25 май 2014 г. Вера Шатилова (Vera Shatilova – Micarova), консул на Р България в Лос Анджелес, сложила ленатата с цветовете на родния ни флаг ожени по стара българска държавническа традиция Веселка Атанасова Василева (Veselka Vasileva) и Росен Георгиев Начев в Сан Диего.
На Балакн Фест – Европейски корени наша консулка ожени българи – прецедент в историята на Родната емиграция и дипломация, и най-вече в САЩ
КАКВО СЕ СЛУЧИ – ОТ НАЧАЛО ДО КРАЙ – ОТ СЦЕНАТА НА АМФИТЕАТЪРА ДО СПЕЦИАЛНО ПРИГОТВЕНАТА БЪЛГАРСКА СВАТБЕНА ТЕНТА
„Юницата ни е за даване, само търговеца да видим!”
25 май 2014 г. Веселка Атанасова Василева (Veselka Vasileva) и Росен Георгиев Начев сключиха уникален български граждански брак в Америка, след като Вера Шатилова (Vera Shatilova – Micarova), консул на Р България в Лос Анджелис успя да ги ожени по стара българска държавническа традиция в Сан Диего. Това е прецедент в историята на българската емиграция и дипломация, и най-вече в САЩ, като градът бе специално избран.
Втората по важност в Ел Ей наша дипломатка, сложила ленатата с цветовете на родния ни флаг, възпроизведе забравената в Америка Родна сватбена церемония, по време на организирания „Балакн Фест – Европейски корени“ в най-южния град на Калифорния. 3-дневният празник се проведе в частно имение на съпруга на наша сънародничка, и бе дело на организацията BCELA и социалната група във Фейсбук – Махалата (Mahalata), само малка част от програмата, продължила от 24 до 26 май. Именно сватбата бе кулминацията на събитието.
“Скъпи младоженци, уважаеми кумове и драги гости,” някои от вас са чули тези думи в “брачното” в Общински и други съвети в България, нали? Именно с тези думи Шатилова застана пред младото семейство и техните кумове, официално наречени “свидетели”, Стефка Любенова (Stefka Lubenova) и Красимир Туевски, и пред множеството ентусиазирани наши сънародници. По-рано преди сватбата на Феста, младите са изпълнили още един обичай – традиционното канене именно на кумовете.
“Събрали сме се в този празничен ден, за да уважим желанието на Веселка и Росен да създадат семейство и да споделят с всички нас това толкова важно събитие в техния живот – денят, в който се вричат в любов и протягат ръце един към друг, за да извървят живота си заедно,” каза бившата ни говорителка на посолството ни в Москва, чийто глас вече ясно се чува и на другия край на Планетата и САЩ – в Калифорния.
25 май 2014 г. Младоженецът Росен Начев полага своят подпис на официалната церемония по сключването на граждански брак Веселка Василева (Veselka Vasileva) на БАЛКАН ФЕСТ Европейски Корени (BALKAN FEST EUROPA ROOTS) 2014, Сан Диего, Калифорния
“Вие Росен …”, “Вие Веселка, желаете ли да сключите гражданск брак и да вземете за супруг/а …,” с тези добре познати ни заветни думи, се обърна “колежката” Вера към младоженците. Русокосата консулка е активен участник, още от самото създаване, в организираната група за български народни танци “Хоротропци” в “Града на Ангелите”, в която играят и младоженците.
Последва питане и към кумовете, които да кажат дали “потвърждават желанието и решението” на младоженците, за да може те да положат своите подписи.
“Съгласно Закона и обичая” консул Шатилова обяви гражданският брак за сключен, което предизвика виковете на нетърпеливите присъстващи – “Горчиво”. Ентусиазмът им бе спрян от водещата церемонията, защото според реда, това може да се случи само след като се сложат брачните халки. И това стана – кумата свърши работата и Росен грабна Веселка, и щастливо замръзнаха в целувка. ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ на Официалната част от Церемонията за сключване на граждански брак на Веси и Росен.
25 май 2014 г. Чупенето на погачата, за да се види кой ще ръководи дома на Сватбата на Росен Начев и Веселка Василева (Veselka Vasileva). БАЛКАН ФЕСТ 2014, Сан Диего, Калифорния
Всъщност, това бе предпоследният от ритуалите, изпълняващи народните обичаи. Последният бе чупенето на погачата, за да се види кой ще ръководи дома. На “финала” на младоженците бяха връчени български знамена, а те раздадоха на всички присъстващи специално приготвени за случая малки шишенца (филджан) с ракия с мащерка, затворени с корк и панделка.
КАКВО СЕ СЛУЧИ – ОТ НАЧАЛО ДО КРАЙ – ОТ СЦЕНАТА НА АМФИТЕАТЪРА ДО СПЕЦИАЛНО ПРИГОТВЕНАТА БЪЛГАРСКА СВАТБЕНА ТЕНТА (+снимки, видео)
Ще ви представим всичко, което се случи, според целият сценарий и режисура на събитието, в чийто оригинал имаше и подробни инструкции кой какво да прави. Материалите ни бяха любезно предоставени от организаторите на сватбата на БАЛКАН ФЕСТ 2014. Всчики доброволно и всеки със задълженията си на своето място и в определения момент, подготвен от по-рано. Публикуваме само текста така, че да ви представим едновременно обичая и това което се случи. Или простичко казано:
КАК СЕ ПРАВИ БЪЛГАРСКА СВАТБА?
Участници в Сан Диего: Веси, Росен, Данаил, Мира, Ира, Вера, Марио, Мария, Велина, Диана Джонева, Стефка, Момчил, Нина, Ина, Владо, Вальо, Станислава, Надя, Марк, Лияна, Даниела, Краси, Петър (… и др. ако сме пропуснали някой – извинете!)
Всичко започна с реч на “избраният” “Кмет” на Махалата (Mahalata), група във Фейсбук, Калин Крумов (Kalin Kroumov) в Амфитеатъра, където всички бяха в очакване. Бяха представени основните участници – младоженци и кумове – вижте:
 Сватбенихлябове – те са два вида – сладка пита (меденик) и кумови краваи.
Сладката пита е кръгъл хляб със скромна украса или без украса. След изпичането се намазва с мед и в нея се поставя сребърна или стара пара. Разпределя се между участниците в засевките и се разчупва, за да даде символния край на старото и началото на новото в живота на двамата младежи. Сватбените хлябове, хлябовете се месят от жена, чиито родители са живи. Кумовите краваи се оформят като кръгъл хляб с дупка по средата и богата пластична украса (змии, птици), която цели да предпази човека и неговия дом. |
 Сватбено знаме – то е бяло или червено, или пък бяло-червено. Дръжката му трябва да се отсече с един удар, за да е венчилото едно. Украсява се с цветя и зеленина, а на върха му се забожда червена или варакосана ябълка или друг плод. Знамето се дава на девера и той го закача в дома на младоженеца. Свалят знамето в неделя, когато сватовете тръгват за невестата.
Близките на бъдещата булка правят кумово дръвце. То трябва да е от плодно дърво или връх на бор, задължително с нечетен брой клони. Окичват го с цветя, зеленина, ябълка, червен конец. Украсеното дръвце се слага кумовите краваи и стои на масата до сватбата. Тогава се дава на кума срещу откуп и се оставя на сватбената трапеза в дома на младоженеца като символ на създаването на младото семейство. |
| Преди да пратят момичето си в мъжовия му дом, близки и роднини гостуват в родната й къща, даряват я, разглеждат чеиза. Раздялата на девойката със семейството й е тъжна, песните са печални и протяжни. |
Приготвяне на невестата
25 май 2014 г. Момичетата се грижат за косата на булката Веселка, според народният обичай на Сватбата й с Росен.
Непосредствено преди отвеждането на девойката в дома на момъка се извършват и редица обреди, свързани с нейните коси. Тя сяда върху ямурлук, поръсен с жито, орехи и други плодове, а нейните дружки разплитат косите й и ги сплитат отново в невестинска прическа. С тези действия се отбелязва преминаването на девойката в обществото на омъжените жени. Затова моментът на сплитането е особено вълнуващ, а песните на девойките допълват тъжните чувства с нов изблик на тъга и размисли за очаквания тежък живот в новия дом, където невестата няма да намери цветя и венци, хора и веселби. Противопоставя се волната безгрижна младост на тежкото положение на невестата в патриархалното семейство. Подчертава се не само моралната подчиненост на невестата като по-млад член на семейството, но и нейната социална зависимост.
Приготвяне на момъка
25 май 2014 г. Бръсненето на младоженеца Росен.
Сходен означителен обред е и бръснене на младоженеца. Той сяда на дръвника или под плодно дърво и деверът, та дори и да няма брада. За космите от брадата му се полагат особени грижи. Една от девойките държи кърпа и ги събира старателно, след което ги хвърлят в хамбара с житото или върху розов храст. Бръсненето на младоженеца става в атмосфера на противоположни на сплитането на девойката чувства. Всички в рода се радват, че е дошло време момъкът да доведе невеста – отмяна на свекървата от тежката работа на полето и в къщи. Затова и песните звучат жизнерадостно и оптимистично. Като тръгнат да взимат невестата, момковите роднини не минават по пътя, по който ще се върнат после, за да не овдовее и да не се върне при родителите си булката.
3. Взимане на невестата от дома й
25 май 2014 г. Младоженецът трябва да плати откуп за невестата
Най-драматичният етап от сватбата започва когато сватовете, качени на коне, накичени с цветя, въоръжени с пушки и предвождани от байрактаря, тръгват за невестата с песни и музика, с викове и гърмежи. В песента на тръгване се сравнява сватбеното шествие със “силна войска”, която трябва да надвие моминия род, за да се сдобие с невестата. Бързи ездачи изпреварват сватбата и оповестяват момини за пристигането на сватбарите. Стигнат ли дома на невестата обаче, намират дворната врата здраво затворена.
25 май 2014 г. Един от организаторите и голям ентусиаст Петро Душков (Petro Dushkov) показва окървавено парче чаршаф, оригинален начин за доказателство на младоженеца и неговата група, че булката е девица.
Пред младеженеца и неговата дружина се поставя изискването да преодолеят някакво препятствие: да свалят с пушка ябълка, забучена върху дълга върлина, да свалят невестиното знаме от високо дърво или деверът да се бори с шурея си и да го победи. Понякога момини отварят вратата на сватовете срещу откуп.
В дома на момата сватбарите намират портата затворена. За да ги пуснат, младоженецът трябва да се пребори с брата на невестата, да разреши мъчни задачи или да плати откуп.
Преодолели първото препятствие, сватовете веднага срещат нова, по-сериозна преграда. Момините дружки са заключили вратата иа стаята, в която е невестата, и не разрешават никой да влиза. Деверът и младоженецът трябва да заплатят откуп или да надделеят с физическа сила. Едва тогава младоженецът подарява на невестата донесените от него обуща, а деверът я извежда сред сватовете..
С пазарене и откуп е свързано и предаването на червения петел, украсен с наниз червени чушки и торбичка със зърно – момините роднини го предават на заложника, или петларя.
Изпращането на невестата завършва с лисване на вода от майката на булката и посипването на младоженците с жито от кумата. От този момент тъжното настроение рязко спада. Невестата вече няма право да плаче и тъгува, за да не обиди новите си роднини
Реплики:
„Чули сме, че имате юница; обадил се е търговец за нея, за даване ли ви е или не?” – пита някой от роднините на момчето.
Бащата на момичето отговаря: „Юницата ни е за даване, само търговеца да видим!”.
Друг от сватовете допълва: „Имали сте соколица и нашият сокол се върти около нея, дошли сме , ако можем да я хванем!”
Роднина на момичето добавя: „Ако имате примка и ако можете, хванете я; ние я не крием. Она като взела да хвърчи нашироко, вече не е наша!”.
You must log in to post a comment.