Намирайте време за своите майки! Не пропускайте да им показвате обичта си – те го заслужават! “Друго не трябва, три думи само: “Добре съм, мамо!” Не ги забравяйте никога!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРКИ В АМЕРИКА И ПО СВЕТА!
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина…
Всяка година в САЩ се отбелязва денят на майката Mothers Day. Опитахме се да събереме най-доброто от българската музика и поезия, за да са радостни и децата и по-голямите. Също така да покажем уважението си към единствено и най-възвишено човешко създание – майката.
Мила моя мамо
сладка и добричка
как да кажа мамо колко те обичам /2
Цели нощи зная
ти над мен си бдяла
в тая топла стая песни си ми пяла /2
Ти си ме учила
думи да говоря
ти си ми закрила, ти си ми опора /2
Мила,моя мамо – детска песничка и инструментал (обикновенно се пеят само първите два куплета)
Празник има мама! Тичайте крачета, празник има мама … тя подарък чака, с обич най-голяма … палави ръчички прегърнете мам, нигде по земята като нея няма … весели очички вий се усмихнете, като две звездички мама погледнете …
Майчице мила моя
Милото на мама (Георги Авгарски)
Зайченце бяло, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета oт кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
тихо ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго не трябва, три думи само:
“Добре съм, мамо!”
Песничка за Мама
Благодаря ти мамо (Асен Босев)
Благодаря ти, мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд.
Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен.
За нежната закрила,
за кроткия ти глас,
за всичко, майко мила,
благодаря ти аз!
Искам да съм като мама
За мама (караоке – текст на български)
МАМА
Валери Петров
Косата на мама
Е светла и мека,
Ръката на мама
Е нежна и лека.
Тя много е мила
И много добра е,
Даже когато
не й се играе.
Но често до късно
Мама я няма –
Тя работи в нейната
Служба голяма
И само от работа
Ми телефонира,
Но това не ми стига,
То се разбира,
И истински хубаво
Е в нашата къща
Само когато
Тя от служба се връща
И погалва косата ми
С уморена ръка…
Когато порасна,
Ще направя така,
Че тя да не работи
През целия ден…
Или нека работи,
Но нещо при мен!
Ало, ало, мамо! Твойто мъничко човече, мамо …
Песен за мама! Мамо, с тази песен аз благодаря …
Майчице свята (Мими Иванова, по-популярната версия, изпълнена с Митко Щерев, който написва и изпълнява оригинала с Диана Експрес през 1974г., едно чисто мъжко синовно творение)
УНИКАЛНОТО И НЕЗАБРАВИМО
“Писмо до мама” на Емил Димитров, текст Павел Матев, бенефис 2012 с танцува група “Тракия”)
ПИСМО ДО МАМА (Павел Матев)
Каква невеста си била ти, мамо!
как светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана
за първото ти сватбено хоро.
Като сърна на горската поляна
внезапно озовала се в кордон –
изтръпнала – забравила си, мамо,
да сториш на свекървата поклон.
Ти – другоселка в кръг от непознати!
Но те простили малкия ти грях.
сто чирпанлии – набори на тати –
залели всичко с вино и със смях.
А ти в хорото – пъргава, чевръста –
отмеряш стъпка, в свян навеждаш взор.
А плитките ти две змии до кръста –
пленили младоженческия двор.
Какви коси! Едничка ли девойка
въздишала на моминския праг
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг.
Във тях е пресен черноземен блясък
и златото на утринна заря,
среброто на подводен ръчен пясък
и бронза сив на хлебната кора
преливали се буйно или плахо…
Години, мамо, има оттогаз.
И три деца с косите ти играха,
със тях играх във люлката и аз.
Те милваха лицето ми, когато
целуваше ме нежна и добра.
Те паднаха в безреда онуй лято,
в което оковаха моя брат.
Тогава ти завърза ги в чембера.
Сълзи покриха бледите страни.
и дирих аз утеха да намеря,
но лесно ли е във такива дни?
В такива дни аз – плахото селяче –
поисках за гимназия пари.
А ти над бедността ни да поплачеш
зад кладенеца привечер се скри.
На заранта – прегърбена и жалка –
с отрязани коси, с подпухнали очи –
прегърна ме и каза: “ Припечелих малко.
Вземи парите, сине, и учи!”
Сега са други времена, друг – простора.
Пораснах. Учих. Ето ме сега.
Здрависват ме с любов добрите хора,
и ненавижда, мрази ме врага.
Но пиша аз и искам да съм верен,
и любовта стиха ми да краси.
Ала назад ли погледа си вперя,
аз виждам твоите отрязани коси.
Дали стиха ми днес те утешава
и в песните ми виждаш ли, кажи,
отплатата за мъката тогава,
която не на теб, но мен сега тежи?
Едва ли… Ала ще успея, мамо!
Как няма да успее оня син,
пред който като неплатен огромен данък
лежат продадените майчини коси.
Майка ми (Лили Иванова по текст на великия български поет Иван Вазов)
В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.
Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.
Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.
Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде –
ти два пъти ми майка беше!
ЗА ПО-ГОЛЯМИТЕ – ЗА ВСЕКИ ПО НЕЩО
Молитва за мама! … за тези, които загубихме и за тези, които трябва да спасим!
Още е рано, рано … за тръгване … после … Ти недей, не ми я вземай все още, Господи …
Майчице (Георги Христов)
Майчице, майчице, много ли болка
болка и мъка ти причиних?
Много ли, майчице, трудно понесе
туй, че на този свят се явих?
Рано попаднах в житейска помия,
рано разбрах кой добър е, кой лош.
Страшно ми беше, че нощем завиваш
своя син, не спечелил и грош.
Майчице, майчице, много ли болка
болка и мъка ти причиних?
Много ли, майчице, трудно понесе
туй, че на този свят се явих?
Трудно е всичко, но ти ме научи,
залъкът свой да споделям до гроб
две ризи аз ако имам едната
без да помисля ще дам и на Бог.
Днес ми е хубаво, майко, че ти си
жива и здрава до мене сега, а аз
побелявам и в твоята зима
с теб до камината, с теб до камината
ще продължа .
Майчице, майчице, много ли болка
болка и мъка ти причиних?
Много ли, майчице, трудно понесе
туй, че на този свят се явих?
Нямах време мамо! …Нямах време, мамо, с тебе да остана – все пътувах, мамо, Ако можех мамо само времето да върна и пак теб да прегърна (вечна българска естрада, Музика, текст и изпълнение Росица Кирилова)
Песен за моята майка (вечна българска естрада, Емил Димитров, караоке)
НА МАЙКА МИ (Христо Фотев)
Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното.
Не ставай изненадано от стола си,
не падай във ръцете ми –
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича — да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми – мислите.
И докосни ги – моля те – накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай — пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратата й –
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни и счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея – за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.
Мамо,
не остарявай, моля те – и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай, моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета – понякога
си освежавай със червило устните…
И не умирай – заповядвам ти – до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля – съзерцавай ме
от погледите на жените – тихите…
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда –
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо.
За тебе майко – (поп-фолк, балада, Глория)
Благодаря ти мамо – (поп-фолк, балада, Гергана: Научи ме как в живота да се боря и никого за помощ да не моля …)
Не се карай, стара ле, майко (народна песен, мъжка фолклорна група “Перун”)
Отвори ми, майко (сиртаки на български, Константин Стефанов)
Скрити вопли (Димчо Дебелянов)
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне,
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат’ бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха —
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и, сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шепнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина…
You must log in to post a comment.