Чипровски стан пее песен в Калифорния – българското инженерно чудо “на живо” (+видео)

“Ръчно произведен в Калифорния, по чертежи от България” – основни части на “тялото”, кой ги събра и ритуалите около него

Американци, учили се на стана в България: “Имам си килим, който ще ме надживее!”

Защо Чипровски стан и килими – историята, символите, магията: вижте почти всичко

Що е “стан” и как се казват неговите части, надали сме чули, но всички знаем, че без него чипровски килими не стават. Нали знаете поговорката “Мога да тъчем ама немам стан!”

Ето какво накратко ни разказаха организаторите по време на организирания „Балакн Фест – Европейски корени“ в Сан Диего. 3-дневният празник бе дело на Фондация BCELA и социалната група Махалата, и бе само малка част от програмата, продължила от 24 до 26 май. Чипровският стан, монтиран в имението на Дон Базилио, е “ръчно произведен в Калифорния, по чертежи от България,” каза Калин Крумов. “За догодина планираме да докараме един оригинален от България,” допълни той. По-долу четете кой и как е изработен стана, а сега вижте указателният разказ на Калин:

По-долу ще разберете също, и кои бяха тези две девойки, Деница Богомилова и Донка Трифонова, които тъкаха, ручаха, пяха, игараха и веселиха нашите деца и техните родители, събрали се около Чипровския стан. Ами, къде да го видим другаде в Америка, като подобен просто втори няма. Защо ли – защото освен дълбоката символика, влагана в орнаментите на килима, самата му изработка също е свързана с много ритуали и вярвания, които жените в Чипровци продължават да спазват стриктно и днес. А нашите момичета в Калифорния се опитаха да ни покажат поне част от тях.

 

Но сега нека първо да уважим ПРИЧИНАТА – “Чипровското инженерно чудо”, като споменем някои негови основни части на “тялото”, за да стане ясно какъв къртовски инженерен и мисловен труд са положили нашите сънародници, за да видим нещо истинско българско. Това правим, и във връзка с желанието ни във всички репортажи за български събития, не само да чувате “голи” новини, но и да научавате повече за уникалните български традиции и обичаи, както и за “чудесата” на българина през вековете на нашата светла история. (по-долу дори вижте и прекрасна седянка по време на тъкане от Балкан фест в Сан Диего)

Чипровският килим и днес се произвежда по старата технология, на същия стан, както и преди три века – дървен, вертикален стан. Най-важната е “рамката”, която се оформя от хоризонталните КРОСНО и вертикалните СОИ (устои).

Кросната са две, горно и долно. На едното от тях се навива основата, а на другото – готовата тъкан. Та да стане така по-ясно, ето и поговорката: “Изтъках си платното, ритам ти кросното” (т.е. Свършвам си своята работа и не се интересувам от друго, давам ти да си свършиш твоята). От дължината на кросната и височината на соите зависи и големината на килима. Кросната се сменят за ширина, а пък соите са за дължината на килима.

“Винтовете” пък служат за регулиране и опъване на нишките. За “по-отдалечените” от техническите понятия, винтовете са метални, които се правят специфично за всяка машина по света, с предварително зададена дължина, дебелина и “стъпка” – големината на спираловидния нарез на неговата шийка. Всяка грешка, може да доведе до отклонения и дори счупване на елементите, които крепи винта. Именно тези метални чудесии е донесло от Чипровци, едното от момичетата, които видяхме да тъче – Донка Трифонова, за да може един горд българин, носещ звучното наше име Здравец, да сглоби стана. За Донка която ще ви разкажем след малко. За да не спираме “чертежа” на стана!

“Цепецът”, също като Кросното е два вида: единият “горен”, а пък другият “долен”, защото се слага близо до долното кросно, като над него се прави “капистра”, която която събира в едно предната и задната нишка. Горният цепец показва, кои нишки са предни и кои задни, за да може да се сложи и “обнитвачът”, на който по-специален начин се отделят предните от задните нишки с така наречените “ушенца”. Горният Цепец разделя основата на чивтове и с него се образува “нищелката”, а с долния се разпределят мотивите при започване.

Друг важен инструмент, който се използва при тъкане на чипровски килим се нарича “тупица”. Той представлява своеобразен гребен с няколко дълги зъба и дръжка за захващане, изработен е обикновено от дърво, но може и от метал. Съществува в различни размери и тежина. С тупицата се “реши” килима, удря се “вътъка”, след като се промуши през основата, за да прилепне плътно и се получи плътен и здрав килим.
След като се изтъче килима, с ножица се изрязва излишната основа и стърчащите остатъци от вътък по килима. (вижте на видеото как Донка Трифонова непрекъснато движи тупицата, на снимката я държи в ръката)

Отделно от голямото тяло на стана има още едно устройство, наречено “Вител”. Това е дървена въртележка, която се използва за размотаване на преждата от чилета (гранки, топки), при което се намотава на “канури”. Канурата предствлява малък свитък прежда (вътък) намотан на ръка, който лесно се провира между нишките на основата.

Сложно нали, а сме нямали инженери едно време? 

Станът трябва да е много здраво закрепен, за да не се криви тъканта. Обобщено, предназначението на стана е да държи нишките на основата изпънати, разпределени и подредени на еднакво растояние на една от друга. Обикновено становете са дървени с няколко метални елемента, които основно имат отношение към закрепването на стана и кросната. В течения на хилядолетия иструментите и тъкаческата техника не са се променили по същество. Чипровските килими именно се изработват на вертикален тъкачен стан, за който ви разказахме накратко, познат ни като “ЧИПРОВСКИ СТАН”.

Стига теория да минем към практика с весел разказ на Деница Богомилова от София, която по наследство е “хореографка”. “Всичко съм научила от моите родители,” сподели Деница. Майка й Румяна Тодорова, е завършила Хореографско училище и до днешен й помага, та дори за БАЛКАН ФЕСТ-а в Сан Диего и понарисувала сцената. Татко й Богомил Живков е музикант, и то народен, дългогодишен ръководител на Оркестъра на Хореографското училище, както и на други ансамбъли. И така Богомилова, която е с медицинска професия и работи цели пет дни в седмицата, решила да “запълни” и уикендите. Деница започнала да води часовете по народни танци в българското училище в Сан Диего в събота, а в неделя и за възрастни. По време на Феста, в събота 24 май, децата изнасят уникална програма пред родители и гости. А от там “моля другарката” Богомилова, пардон Госпожа, се “прехвърля” на стана и взима за помощници синовете си Фабиан и Рафаел (единият на снимката).  “Аз не бях избрана точно за това, но предишната седмица преди фестивала по време на подготовката, ние се заговорихме с моята съратница Донето, и така решихме да го представиме на децата,” разказа ни Деница за срещата си с “тъкачката” Донка Трифонова и как се е родила идеята за сценката около Чипровския стан в Сан Диего. 

Трифонова не е от “случайните” в занаята. Донка е завършила специалност “Педагогика на Изобразителното Изкуство” в България, последвала своите занимания и мечти от дете. Тук в Калифорния тя не е изоставила образованието и призванието си от Родината, и води частни уроци по рисуване. Ще кажете “каква връзка имат килимите с рисуването, освен цветовете и композициите”, и ще излезете прави. Но само ако не знаете, че на Донка не й стигнали цветните платна на картините, и решила да се научи да тъче и цветни килими. Така се по едно време се оказала при една от “звездите” на килимарството в световен мащаб, и то точно в Чипровци – Юлия Игнатова, която освен че тъче килими, обучава дори американци в България на килимарство. След като са преминали обучение при нея, те споделят, че “вече си имали килими, които ще ги надживеят.”

Разбирате ли за какво иде реч – Чипровските килими са сравнени почти със златото! Предполагам, че някои от вас биха го оценили, и ако са поживяли на пухкав американски “карпет”. Въпреки, че и материалът от който са произвеждани килими /вълна, памук, коприна/ е твърде нетраен – само няколко века, но пък за сметка на това е абсолютно натурален, по американски – органик.

“Юлия ме научи не само как се тъче килим, но и на обичаите около “за-такаването” и “за-вършването” му,” разказва ни Донка, а ние гледаме малко тъпо, за-щото ни станаха множко тези “за-“. Ако искаме да разбираме повече, ще трябва или да заминаваме за Чипровци, или да търсим Донка. Така разбираме, че на Феста не случайно се изигра и обичаят с хвърляне на нещо си по съседа, който бил “без късмет” (за американците: looser), за да си отиде и лошото с него. Това било специално “наричане” (именоване, назоваване) преди “затъкаването” на килима и песента за седянката, която видяхме.

Двете сядат, едната на стана да тъче, другата отстрани и си “думат” (говорят), за да върви лесно работата и да се унесе в нея. За да има “мъжка сила” и “домочадие”. Сценката “седянка” Деница и Донка учили само няколко дни, но много се харесали и сработили, та работата станала. Вижте:

 

След седянката ни показах още един обичай – “залюляване” на момченце във вече готовият (за-вършен) килим.

 

Чипровският килим – българският феномен

Съществен дял от българското национално наследство са прочутите у нас и в чужбина ръчнотъкани чипровски килими и гоблени. Те са феномен в българските народни художествени занаяти, възникнал в античността, процъфтял през Възраждането, съществуващ и до днес. Развитието на орнаментиката и цветовото богатство са обусловени от българския национален бит, обичаи, традиции, празници. В китното и наситено с история градче Чипровци, разположено в полите на Западна Стара планина, традицията продължава. Нека да видим от къде идва „песента” на дървения стан и аромата на току що боядисана вълна.

Най-старата находка на добре запазен килим е открита през 1947г. от руския археолог Руденко в гроб на скитски принц, намиращ се в долината Пазълък в планината Алтай, южен Сибир. Този килим датира от 5 в. пр.н.е. Историците обаче единодушно са на мнение, че килимарството води началото си от Централна Азия преди повече от 8,000 години и е свързано най-вече с номадската култура на племената живели по тези земи.

Можем да се гордеем от историческите факти, че сме наследници на една високо развита цивилизация, която населявайки района на централна Азия хилядолетия наред не само използва тъкачния стан, но може би и създава тъкаческата техника и килимарството. Това наследство е пренесено в нашите земи със създаването на България през 681г. – първата и най-стара държава в Европа. Тъкаческите познания на българите и сръчност се е предавала от поколение на поколение в кръга на домашния бит. Емоционалните преживявания на тъкачката, копнежът и за домашен уют, както и характерния за жената творчески инстинкт са допринесли тъкаческата сръчност и фантазия на майсторката на килими да се издигне до степен на художествена дейност.

По настоящите български земи, които са едно от праисторическите огнища на европейската цивилизация, тъкачеството е засвидетелствано от времето на средния неолит или от VI-V хилядолетие преди новата ера. В повечето разкопани селищни могили из България се намират глинени прешлени / тежести за примитивни тъкачни съоръжения/, вретена и станове. По дъната на някои глинени съдове от Пловдивския и Софииски археологически музей са запазени отпечатъци от правилно изтъкан плат с равномерно преплетени нишки.

Сведения за производството на килими в България намираме в записките на известния пътешественик, историк и художник Феликс Каниц, пътувал из България в 1858г. – 1865г. :”Намерих в България много добре развита домашна промишленост. В много български села и градове се работят пояси(колани), ножове, разни металически украшения, грънчарски изделия, дървени изделия, платна – памучни и копринени, – шаяци, килими, гайтани, и много други. Най-много ми харесват българските килими. Разновидните бои и цветя са много вещо и изкусно наредени…”

Първа инфомация за развитие на килимарство в Чипровци датира от началото на 17 век. Първите модели килими били наречени “бакамски” или “гарибалда”. Този модел е изграден от комбинирани триъгълни мотиви. Багренето се извършва само с природни багрила. От този период е и един от май-известните модели, тъкан в два цвята – червено и черно – “каракачка” (черноока булка).

През периода на Турското робство производството на чипровски килими е в разцвет, както в развитието на багри и модели, но и в количествено отношение. Тъкачките втъкават мотиви от оприродата – птици, цветя, дървета, храсти и животни – стилизират ги в орнаменти и ги съчетават в нови и различни модели килими. Характерни модели от този период са: “Цвекетата”, “Венците”,”Колата”, “Бибиците”, “Ресково дърво” и др.
От Освобождението до 80-те години на XX век е период на възход на килимарството в Чипровци. Изискванията на търговците са приоритетни пред творческата изява на тъкачките. Модните тенденции и конкуренцията на вносните килими води до обогатяване на цветовата палитра и орнаменталните мотиви. За първи път се започва използването на химически бои и взаимстване на чужди мотиви. Характерни модели от този период са моделите “Куфарите”, “Циганка”, “Саксиите” и др.

Някои орнаменти и символика на Чипровските килими

„Маказ” е един от най-известните орнаменти на Чипровските килими. Той предствлява два триъгълника, обърнати с върховете един срещу друг, наподобяват пясъчен часовник и символизира мъжкото и женското начало.

“Канатица” също е съчетание от няколко триъгълника. За нея се смята, че има магическа сила, носи благополучие и късмет, и закриля семейното огнище. Тази фигура често присъства и в съвременния чипровски килим.

„Каракачка” (черноока булка) с фигури на дърво, също съчетание на триъгълници, но за нея се предполага, че символиката й се корени още в прабългарските вярвания. Дървото също носи своята символика. Корените, стъблото и короната са съответно подземният свят, човешкият и божественият.

Хитринките на Баба

“Тези жени влагат всичко в килима. Ежедневието им минава там. Те живеят с мисълта за килима. Затова килимите имат някаква вълшебна, магична сила. В Чипровския край хората са силно вярващи. Всяка жена сутрин, преди да започне да тъче, се прекръства и казва: „Хайде Боже напред и аз след тебе”. Може би тази чувствителност на жените се втъкава в килимите. Тъкането е свързано с много вярвания и обичаи, които се следват и до днес. Например, когато се снове килимът, основата се насновава отделно и след това се поставя на самия стан. Веднага щом се направи тази основа, тя се закача високо на вратата, за да може килимът да се продаде много бързо. След затъкаването на килима тъкачките следят кой пръв ще влезе в стаята, защото по това съдят как ще им спори работата. Спомням си, че баба ми, винаги щом килимът беше готов за затъкаване, изпращаше дядо ми навън да донесе дърва или да отскочи някъде за малко, за да влезе първи той, защото неговото „спохождане” е леко, т.е. килимът ще се тъче леко. И той почти никога не се усещаше, че тя го използва по този начин, но за нея това беше много важно. Този ритуал се е запазил и днес. Майка ми, леля ми също тъкат килими и прилагат същите тези хитринки, за да се чувстват спокойни и работата им да върви. (Светлана Илиева пред БНР, от семейство на потомствени килимари от Чипровци, със свое ателие за чипровски килими в София, машинен инженер, но се занимава само с тъчене на килими)