Ракия – как се вари в Калифорния: на живо (видео)

 

25 май 2014 г. Петър Иванов (Пецата), който от 2000 г. репетира в САЩ и постига успехи с

25 май 2014 г. Петър Иванов (Пецата), който от 2000 г. репетира в САЩ и постига успехи с “огнената вода” на българина, освен с нейният “баща” – виното, измерва градуса на ракията по време на Уоркшоп на БАЛАКН ФЕСТ “Европейски Корени” в Сан Диего.

Петър Иванов (Пецата), който от 2000 г. репетира в САЩ и постига успехи с “огнената вода” на българина, показва нагледно процеса

ОЩЕ: Музика и история, с която да се гордеем 

25 май 2014 г. Що е Ракия* и има ли тя почва в Калифорния? Отговор “ДА” ви дава Петър Иванов (Пецата), който от 2000 г. репетира в САЩ и постига успехи с “огнената вода” на българина, освен с нейният “баща” – виното.

В следващият видео-репортаж ще видите “на живо” как от производствена линия на младия Столичанин в Сан Диего ще потече чист роден “първак”** от 70 градуса. Пецата подробно обяснява какво е нужно и, и как и какво да се прави, или не, на всеки етап от производствения процес. 

Обучението и дегостацията, или т.нар. “уоркшоп”, беше само една много малка част от програмата на организирания в най-южния град на Щата от Фондация BCELA и социалната група Махалата 3-дневен “Балакн Фест – Европейски корени” – СВЕТОВНО УНИКАЛНО БЪЛГАРСКО СЪБИТИЕ!  

Слушайте и гледайте, и се учете! Не оставайте “на сухо”! Наздраве! 

ОЩЕ ВИДЕО, СНИМКИ, ПОЧТИ ВСИЧКО ЗА БАЛКАН ФЕСТ ЧЕТЕТЕ В ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ

*Ракия е традиционна силна алкохолна напитка, приготвяна на Балканите, което абсолютно съвпада с идеята на фестивала в Сан Диего. Варенето на ракия и пиенето ѝ е традиционно занимание на българина. Самата ракия е влязла във фолклора и обичаите. Песните за “Руйно вино” и “върла ракия” са добре известни.

 

25 май 2014 г. Двама

25 май 2014 г. Двама “капацитети” в производството и дегустирането на сериозни питиета – Дико (на заден план) и Светльо, спорят за градуса и метиловият алкохол на “първака”.

А сега и четете за “народното питие”, но първо си пуснете една песничка “100 кила ракия давам” (текста вижте по-долу), за да си спомним великият Тодор Колев, делото на който трябва да продължим: 

Първоначално ракията е безцветна, като може да придобие жълтеникав до кафеникав цвят при отлежаване в бъчви или след употребата на различни добавки. Приготвя се чрез дестилация на ферментирали плодове, както виното – още вижте във видеото. Най-разпространените видове са гроздова и сливова ракия. Промишлената ракия (наречена също така купешка) е обикновено 40%, но домашно приготвената може да достигне 60%. Технологията на приготвяне не е сложна, а суровините са леснодостъпни и сравнително евтини. През зимата ракията се пие “греяна ракия”. Счита се за национална напитка на България, Сърбия, Р македония, Босна и Херцеговина, Черна Гора и Хърватия. Вариантите й с добавен анасон са популярни в някои арабски държави и Турция. 

 

25 май 2014 г. Уникалният стенд с атрибутите за производство на ракия на БАЛКАН ФЕСТ в Сан Диего.

25 май 2014 г. Уникалният стенд с атрибутите за производство на ракия на БАЛКАН ФЕСТ в Сан Диего.

Думата “ракия” в българския език е влязла посредством турската ракъ (rakı), а в турски идва от арабски. Взета е от арабската арак (عرق), като други нейни варианти са “арака, араки, арики”. “Арак” на български означава “пот (изпотяване)”, откъдето е етимологичното обяснение за думата. Тя може да се отнася или до специфичният начин на приготвяне на напитката (докато се дестилира, капе капка по капка, като пот) или до това, че ракията кара консумиращия човек да се поти, дори с лечебно действие. Още за понятията, които Пецата използва по време на интервюто и онези които още трябва да знаем по-долу.

Джѝбри (турски: cibre) – остатъци от изстискано грозде, от които се вари ракия; пращина. Горчивият привкус на ракията се получава от дълго – над 5 месеца – престояване на джибра от костилкови плодове, ако е правена от тях, затова и гроздето е предпочитано.

Комина – изстисканото грозде, от което се пече ракия. От българския глагол “комоня” (изважда зърно от обвивка) – “комоня орехи” (изважда ги от зелената им обвивка), “изкомонял си рамото” (извадил си ябълката от ставата), откъдето “комина” е изкомоняно грозде (извадена е вътрешността от люспите и сока от смачканите зърна)

Гумно – място, където се комоня жито и други подобни култури (изважда се зърното от люспите, отделя от плявата, вършее).

Коренът “ком” / ком-оня, гум / гум-но, подобно на много други български думи, има буквален шумерски паралел – ГУМ (мачка / гмечи, тъпка, разрушава; The Pennsylvania Sumerian Dictionary) – гмечи се с гмечка или се тъпче с крака от хора гроздето.

Субективно преходът от ракия към паток се контролира по 3 показателя:

  • градус – ракията, плисната върху жарта, гори, а патокът я гаси.
  • мирис – понякога, при недобра джибра, дори над 40° потича ракия с неприятен мирис.
  • киселост – същото е като с мириса.

Субективният контрол за мирис и киселост става с опитване на ракията.

** ПОДРОБНОСТИ ЗА ТЕХНОЛОГИЯТА

25 май 2014 г.

25 май 2014 г. “Кметът” на “Махалата” и един от основните организатори на БАЛКАН ФЕСТ Калин Крумов обяснява на участниците, че казана за ракия (вляво)е предназначен само за показно, а за децата има и други занимания. До него с носията е Деница Богомилова, която поема малката Ангелина (6г.) “надалеч” от “огнената вода” за да й покаже народните танци в специален уоркшоп. Зад тях е барът за дегустация и “други” мероприятия, всяко от които полезно и безплатно.

Първак – потичаща първа лека фракция, богата на метилов алкохол, или метанол, който е отровен и при приемане причинява слепота и смърт. Тази фракция (около 1/2 л на 100 л) не се пие, а се използва за разтривки. Алкохолният градус на ракията обикновено е около 40-50°. Постепенно градусът отслабва, като най-слабата фракция накрая се нарича “паток”. Когато потече патокът, се спира процеса и се презарежда казана с нова комина. Ако получената ракия се превари още веднъж, се получава „ракия препек“ с градус 55° до 65°, която се пие разредена с вода. В Северозападна България се пие без разреждане. Има и ракия „двоен препек“ – над 90°. Остатъкът от пръщините след варенето стават за храна на патици, гъски и прасета.

СУРОВИНИ Ракия може да се произведе от почти всичко, стига да има захарно съдържание. В Калифорния са ни познати случаи, в които нашенци варят ракия от портокали. При ракията процесът на ферментация е като при слагането на вино, но е улеснен, тъй като изискванията за стерилност не са толкова високи, поради силният й градус, който унищожава бактерии и микроби. За промяна на цвета може да прибавите към вече готовата ракия парче дървесина от черница за жълт, и съответно парче от синя слива – за цвят като бренди.

От опит са установени някои зависимости на количеството получен алкохол от количество изходен материал в зависимост от това какъв е той, като например:

  • сливи (джанки) – 4-6 l от 100 кг.
  • сини сливи – 6-10 l от 100 кг
  • грозде – 16-18 l от 100 кг

НАЗДРАВЕ!