столицата по време на откриването на Х-та поредна Световна среща на българските медии от целия свят. Фото: Евгени Веселинов, bulgarica.com

Президентът Плевнелиев открива и зове медиите за толерантност – вицето Попова брани добродетелите

Актьорът Христо Мутафчиев с монолог на Стефан Стамболов, 11-годишната талантлива цигуларка Лора Маркова вдига гостите на крака

Сред присъстващите на откриването бяха  множество влиятелни личности в съвременна България, имена от културата, писатели и художници, както шефове на български медии в престижния Централен военен клуб, който е една от който е една от културните икони на София

20 октомври 2014 г. “Родолюбие в глобалния свят” е темата на Десетата световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция /БТА/ и Асоциацията на българските медии по света /АБМС/, в която за 10-ти пореден път е поканена и медията на сънародниците ни в Калифорния – bulgarica.com.

X-та св. среща на българските медии бе официално открита днес от президента Росен Плевнелиев във Военния клуб в София и ще продължи в Столицата на България и в Западните покрайнини на Сърбия до 22 октомври. В събитието участват над 50 представители от 20 държави, както и колеги от най-влиятелните национални медии.

 “Родолюбието в глобализиращия се свят върви ръка в ръка с толерантността”, заяви Плевнелиев. “Много е важно да се показва доброто, малките победи на човека,” добави презиентът на Р България.

“Българската журналистика зад граница можем да намерим на 6 континента и продължава да живее, като обслужва една мощна българска диаспора от близо два милиона души, която има и сериозно влияние върху икономиката на страната, а както се видя само преди дни, има и пряко значение върху изборите у нас”, отбеляза Максим Минчев, ген. директор на БТА. в уводните си думи по време на откриването на Х-та родна медиийна среща.  Минчев е един от основните “виновници” за да се случва единственото реално събитие в историята на българската емиграция, което събира наши сънародници от цял свят и поема техните разноски по престоя, т.г. вече за 10-ти пореден път. Състоялите се от 2005 г. до днес 9 срещи бяха в София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна и Бургас, Виена, Амстердам, Букурещ, Пловдив и Велико Търново. Медийното събитие, организирано от държавната информационна агенция е изцяло на собствена издръжка и е подпомагано от бизнеса, като за да се случи за 10-ти път става възможно след подкрепата на ЧЕЗ, “Райфайзенбанк”, “Софарма” и “Трейс Груп Холд”.
“Когато преди 10 години в София се събрахме за първи път, едва ли сме били толкова големи оптимисти, че ще има и 10-та среща, не сме и очаквали, че този проект във времето ще се развива и ще стигне до такъв етап, че всички ще се нуждаем от него. Кой е очаквал, че вече над 150 медии ще поддържат българската културата и езика ни извън граница,” заяви ген. директор на БТА.

В началото на срещата актьорът Христо Мутафчиев изпълни монолог на Стефан Стамболов. Гостите на форума бяха поздравени от 11-годишната талантлива цигуларка Лора Маркова. Сред присъстващите на откриването бяха  множество влиятелни личности в съвременна България, между които кметът на София Йорданка Фандъкова и председателят на Съвета за Електронни Медии (СЕМ) Георги Лозанов. Събитието уважиха и имена от културата, между които както авторът на “Време Разделно” академик Антон Дончев, писатели и художници. Шефове на български медии също заеха места в залата на престижния Централен военен клуб, който е една от който е една от културните икони на София. Строежът на клуба е започнал през 1895 г. и сградата е завършена цялостно през 1907 г.

“През последните 25 години постигнахме много, защото избрахме посока, която ще следваме, но загубихме нещо много ценно – ориентирите си и рецепторите си за това що е родолюбие и има ли то място в глобалния свят.” Това заяви вицепрезидентът Маргарита Попова по време на дискусията “България на бъдещето. Стратегия за българите в чужбина” по време на първия работен панел в рамките на Х-та св. среща на българските медии.

“Загубихме родолюбието си, защото се унесохме в разговори за галопираща икономика, която много лесно надхвърли националните граници. Това даде повод на някои политици на високо ниво, на европейско ниво да забравят да говорят по-често за духовността, за добродетелността, за добросърдечието, за това, че мощта на една нация се измерва с интелектуалния потенциал,” отбеляза вицепрезидентът. Според г-жа Попова “сме забравили да се грижим за духовното и да се посветим на децата си чрез възпитание в духовното”. 

“Предимствата ще бъдат за всички общности зад граница, ще държим гореща жаравата на тяхната надежда, че огнището тук е запалено и гори и има кой да мисли за тях” – така вицепрезидентът образно обясни някои от ползитер от приемането на стратегията за българите в чужбина и напомни, че “разговорите са започнали още през 2011 г., а в работата по документа активно са се включили представители на българските общности зад граница”.

Другата “добавена стойност” ще бъде да накараме институциите тук да си сътрудничат, коментира Попова. Ще активизираме чрез изпълнение на стратегията чрез програми работата на дипломатическите ни представителства зад граница, отбеляза още тя.

На въпрос на bulgarica.com за това защо президентът Плевнелиев не е подписал създаването на отделен Избирателен район за българите в чужбина, тя отговори, че “той не е можел да направи това, а парламентът”. На друг въпрос за работата на дипломатите ни, реплика на нейните думи, че “дълбаем бразди” и че “ще бъдат подпомагани инициативите на българските общности “зад граница”, г-жа Попова заяви че това е заложено в стратегията и се съгласи с изразеното наше мнение, че посоката на инициативите трябва да бъде точно обратната. Т.е. инициативите да идват от дипломатите, държавата, а да бъдат подпомагани от българите “зад граница”. Г-жа Попова добави, че е “крайно време дипломатите ни да спрат да бъдат статични в процеса на изграждане на имиджа на България” и да се чака следващият мандат.