ФОНДАЦИЯТА в Лос Анжелес пише историята на Българската Поп и Рок Музика (видео и снимки)

ФОНДАЦИЯТА в Лос Анджелес - на сцената звъняха трите акустични китари на Иван Лечев (вокал, китара, цигулка -

ФОНДАЦИЯТА в Лос Анджелес – на сцената звъняха трите акустични китари на Дони, Иван Лечев (ФСБ) и Славчо Николов (БТР). На барабаните забиваше Венко Поромански (екс-група “Те”). Мястото на петия член на бандата Кирил Маричков, който бе останал в София поради здравословни причини, бе заето от Владимир Тотев на йониката. Фото: Евгени Веселинов, BulgariCA.com

АНТОЛОГИЯ НА ЗВЕЗДИТЕ

Уникална Музика от Уникални Музиканти

28 септември 2014 г. Може ли българин да види “на живо” историята на българския рок и популярна музика в Лос Анжелес, или поне част от нея – възможно ли това? Да, и още как, ако пред теб застанат едни от легендите, едни от най-добрите музиканти и в момента, решили, че могат да го направят, и че хората го заслужават. Уникален шанс за всеки българин в Ел Ей, а и не само – общо 18 концерта за цялото турне в целите САЩ, да видят “на живо” едни от звездите на Българската Поп и Рок Музика.

Валди Тотев на сцената в Ел Ей с ФОНДАЦИЯТА. Фото: Евгени Веселинов, BulgariCA.com

Валди Тотев на сцената в Ел Ей с ФОНДАЦИЯТА. Фото: Евгени Веселинов, BulgariCA.com

Българската група ФОНДАЦИЯТА изнесе концерт в Лос Анджелес, Калифорния.  Убийствени акустични импровизации на стари родни хитове, с които е известна бандата, озвучиха залата в комплекса на Ветераните (Veterans Memorial Complex) в Кълвър сити. Топ-парчетата са от репертоара на известните наши музиканти, участващи в уникалния проект, завладял не едно и две български сърца по света и у нас.

Иван Лечев с ФОНДАЦИЯТА в Ел Ей. Фото: Евгени Веселинов, BulgariCA.com

Иван Лечев с ФОНДАЦИЯТА в Ел Ей. Фото: Евгени Веселинов, BulgariCA.com

На сцената звъняха трите акустични китари на Иван Лечев (вокал, китара, цигулка – “ФСБ”), Дони (вокал, бас-китара, пиано, китара – “Дони и Момчил”) и Славчо Николов (вокал, китара “Б.Т.Р.”). На барабаните забиваше Венко Поромански (ударни, група “Те”). Мястото на петия член на ФОНДАЦИЯТА Кирил Маричков (вокал, бас-китара, китара, пиано – Щурците, 1967-2008), който бе останал в София поради здравословни причини, бе заето от Владимир Тотев (“Валди”, клавирни, вокал – “Щурците”).

FONDACIATA LA 2014 Slavcho BTR Bulgarica

Венко Поромански с ФОНДАЦИЯТА в Ел Ей (ударни, група “Те”) Фото: Евгени Веселинов, BulgariCA.com

“Миналата година бяха 136 зрителите в Ел Ей, но тази година са два пъти повече,” сподели Орлин Мирчев, който организира турнето на група ФОНДАЦИЯТА в САЩ. Концертът на топ-бандата в Лос Анджелес беше част от Българския Фестивал, който се провежда в “Града на Ангелите”, и освен “звездната петорка” включваше и програма, както за децата, така и за големите. Като факт може да се отбележи, че за последните 10 години процентът на посещаемост на български мероприятия спрямо броя на българите в Ел Ей намалява, въпреки значителното увеличение на живеещите тук наши сънародници.

Дони с ФОНДАЦИЯТА в Ел Ей. Фото: Евгени Веселинов, BulgariCA.com

Дони с ФОНДАЦИЯТА в Ел Ей. Фото: Евгени Веселинов, BulgariCA.com

Преди бяхме малко навън и много вътре в залите, сега е обратното, което не попречи на ФОНДАЦИЯТА да вдигне всички на крака по време на концерта тази година.

Обиколката на музикантите в Северна Америка започна на 19 септември от Канада, за да продължи надолу по Западния бряг с концерти в “перлите” на Калифорния Сан Франциско и Ел Ей. Бандата продължава успешното си представяне във вътрешността на Америка и Източния бряг, с ударен стоп на 30-ти този месец в известният от години на Запад” в САЩ само български ресторант ” в Световната столица на хазарта” Лас Вегас. Натоварената американска програма на музикантите включва всеки ден от уикендите, два пъти в Тексас (3 и 5 октомври), следва “Столицата на България в САЩ” Чикаго (4-ти), две участия във Флорида, още в Бостън, Атланта, Вашингтон и Ню Йорк. На 19 октомври е последният концерт на ФОНДАЦИЯТА.

ПАУЗА: Хитът на Дони “Ближи си Сладоледа” с който Дуетът Дони и Момчил стават първите български изпълнители, излъчени по MTV, в изпълнение на ФОНДАЦИЯТА в Лос Анджелес, Калифорния. /още видео по-долу/

“ФОНДАЦИЯТА” пренаписва историята  на Българската Поп и Рок Музика – Антология – Кой Кой Е

ЩУРЦИТЕ, Валя Балканска и Васил Найденов на аерогарата в Ел Ей преди концерта на 29 май 2005 г. Фото: Евгени Веселинов, BulgariCA.com (най-ляво Кирил Маричков, до него Валди Тотев, най-дясно Пеци Гюзелев)

ЩУРЦИТЕ, Валя Балканска и Васил Найденов на аерогарата в Ел Ей преди концерта на 29 май 2005 г. Фото: Евгени Веселинов, BulgariCA.com 

Група „Щурците“ е създадена в София през 1967 г., когато придобилата легендарен статус българска рок формация Бъндараците (създ. 1965) се разпадат и Кирил Маричков и барабанистът Петър Цанков основават Щурците.

Shturcite 1967

Щурците, 1967 г.

През онази есен, двамата се срещат с Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“, като идеята да създадат собствена група изглежда нереална и за самите тях.

 

Георги Минчев и Щурците, 1967 г.

Георги Минчев и Щурците, 1967 г.

В документалния филм “Щурците – 20 години по-късно” членовете на групата признават, че името “Щурците” първоначално е идея на майките им, които са присъствали на техни репетиции. От Концертната дирекция отказват да регистрират групата с това име, вероятно поради приликата с “Бръмбарите”, както погрешно по това време се е превеждало името на “Бийтълс” – група, заклеймявана в България от тогавашния комунистически режим.

Първоначално младите “Щурци” свирят кавър-версии или композиции на утвърдени естрадни композитори, но постепенно се ориентират към изграждането на собствено звучене, основано на авторски композиции, отличаващи се със стилово разнообразие — рокендрол, хард рок и прогресив рок. 

Георги Минчев и Щурците, 1975 г.

Щурците, 1975 г.

През годината на създаването си групата работи и с Георги Минчев, с когото печелят 1то официално признание с песента на композитора Борис Карадимчев „Бяла тишина“. Вечният незабравим хит е удостоен с 1ва награда във фестивала „Златния Орфей“ и е обявена за “Мелодия на годината” в едноименния телевизионен конкурс.

Shturcite 1st albumПрез следващата 1968 г. излиза 1та малка плоча, включваща песните “вечно зеленият” хит „Веселина“, както и „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“.

През 1971 г. комунистическото правителство забранява групата. Когато през 1974 г. „Щурците” се събират отново, Петър Цанков вече работи като преподавател ударни инструменти в Естрадния факултет на Българската Държавна Консерватория и е заместен от Георги Марков. От 1969 г. до сега Цанков е автор на музиката към над 210 театрални и куклени пиеси в България и чужбина. 

ЩУРЦИТЕ в Ел Ей 2005 г. Фото: Евгени Веселинов, в-к ОБЗОР, BulgariCA.com

ЩУРЦИТЕ в Ел Ей 2005 г. Фото: Евгени Веселинов, в-к ОБЗОР, BulgariCA.com

Популярността на групата непрекъснато расте, за да достигне своя връх през 80-те години. В кариерата си групата има повече от 2600 концерта при препълнени зали, като през последните години момчетата и момичетата, които възторжено ги аплодират, не биха могли да имат спомени за началото, поради простата причина, че по онова време още не са били родени – така, както се случи и в Лос Анжелес, и през 2005-та, и сега през 2014.

ЧЛЕНОВЕ НА ЩУРЦИТЕ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ 1967-2013

Кирил Маричков (1944-) – бас, вокал, клавирни, композитор (1967-2013), Петър Гюзелев (“Пеци”, 1945-2013) – китара, вокал, композитор (1967-1993, когато започва самостоятелен албум и основава 1та българска рок супер група „Стари муцуни“), Веселин Кисьов – китара, Петър Цанков (1943-) – ударни инструменти (1969-73), Константин Атанасов (“Косьо Щуреца”, 1969-71, 1973-74) – китара, Атанас Атанасов (“Насо”) – ударни инструменти (1973-74), Георги Марков (“Жоро”, 1951-) – ударни инструменти (1974-1991), Борислав Панов (“Боти”) – клавирни, вокал (1974-76), цигулка, Владимир Тотев (“Валди”, 1951-) – клавирни,вокал (1976, в началото на 1990-те години започва солова кариера, по-късно отново с “Щурците”)

ДА СИ СПОМНИМ ПЕЦИ!

Петър Гюзелев (Пеци) в Ел Ей 2005 г. Фото: Евгени Веселинов, в-к ОБЗОР, BulgariCA.com

Петър Гюзелев (Пеци) в Ел Ей 2005 г. Фото: Евгени Веселинов, в-к ОБЗОР, BulgariCA.com

Петър Иванов Гюзелев (“Пеци”, 1945-2013)

Преди „Щурците“ Петър Гюзелев (“Пеци”) е основател на групите “Сините звезди” и „Слънчевите братя“.

Гюзелев е автор на музиката и аранжимента на редица песни на „Щурците“, сред които „Дай ми малко нежност“, “Сватбен ден”, „Когато си отива любовта“, „Стълбата“, „Неизживените неща“, “Светлият век”, “Кой съм”, “Кралят рок” и много др. През 1989 г. е продуцент на 1ия студиен албум на група Ахат – Походът.

През 1993 г. започва самостоятелен албум и основава 1та българска рок супер група „Стари муцуни“, в която са: Петър Гюзелев – китара, Георги Минчев – певец (негова е идеята за сформирането на групата, заедно с Ивайло Крайчовски), Георги Марков – барабанист от „Щурците“, Иван Лечев – китарист от „ФСБ“, Ивайло Крайчовски – басист от „ФСБ“. През 1994 г. излиза албумът на групата “Бира, секс и рок енд рол” и става албум № 1 за България, а песни като “Бира, секс и рок енд рол”, “Мързелив бирен ден”, “Блудният син”, “Купонът тече”, “Музикантска съдба” и др. стават хитове на “Стари муцуни”. Музиката е на Петър Гюзелев, а текстовете – на Георги Минчев.

През 1994 “Стари муцуни” издават албума си „Бира, секс и рокендрол“. Групата остава активна до края на 90те години, когато е напусната от Пеци Гюзелев. През 2002 г., след смъртта на Георги Минчев, групата „Стари муцуни“ издава още един албум, озаглавен „Светлината“. Вокалист в него е Валди Тотев, който продуцира и албума. На концертите на Стари муцуни пее друг известен рок певец – Вили Кавалджиев. Скоро след издаването на албума, групата окончателно прекратява съществуването си. Ивайло Крайчовски става организатор на мемориалните концерти „Цвете за Гошо“ (в памет на Георги Минчев) и различни рок фестивали и сцени. 

Петър Гюзелев има много песни, които са носители на награди в БНР, сред които е “Когато си отива любовта” по текст на Волен Николаев. Има и награда от „Златният Орфей“ за песента “И една звезда”.

Петър Гюзелев, ЩУРЦИТЕ

Петър Гюзелев, ЩУРЦИТЕ

През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ 1ва степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството. Гюзелев е завършил математика в СУ, дипломиран е във Висшия евангелски богословски институт в Горна баня.

От 2007 г. е общински съветник в Столичния общински съвет. Подобно на колегата си Кирил Маричков, който пък през 1990 г. е избран за депутат от листата на коалиция СДС в 7-то Велико НС, по-късно Маричков го напуска. Наред с десетки български културни дейци като Васил Найденов, Богдана Карадочева, Тодор Колев, Йосиф Сърчаджиев, Стефан Димитров, Блага Димитрова, Васко Кръпката и др., в началото на 90-те години на 20 век Кирил Маричков активно се включва в движението на демократичната опозиция против управлението на БСП (бившата БКП). По време на предизборната кампания „Щурците“ записват популярната песен „Аз съм просто човек“, която се превръща в неофициален химн на синята опозиция.

След упорита борба с болестта, Петър Гюзелев умира от тумор в мозъка на 25 април 2013 г. 

Дони изпълнява вечният български хит

Дони изпълнява вечният български хит “Ближи си Сладоледа” с който Дуетът Дони и Момчил стават първите български изпълнители, излъчени по MTV, заедно със супергрупата ФОНДАЦИЯТА в Лос Анджелес, Калифорния. Фото: Евгени Веселинов, BulgariCA.com

Дони е български поп певец, композитор, автор на текстове на песни и актьор.

Добрин Димитров Векилов (Дони) е роден е на 7 май 1967 г. в София. Завършва Медицинска академия със специалност фармация. От 1988 г. до 1992 г. учи пеене, при маестро Стефан Анастасов. Занимава се професионално с музика от 1989 г. Започва кариерата си като басист и вокалист в групите „Атлас“ (до 1993 г.) и „Медикус“. Заедно с Момчил Колев сформира дуета “Дони и Момчил”. В началото на 21 век прави дуетни изпълнения и със съпругата си Антоанета Добрева-Нети.

Дони е композитор, автор на текстовете и на аранжиментите, на всички свои хитове (с изключение на песента”Кукла”, на която е съавтор на аранжимента и песните „Малкия принц“ и „Ближи си сладоледа“, на които е автор на текстовете и съавтор на аранжиментите). Дони е участник в много театрални постановки, а заедно с Ивайло Христов и Коцето-Калки, държи рекорда за най-дълго играна постановка в България — пиесата „Секс, наркотици и рокендрол“, която се играе от 11 ноември 1992 г. досега. Дони е най-младият носител на награда, за цялостен принос към музиката. Печели я през 2002 г. заедно с Момчил. 10 години по-късно, (2012 г.) дуетът получава наградата за БГ вдъхновител (аналог на награда за цялостен принос към музиката) на наградите на БГ Радио.

С формациите „Атлас“ и „Медикус“ записва общо 4 албума. През 1993 заедно с Момчил записват „Уморени крила“. Тази песен предначертава и успеха на първия албум на дуета с Момчил — „Албумът“ (1993). С него Дони печели наградата албум на годината и хит на годината според сп. „Ритъм“ и националната награда „Най-добър вокал“ за 1993 г. Следва друг голям хит — „Малкият принц“ (първа награда за видеоклипове на фестивала „Златната антена’95“). Дуетът издава 5 албума, всеки от които е продаден в стотици хиляди копия. Дони и Момчил са първите български изпълнители, излъчени по MTV, с песента им,”Ближи си сладоледа”, която видяхте на видео-клипа на концерта в Лос Анжелес. Песента на Дони,”Уморени крила” се качва в Топ 10 на холандския “Билборд”. Видеоклипове на Дони се излъчват и по френския музикален канал МСМ, а английското музикално списание „Q“ причислява дуета Дони и Момчил към най-успешните световни групи на 1997 г. заедно с U2 и Oasis.

След 2001 г., работи със своята съпруга Нети, за която създава албума „Нети“, с хит-сингъла „Луната спи“. Следващата година излиза и албумът му „Естрада“, с кавър версии на вечни български песни. От него са хит-синглите „Тази вечер, аз съм хубава“ (с Нети) и „Спри до мен“ — виртуален дует, с покойната Леа Иванова. През 2005 г. излиза албумът „Този филм“ с хит-синглите,”Покажи ми”,”Страхотен ден”,”Помощ,обичам те” и “Този филм”. През 2007, 2008 и 2009 г. Дони участва в трите сезона на Мюзик Айдъл, като в първото и третото издание е член на журито, а във второто и третото — музикален продуцент на предаването. В началото на 2013 г. основава супергрупата “Фондацията”,с Кирил Маричков, Иван Лечев, Славчо Николов и Венко Поромански.

ФСБ

 

Иван Лечев с ФОНДАЦИЯТА в Ел Ей. Фото: Евгени Веселинов, BulgariCA.com

Иван Лечев с ФОНДАЦИЯТА в Ел Ей. Фото: Евгени Веселинов, BulgariCA.com

ФСБ, съкратено от Формация Студио Балкантон, е основана от Румен Бояджиев, Константин Цеков и Александър Бахаров в София през 1975 г. В началото на своята история формацията е запланувана като студиен проект, за което говори и името. В първите две години на съществуването си, групата записва предимно кавъри. 

Първият aлбум е Non Stop и е издаден през 1977 г., c кавъри и първият вариант на песента “След десет години”, която е кавър на “Amico di ieri” на Ле Орме от албума “Smogmagica” 1975 г. Музиката е на Тони Палюка, а българският текст на Михаил Белчев. Следва втори студиен албум – ФСБ-II, който е издаден през 1979 г. и за разлика от Non Stop вече съдържа оригинални композиции на ФСБ. През 1979 г. към ФСБ се присъединяват барабанистът Петър Славов и китаристът/цигулар Иван Лечев. По този начин ФСБ записва първия си албум като квинтет – Кълбото, издаден през 1980 г. Той съдържа само 5 песни и остава в историята на групата като най-краткият. От това време са „Празник“ и „Игра на въже“. Само година след товa, през 1981 г. излиза следващият студиен албум – “78 оборота”, който съдържа песните-„Илюзия“, „Сезони“, „Пътуване“, „Случва се“, „78 оборота“ и „Безсъница“ .От студиен проект, ФСБ се превръща в концертна група, изнасяща концерти в страната.

През 1983 г. излиза следващият студиен албум „След десет години“, който съдържа втория вариант на едноименната песен, а също “Пак ще се прегърнем” и “Ако спреш”, в която основни вокали пеят четирима различни музиканти — Александър Бахаров, Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев.

През същата 1983 г., малко след записването на албума, Александър Бахаров напуска ФСБ и емигрира в Германия; той е заместен от Ивайло Крайчовски. През 1984 г. излиза ФСБ VI съдържа – “Зимна къща”, “Не така” и “Завръщане”, които излизат и като сингъл.

През 1985 г. ФСБ прави единствените си издадени концертни записи, които излизат на бял свят под имената “ФСБ на концерт — част 1” и “ФСБ на концерт — част 2”, на които в реализацията не е използвана многопистова техника. От същата година е сингълът “Дъждовни въпроси/Дневен сън”, както и супер инструменталът “Пъпеш”.

През 1987 г. излиза седмият и последен студиен албум на ФСБ – „Обичам те дотук“; съдържа 10 песни, който е най-дългият, записван от групата в студио.

През 1988 г. е записана песента “Протегнах две ръце”, a през 1989 г. максисингълът – “Няма как/Високо”, кaто “Няма как” е компилация между българския фолклор и рок музика. “Времето е наше” за кампанията на СДС е записана с участието на Орлин Горанов, Лили Иванова, Ваня Костова, Васил Найденов, Елвира Георгиева и Богдана Карадочева.- излиза и първата компилация на ФСБ – “ФСБ”.

След 1990 г. групата се концентрира върху записи на отделни песни, без да правят цял албум. 

През 1999 г. ФСБ откупуват продуцентските права от Балкантон и сключват договор с UBP International за издаването на три албума “Антология”,като преиздават старите си плочи на компакт диск.

През 2000 г. е издадена и компилацията “ФСБ Балади” и концертно турне под мотото “С Мобиком на път” във Варна, Бургас, Пловдив, Плевен, Русе и София-заснетo кaто филм.

През 2003 г. излиза друга компилация – “ФСБ Сингъл колекция”, която съдържа синглите на групата, които не са издавани в албум.

На 1 април 2008 г. почива дългогодишният барабанист и мениджър на групата Петър Славов. Групата е редуцирана до трио, както започва в началото на кариерата си: Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев.

През 2009 г. ФСБ решава да запишe нов албум, DVD и да направят турне.

Последните концерти на ФСБ, озаглавени „ФСБ Симфони”, ca на 01.09.2011г. в Античния театър-Пловдив и на 20.04.2012г. в НДК-София,заедно c оркестъра на Пловдивската опера и Фолклорен Ансамбъл “Тракия”.

 

БТР – Б.Т.Р.

Най-успешната българска рок група за последните две десетилетия - Б.Т.Р.

Най-успешната българска рок група за последните две десетилетия – Б.Т.Р., 2014 г.

Група БТР е създадена в Националната гимназия за древни езици и култури през 1984 г. от Валентин Гуевски (китара), Милен Марчев (бас китара) и Ясен Петров (вокал). Първоначално стартира като траш метъл група, преди да се преориентира към традиционният хеви метъл. През годините до 1991г. през младата банда минават близо 30 човека.

В периода 1990-1991 БТР правят първите си студийни записи. По това време бандата е в състав: Делин Иванов (вокал), Бойко Ковачев (бас китара), Валентин Гуевски (китара), Кирил Божков (китара) и Иван Лазаров (ударни). В голям хит се превръща песента “Магура”, за която като гост-певец е поканен Наско Стефанов. За първи път БТР участват на престижен рокфест в Троян през 1990 г. През 1991 г. съставът на групата коренно се променя – Иван Лазаров и Бойко Ковачев напускат и основават БГ Рок. Те са заменени от Иван Калфов и Георги Милев, а вокалист става Ицо Ангов.

БТР, 1992 г.

БТР, 1992 г.

За първият си албум, групата е в състав: Христо Ангов (вокал), Валентин Гуевски (китара), Кирил Божков (китара), Иван Калфов (бас), Георги Милев (ударни).

Група Б.Т.Р. набира популярност през 1993 г., когато идва предложението от страна на френския мениджър Марк Буслон за записване и издаване на албум във Франция. По това време обаче групата се е разпаднала, след като е напусната от основателя Валентин Гуевски и вокалът Ицо Ангов.

Останалите трима члена привличат Атанас Пенев – вокал и Славчо Николов – китари и вокали, който видяхме на концерта на група ФОНДАЦИЯТА в Лос Анжелес. За да се отличават от предишната формация, поставят и „точките“ в името на групата.

От 1993 г. до 1996 г. съставът на групата е следния: Кирил Божков – китари, Иван Калфов – бас китара и вокали, Георги Милев – барабани, Славчо Николов – китари и вокали, Атанас Пенев – вокали. Първият албум на групата в този и състав носи името “Feel the Life” и е брилянтен хеви-метъл записан на английски език, издържан в класическия стил на хеви-звученето. Непосредствено след издаването му следва и промоцията му в различни клубове и малки зали във Франция, по протежението на Лазурния бряг. През 1994 г. идва предложение за участие на фестивала “F.R.A.C.A.”, който е голям форум в Южна Франция. През март 1994 г. се слага началото на клубната кариера на Б.Т.Р., а към края на 1995 г. – Б.Т.Р. са подгряваща група на Iron Maiden в София. Към края на 1995 г. се налага смяната на барабанист и като такъв, идва Александър Каранджулов които остава в групата до 1997 г.

През януари 1997 г. като постоянен член на групата се присъединява Илиян Диков, и от тогава групата е с непроменен състав :

Кирил Божков – китари
Славчо Николов – китари,вокали
Иван Калфов – бас китара,вокали
Атанас Пенев – вокал
Илиян Диков – ударни

През 1995–96 г. групата записва материал за нов албум, но никоя звукозаписна компания не се решава да го издаде. Все пак през 1997 г. „Terum Records” го издават под името „Б.Т.Р. ’97“. В хитове се превръщат добре познатите ни песни “Елмаз и стъкло“, “Хей, момиче” , “Дюн” и т.н.

В края на 1997 г., Б.Т.Р записват един от най-големите си хитове – “Спасение”, използван за саундтрак във филмите “Омагьосания кръг” и “Аз обвинявам”. Песента „Спасение“ е включена в албума “7 балади” – озаглавен така,защото съдържа 7 песни. Самият албум е издаден и пуснат на пазара през 1998 г., като от него са продадени над 150 000 копия, като това е един от първите музикални албуми с мултимедийна част с : интервюта, клипове и табулатури за китара, издаван от български автори. В този период групата изнася над 500 концерта.

През 1999 г. е пуснат пилотният сингъл към албума “Мечти” – “Цвете от луната”, който се превръща в хит и се слуша и до днес.

В рамките само на две години (1997- 99) рейтингът на Б.Т.Р. рязко се повишава и вече е един от жалоните определящи стандартите в българската музика.

На 3 декември 2000 г. е първо стъпване на бандата на английска земя и самостоятелен концерт в лондонската зала “Astoria Hall”, през 2001 г. – 3 месеца по-късно групата отново концертира в “Astoria Hall” този път придружена от Кирил Маричков и Милена Славова, с които изнасят незабравим за българската публика в Лондон общ концерт.

2001-ва г. е запомняща се за Б.Т.Р.- започват записи на нов албум, взимат награда на престижния фестивал “Golden Stag” в Румъния, а веднага след това заминават за Китай. Изнесени са множество концерти пред многобройната публика.

11 юни 2002 г. е датата за концерта с които групата отбелязва пускането на новия албум “Играта”. В зала 1 на НДК има над 4000 човека очакващи новите песни от албума, както и специалния гост поканен от Б.Т.Р. – легендарния басист и певец на „Дийп Пърпъл“, Глен Хюз. За 1ви път публиката чува хитовете „Море от любов“, “Да погледна в теб“,“Играта“ и др., песните “Надежда” и “Нощни влакове” изпълнени със симфоничен квинтет и хитове на “Deep Purple” “Stormbringer” и “Mistreaded” изсвирени от Б.Т.Р. и изпяти от Глен Хюз.

През 2003 г. следват участия в Австрия, Германия, Гърция, за 3ти път “Astoria Hall” в Лондон съвместно с бившия вокалист на Юрая Хийп – Джон Лоутън. През 2004 г. – групата получава покана за участие на един от най-големите фестивали в Китай – “Meet in Beijing“, този път в Пекин. Следва Виетнам, където групата участва в няколко концерта и ТВ шоу.

2004-та се запомня и с поставянето на основите на една, вече дългогодишна традиция – концерта „July Morning” на 1-ви юли в град Каварна с певеца на Uriah Heep – Джон Лоутън. В периода 2005 – 2007 г. група Б.Т.Р. изнася над 300 самостоятелни концерта в България,свири на една сцена с легендарни музиканти и групи : „Deep Purple”, “Whitesnake”, “Scorpions”, “Ronnie James Dio – Heaven and Hell”, “Nazareth”, “Motorhead”, “Europe”,”Accept”, “Gamma Ray”, “Michael Schenker Group” и др.

През 2006 г. Б.Т.Р. се включва в кампанията „Великите Българи“ на БНТ с песента „100 Надежди“ записана специално за този проект.

През пролетта на 2008 г. във Военния клуб в София е пищното промотиране на песните от новия им албум “Déjà vu”, записите на когото са започнали година по-рано – през пролетта на 2007 г. в собственото студио на групата, осъществени от самите тях.

2011 г. започва с пускането на сингъла „Защо“ които печели наградата на Българско Национално Радио, заснет е и клип към песента с участието на най – хитовия български актьор Асен Блатечки, съученик на Атанас Пенев и дългогодишен приятел на групата.

Следва песента „Забравената нежност“ представена на Годишните музикални награди на БГ Радио 2013 г., на които групата печели поредната си награда за Група на годината за 2012 г. Клипът „Забравената нежност“ много бързо трупа популярност, благодарение на уникалната си визия, хитова композиция и аранжимент на песента.

Новият албум на Б.Т.Р. се казва „? ЗАЩО ?“, а музиката и текстта на песентта, дала името на албума е именно на Славчо Николов, който видяхме с ФОНДАЦИЯТА в Лос Анжелес. Думи, които ни карат да се замислим как се чувстваме далеч от Родината, и как, пак и пак се завръщаме!

Защо отново ти се връщаш
нали ми каза не издържам вече тук
кое накара те да мислиш
че пак ще можеш да си идваш
ей така но не сега

Дните ми минаваха без време
за онези мисли аз не знам
но сега не искам да ме питаш
защо, къде, кога, какво
а..а..а…