Великден (Чук, чук, яйчице) 

Чудесна детска песничка по текст на Дора Габе, любима на поколения български деца

Чук-чук, яйчице,
Имаш ли си сърчице?
Знаеш ли какво е то,
Нови дрехи и палто?

Вижда ли ме целий ден
Как си ходя пременен?
Чук-чук, яйчице,
Ако имаш сърчице,

Да му кажеш, нека знай,
Днеска цял ден се играй,
А тез шарени яйца
Са за всичките деца.

Чук-чук, яйчице,
Със сварено сърчице,
Чуло ли си блага вест:
Бог Исус възкръсна днес!

Зайченцето бяло и Леда Милева

Много нови герои изместват образа на “зайченцето бяло”, вместо “Снежанка” и “Червената шапчица” много деца предпочитат  да четат “Хари Потър”… ?!

“Животът върви напред и децата са част от него. Това обаче не значи, че ще изчезнат традиционните, вечните герои. Защото всяко дете открива света за себе си. Открива слънцето, изгрева, звездите, гората, цветето, любовта към мама, към семейството… И тези герои и вечните теми за доброто и злото, моралните теми, никога няма да слязат от сцената. Те винаги трябва да бъдат в сърцето на детската литература.”, Леда Милева

Леда Милева (1920–2013, родена и си отива на една и съща дата 5 февруари) е българска писателка, преводач, обществен деец и дипломат, автор на произведения за деца и дъщеря на поета Гео Милев. “Стихотворението „Зайченцето бяло“ е съвсем случайно и набързо написано (1941г., малко преди 2 Св. Война). Бях уредник на списание “Първи стъпки” и в печатницата се оказа, че половин страница остава празна и няма никакъв материал. Списанието трябваше да се печата и аз се чудех какво да правя, какво да правя. И така, на коляно, както се казва, написах тези няколко куплета, които след време (след 2 Св. Война) имаха щастлива съдба да станат песен благодарение на композитора Петър Ступел.”

“По това време бях 20-21-годишна и бях помощник на моя леля, Пенка Касабова. Тя беше известна педагожка, една от основателките на детските градини в България, директорка на една от първите детски градини – американската детска градина и на двугодишния Институт за детски учителки към тази детска градина. Аз завърших този институт и станах нейна помощничка.” 

Зайченцето бяло

Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.

Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.

Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата!

Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?

Спряла под елата
с лампичка в ръката
малката Светулка,
на щуреца булка.

Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка,
милата си майка.

ВИДЕО

“Зайченцето бяло”, Текст: Леда Милева, Композитор: Петър Ступел. Във видео клипа са използвани избрани кадри от руското (по-точно съветското) филмче от 1955 г. „Смелият заек“.

Кой на(пре)писа “Зайченцето бяло” : За “Зайченцето бяло” и …

Великденски детски песнички (микс, видео): 

ЛЮБОПИТНО ЗА МАМА И ТАТКО

ЩО Е ТО “БРОЕНКА”? Броенка (наричана също броеница или броилка) е детско стихче, което се използва най-често като жребий в детските игри в България, за някакъв друг жребий, като средство за измерване на определен период от време или просто за отмерване на такт (при игра на ластик, например). Когато се използва като жребий хората, които ще участват в жребия – като например играчите на Криеница, се събират и един от тях започва да ги брои с броенката, като на всяка нейна сричка отговаря един човек. Човекът, с когото броенката свърши, не участва в по-нататъшното броене и изтеглил жребия – добър или лош – е човекът, който остане последен. Когато се използва за измерване на време, броенката се произнася също бавно и на срички.

• Ала баланица, турска паница. Ой гиди Ванчо, наш капитанчо (вариант: калпазанчо)! 
• Ала бала портокала. Кой изяде кашкавала? Аз не съм, ти не си, а магарето си ти.
• Онче, бонче, счупено пиронче, риба щука, махай се оттука!
• Кральо – портальо, отвори порти, та да мине, царя, царя – господаря, лъжичка – паничка, тенджера, капак, по-хлу-пак.

НАПОМНЯМЕ: ВЕЛИКДЕН – Празникът на Празниците