10 години от гибелта на български военни в Ирак

 

Изминаха десет години  от атентата срещу базата “Индия” в иракския град Кербала, при който загинаха четирима български военни от първия български контингент в Ирак

В годините, последвали началото на мисията в Ирак, при различни обстоятелства, включително и при инцидент с т.нар. приятелски огън, загинаха още 8 български военни – България е изгубила общо 13 бойци в Ирак и е похарчила 155,4 мил. лв. – $119,54 мил. (85 хил.лв./ден – $65,38 хил.)

И тази Нова година родители и близки ще отидат до гробищата за да запалят свещ за загиналите и поднесат букет цветя. А политици, бизнесмени и генерали ще духнат 2013-тата свещичка на Новгодишната торта и ще получат ухаещ букет. Всички обаче ще изтеглят късметче от баницата, която или те са умесили, или пък ще си купят от пазара на новите цени от някой, който им я е умесил и тази година. Късмети ще има за всички! Цветя също!

31 декември 2013 Десет години се навършиха от атентата срещу базата “Индия” в иракския град Кербала, при който на 27 декември 2003 г. загинаха четирима български военни от първия български контингент в Ирак.

29-годишният командир на рота капитан Качорин, 36-годишният ст. сержант Инджов – командир на отделение, 26-годишният мл. сержант Петров – командир на отделение, и 25-годишният мерач редник Киров от българския пехотен батальон загинаха при терористичното нападение срещу базата на българския контингент. Денонощие по-късно в болницата в Багдад, от раните, си почина 26-годишният
лейтенант Саръев, припомни БТА. (по-долу пълен списък с имената на загиналите в Ирак и линкове)
Повече от 20 човека бяха ранени в различна степен при нападението с взривената кола-цистерна, пробила загражденията въпреки реакцията на охраната, която не успяла да предотврати взрива.

 

Изправени сме пред противник, за когото няма ценности, заяви в онази вечер на извънредна пресконференция в МО тогавашният зам-министър на отбраната Илко Димитров. За съжаление това, което не искахме да се случи, се случи, въпреки всички взети мерки, добави той. Началникът на Генералния щаб на БА ген. Никола Колев каза тогава, че няколко пъти през последните седмици е споделял с колегите си притеснение от настъпилото спокойствие в Кербала.
Анализ на ситуацията впоследствие посочи, че на 27 декември 2003 г., по обед, два поста в района са сигнализирали за явна заплаха за самоубийствен атентат с камион-бомба северозападно от базата. Въпреки че намиращите се в кабината нападатели са ликвидирани, камионът-цистерна е продължил да се движи към сградата. Вероятно цистерната е била взривена дистанционно, като минута преди взрива базата е била
обстреляна допълнително с минохвъргачен огън и ръчна противотанкова гранатохвъргачка.
Целият български контингент в Кербала веднага е събран на едно място в друг лагер. На 28 декември правителството решава 30 декември да бъде обявен за ден на национален траур.
“Обстоятелствата около трагичния инцидент, при който в резултат на варварски акт загинаха български военни от
контингента ни в Ирак, се анализират с цел да бъдат взети всички допълнителни мерки, които да сведат до минимум риска за живота на българите”, заявиха на 29 декември в съвместно обръщение след среща на “Дондуков” 2 президентът Георги Първанов, председателят на парламента Огнян Герджиков и премиерът Симеон Сакскобургготски, посочват от БТА.

Изпращането на български военен контингент в състава на Многонационалните сили в Ирак беше регламентирано от Решение на 39 Народно събрание (НДСВ, БСП, ОДС, ДПС) от 29 май 2003 г. за „разрешаване участието на Р България в четвъртата фаза на операцията в Ирак – “Стабилизиране и възстановяване”, и изпращането и разполагането на пехотен батальон от Българската армия и на отделни военнослужещи на територията на Ирак под централното командване на САЩ и командването на Многонационалните сили. Начело на държавата е 85-тото правителство на България (2001-05). За целия период на участие в операцията в Ирак – от 22.08.2003 г. до края на 2008 г, Р България е участвала с 11 контингента с обща численост 3 367 души. За издръжката, транспорта и оборудването на българските контингенти за периода на операцията в Ирак са изразходвани 155,4 мил. лв. – $119,54 мил. (85 хил.лв./ден – $65,38 хил.). Минималната месечна работна заплата през 2003 г. е 110 лв. – $85 (5 лв./ден – $3.85), а в края на военната мисия в Ирак през 2008 г. тя е двойна 220 лв. – $170 (10 лв./ден – $7.70). За сравнение минималната работна заплата на ЧАС в Калифорния за същия период е $7.50, или $60 на ден.

На 30 декември отдават последна почит към загиналите петима български воини. В началото на поклонението в Централния военен клуб беше прочетена заповед на министъра на отбраната Николай Свинаров, с която петимата бойци бяха повишени във военно звание и наградени посмъртно с наградни знаци “За вярна служба под знамената”- първа степен, за проявена доблест и професионализъм и са повишени в звание. 

Инцидентът повдигна редица въпроси и дискусии за сигурността на българските военни в Ирак, за тяхната подготовка, оборудване и въоръжение, за разузнавателната информация и комуникацията между компетентните служби и институции.

Инцидентът повдигна редица въпроси и дискусии за това, какво тръсят български военни в Ирак и за какво, и за кого се сражават. Кой ги изпраща и по чия заповед? Кое ги е накарало доброволно да заминат на война? Реални ли са, дори истина ли са посочените от политиците причини за военната намеса? Същите въпроси се задават и за загиналите хиляди американски и други военни в Ирак, а и не само там.

Какви са последствията и до ден днешен за хората, като тези в САЩ: 18 американски войници и ветерани се самоубиват всеки ден.

В годините, последвали началото на мисията в Ирак, при различни обстоятелства, включително и при инцидент с т.нар. приятелски огън, загинаха още 8 български военни. България е изгубила общо 13 бойци в Ирак. ОЩЕ загуби: Сърбия спечели 400мил., а България загуби хора и пари в Ирак.

Списък на българските военнослужещи, загинали по време на участието на Българската армия в състава на Многонационалните сили в Ирак (22.08.2003 г. – 20.12.2008 г., кликнете върху всяко име)

    – Майор Георги Христов Качорин

Цената, която се плаща, и ще се плаща: Седем урока от войната в Ирак

Какво стои зад войните: Война или Блъф – САЩ, Иран, Израел – “Тройка Аса”

Ще ги стигнем ли американците и по генерали: Българските генерали – кой, къде и как живее

Резонният въпрос на всички поколения е: Кой кого победи и има ли победени?

И тази Нова година родители и близки ще отидат до гробищата за да запалят свещ за загиналите и поднесат букет цветя. А политици, бизнесмени и генерали ще духнат 2013-тата свещичка на Новгодишната торта и ще получат ухаещ букет. Всички обаче ще изтеглят късметче от баницата, която или те са умесили, или пък ще си купят от пазара на новите цени от някой, който им я е умесил и тази година. Късмети ще има за всички! Цветя също!

 

Как се реже баницата и как се разпределят букетите: 10 начина за манипулиране и къде сме ние самите

КАКВО СЕ СЛУЧИ В КЕРБАЛА?

Според един от ранените при атентата войници – ефрейтор

Георги Воронов, атаките в Кербала не са идвали от местното
население, с което отношенията на военните ни са били много
добри, пише БТА. Според него българската база в Кербала е била добре
укрепена, но нападението с камиона е било изненадващо. Заплахи
имаше всеки ден, ние бяхме добре подготвени и реагирахме
възможно най-добре, заявява тогава ефрейторът, според когото не
е имало пропуски, за които Министерството на отбраната е
отговорно. Друг от ранените – редник Стефан Драганов е бил с
бронежилетка и преди взрива е бил на около пет метра от камиона.
Видял кабината, цялата простреляна от караула на българската
база. Действахме абсолютно професионално, заявява тогава
Драганов, отказвайки да даде оценка на сигурността на базата.
Самият той бил от базата “Кило” и е бил случайно в “Индия” в
деня на нападението.
На съвещание за подготовката и осигуреността на българските
военни контингенти извън страната на 8 януари 2004 г.президентът
Първанов поставя и въпросите кой е предложил и как е изпълнена
схемата по осигуряването на базата “Индия”, както и кой е
преценил, че изградената система от инженерни съоръжения е
достатъчно сигурна. Въпросът за това дали българският батальон
разполага с достатъчно ясна, конкретна и изпреварваща информация
за събитията също е сред поставените от президента теми, наред
с мотивацията и финансирането на мисиите ни в чужбина и в
частност на батальона в Ирак.
На среща на министъра на отбраната Николай Свинаров и
началника на ГЩ на БА ген. Никола Колев с бойците от втория
пехотен батальон в началото на януари 2004 г. в Казанлък,
военнослужещите от батальона поставят въпроса за недостига на
екипировка, посочвайки, че за нея те са вложили и собствени
средства. Свинаров иска да бъдат направени индивидуални описи на
собствените вложения, за да бъдат възстановени от МО. На същата
среща той поема ангажимент да внесе предложение в Министерския
съвет за ново увеличаване на командировъчните на бойците от
батальона.
В средата на януари става ясно, че 62-ма души са се отказали
от втория батальон за Ирак.
Генералният щаб на Българската армия смята, че всички
командири, офицери и войници, участващи в българските
контингенти в Ирак, са получили професионална подготовка,
обявява в средата на януари 2004 г. ген. Никола Колев на
специална пресконференция за българското военно участие в Ирак и
военно-техническата експертиза за атентата. Началникът на ГЩ на
БА каза тогава, че на 27 декември срещу нашия батальон е
застанал противник от качествено нов тип – жесток, решителен,
интелигентен, солидно подготвен, организиран, въоръжен,
използващ предимството да избере времето, мястото и способа за
ударите си.
Колев определи като неуспешна терористичната атака срещу
българската база “Индия” в Кербала, защото нито една от трите
възможни цели на терористите – да убият около 100 души при
експлозия в лагера, да разколебаят духа на батальона или
България да напусне коалицията, не се е осъществила.
В отговор на въпрос за отговорността за инцидента ген. Колев
изтъкна, че няма неизпълнени задължения по отношение на
военната отговорност. Според него при подготовката и в състава
на контингента всички мерки са били насочени към готовността му
да отрази всякакво внезапно нападение.
Ген. Колев обясни тогава предприетите действия
непосредствено преди и след атаката и показа схема на
инженерните заграждения за сигурността на лагера, предоставена
от командира на батальона подп. Петко Маринов. Ровът от задната
страна на базата бил дълбок около 90 см и широк един метър. Част
от данните и мащабите на схемата бяха оспорени от журналист още
на самата пресконференция, когото ген.Колев покани да представи
вижданията си в ГЩ.
Ген. Никола Колев заяви, че срещу насочилия се към базата
камион-бомба не е бил използван гранатомет, защото това не е
било целесъобразно, но не можа да уточни дали в базата е имало
гранатомет, добавяйки, че ще провери това.
Според представената тогава схема камионът-бомба се е
насочил към задната страна на “Индия”, след като е завил покрай
близка джамия и се отклонил през поляна, на която има вертолетна
площадка. Часовият докладвал и открил огън, снайперистите заели
местата си. До приближаването към задната страна на “Индия” по
камиона е стреляно интензивно с автоматично оръжие. Убит е
шофьорът, но веднага го е заменил втори, който също е бил убит.
Направлението на движение на камиона се променило и преди взрива
той спрял успоредно на битовия корпус от задната страна на
базата, като две от колелата му са били в рова. При
преминаването му през поляната преди това по българската база е
бил открит автоматичен огън, стреляно е и с гранатомети и 120-мм
минохвъргачки.
Командирът на батальона подал команди за защита на
лагера, уведомил щаба на многонационалната бригада за
нападението и след взрива поискал въздушна евакуация за
ранените. Евакуацията била извършена на 15-та минута след взрива
от американски и полски вертолети.
Взривът бил на 15-20 метра от бетонна ограда, помогнала
за по-малко загуби. Част от мощната взривна вълна била поета от
фасадата на панелната сграда и се насочила нагоре. Според ген.
Колев, ако камионът е бил взривен на по-голямо разстояние, сред
намиращите се на покрива на сградата около 20 души е щяло да има
повече поражения. Началникът на ГЩ каза тогава, че при дадените
обстоятелства е било направено максималното.
Ген.Колев коментира също проблема за липсата на точна и
конкретна разузнавателна информация за възможните заплахи, тъй
като не могат да бъдат предвидени всички възможни ситуации.
Колев обясни, че нито един сигнал не е бил подценяван, въпреки
че е имало и лъжливи сигнали.
Почти месец по-късно комисията, извършила
вътрешноведомствената проверка по атентата срещу българската
база “Индия” в Кербала, констатира, че “подготовката на
батальона, в това число и специалната, е била несъобразена в
пълен обем с операцията в Ирак, с потенциалните заплахи и
враждебна среда, характерни за театъра на операцията, както и
спецификата на мисията”.
Констатирано бе, че националната система за прилагане на
поуките от участие в подобни операции не действа достатъчно
ефективно и своевременно.
Потвърдена беше първоначалната оценка, че професионалните
действия на българските военнослужещи в Кербала, високият дух и
добра подготовка са направили възможно отразяването на атаката и
са довели до минимализиране на загубите.
Докладът препоръча анализиране на възможността за създаване
на специализирани щатни подразделения за участие в международни
операции, както и подготовката на контингентите да става в
отделен център със собствен команден състав и инструктори,
участвали в задгранични мисии.
Посочено беше, че е необходима преоценка на реда за
достигане на разузнавателна информация – стратегическа,
оперативна и тактическа, до щаба на батальона, с цел
локализиране на непосредствените заплахи, конкретното време,
обекти за нападение и състава на терористичните групи.
Направен беше изводът, че не може да бъде установена пряка
причинно-следствена връзка между констатираните в доклада
пропуски и резултата от терористичния акт на 27 декември. Като
особено важна беше оценена необходимостта от адекватно и
синхронизирано участие на всички държавни институции при вземане
на политическо решение за участие в мисии. Не по-малко значимо
е всяко конкретно решение, свързано със задгранична мисия на
въоръжените сили, да бъде осигурено с целеви бюджетни средства,
се отбелязваше в препоръките на доклада. Тези средства трябваше
да отразяват нуждите от съответното оборудване и екипировка,
както и да осигуряват подходящо възнаграждение на контингентите.

Препоръчано беше програмите за подготовката да бъдат
максимално съобразявани с условията и обстановката на
конкретната мисия, да бъдат с продължителност не по-малка от три
месеца, като задължително включват трениране на различни
антитерористични техники и умения. Като целесъобразно се
отбеляза тази подготовка да се осъществява не от командирите на
роти и взводове, а от подготвени инструктори, които познават
особеностите на конкретната мисия.
В годините, последвали началото на мисията в Ирак, при
различни обстоятелства, включително и при инцидент с т.нар.
приятелски огън, загинаха още осем български военни –
офицерските кандидати Димитър Димитров, Владимир Пашов, Гърди
Гърдев, Преслав Стоянов, Валентин Донев, Марин Милев, Цветан
Камов и Паун Георгиев. България е изгубила общо 13 бойци в Ирак.